Р Е Ш Е Н И Е
№ 133 09.06.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети май две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1157 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на „Б.“ ООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния
си представител: В.А.А.– управител, чрез адв.Б.П. против решение № 807/23.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 2138/2019 г. по описа на К. районен съд.
Твърди се,
че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие
с разпоредбите на процесуалния и материалния закон.
Излагат се
оплаквания за необоснованост на направените от първоинстанционния
съд фактически и правни изводи, тъй като неправилно не са били ценени
представените с отговора на исковата молба и неоспорени от насрещната страна
писмени доказателства – присъствена книга и молби за ползване на платен годишен
отпуск, ведно със съответната част от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/.
Неправилни
и необосновани били и изводите на първоинстанционния
съд за липса на спор между страните относно отработените от ищеца дни, тъй като
с отговора си на исковата молба ответникът /сега въззивник/
оспорил твърденията на Б.Б. за голяма част от дните, претендирани като работни, с възражение за ползван от
работника платен годишен отпуск /ПГО/ или полагащи му се като почивни, като в
тази насока в решението си КРС не бил обсъдил приетите и неоспорени молби за ползване
на ПГО.
В тази
връзка неправилни били и изводите на съда относно законно определените работни
дни за всеки месец, без да бъде съобразено заключението на експертизата, в
частта му, в която при определяне на месечната норма са отчетени ползвания ПГО
и почивки по график.
Оплаквания
за необоснованост се излагат и досежно изводите на първоинстанционния съд, касаещи продължителността на
работното време и броя и продължителността на почивките, тъй като събраните
гласни доказателства са били неправилно интерпретирани и не са били ценени в
съвкупност със заключението на ССЕ, установяващо, че положеният от ищеца
извънреден труд за процесния период е 89 часа.
Твърди се,
че неправилно първоинстанционният съд не е разгледал
направеното от въззивника възражение за прихващане,
което е било направено своевременно.
Претендира
се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което спорът бъде решен по същество на база
приложените писмени доказателства и ССЕ.
Претендира
се присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции.
Претендира се при постановяване на своя акт
въззивният съд да се произнесе и по направеното от „Б.“ ООД възражение за прихващане за
сумата от 333,34 лв., представляваща недължимо платено обезщетение за 6 дни
годишен отпуск.
В заканоустановения срок е постъпил отговор от
насрещната страна Б.В.Б., чрез адв.Ст.Г. с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Изложени са доводи, че направените от
първоинстанционния съд фактически и правни изводи относно положения от него
извънреден труд са обосновани и съответни на събраните по делото гласни
доказателства и ССЕ.
По отношение на представените от „Б.“ ООД писмени доказателства се посочва, че са били
ценени правилно досежно доказателствената си сила и са били обсъдени в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, като в тази връзка
изводите на съда за продължителността на положения от работника извънреден труд
по дни и часове били обосновани и правилни.
По отношение на възражението за прихващане се
твърди, че не са налице предпоставките за уважаването му.
Претендира се обжалваното решение да бъде
потвърдено, а на въззиваемия да бъдат присъдени разноските пред въззивната
инстанция.
В настоящото производство за процесуална икономия
се разглежда и подадената от Б.В.Б., чрез адв.Ст.Г. частна жалба против
определение № 254/03.02.2020 г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е
неправилно, т.к. уваженото от съда възражение за прекомерност на заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение не е било съобразено със списъка на страната
за разноските, установяващ размера на заплатеното по всеки един от трите иска
възнаграждение, и факта, че оттеглянето на иска по чл.224 от КТ е в резултат на
настъпило в хода на процеса плащане.
Претендира се отмяната на обжалваното
определение и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък за разноски.
В законоустановения срок насрещната страна „Б.“ ООД не е подала отговор на частната
жалба.
В откритото съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й; оспорва
частната жалба и пледира за оставянето й без уважение, както и за присъждането
на направените по делото разноски .
