Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 327 Година 2020,24.11. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански
състав
На двадесет и осми септември Година две хиляди и
двадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ……………………………….….
Съдебни
заседатели: …………………………………….
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като
разгледа
докладваното от съдията
търговско дело номер
440 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Димеко МЖ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София чрез
пълномощника адв. Десислава Коцева, с
адрес на кантората гр. София, бул. „Ген.Скобелев” № 50, ет.3, офис № 6 е
предявил обективно съединени искове против „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Бургас 8000 и адрес на управление ул. „Константин Величков“ № 59 А, за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 15
300.41 евро, в левова равностойност 29 925 лева, представляваща
стойност на напълно повреден товар, превозван от България до Словения с влекач
и полуремарке с рег.№ *******/*******, съгласно международна товарителница, издадена на
02.04.2019 г. в гр. София, България, заедно с обезщетение за забава в размер на
295.38 евро за периода от 11.04.2019г. до 26.08.2019г., в левова равностойност
на 577.71 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата, и направените от
ищеца разноски.
Ищецът твърди, че е предоставил
на „ЕЛМАР-БГ“ ООД извършването на спедиторска услуга за автомобилен транспорт
със заявка 8388/2019г.: София-Словения, 1 автомобил, товарен адрес, фирма: град
София, Димеко (Филиповци), разтоварен адрес, фирма: NUNNER
Logistika d.o.o. Jurckova 234 Ljubljana, Slovenia, вид на товара: 3.5т. - 13.60 л.м., дата на товарене: 2.4.2019г., дата на
разтоварване: до 5.2019г., цена на транспорт: 960 евро, номер на автомобил: *******/*******. Сочи, че спедиторът е ангажирал
за превоза ЕТ „ЗАХАРИЕВ ТТТ“, който от своя страна е превъзложил превоза на
ответното дружество. Последното като превозвач се съгласило срещу
възнаграждение да превози от България до Словения 32 бр. палети, на обща
стойност 15300,41 EUR по инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г. с издател “ДИМЕКО МЖ” ООД и
получател „Тотал маркетинг съпорт“ ООД, 350 Юстън Рд, Режентс парк, Лондон, Ват
№ SI38370425. Съгласно международна товарителница, издадена на
02.04.2019 г. в гр. София, България, превозът е следвало да се извърши с влекач и полуремарке с
рег. № ******* / *******. На 05.04.2019 г. на
посочените превозни средства е извършена проверка от пътна полиция Любляна, за превоз на нелегални
мигранти, при която в товарното ремарке са намерени бежанци, които са увредили
превозваната стока. За извършената проверка е съставен Формуляр за пътен
контролен преглед № 146585 от 05.04.2019г. На същата дата, ищецът получил
информация по имейл за създалата се ситуация, от получателя на стоката - „Тотал
маркетинг съпорт“ ООД. Камионът трябвало да се върне обратно в ищцовото дружество,
за да се организира унищожаването на
превозваните стоки, тъй като те били замърсени от присъствието на хора в
товарното ремарке. Ищецът бил информиран, че по тази причина доставените стоки
не могат да се използват. С друг имейл получателят на стоката поискал да бъде
изработена и доставена нова стока с поръчаните параметри /съгласно
инвойс/фактура от 28.03.2019 г./, а процесната замърсена такава да бъде
унищожена, за да е сигурен, че няма да се предлага отново за продажба. Във
връзка с изложеното и по искане на „Тотал маркетинг съпорт“ ООД, ищецът издал Кредитно известие №
**********/18/04/2019 по фактура № **********/28.03.2019г. Предвид
констатираните щети, по електронната поща на 10.04.2019г., ищцовото дружество
предявило рекламация (протестно писмо) на ответното дружество. С писмо от
06.06.2019 г., последното отговорило, че няма вина за проникването в ремаркето
на бежанци и на основание чл. 17, т. 2 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на товари (Конвенция CMR), като превозвач се освобождава от
отговорност за настъпили щети, които се дължат на обстоятелства, които като
превозвач не е предвидил, не е могъл да избегне и да преодолее. На 15.05.2019г.
