РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. Велико Търново, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100172 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. К. И., в която са изложени твърдения,
че през месец април 2019г. с ответника е сключен договор за заем като за периода от
10.04.2019г. до 15.04.2019г. ищецът му предал сумата от 3500 лв., а последният се задължил
да я върне в срок до 15.08.2019г. Изтъква се, че в уговорения срок ответникът не е изпълнил
задължението си и изпаднал в забава като за ищеца възникнало право да претендира от него
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 10.04.2019г. до
31.12.2020г. от 1500 лв. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
изтъква, че не се познава ищеца и не е страна по твърдяното от него заемно
правоотношение. Навежда доводи, че посочените в исковата молба суми са преведени по
банковата му сметка, която фактически се ползва от *. С оглед гореизложеното, отправя
искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
През 2019г. ищецът и **********. С оглед близките си отношения, * предоставил на Н. И.
данните от банковата сметка на *, със средствата от която бил упълномощен да се
разпорежда. По същата сметка на 10, 12 и 15.04.2019г. ищецът внесъл 3300 лв. като са
последвали касови тегления от В. С. и от ******. От съвкупния анализ на събраните по
делото гласни доказателства се установява, че страните по делото не се познават и не са
контактували помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За сключване на договор за заем по чл. 240 от ЗЗД е необходимо съгласуване на
волеизявленията на страните по сделката и реалното предаване от заемодателя на заемателя
на уговорената сума пари или заместими вещи. В разглеждания случай е налице
прехвърляне на средства от банкова сметки на ищеца в банкова сметка на ответника, но при
липса на изразена воля от тяхна страна за основанието на имущественото разместване. От
гореизложеното се достига до извод, че не е осъществен фактическият състав за възникване
на твърдяното заемно правоотношение, поради което само на това основание претенциите за
заплащане на сумите за главница и лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, той следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 580 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от Н. К. И. с ЕГН: ********** *, срещу В. Б. С. с
ЕГН: ********** *, искове по чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
плащане на сумите от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ - главница, представляваща
вземане по договор за заем от месец април 2019г., 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - лихва
за забава върху главницата за периода от 10.04.2019г. до 31.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.01.2022г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Осъжда Н. К. И. с ЕГН: ********** *, да заплати на В. Б. С. с ЕГН: ********** *, сумата от
580 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2