Въззиваемият се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение; поддържа
частната си жалба и пледира за уважаването й, както и претендира за
присъждането на разноските във въззивното
производство.
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Б.В.Б. срещу „Б.“ ООД, с която са били предявени кумулативно
обективно съединени искове за присъждане на сумата от 1 746,00 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд, 112,67 лв., представляваща
лихва за забава и 107,80 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск.
Ищецът е
изложил твърдения, че за периода от 04.04.2018 г. до
13.05.2019 г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, изпълнявайки
длъжността „продавач-консултант“, при осем часов работен ден и БТВ от 566,00
лв.
Полагането на труда от
ищеца ставало на сменен режим от три последователни работни дни и следващи ги два
почивни дни, при единадесет часови работни смени през делничните и съботните
дни и осемчасови работни смени през неделните дни, при
сумарно отчитане на работното време.
Ищецът твърди, че за
периода на трудовото си правоотношение е положил извънреден труд, както следва:
за месец 04.2018 г. - 07, 08(н), 09, 12,
13, 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27, 28, 29(н) - 15 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е била 8 часа или
общо 24 часа; за месец 05.2018 г. - 02, 03, 04, 07, 08, 09, 12, 13(н), 14, 17, 18,
19, 22, 23, 24, 27(н), 28, 29 -18 работни дни, по 2 часа извънреден труд
дневно, две недели, в която работната смяна убила 8 часа или общо 30 часа
положен, но незаплатен извънреден труд; за месец 06.2018 г. - 01, 02, 03(н), 06,
07, 08, 11, 12, 14, 16, 17(н), 18, 21, 22, 23, 26, 27, 28 - 18 работни дни, по
2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната смяна е била 8
часа или общо 30 часа; за месец 07.2018 г. - 01(н), 02, 03, 06, 07, 08(н), 11, 12,
13, 16, 17, 18, 21, 22(н), 23, 26, 27, 28, 31 - 19 работни дни, по 2 часа
извънреден труд дневно, три недели, в която работната смяна е била 8 часа или
общо 29 часа; за месец 08.2018 г. – 01, 02, 05(н), 06, 07, 10, 11, 12(н), 15, 16,
17, 20, 21, 22, 25, 26(н), 27, 30, 31- 19 работни дни, по 2 часа извънреден
труд дневно, три недели, в която работната смяна е била 8 часа или общо 29
часа. за месец 09.2018 г.- 03, 04, 05, 08, 09(н), 10, 13, 14, 15, 18, 19, 20, 23(н),
24, 25, 28, 29(н), 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три
недели, в която работната смяна е била 8 часа или общо 27 часа; за месец
10.2018 г. - 01, 02, 03, 06, 07(н), 08, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 21(н) ,22, 23, 26
,27, 28(н), 31 - 19 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели,
в която работната смяна била 8 часа или общо 29 часа; за месец 11.2018 г. - 01,
02, 05, 06, 07,10, 11(н) ,12, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 25(н), 26, 27 - 18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната
смяна е била 8 часа или общо 30 часа; за месец 12.2018 г. - 01,02(н), 05, 06, 07,
10 11, 12, 15, 16(н) ,17, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 30(н) -18 работни дни, по 2
часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната смяна е била 8 часа
или общо 27 часа; за месец 01.2019 г. – 02, 03, 04, 07, 08, 09, 12, 13(н), 14, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27(н), 28, 29 – 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две
недели, в която работната смяна е била 8 часа или общо 30 часа; за месец 02.2019 г. - 01, 02, 03(н),
06, 07, 08 ,11, 12, 13, 16, 17(н), 18, 21, 22, 23, 26, 27, 28 - 18
работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели, в която работната
смяна е била 8 часа, за общо 30 часа положен, но незаплатен извънреден труд; за
месец 03.2019 г. - 03, 04, 05, 08, 09, 10(н), 13, 14, 15, 18, 19, 20, 23, 24(н),
25, 28, 29, 30 - 18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, две недели,
в която работната смяна е била 8 часа или общо 30 часа; за месец 04.2019 г. - 02,
03, 04, 07(н), 08, 09, 12, 13, 14(н), 17, 18, 19, 22, 23, 24, 27, 28(н), 29, -
18 работни дни, по 2 часа извънреден труд дневно, три недели, в която работната
смяна била 8 часа или общо 27 часа; за месец 05.2019 г. - 8 работни дни по 2
часа дневно или общо 16 часа.