на СИМПЕРТО“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, за обезщетяване на
ищеца с размер на сумата от 15300.41 евро, за вредите, които е
претърпял в резултат на увреждане на стоката. Ищецът твърди, че търпи загуби в
размер по издадената инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г., както загуби за
транспортни разходи в размер на 960.00 евро, а също така ще се наложи да търпи
и вреди изразяващи се в заплащане за изгарянето на стоката. Заявява, че тези
щети са в резултат от проявена груба небрежност от страна на водача на камиона,
който е допуснал влизането на мигранти в ремаркето на камиона. Позовава се на
чл. 17, ал. 1 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) (Конвенцията),
съгласно който превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето
й, както и за забавата при доставянето й. Счита, че в случая не е налице
хипотезата на ал. 2 от посочената разпоредба, която регламентира случаите, в
които превозвача се освобождава от отговорност, и на която се позовава ответника. Сочи, че проникването на мигранти в ремаркето
на товарната композиция, с която ответникът е осъществявал превоза, не може да
се приеме за случайно по произхода си събитие, което длъжникът нито е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди. В тази връзка, посочва, че е общоизвестно
обстоятелството, че в района между Сърбия и Хърватска са регистрирани поредица
от опити на мигранти да преминат границата между тези две държави, както и
между Хърватска и Словения, влизайки в ремаркета на товарни автомобили. По този
причина счита, че ответникът е бил
длъжен да предвиди възможни нападения и да вземе мерки за осуетяването им, като
посочва възможните такива. Посочва, че по отношение на отговорността на
превозвача ще намерят приложение разпоредбите на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки СМR (наричана за краткост Конвенция CMR), по която Република България е
страна, тъй като е налице международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т.
1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари - мястото на
приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето й, се намират в две
различни държави - Република България и Словения. Ищецът прави преглед на
правната регламентация на отговорността на превозвача, уредена в нормите на
Конвенцията CMR. Сочи, че съгласно разпоредбите на последната, в случай на повреда превозвачът
заплаща обезценка, в размер изчислен според стойността на стоката, определена
съгласно член 23 , параграфи 1, 2 и 4, като правоимащ да получи обезщетението е
лицето, което е претърпяло вреда от повредата
на стоката, т.е. лицето, чиято имуществена сфера е намаляла със
стойността на товара. Посочва, че в случая това е ищцовото дружество, поради
което за него е налице материалноправна и процесуалноправна легитимация да
предяви иск за обезщетение за напълно повредените стоки. Заявява, че
рекламацията е направена на 10.04.2019г., поради което се дължи и обезщетение за забава за периода
от 11. 04.2019г. до 26.08.2019г., което възлиза в размер на 295.38 евро. Счита,
че за да се освободи от отговорност, в тежест на превозвача “СИМПЕРТО“ ЕООД е
да докаже, че е положил необходимата грижа и е предприел всички мерки, които
един търговец - превозвач по занятие би следвало добросъвестно да предприеме,
за да опази поверените му за превоз стоки. По отношение на размера на иска
подчертава, че ищецът е претърпял загуба в размер на стойността по инвойс/фактура № **********/28.03.2019 г.,
поради пълната повреда на товара. В тази връзка се позовава на чл. 23 от
Конвенция CMR, съгласно който превозвачът дължи обезщетение за повредата на стоката, като обезщетението
се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е
била приета за превоз, като стойността на стоката се определя по борсовия курс
или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава -
по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Позовава се и на чл.
67, т. 1, изр. 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки, който регламентира, че ако продавачът е длъжен да предаде стоката на превозвач на определено
място, рискът не преминава върху купувача, докато стоката не бъде предадена на
превозвач на това място, поради което в случая, видно от Фактурата от 28.03.2019г., продавачът
е длъжен да предаде стоката в Любляна, където и преминава риска върху купувача.
Ответникът
„СИМПЕРТО“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
В допълнителна
искова молба, ищецът „Димеко МЖ“ ООД е уточнил доказателствените си искания,
направени във връзка с твърдените от него факти.
В допълнителен отговор
ответникът, чрез процесуалния си представител, излага съображения за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответното дружество не
оспорва фактическите твърдения на ищеца за възложения му превоз, установяването
на мигранти в товарното ремарке на камиона от полицейските органи на Република
Словения, в следствие на което стоката е върната в склад на ищцовото дружество,
от което са произлезли твърдените от ищеца вреди. Не се оспорват и
обстоятелствата за изпратено от ищеца протестно писмо, неговото съдържание,
както и дадения от ответника отговор на същото. Счита обаче, че претърпените от
ищеца вреди не могат да бъдат вменени в негова вина, тъй като проникването на
мигранти в товарното ремарке на камиона е обстоятелство, което превозвачът не е
могъл да избегне и последиците от което не е могъл да преодолее. Наведените от
ищеца твърдения, че не е положил грижата на „добрия търговец“, ответникът счита
за неоснователни. В тази връзка сочи, че не е ясно кога, как и в коя държава са
проникнали мигрантите в товарното ремарке, дали стоката е била действително
увредена и не може да бъде използвана, както и дали е унищожена. Позовава се на
приложения към исковата молба протокол от пътен контролен преглед, като счита,
че от него е видно спазването на всички законови изисквания, свързани с превоз,
престой, наличие на необходими документи и други. В тази връзка заявява, че е
извършил всички необходими действия, които „добрия търговец“ би следвало да
извърши и от него не може да се очаква да предвиди нахлуването на мигранти в
ремаркето, при положение, че престоят и почивките са извършване на определените
за това места. Предвид посоченото, за безпочвени са намерени твърденията на
ищеца за проявена груба небрежност от страна на ответника, при осъществяването
на превоза. Сочи, че дължимата от него
грижа на „добрия търговец“ трябва да бъде разглеждана в съвкупност със
„стопанската целесъобразност“, която поставя основни положения, свързани с
икономически причини, освобождаващи длъжника от отговорност. В тази връзка
подчертава, че когато се изисква особено поведение от страна на превозвача,
следва да се държи сметка какво би струвало осъществяването на това поведение,
за да се стига до ситуация, при която разходите на превозвача да превишат
икономическата изгода от осъществяване на превоза. Ответникът счита, че следва
да е налице баланс между правото на изпращача и получателя да дават указания и
посочената стопанска целесъобразност. Посочва, че дадената от него цена за
извършване на процесния превоз, била една от основните причини за сключване на
договора, като счита, че в случай на калкулиране в нея на действията, които
според ищеца е следвало да извърши за опазване на товара, то цената би била
доста по – различна и най – вероятно икономически неизгодна за всички страни по
веригата. Ответникът подчертава обстоятелството, че ищеца, в качеството си на
изпращач и собственик на стоката не е извършил застраховка на процесния товар.
Сочи, че застраховането на стока е обичайно при подобен вид международни
превози, и липсата на сключена такава застраховка от ищцовото дружество е
проява на недобросъвестност от негова страна, особено след като е било наясно с
така неречените „набези“ на мигранти. В заключение оспорва и размера на предявената претенция
като се сочи, че отговорността на превозвача е ограничена съгласно чл. 23, пар.
3 от Конвенция ЧМР, поради което не е ясно дали предявения от ищеца размер не
надхвърля установения в нея лимит.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
От книжата по делото е видно, че
на 01.04.2019г. е била подписана заявка за международен автомобилен транспорт №
8388/2019 (лист 10 от делото), с която ищецът „Димеко МЖ“ ООД възложил на
„Елмар БГ“ ООД извършването на спедиторска услуга за автомобилен транспорт
София – Словения, 1 автомобил, с товарен адрес в гр. София, фирма Димеко
(Филиповци) и разтоварен адрес в Словения, Любляна, Юркова 234, фирма NUNNER
Logistika d.o.o., за товар от 3,5 тона и 13,60 л.м., дата на товарене:
02.04.2019 г. и разтоварване 05..2019 г., цена на транспорт 960 евро, платими
след разтоварване по банков път, номер на автомобил ******* / *******. В заявката изрично е посочено,
че с подписването ѝ автомобилният превоз е подчинен на Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
От представената по делото международна товарителница CMR без
номер в два екземпляра - екземпляр 1 за изпращача и екземпляр 3 за превозвача
(листи 11–17 от делото), се установява, че ответното дружество „Симперто“ ООД,
като превозвач с превозно средство номер А7076МХ / С6266ЕК, е приело от
изпращача „Димеко МЖ“ ООД, 32 евро палети, съдържащи стелажи и дисплеи за
хранителни стоки на марките Милка, Орео и Барни за превоз от София до склада на
Нунер Логистика д.о.о. в Словения, Любляна, Юркова 234. В нея изрично е
посочено, че превозът, независимо от всяка противна клауза, е подчинен на
Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по пътищата (СМR).
