№ 428
гр. Сливен, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600547 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.2 във връзка с глава ХХІІ-ва от
НПК т.е. за проверка на определение по чл.323 ал.1 от НПК за връщане на частна жалба.
Образувано е по частна жалба от подсъдимия С. Л. З., чрез защитника му адв. К. К.
от АК – Сливен, срещу разпореждане № 1941/18.10.2022г., постановено по нохд №
1143/2021г. по описа на Районен съд – Сливен.
С атакуваното разпореждане е върната подадената от подсъдимия С. Л. З., чрез
защитника му адв. К. К. от АК – Сливен частна жалба срещу определение, с което съдът е
отказал да измени взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека.
В частната жалба на подсъдимия, чрез неговия защитник, по повод на която е
образувано настоящото въззивно производство, депозирана в установения от закона и
указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с атакуваното разпореждане, което
се определя като незаконосъобразно. Заявява се, че в съдебно заседание проведено на
12.10.2022г. по нохд № 1143/2021г. по описа на Районен съд – Сливен подс. С. З. е поискал
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека
с мотив, че има постоянен адрес, че живее на съпружески начала, че има малолетно дете,
което е ученик и че няма намерение да се укрива, както и че ще се явява редовно пред съда
до приключване на производството. Твърди се, че в същото съдебно заседание подсъдимият
З. е поискал отвод на съдебния състав с мотив,че съдията е предубеден и има негативно и
тенденциозно отношение към него, но това негово волеизявление не е било отразено в
съдебния протокол. Оспорва се основанието, поради което районният съд е върнал частната
жалба, а именно, че съдът не се е произнасял по искане за изменение на мярката за
неотклонение на подс. С. З.. Настоява се за отмяна на атакуваното разпореждане, с което
1
частната жалба на подсъдимия против отказа да бъде изменена в по-лека мярката му за
неотклонение е върната като недопустима.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената частна жалба, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт с
оглед на изложените възражения, намери жалбата за неоснователна.
Съдебното производство пред районния съд е образувано по внесен от Районна
прокуратура обвинителен акт против З.К.Д. за престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и
чл.26 ал.1 от НК и против С. Л. З. за престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4 и чл.26 ал.1
от НК, като и двамата подсъдими са били с мярка за неотклонение „Подписка“.
С определение от 15.06.2022г. постановено в съдебно заседание взетата спрямо
подс. С. З. мярка за неотклонение е била изменена от „Подписка“ в „Задържане под стража“.
С определение от 03.08.2022г. постановено в съдебно заседание е отхвърлено
искането на подс. З. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в по-лека. Отхвърлено е и искането на същия подсъдим за отвод на
председателя на съдебния състав. Определението за отказ да бъде изменена в по-лека
мярката за неотклонение на подс. З. е било атакувано и е потвърдено с определение №
303/26.08.2022г. по вчнд № 401/2022г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Видно от приложения по нохд № 1143/2021г. на Районен съд - Сливен протокол от
проведеното на 12.10.2022г. съдебно заседание, в същия липсва изявление от страна на
подс. С. З. и/или от неговия защитник, съдържащо искане за изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение в по-лека, както и искане за отвод на председателя на съдебния
състав. Липсва и произнасяне от страна на съда по отношение на мярката за неотклонение
на подсъдимия З. липсва съдебен акт, с който му се отказва изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение в по-лека.
Следователно разпореждането на районния съд от 18.10.2022г., с което
депозираната частна жалба от подсъдимия З. чрез неговия защитник адв К. К. е преценена
като недопустима и поради това е върната се явява правилно и законосъобразно.
Жалбата наистина се явява недопустима, тъй като липсва предмет на обжалване т.е.
липсва постановен съдебен акт, който да се атакува.
Неоснователни са възраженията в настоящата частна жалба, че подсъдимият бил
направил такова волеизявление в хода на проведеното на 12.10.2022г. съдебно заседание
пред районния съд, но то не било отразено в съдебния протокол.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК протоколът представлява доказателствено
средство за извършването на съответните действия, за реда, по който същите са извършени и
за събраните доказателства. В този смисъл, след като в протокола от проведеното на
12.10.2022г. съдебно заседание не се съдържат твърдяното волеиявление на подсъдимия,
нито произнасянето на съда по него, за настоящата проверяваща инстанция такива не са се
случили и липсват. Липсва и искане за поправка на съдебния протокол по реда на чл.312 от
2
НПК.
При положение, че липсва съдебен акт, който се атакува, с основание депозираната
срещу този несъществуващ акт жалба е била върната.
В тази връзка разпореждането на районният съд за връщане на жалбата се явява
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1941/18.10.2022г. постановено по нохд №
1143/2021г. по описа на Районен съд – Сливен.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3