№ 1847
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100504217 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 06.03.2024 год., постановено по гр. дело № 47280/2023г.
по описа на СРС, ГО, 66 състав, е отхвърлен предявеният от К. В. Г. срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 1 630 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицински прегледи и лечение на травми,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2022г. вследствие
виновното противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца К. В. Г., в която са изложени оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че претендираните по делото имуществени вреди, направени във връзка с
лечението и възстановяването, следва да бъдат присъдени, тъй като са
направени в резултат на процесното ПТП, от което ищецът е пострадал.
1
Излага, че на обезщетение подлежат всички разходи за лечение, независимо
дали се заплащат от здравното осигуряване или от самия пациент, дали са
предписани от лекар или не, както и е без значение периода от време спрямо
момента на инцидента. Сочи, че от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на ищеца са причинени следните травматични
увреждания: дисторзио /навяхване/ с контузия на нервните коренчета в
шийната област на гръбначння стълб, контузия в долната част на гърба и таза
и контузия на корема, както и че всички разходи са направени във връзка с
диагностицирането и лечението на травматичните увреждания. Въззивникът
навежда доводи за неправилност на изводите на първоинстанционният съд, че
след като ищецът е страдал от заболяване на шийните прешлени преди
процесното ПТП, извършените разходи в размер на 1 630 лева не са в
причинна връзка с инцидента. Твърди, че с оглед полученото навяхване на
нервните коренчета в шийната област на гръбначния стълб и за да не се
задълбочи заболяване на шийните прешлени, той е извършил МРТ,
отоневрологично изследване и физиопроцедури. Излага доводи, че издаването
на направления за високоспециализирани изследвания се получава в срок от
30 дни, но в определени случаи пациентът не може да чака този период и се
налага да заплати изследванията и физиопроцедурите със свои средства.
Освен това, нормално и логично е човек да проявява загриженост и активност
към своето здраве и когато има оплаквания, респективно болки в дадена част
от тялото, да изчерпи всички възможности за диагностика и лечение,
включително и не но реда на държавното здравно осигуряване /с
направление/. Излага още, че във връзка с получените травматични
увреждания ищецът е извършил физиопроцедури. Оспорва изводите на
вещото лице по медицинската експертиза, съобразно които е причинена
нискоенергийна травма. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
уважи в пълен размер.
Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. По тези съображения е направил искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
2
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и за медицински изследвания.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност съдът
приема следното:
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429,
ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл. 45
от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение
/в случая имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и
възстановяване на здравето/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
3
противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. Вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-
горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
На етапа на въззивното производство не са спорни следните
обстоятелства: наличието на действителен застрахователен договор, с който
ответното дружество се е задължило да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования водач на МПС
„БМВ“, с рег. № СВ **** СМ за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, както и че в срока на застрахователното
покритие е настъпило процесното ПТП – на 20.10.2022г. около 11, 00 часа в
гр. София, на бул. „Рожен“, в района срещу бензиностанция "ОМВ“; наличие
на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредения ищец – извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите –
управление на МПС в нарушение на правилата за движение, установени в
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при движение с несъобразена с
интензивността на движението скорост е реализирал удар със спрелите на
светофара за изчакване на зелен сигнал автомобили, включително и
управлявания от ищеца „Ситроен“, рег. № СВ **** РР; причиняване на ПТП и
телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в навяхване на шийните
прешлени с контузия на нервните коренчета в шийната област на гръбначия
мозък, контузия в долната част на гърба и таза, и контузия на корема;
вредоносен резултат – имуществени вреди в общ размер на 1 630 лева,
представляващи разходи за ЯМР – 320 лева, платени на 16.11.2022г., за
отоневрологично изследване – 160 лева, платени на 17.01.2023г., за първичен
медицински преглед от невролог – 50 лева, платени на 08.02.2023г. и за
физиопроцедури – 1 100 лева, платени съответно на 03.03.2023г. и на
17.03.2023г.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивната
инстанция е свързан с установяване на обстоятелството дали направените от
ищеца медицински разходи са пряка и непосредствена последица от
4
процесния деликт, т.е. дали разходите за тези изследвания, прегледи и терапии
са били необходими за лечението на ищеца от уврежданията, причинени при
процесното ПТП или са били необходими за лечение на неговото
здравословно състояние преди процесното ПТП.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
медицинска експертиза, което не е оспорено от страните, и преценено по реда
на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото
се установява, че всички разходи за извършени изследвания, прегледи, МРТ
/магнитно-резонансна томография/ и за проведените физиопроцедури, са
направени във връзка с диагностицирането и лечението на травматичните
увреждания от процесното ПТП, провокирани от появилите се нови и/или
усилването на стари болки, насложени от дегенеративните увреждания на
шийния и лумбален отдел на гръбначния стълб. Вещото лице е посочило, че
извършено КТ изследване не е показало травматични промени на телата на
прешлените и задните им елементи, а само стари дегенеративни промени
/остеохондроза/ на нива С4-5-6-7 и ръбна остеофитоза /шипове/ на телата,
както и осификация /костно вкалцяване/ на задния надлъжен лигамент. От
проведеното на 16.11.2022г. изследване чрез МРТ са установени и дискови
хернии на С5-6-7. Направен е категоричен извод, че тези находки от КТ и МРТ
на шията не са травматични увреждания, а дългогодишни развивали се
дегенеративни промени на междупрешленните дискове и околните малки
връзки, като полученият камшичен удар в резултат на процесното ПТП е
провокирало нов и/или усилило стар болков синдром в шийната област на
ищеца.
Предназначението на имуществената застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е да репарира, в рамките на
застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди,
за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования делинквент. Ето защо застрахователят обезщетява
причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е
задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Съгласно чл.
51 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следователно застрахованият
делинквент по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
5
автомобилистите отговаря към третото увреденото лице за всички преки и
непосредствени вреди от увреждането.
Настоящият съдебен състав приема, че разходите както за направените
изследвания и прегледи, така и за проведените физиопроцедури от ищеца, са
били необходими за лечението му, в какъвто смисъл са и изводите на вещото
лице по неоспорената съдебно-медицинска експертиза. Обстоятелството, че
ищецът е претърпял преди процесния пътен инцидент друго ПТП, причинило
също шийна травма /което е изрично признато в исковата молба, а се
установява и от представените медицински документи/, както и че при
извършените изследвания са констатирани стари дегенеративни промени в
шийната област, не освобождава ответника от отговорност за заплащане на
стойността на така направените изследвания и проведено лечение. Този извод
следва пряко от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, според което полученият камшичен удар в резултат на процесното
ПТП е провокирало нов и/или усилило стар болков синдром в шийната област
на ищеца. Именно с оглед изследване произхода на този болков синдром и
провеждането на съответното лечение са проведени МРТ и
отоневрологичното изследване, както и преглед при невролог. Следва да се
посочи изрично, че всички изследвания са били назначени от съответните
специалисти въз основа на снетата от пациента анамнеза при извършения
преглед и консултация – така МРТ е било назначено от невролог,
отоневрологичното изследване от невролог, а физиопроцедурите от
специалист по рехабилитационна медицина, което се установява от приетите и
неоспорени от ответника медицински документи. Обстоятелството, че ищецът
е претърпял и друго ПТП, причинило сходни увреждания, не е основание за
отхвърляне на претенцията, който извод е пряко изводим от нормата на чл. 53
от ЗЗД, съобразно която ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно.
В този смисъл съдът приема, че обжалваното решение е неправилно. По
делото не са налице данни, налагащи извод за необоснованост на
заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяващо по
категоричен начин необходимостта от извършените разходи за медицински
дейности с оглед диагностицирането и лечението на уврежданията на ищеца,
причинени от процесното ПТП.
6
Ответното дружество не е релевирало възражение за недължимост на
претендираното вземане поради обстоятелството, че извършените прегледи,
изследвания и терапии са включени в пакета от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК /т.е. че се заплащат от НЗОК/, доколкото ищецът е
здравно-осигурено лице. Този въпрос не е обсъждан и в първоинстанционното
решение. По тези съображения наведените от въззивника доводи срещу
основателността на това възражение също не следва да се обсъждат от
въззивния съд.
Ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания за сумата от
общо 1 630 лева. Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Обезщетението се
дължи от датата, на която е сезирано застрахователното дружество, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ. Според посочената разпоредба
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липса на произнасяне или плащане на обезщетение,
дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
В случая ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за
всяка една от главниците на различна дата, поради което и законната лихва за
забава следва да се присъди от различна дата. Така върху главницата от 320
лева се дължи законна лихва от 18.11.2022г.; върху главницата от 160 лева –
законна лихва от 23.02.2023г.; върху главницата от 50 лева – законна лихва от
10.03.2023г.; върху главницата от 550 лева – законна лихва от 10.03.2023г. и
върху главницата от 550 лева – законна лихва от 16.06.2023г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в
размер на 32, 60 лева.
В полза на адв. В. О. - процесуален представител на въззивника, следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА, които съобразно ниската фактическа и правна сложност на спора пред
7
въззивната инстанция и предвид обема на извършената работа, следва да се
определят на 400 лева. Към тази сума следва да се прибави и дължимия ДДС
/доколкото по делото е представено удостоверение за регистрация на адв. О.
по ДДС/ в размер на 80 лева или общият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение с включен ДДС е 480 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното производство разноски в общ размер на 895, 20 лева, от
които 65, 20 лева за държавна такса и 830 лева за възнаграждение за вещи
лица.
В полза на адв. В. О. – процесуален представител на ищеца, следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени съобразно липсата на
фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от
пълномощника работа и с оглед защитавания интерес в размер на 500 лева без
ДДС /или 600 лева с ДДС/.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4047 от 06.03.2024г., постановено по гр.дело №
47280/2023г. по описа на СРС, ГО, 66 състав И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67 А да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, гр. Нови Искър, ул.
**** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следните суми: 320 лева – платен разход
за ЯМР, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. до окончателното
изплащане; 160 лева –платен разход за отоневрологично изследване, ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2023г. до окончателното изплащане; 50 лева
– платен разход за първичен медицински преглед от невролог, ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2023г. до окончателното изплащане; 550
8
лева – платен разход за физиопроцедури, ведно със законната лихва, считано
от 10.03.2023г. до окончателното изплащане; 550 лева – платен разход за
физиопроцедури, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2023г. до
окончателното изплащане, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за изследвания, прегледи и лечение на
увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2022г. в гр.
София при управление на лек автомобил “БМВ”, с рег. № СВ 3375 СМ, за
който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67 А да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, гр. Нови Искър, ул.
**** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 895, 20 /осемстотин
деветдесет и пет лева и 20 ст./ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 32, 60 /тридесет и два лева и 60 ст./ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67 А да заплати на адвокат В. В. О., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността – гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 600 /шестстотин/ лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за
осъщественото процесуално представителство на К. В. Г. в производството по
гр.д. № 47280/2023г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67 А да заплати на адвокат В. В. О., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността – гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие за осъщественото процесуално представителство на К. В. Г. в
производството по в.гр.д. № 4217/2024г. по описа на СГС, ІІ А въззивен
състав.
9
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10