Тъй като работодателят не бил заплатил никакво възнаграждение за
извънредния труд бил изпаднал в забава, поради което дължал и лихви за забава в
общ размер от 112,67 лв.
Към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не бил
ползвал ПГО от 2 дни за 2018 година и от 2 дни за 2019 година, поради което
ответникът му дължал обезщетение за неползван ПГО в общ размер от 107,80 лв.
Ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.
Оспорил е твърденията,
че през исковия период ищецът е положил твърдения от него извънреден труд над
размера на 93 часа.
В тази връзка е
посочил, че за всеки работник е имало поименен график, който бил съобразен с
месечната норма за полагане на труд, а работното време се отчитало сумарно, при
три работни дни и следващи ги два почивни.
Съгласно счетоводните
записвания на ответника през м.04.2018 г. ищецът е имал 10 почивни дни и 21
часа положен извънреден труд; през м.05.2018 г. ищецът е имал 12 почивни дни,
на 26 – ти е бил в ПГО и 14 часа положен извънреден труд; през м.06.2018 г. ищецът
е имал 12 почивни дни и няма положен извънреден труд; през м.07.2018 г. ищецът
е имал 12 почивни дни и няма положен извънреден труд; през м.08.2018 г. ищецът
е имал 13 почивни дни, на 22 – ри, 23-ти и 24-ти е бил в ПГО, и няма положен
извънреден труд; през м.09.2018 г. ищецът е имал 12 почивни дни, на 21 – ви е
бил в ПГО и 18 часа положен извънреден труд; през м.10.2018 г. ищецът е имал 12
почивни дни и няма положен извънреден труд; през м.11.2018 г. ищецът е имал 12
почивни дни, на 10 – ти е бил в ПГО и няма положен извънреден труд; през
м.12.2018 г. ищецът е имал 13 почивни дни, на 31 – ви е бил в ПГО и 21 часа
положен извънреден труд; през м.01.2019 г. ищецът е имал 13 почивни дни, на
5-ти, 6-ти, 7- ми, 26-ти и 27 - ми е бил в ПГО и няма положен извънреден труд; през
м.02.2019 г. ищецът е имал 12 почивни дни, няма положен извънреден труд; през
м.03.2019 г. ищецът е имал 12 почивни дни, 13 часа положен извънреден труд; през
м.04.2019 г. ищецът е имал 12 почивни дни, на 15-ти, 16-ти и 17-ти е бил в ПГО
и 2 часа положен извънреден труд; през м.05.2019 г. ищецът е имал 6 почивни
дни, на 07-ми и10-ти е бил в ПГО и 4 часа положен извънреден труд.
Досежно искът за присъждане на обезщетение за неползван ПГО е
заявил, че на 18.09.2019 г. сумата за дължимото обезщетение е била заплатена на
ищеца.
Възразил е за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно
заседание производството по делото е било прекратено поради оттегляне на иска
за обезщетение за неползван ПГО след извършеното плащане.
От страна на ответника
е направено възражение за прихващане със сумата от 333,34 лв., представляваща
платено в повече обезщетение за неползван ПГО, но същото не е било прието за разглеждане
в процеса.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявеният главен иск за
основателен до размера на 1 128,80 лв. нетно трудово възнаграждение, като
е приел, че между страните не се спори относно отработените от ищеца дни, а въз
основа на събраните гласни доказателства е приел, че през делничните и
съботните дни ищецът е полагал труд с продължителност 10 часа и 45 минути, а
през неделните дни – с продължителност 8 часа.
На база на това е
изчислил колко часа извънреден труд е положил ищеца всеки месец и какво е
полагащото се трудово възнаграждение.
Предявеният акцесорен иск за лихви за забава е намерил за основателен
до размера на 76,27 лв. общо.
За разликите до
пълните им предявени размери е отхвърлил исковете като неоснователни.
С решението си КРС е
присъдил в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски размерна
248,38 лв., представляващи съразмерната на уважената част от исковете от
платеното адвокатско възнаграждение, което е намалил на 400,00 лв. след като е
уважил възражението за прекомерност.
На ответника е
присъдил разноски в размер на 227,44 лв., представляващи съразмерна на
отхвърлената част от исковете и на прекратената част от производството от
платеното адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване
на решението ответното дружество е депозирало молба за изменение на решението в
частта за разноските.
С отговора си ищеца е
оспорил молбата като неоснователна.
С определение № 254/03.02.2020 г. съдът е оставил
без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
От твърденията на
страните и от събраните от КРС писмени доказателства се установява, че страните
са били в трудово правоотношение за периода 04.04.2018
г. – 13.05.2019 г., по силата на което Б.Б. е изпълнявал
длъжността „продавач-консултант“ в предприятието на въззивното
дружество, при договорен осемчасов работен ден и БТВ
от 566,00 лв.
Не се спори между
страните, че полагането на труда от работника е ставало на сменен режим от три
последователни работни дни и следващи ги два почивни дни, при единадесет часови
работни смени през делничните и съботните дни и осемчасови работни смени през
неделните дни, при сумарно отчитане на работното
време.
От представените от въззивното
дружество извлечение от присъствена книга и молби за ползване на ПГО се
установява, че през исковия период Б. е полагал труд, както следва: 04, 05, 06, 09, 10, 11, 14, 15 /н/, 16, 19, 20, 21, 24, 25,
26, 29(н), 30 - 17 работни дни при месечна норма 136 часа, отработени – 156,5
часа; за месец 05.2018 г. - 01, 04, 05, 06 /н/, 09, 10, 11, 14, 15, 16, 19, 20
/н/, 24, 25, 29, 30, 31 -18 работни дни, при месечна норма 152 часа, отработени
– 166 часа; за месец 06.2018 г. - 03(н), 04, 05, 08, 09, 10 /н/, 13, 14, 15, 18,
19, 20, 23, 24 /н/, 25, 28, 29, 30 - 18 работни дни при месечна норма 168 часа,
отработени – 163,5 часа; за месец 07.2018 г. - 03, 04, 05, 08(н), 09, 10, 14, 15
/н/, 18, 19, 20, 21, 22(н), 23, 24,25, 27, 28, 29 /н/, 30 - 20 работни дни, при
месечна норма 176 часа, отработени – 170,5 часа; за месец 08.2018 г. – 02, 03, 04, 07, 08, 09, 12(н), 13, 15, 17, 18,
19 /н/, 27, 28, 29 - 15 работни дни, при месечна норма 160 часа, отработени –
137,5 часа; за месец 09.2018 г.- 01, 02 /н/, 03, 06, 07, 08, 10, 11,12,16 /н/,
17, 18, 19, 22, 23(н), 26, 27, 28 - 18 работни дни, при месечна норма 136 часа,
отработени – 154 часа; за месец 10.2018 г. - 01, 02, 03, 06, 07(н), 08, 11, 12,
13, 16, 17, 18, 21(н), 22, 23, 26, 27, 28(н), 31 - 19 работни дни, при месечна
норма 184 часа, отработени – 175,5 часа; за месец 11.2018 г. - 01, 02, 05, 06,
07, 11(н), 12, 15, 16, 17, 20, 21, 22, 25(н), 26, 27, 30 - 17 работни дни, при
месечна норма 168 часа, отработени – 159 часа; за месец 12.2018 г. - 01, 02(н),
03, 06, 07, 08 /н/, 12, 13, 14, 16(н), 17, 18, 21, 22, 26, 27, 28 -20 работни
дни, при месечна норма 136 часа, отработени – 156,5 часа; за месец 01.2019 г. –
02, 10,11, 12, 15, 16, 17,
20 /н/, 21, 22, 25, 30, 31 – 13 работни дни, при месечна норма 136 часа,
отработени – 121 часа; за месец 02.2019 г. - 01, 04, 05, 06, 09, 10, 11, 14, 15,
16, 19, 20, 21, 24 /н/, 25, 26 - 16 работни дни, при месечна норма 160 часа,
отработени – 147 часа; за месец 03.2019 г. – 01, 02, 03 /н/, 06, 07, 08, 11, 12,
13, 16, 17 /н/, 18, 21, 22, 23, 26, 27, 28, 31 -19 работни дни, при месечна
норма 160 часа, отработени – 173 часа; за месец 04.2019 г. – 01, 02, 05, 06, 07(н),
10, 11, 12, 20, 21/н/, 22, 25, 26, 27, 30 - 15 работни дни, при месечна норма
136 часа, отработени – 137,5 часа; за месец 05.2019 г. – 01, 02, 05 /н/, 06 – 4
работни дни, при месечна норма 32 часа, отработени – 35,5 часа.
За дните 26.05.2018 г., 22-24.08.2018 включително,
21.09.2018 г., 10.11.2018 г., 31.12.2018 г., 05-07.01.2019 г. включително,
26-27.01.2019 г. включително, 15-17.04.2019 г. включително, 07.05.2019 г. и
10.05.2019 г. Б.Б.
е ползвал платен годишен отпуск.
Отчитането на работното време работодателят е
извършвал при продължителност от 9,5 часа в делничните и съботните дни и от 7
часа в неделните дни.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
което съдът кредитира изцяло, се установява, че според твърденията на ищеца са
отработени 363 часа извънреден труд, изчислени при 11 часови работни смени през
делничните и съботните дни и 8 часови работни смени през неделните дни.
Дължимото възнаграждение е в размер от 1 827,96 лв.
бруто и 1 418,68 лв. нето, а размерът на дължимата лихва за забава върху
дължимото БТВ за извънреден труд е 112,63 лв.
Съобразно твърденията на ответника и представените от
него доказателства за исковия период са отработени 89 часа извънреден труд,
изчислени при 9,5 часови работни смени през делничните и съботните дни и 7
часови работни смени през неделните дни.
Дължимото възнаграждение е в размер от 462,74 лв.
бруто и 358,90 лв. нето, а размерът на дължимата лихва за забава върху
дължимото БТВ за извънреден труд е 34,63 лв.
От показанията на свидетелите Яница Тодорова и Нина
Петрова се установява, че през исковия период са били колеги с въззиваемия Б. и са работили в магазина на „Б.“ ООД в
гр.Казанлък. Работата се осъществявала на смени по графици, като три дни
работели, а после два почивали, освен ако се налагало да се заменят с колега.
Работното им време било от 08:00 часа до 19:00 часа, с три регламентирани
почивки – две петнадесет минутни почивки
сутрин и следобед и половинчасова на обяд, но работниците почти никога не
можели да ползват тези почивки, т.к. персоналът не достигал, а като имало
клиенти в магазина, трябвало да ги обслужат. Обядвали в стая-битовка,
която се намирала в сградата на магазина. Сутрин редовно ходели 15 минути преди
началото на работното време, а редовно се налагало да остават на работа и след
19:00 часа, когато трябвало да се обслужи вече влязъл в магазина клиент. Не им
било заплащано за времето преди и след работното време, допълнително заплащане
имало само за работата през празничните дни.
Въз основа на
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
същество частично неправилно, по следните съображения:
Предявените искове са
с правни основания по чл.262, ал.1 т.4 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.142, ал.1 от КТ работното време
се изчислява в работни дни - подневно, а в ал.2 е
предвидена възможност за работодателя да установи сумарно изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период.
При сумарно изчисляване на работното време максималната
продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време.
При сумарно отчитаното работно време
работодателят следва да се осигури задължителните почивки в работния ден, както
и междинни и седмични почивки, а почивките в работния ден не се включват в
работното време.
Когато нормата работно време за сумарно
отчитания период е превишена, е налице извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ, а съгласно чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262 от КТ, който при сумарно
изчисляване на работното време се заплаща съгласно с 50 % увеличение на уговореното
трудово възнаграждение - чл.262, ал.1, т.4 от КТ.
Настоящият
съдебен състав намира за основателни оплакванията във въззивната
жалба за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с
разпоредбите на процесуалния закон и необоснованост на направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, касаещи
броя на отработените от въззиваемия Б. работни дни
през всеки един от месеците през исковия период, а оттам и досежно
броя на часовете положен от него извънреден труд, както и досежно
изводите, касаещи продължителността на работното време и броя и
продължителността на почивките.
В нарушение на диспозитивното начало първоинстанционният
съд е приел, че продължителността на отработените от въззиваемия
Б. часове през делничните и съботните дни е била 10 часа и 45 минути, и е
използвал тази продължителност на отработеното време за изчисляване на
положения извънреден труд и размера на полагащото се за същия трудово
възнаграждение.
В исковата си молба и уточнението към нея ищецът е
заявил, че през смените си в делничните и съботните дни фактически е работил по
10 часа, а през неделните дни – по 8 часа, като тези негови твърдения се
доказват от събраните по негов почин гласни доказателства.
Кредитирайки представените от въззивното
дружество писмени доказателства и втори вариант на заключението на ССЕ в
съответната му част, въззивният съд намира, че през
исковия период Б.Б. е положил извънреден труд, както
следва : м.04.2018 г. – 30 часа.; м.05.2018 г. – 24 часа; м.06.2018 г. – 6
часа; м.07.2018 г. – 6 часа; м.08.2018 г. – няма; м. 09.2018 г. – 28 часа;
м.10.2018 г. – 2 часа; м.11.2018 г. – няма; м.12.2018 г. – 30 часа; м.01.2019
г.- няма; м.02.2019 г. – няма; м.03.2019 г. – 24 часа; м.04.2019 г. - 10 часа;
м.05.2019 г. – 6 часа.
Часовете извънреден труд са изчислени като е взет броя
на отработените от въззиваемия Б. през всеки един от
месеците делнични и неделни дни, като е прието, че през делничните дни реалната
продължителност на отработеното време е била 10 часа, а през неделните дни - 8
часа, и е отчетена посочената в графа 9 на стр. 2 от заключението на вещото
лице месечна норма на работното време при осемчасов работен ден и петдневна
работна седмица.
Тъй като съдът е обвързан от твърденията на въззиваемия в исковата му молба и молбата-уточнение на
исковата молба и доколкото не е налице изменение на обстоятелствената част на
иска следва да се приеме, че през исковия период Б.Б.
е положил извънреден труд, както следва : м.04.2018 г. – 24 часа.; м.05.2018 г.
– 24 часа; м.06.2018 г. – 6 часа; м.07.2018 г. – 6 часа; м.08.2018 г. – няма;
м. 09.2018 г. – 27 часа; м.10.2018 г. – 2 часа; м.11.2018 г. – няма; м.12.2018
г. – 27 часа; м.01.2019 г.- няма; м.02.2019 г. – няма; м.03.2019 г. – 24 часа;
м.04.2019 г. - 10 часа; м.05.2019 г. – 6 часа.
Предвид
изчисления от вещото лице размер на полагащото се заплащане за извънреден труд
на час за всеки един от месеците, следва, че дължимото на въззиваемия
нетно трудово възнаграждение за положения извънреден труд е в общ размер от
622,40 лв., както следва: м.04.2018 г. – 94,32 лв.; м.05.2018 г. – 89,52 лв.;
м.06.2018 г. – 21,30 лв.; м.07.2018 г. – 20,40 лв.; м.08.2018 г. – няма; м.
09.2018 г. – 111,78 лв.; м.10.2018 г. – 6,50 лв.; м.11.2018 г. – няма;
м.12.2018 г. – 111,78 лв.; м.01.2019 г.- няма; м.02.2019 г. – няма; м.03.2019
г. – 100,08 лв.; м.04.2019 г. – 41,70 лв.; м.05.2019 г. – 25,02 лв.
Размерът
на дължимата законна лихва за забава, изчислен с електронен калкулатор за времето от 29-то число на месеца следващ
отработения, съгласно в II, т.1 на трудовия договор, до датата на подаване на исковата молба -
06.08.2019 г. е общо 44,57 лв.
До посочените по-горе в мотивите размери исковите
претенции се явяват основателни, а за разликите над тези размери следва да
бъдат отхвърлени.
Неоснователно
е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неразглеждане на направеното от „Б.“ ООД възражение за прихващане.
Възражението
за прихващане следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба,
който е преклузивен.
В
конкретния случай процесуалният представител на „Б.“ ООД е направил
възражението за прихващане в откритото съдебно заседание, поради което същото
правилно не е било прието за разглеждане в производството по делото.
С оглед на всички изложени съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение на КРС следва
да бъде частично отменено за сумите над 622,40 лв. – нетно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд и 44,57 лв. – лихва за забава върху
него, и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете за разликите
над тези суми до присъдените от първоинстанционния
съд суми от 1 128,80 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за
положен в периода м.04.2018 г. – м.05.2019 г. извънреден труд и от 76,27 лв.,
представляваща лихва за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В останалата му обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По
частната жалба:
Частната
жалба е допустима, т.к. е подадена от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество
е частично основателна, по следните съображения:
Направеното от
ответника в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на
заплатеното от Б.Б. адвокатско възнаграждение правилно е било уважено от
първоинстанционния съд, т.к. делото не се отличава с високи фактическа и правна
сложност.
Правилно размерът на
подлежащото на присъждане като разноски адвокатско възнаграждение е било
определено на 400,00 лв., в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2
вр.ал.1 от НМРАВ.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че следва да се
отчете наличието на три кумулативно обективно съединени иска, т.к. чл.7, ал.2
от НМРАВ предвижда минималното адвокатско възнаграждение да се определя въз
основа на материалния интерес, а не въз основа на броя предявени искове.
Основателно е обаче
оплакването, че на Б. следва да се присъдят разноски и по отношение на
прекратената част от производството, т.к. оттеглянето на иска по чл.224 от КТ е
станало в резултат на настъпило в хода на процеса плащане.
Отговорността на
ответника за сторените от ищеца разноски е налице и в хипотезата, когато след
предявяване на иска поради нови факти, независещи от ищеца, предявеното от него
право се погаси и ищецът веднага след това се откаже от иска си.
Въпреки прекратяването
на делото в тази му част, отговорността за разноските следва да се понесе от
ответника, защото той е дал повод да се заведе делото, а ищецът е осуетил
продължаването му ведната след като искът е станал неоснователен.
Именно такава хипотеза
е налице в случая, т.к. плащането на претендираното от Б.Б. обезщетение за
неползван ПГО е било извършено от работодателя в хода на процеса, а във връзка
с това плащане той е предприел и оттеглянето на иска.
Предвид това
обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
ново, с което решението в частта за разноските бъде изменено, като на Б. бъде
присъдено като разноски адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство в размер на 156,00 лв., представляваща съразмерната на уважената
част от исковете и оттегления иск част от определено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
На ответното дружество следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 366,00 лв., представляващи съразмерната на
отхвърлената част от исковете част от сторените разноски в общ размер от 600,00
лв. / 400,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице./
Относно
разноските:
При този
изход на делото всяка от страните има право на разноски по съразмерност на
уважената/отхвърлената част от иска.
В полза на
въззивното дружество следва да се присъдят разноски в
размер на 190,98 лв., а на въззиваемия следва да се
присъди сумата от 319,00 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл.271, ал.1, предл.ІІІ-то от ГПК и чл.278, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 807/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2138/2019 г. по
описа на К. районен съд в частта му, в която са уважени предявените от Б.В.Б.,
ЕГН – ********** *** срещу „Б.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния си представител: В.А.А.– управител искове по чл.262, ал.1 т.4 от КТ и
чл.245, ал.2 от КТ за присъждане на сумите над 622,40 лв. /шестстотин двадесет
и два лева и четиридесет и три ст./ до размера от 1 128,80 лв. /хиляда сто
двадесет и осем лева и осемдесет ст./, представляваща нетно трудово
възнаграждение за положен в периода м.04.2018 г. – м.05.2019 г. извънреден труд
и над 44,57 лв. /четиридесет и четири лв. и петдесет и седем ст./ до размера от
76,27 лв. /седемдесет и шест лв. и двадесет и седем ст./, представляваща лихва
за забава върху него, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б.В.Б., ЕГН – ********** *** срещу „Б.“ ООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния
си представител: В.А.А.– управител искове по
чл.262, ал.1 т.4 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ за присъждане на сумите над 622,40
лв. /шестстотин двадесет и два лева и четиридесет и три ст./ до размера от
1 128,80 лв. /хиляда сто двадесет и осем лева и осемдесет ст./,
представляваща нетно трудово възнаграждение за положен в периода м.04.2018 г. –
м.05.2019 г. извънреден труд и над 44,57 лв. /четиридесет и четири лв. и
петдесет и седем ст./ до размера от 76,27 лв. /седемдесет и шест лв. и двадесет
и седем ст./, представляваща лихва за забава върху него.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 807/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 2138/2019 г. по
описа на К. районен съд в частта му, в която са уважени предявените от Б.В.Б.,
ЕГН – ********** *** срещу „Б.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния си представител: В.А.А.– управител искове по чл.262, ал.1 т.4 от КТ и
чл.245, ал.2 от КТ за присъждане на сумите от 622,40 лв. /шестстотин двадесет и
два лева и четиридесет и три ст./, представляваща нетно трудово възнаграждение
за положен в периода м.04.2018 г. – м.05.2019 г. извънреден труд и от 44,57 лв.
/четиридесет и четири лв. и петдесет и седем ст./, представляваща лихва за
забава върху него, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 06.08.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
В останалата му част решение № 807/23.12.2019 г., постановено по гр.д.№
2138/2019 г. по описа на К. районен съд е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение
№ 254/03.02.2020 г., с което е оставена без уважение молбата на Б.В.Б., ЕГН – ********** *** за изменяне на
решение № 807/23.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 2138/2019 г. в частта му за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 807/23.12.2019 г., постановено
по гр.д.№ 2138/2019 г. в частта му за
разноските както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния си представител: В.А.А.– управител, да заплати
на Б.В.Б., ЕГН – ********** *** сумата от 156,00 лв. /сто
петдесет и шест лева/ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б.В.Б., ЕГН – ********** *** да заплати на„Б.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния си представител: В.А.А.– управител сумата от 366,00 лв. / триста шестдесет и шест лева /-
съдебно-деловодни разноски по съразмерност пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния си представител: В.А.А.– управител, да
заплати на Б.В.Б.,
ЕГН – ********** *** сумата от 319,00 лв./триста е деветнадесет лева/ - съдебно-деловодни
разноски по съразмерност пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б.В.Б., ЕГН – ********** *** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.З., бул.“****, представлявано от законния си представител: В.А.А.– управител сумата от 190,98 лв. /сто и деветдесет лева и деветдесет и осем ст./-
съдебно-деловодни разноски по съразмерност пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.