№ 59120
гр. София, 20.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110111936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.
146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „П“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Д. за следните суми: 200 лева –
неплатена главница, ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до изплащане
на вземането; 27,31 лева – възнаградителна договорна лихва (наречена в
заявлението „договорно възнаграждение“) за периода от 25.04.2023 г. до
25.10.2023 г.; 80 лева – възнаграждение за ползване на услуга „фаст“ по
договора; 80 лева – възнаграждение за ползване на услуга „флекси“ по
договора; 130 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземания, и 50,25
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
25.102023 г. до 27.02.2024 г. – задължения по договор за потребителски
кредит № 40016317826/24.03.2023 г., сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за
изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради
противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно
неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:
Съгласно текста на договора за кредит, представен по делото,
предоставената услуга „флекси“ се състои в следното: право на потребителя
да отлага плащане на вноски и да намалява техния размер, както и да променя
датата на падежа. Съдът намира, че предоставянето на част от тези услуги –
промяна на размер на вноската, на дата на падеж или възможност за
отпускане на допълнителни суми е предпоставено от допълнително изявление
на търговеца съгласно т. 15.2.1, б„а“, посл. тире от договора, което не е
дадено към момента на сключване на договора – т.е. така наречените
„допълнителни услуги“ представляват само възможности за търговеца, при
това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит – определят
акцесорни клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски.
Същевременно за тези „услуги“, които потребителят не получава ефективно,
1
той се задължава да заплати още на датата на отпускане на кредита.
Следователно е вероятно подобна клауза, която представя абстрактна
възможност потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н.,
да поставя потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори
ако търговецът не изпълни своите – изрично предвидена хипотеза на
неравноправност на договорна клауза, уредена в чл. 143, т. 14 ЗЗП. Поради
това е налице основателно съмнение за това, че заявителят се позовава на
неравноправна клауза в потребителски договор и съдът не следва да издава
акт, въз основа на който би могло да се допусне принудително изпълнение на
такова вземане срещу потребител.
По отношение на клаузата „фаст“ – за заплащане за по-бързо
разглеждане на кредита, същата се явява нищожна поради прякото
противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска
начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му
предоставяне на потребителя).
Не следва, поради пряко противоречие с правилата на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПКр, които допускат при забава за плащане на потребителски кредит на
потребителя-длъжник да се начислява само лихва за забава, да се уважава и
искането на заявителя да се присъждат такси за събиране на вземанията.
Тъй като двете посочени услуги „фаст“ и „флекси“ представляват част
от задължението по договора, като са елементи от договорното съдържание
(особено услугата „фаст“, която е на практика за отпускане на кредита), за
тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията,
установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен
елемент от пазарното решение дали потребителят да избере даден вид кредит
– на коя дата ще си получи парите. Поради това таксите за посочените
вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по
смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1
ЗПКр при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно
текста на договора, представен по делото (на лист 7 от същото) това не е
направено – ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а таксите за
„допълнителни услуги“ са добавена след това, отделени са като отделни
вноски по „допълнителен“ договор, и не участват при формиране на ГПР.
Така съобразно с практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 П, в случая следва да се приеме, че
има сериозно съмнение дали в договора е посочен правилен ГПР, т.е. не е
посочен ГПР и целият договор следва да се приеме за вероятно нищожен на
основание чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, поради вероятно
неравноправния начин на определяне на ГПР, като заявителят безспорно има
право да получи само главница по договора и лихва за забава, а заявлението
му се отхвърля за всички останали вземания, тъй като тези вземания не са
безспорни и за тях на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не се издава заповед,
защото не са отчетени ефектите на евентуалната неравноправност.
Следователно всички искания с изключение на тези за издаване на
заповед до длъжника да изплати предоставената му главница от 200 лева и
2
лихва за забава, следва да се отхвърлят.
Претенцията за законна лихва за забава следва да се уважи само за
лихвата върху 200 лева за периода на забава, посочен в исковата молба – от
26.04.2023 г. до 27.02.2024 г., като съдът определя размера по реда на чл. 162
ГПК с лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна
институция, на 22,04 лева. За тази сума следва да се уважи претенцията за
лихва за забава, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
50,25 лева.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 222,04 лева, или 39,12 % от общо претендираните
567,56 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 39,12 % от 25 лева, т.е.
9,78 лева, и разноски за юрисконсулт – 39,12 % от 50 лева, или 19,56 лева.
Разноски за „подготовка на документи“ не са предвидени в ГПК, не са част от
съдебния процес, не са доказани документално, и поради това не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 65827/28.02.2024 г., подадено от „П“ ЕООД,
В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу К. В.
Д., с ЕГН: **********, и адрес: С....., за заплащане на „П“ ЕООД, с
ЕИК:*********, и адрес на управление: София, бул. „България“ № 49, бл.
53е, вх. В, на следните суми: 80 лева – възнаграждение за ползване на услуга
„фаст“ по договора; 80 лева – възнаграждение за ползване на услуга „флекси“
по договора; 27,31 лева – договорна лихва (наречена в заявлението
„договорно възнаграждение“) за периода от 25.04.2023 г. до 25.10.2023 г.; 130
лева – такси за извънсъдебно събиране на задължения, и разликата над
22,04 лева и пълния претендиран размер от 50,25 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 26.04.2023 г. до 27.02.2024 г.
– вземания по договор за потребителски кредит № 40016317826/24.03.2023 г.,
сключен между страните по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „П“
ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания с осъдителен иск пред
Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане на разпореждането в
сила, ако иска да запази платената държавна такса в размер на 6,92 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „П“
ЕООД. Препис да се връчи и на двете страни по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3