Товарителницата е съставена в София, на 02.04.2014 г. и носи подписите и
печатите на страните по делото. Установява се още, че в екземпляра за
превозвача в поле 13 „Указания на изпращача“, е налице следната забележка: „Камионът е предмет на
полицейско разследване заради превоз на бежанци. Стоките не са годни за
употреба и поради тази причина клиентът ги връща“. Поставени са подпис и печат
на Нунер Логистика д.о.о. - дружеството, вписано в поле 3 „разтоварен пункт“ на
товарителницата. В поле 24 „Стоките получени“ на товарителницата липсват подпис
и печат на получателя на товара. Поле 17 „последователни превозвачи“ също е
празно. Товарът е придружаван от фактура и протокол.
Представеният по делото протокол
за доставка от 05.04.2019 г. (на лист 19 от делото), с 10 броя позиции стоки,
чието описание кореспондира с описаното в CMR товарителницата, е подписан само
за доставчика, но не и от получателя Тотал Маркетинг Съпорт Лтд (Нунер
Логистика д.о.о. - Словения), като целият текст е задраскан с две диагонални
линии. В кориците на делото е наличен и втори протокол за доставка с № 2903-19S
между Тотал Маркетинг Съпорт Лтд и купувача Монделез д.о.о Трзин, Словения от
29.03.2019 г., с място на доставка Нунер Логистика д.о.о., Словения, Любляна,
Юркова 234 и държава на произход България, брой палети, бруто тегло и артикули,
съответстващи на вписваните в международната товарителница, които са зачертани
с две диагонални линии, подпис и печат на Тотал Маркетинг Съпорт. В края на
документа се установява изписан на ръка текст на словенски език: „Отказана
партида. При полицейски оглед – бежанци в превозното средство. Стоката не е
била в съответствие за нейното приемане и дистрибуция“, след който са положени
подпис и печат на Нунер Логистика д.о.о.
По делото е представена и фактура
№ ********** от 28.03.2019 г. с доставчик „Димеко МЖ“ ООД и получател Тотал
Маркетинг Съпорт Лтд, Лондон, и адрес за доставка: Нунер Логистика д.о.о.,
Юркова 234, Любляна, Словения за 100% заплащане на поръчки с номера: 40936,
40935, 41426, 41430, 41432, 41449, 41467, 41465, с описани 10 позиции артикули,
съответстващи на тези в международната товарителница и протокола за доставка,
на стойност 15300,41 евро, с условие за доставка DAP Любляна, и условие за
плащане – 60 дни от датата на фактурата.
На лист 31-33 от делото се
установява формуляр за пътен контролен преглед №146585, съставен на 05.04.2019
г. в 10ч. от пътната полиция на Любляна, в който е
отразено, че в Любляна, Юркова 234 на МПС
с рег.№ ******* и ремарке с рег.№ ******* е била извършена проверка за
превоз на нелегални мигранти. В протокола за
превозвач е посочено българското дружество „Полисимо“ ООД с водач М.Х.П., роден на *** г.
От представената и
неоспорена по делото кореспонденция по електронна поща с дата 05.04.2019 г.,
разменена между имейл адреси, чийто пощенски сървъри, носят имената на
дружествата Димеко и Тотал маркетинг съпорт, е видно, че представител на
последното дружество - купувач и получател на стоката по международната
товарителница, е уведомил ищеца за отказа си да получат стоката поради
създалата се ситуация с бежанците с настояване същата да бъде върната обратно
на изпращача Димеко за унищожаване.
На 10.04.2019 г.
ищцовото дружество отправило по електронна поща протестно писмо до спедитора
„Елмар-БГ“ ООД с искане за финансово компенсиране на вредите, произтичащи от
увреждането на превозваната стока по заявка за международен автомобилен
транспорт № 8388/2019, вследствие на незаконно проникване на бежанци в
товарното отделение по време на транспортирането, в размер на 15300,41 евро -
стойността на инвойс фактура № **********/28.03.2019 г. Ответното дружество
„Симперто“ ООД признава, че е получило протестното писмо.
От представения по
делото авариен протокол №1210/23.04.2019 г., издаден от „Евроконтрола“ ООД по
искане с дата 17.04.2019 г. на „Симперто“ ООД, е видно, че на 18.04.2019 г.
авариен комисар инж. Стефка Тошева е извършила оглед на стелажи от велпапе за
шоколадови изделия с цел извършване на контрол за количество, типово
съответствие и състояние чрез преглед на стоката и представените документи в
присъствието на представители на транспортната фирма и изпращача. По време на
огледа са били разтоварени стоките от ремарке рег.№ *******, което е било с
ненарушена пломба. На аварийния комисар са били представени и гореописаните
фактура, международна товарителница, протоколи за доставка, формуляр за пътен
контролен преглед от полицията в Любляна, както и показанията на шофьора на
камиона. При отварянето на ремаркето аварийният комисар установила силна остра
и нетипична миризма за такъв вид товар. Част от палетите били с нарушена
опаковка, разкъсано фолио, ожулени и протрити ръбове, смачкани. Част от
стелажите били силно подбити в горната им част със следи от стъпване върху тях.
В някои палети били установени празни пространства с извадени стелажи –
вероятно скривалища за укриване, а по един от палетите и следи от намокряне с
неясен произход. Установени били 1275 броя видимо повредени стелажи, подробно
описани по вид и количество в протокола. За останалите е посочено, че
изпращачът отказва да ги приеме обратно поради замърсяване и съществуваща
опасност от наличие на зарази, което е и отразената причина за връщането на
товара от получателя.
Установява се още, че
ищецът издал кредитно известие № ********** от 18.04.2019 г. до Тотал Маркетинг
Съпорт, с което сторнирал сумата по фактура № **********/28.03.2019 г. с
пояснение върната стока, на обща стойност -29925 лева или -15300,41 евро. Ищецът
отправил и покана до ответника за доброволно плащане в седмодневен срок на
сумата от 15300,41 евро, представляващи
стойността по фактура № **********/ 28.03.2019 г. на похабен и негоден товар
вследствие на открити в товарното помещение бежанци, съгласно протокол № 146585
от полицията в Любляна, за който превоз ответното дружество приело заявка за
международен транспорт № 8388/2019. Поканата е получена за ответното дружество
от адв. Николина Андонова на 15.05.2019 г.
При установената по-горе
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Относно приложимото право към
настоящия спор:
Предвид това, че мястото на
приемане на стоката за превоз (София) и предвиденото място за доставянето
ѝ (Любляна), се намират в две различни държави, извършеният превоз попада
под приложното поле на Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR). Съгласно чл. 1, т.
1, изр. 2 от Конвенцията CMR, тя се прилага независимо от седалището и
националнастта на страните по договора за превоз.
Ищецът е предявил
обективно кумулативно съединени искове по чл. 25, т. 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), вр. с чл. чл.79,
ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр. с чл.
373 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Представените по
делото съобщения от електронна поща кореспондират с твърденията, че по
възложената от ищеца с поръчка № 8388/2019 спедиционна услуга на „Елмар-БГ“
ООД, последното дружество ангажирало ЕТ „Захариев ТТТ“, който от своя страна
превъзложил транспорта на „Симперто“ ООД – факт който се признава и от
ответното дружество. По делото липсват данни за спецификата на отношенията
между ищеца, „Елмар-БГ“ ООД и ЕТ „Захариев ТТТ“ и по-конкретно за това дали
последните двама са действали като превозвачи или спедитори (и в частност по
същински или несъщински договор за спедиция) при възлагането на транспорта на
„Симперто“ ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Конвенцията CMR, договорът за
превоз се установява с товарителница, а съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията
CMR, превозвачът носи отговорност за цялостната или частична липса или повреда
на стоката от момента на приемането ѝ за превоз до този на доставянето
ѝ.При това положение именно товарителницата е годният документ ,чрез чието съдържание следва да бъде установен конкретният договор за превод
с индивидуализиращите го белези.При наличието на данни в международната
товарителница за това, че изпращач на товара е ищцовото дружество, а превозвач
– ответното дружество, товарен и разтоварен пункт, товарът е подробно
индивидуализиран, посочено е и превозното средство и товарното ремарке, с което
да се осъществи превозът, установява се валидно сключен договор за превоз между
„Димеко МЖ“ ООД и „Симперто“ ООД. Безспорно е между страните, че осъществилият
транспорта превозвач е именно „Симперто“ ООД, предвид което той се явява
надлежен ответник по иска. Това би било така дори и в хипотезата на множество
превозвачи, тъй като в този случай приложение би намерила разпоредбата на чл.
36 от Конвенцията CMR, която предвижда търсенето на отговорност за липса,
повреда или закъснение да се извършва само срещу първия превозвач, последния
такъв или превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е
възникнала липсата, повредата или закъснението.
Макар протоколът от
проверката на полицейските органи в Любляна да не е представен като надлежно
удостоверен документ с апостил, предвид което констатациите в същия да не са
обвързващи за настоящия съд, отразените в него факти за извършена проверка за
наличието на нелегални мигранти в ремаркето, кореспондират с останалите
доказателства по делото. Ответното дружество признава, че на 05.04.2019 г. при
разтоварването на стоката в местоназначението в ремаркето на влекача били открити
емигранти, като последното било констатирано от полицейските органи на
Република Словения и именно това било причината камионът да се върне обратно в
мястото на натоварване и получателят на стоката, отказал да я приеме.
Макар огледът на
товара да не е извършен от съдебен експерт, той е осъществен в присъствието на
представители на изпращача и превозвача, като констатациите в същия не са
оспорени от страните по делото. Предвид това, съдът следва да подложи на
самостоятелна преценка констатираните в него обстоятелства с оглед съвкупния
анализ на целия доказателствен материал по делото. С оглед факта, че по делото
не се спори, че в относително малко по площ затворено пространство – товарното
ремарке с рег.№ *******, са престояли пет лица с неустановен произход
и здравословно състояние, най-малко 1 и максимум 4 дни, без приток на свеж въздух и каквито и да било
санитарни условия за задоволяване на физиологичните им нужди, съдът намира за
основателно и доказано твърдението, че стоката е негодна за поставяне на храна,
а и потенциално опасна от пренос на зарази В подкрепа на този извод са
констатираните от третото лице-авариен комисар остра нетипична миризма, която
не се е разнесла в продължение на 13 дни от принудителното извеждане на
проникналите в ремаркето лица до извършването на огледа, както и установените
мокри петна с неясен произход по един от палетите (вероятно послужил за
облекчаване на физиологичните им нужди). Видно от протокола, физически повреди,
водещи до негодност на товара са били установени само при 57,30% от всички
артикули в товара. Предвид материала, от който са изработени обаче – велпапе,
както и с оглед предназначението им - за поставяне на хранителни продукти и то
използвани предимно от деца, съдът намира, че е налице значителен риск за
здравето на неопределен кръг от лица,
което прави продукцията изцяло негодна за предназначението, за което е
била произведена. За това свидетелстват и тоталният отказ на получателя да
приеме стоката, както и настояването същата да бъде унищожена.
Съгласно разпоредбите
на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
правото да получи обезщетение за повреден товар принадлежи на „правоимащия“ -
този, който реално е претърпял вредите от повредата на стоката. От
представените по делото фактура, международна товарителница и протокол за
доставка, следва да се заключи, че между ищцовото дружество и Тотал маркетинг
съпорт Лтд, дружество базирано в Лондон, е бил сключен договор за международна
продажба на стоки с предмет описаните във фактурата и товарителницата стоки, на
стойност 15300,41 евро, с условие за доставка съгласно правилата Инкотермс на
Международната търговска камара – DAP Любляна. Разпоредбата на чл. 36 от
Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки, приложима в настоящия случай, предвижда че
продавачът носи отговорност в съответствие с договора и с тази конвенция за
всяка несъобразност, която съществува, в момента, когато рискът преминава върху
купувача, дори ако несъобразността става видима по-късно. Видно от
придружаващата товара фактура № **********/28.03.2019 г., страните са уговорили
условия за доставка DAP Любляна, съгласно които
продавачът носи отговорност и поема риска да достави стоката до
уговореното място - в Любляна. По делото безспорно се доказа, че
несъобразността на стоките е настъпила по-рано – по време на осъществяване на
превоза, вследствие на нелегалното проникване и престой в ремаркето на лица с
неизвестен произход. Предвид това рискът от повреждане на стоките се носи от
продавача „Димеко МЖ“ ООД и именно ищецът, като изпращач на товара е
правоимащото лице съгласно Конвенцията CMR и именно негово е правото да търси
обезвреда от превозвача.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Конвенцията CMR, в случай на повреда превозвачът заплаща обезценка, в размер изчислен според стойността на стоката, определена съгласно член 23, параграфи 1, 2 и 4. Обезщетението се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, определена по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за цялостна повреда на стоката, определена съгласно продажната ѝ цена по фактура № **********/28.03.2019 г. Предвид това съдът, счита претендираното обезщетение от 15300,41 евро за напълно повреден товар за доказано по размер. В настоящия случай, предвид липсата на своевременно подаден отговор на искова молба, възраженията на ответника, заявени едва с допълнителния отговор не следва да се обсъждат на основание чл. 370 от ГПК.
Конвенцията предвижда
в този случай да се връщат изцяло превозната цена, митническите сборове и
другите разноски по превоза. По делото не се установява дали
изобщо е било заплатено навло а и липсва нарочно искане до съда в тази насока.
Предвид
основателността на главната претенция, съдът следва да се произнесе и по
акцесорните претенции за лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от
Конвенцията CMR, правоимащият може да поиска да му се заплати лихва върху
сумата на обезщетението в размер на 5 процента годишно, считано от деня на
писмената рекламация до превозвача, или ако не е имало рекламация, от деня на
завеждане иска в съда. Не е спорно между страните, че на 10.04.2019 г. ищецът е
отправил писмена рекламация, която е получена от ответното дружество. Предвид
това, основателна се явява и претенцията за лихва за забава, като включително
законната лихва от завеждане на иска, следва да се определи в установения в
разпоредбата на чл. 27 от Конвенцията CMR размер от 5% годишно върху главницата
от 15300,41 евро, считано от 11.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане
(така в Решение № 106 от 13.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1094/2009 г., I т. о.,
ТК).
Ищецът е направил искане за възстановяване на направените по делото разноски. Доказаните разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника са в общ размер на 8649,61 лв., от които 7200лв. за адвокатско възнаграждение за тази инстанция, 1220,11 лв. за държавна такса, 229,70 лв. за превод на документи. Предвид липсата на представени доказателства за издадена обезпечителна заповед, претендираните разноски във връзка с обезпечаване на бъдещ иск и изпълнително производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 25, т. 1 и чл. 27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), вр. с чл. чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр. с чл. 373 от ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас 8000 и адрес на управление ул. „Константин Величков“ № 59 да заплати на „ДИМЕКО
МЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ж.к. Люлин,
ул. „Земеделска“ 45, чрез пълномощника
адв. Десислава Коцева, с адрес на кантората гр. София, бул.
„Ген.Скобелев” № 50, ет.3, офис № 6 сумата от 15300,41 евро, представляваща
стойността на напълно повреден товар, превозван от България до Словения с
влекач и полуремарке с рег.№ *******/*******, съгласно международна товарителница, издадена на
02.04.2019 г. в гр. София, България, ведно с лихва за забава по чл. 27 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) в размер на 5% годишно върху главницата от
15300,41 евро, считано от 11.04.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА „СИМПЕРТО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас 8000 и адрес на управление ул. „Константин Величков“ № 59 да заплати на
„ДИМЕКО МЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление
ж.к. Люлин, ул. „Земеделска“ 45, чрез пълномощника адв. Десислава Коцева, с адрес на кантората
гр. София, бул. „Ген.Скобелев” № 50, ет.3, офис № 6 разноски
по делото в размер на 8649,61 лв., от които 7200лв. за
адвокатско възнаграждение за тази инстанция, 1220,11 лв. за държавна такса и
229,70 лв. за превод на документи.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
СЪДИЯ: