Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на дванадесети март две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №235 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от „Явор Златни пясъци” ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр.Варна,
представлявано от Е. В., депозирана чрез адв.К.
против Решение № 2262/09.12.2019г. постановено по НАХД № 3705/2019г. на
ВРС, с което е потвърдено НП №03-010306 от 03.10.2018г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството за нарушение на
чл.153 ал.2 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/лева.
В касационната
жалба се излагат съображения за неправилност на решението на ВРС, поради
допуснати при постановяването му, нарушения на материалния закон, като се
претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се отмени процесното НП.
Пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С писмено становище, чрез пълномощник поддържа касационната жалба
по изложените в същата доводи и отправя искане за отмяна на въззивното решение
и издаденото срещу дружеството НП.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде оставено в сила решението на ВРС като правилно и
законосъобразно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока
за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на "Явор Златни пясъци"ЕАД, ЕИК ***, със седалище
гр.Варна, представлявано от Е. В., против НП №03-010306 от 03.10.2018г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството за
нарушение на чл.153 ал.2 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 /две
хиляди/лева.
Въззивният съд е приел за установено, че след извършена
проверка на графици за работа и
присъствени/отчетни форми за явяване на работно място „Апартхотел Голдън Лайн“,
стопанисван от „Явор Златни пясъци” ЕАД, било установено, че работника Й Б. -
сервитьор, е полагала труд от 29.06.2018г. до 05.07.2018г. – седем
последователни дни включително. Въведено било сумирано изчисляване на работното
време с отчетен период от един месец. За това, че не била осигурена почивка не
по-малка от 36 часа, срещу дружеството бил съставен АУАН, а въз основа на него
било издадено и процсното НП.
За да постанови този резултат и потвърди наказателното
постановление въззивния съд е приел в мотивите си, че при
провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН и НП
са издадени в предвидените от
закона срокове и от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от
фактическа и правна страна и е доказано от обективна страна.
Настоящият състав на съда
намира, че установената от районния съд фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно осъществен състав на визираното в НП административно нарушение, както и
за липсата на допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения от категорията на съществените.
Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното
дружество е извършило вмененото му с НП административно нарушение по чл.153
ал.2 КТ, който визира, че при сумирано изчисляване на работното
време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.
Разпоредбата на чл.153 ал.1 КТ изрично
сочи, че нормата визира 5-дневна работна седмица. Вмененото нарушение е
установено по безспорен и категоричен начин, както от събраните по делото
писмени доказателства, така и от гласните
такива. Деянието правилно е квалифицирано в НП като отсъстват
предпоставките на чл.415в ал.1 от КТ за неговата маловажност. Съгласно
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда предвиден в този кодекс и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 лв до 300 лв, а
виновното длъжностно лице с глоба в размер на 50 до 100 лв. За
да се приеме, че нарушението е маловажно следва едновременно да са
изпълнени посочените в нормата условия - нарушението да е отстранено веднага
след установяването му и от същото да не са произтекли вредни последици за
работника. В случая, характерът на административното нарушение изключва
приложението на чл.415в ал.1 от КТ, тъй като същото е
довършено към момента на проверката и не
съществува възможност за отстраняване на вредните последици причинени на работника.
Обективно тези последици са настъпили доколкото правото на почивка гарантира
физическото и психично възстановяване на работника от осъществяваната от него
трудова функция, лишаването от което несъмнено се
отразява неблагоприятно върху здравето му.
Правилно ВРС е отчел наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства, при определяне на
имуществената санкция в предвиденият в нормата на чл.414 ал.1 от КТ
размер по-скоро към минималния.
ВРС е приложил правилно
материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба
пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ответника по касация да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимален размер от 80 лева.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 2262/09.12.2019г. постановено по НАХД № 3705 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА „Явор Златни пясъци”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр.Варна и адрес на управление к.к.Зл.пясъци,
Апартхотел „Голдън лайн”, представлявано от Е. В. да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: