№ 38
гр. гр. Димитровград, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20235610100590 по описа за 2023 година
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права,
чрез процесуален представител, установени в исковата молба са: Ищецът е
страна по Договор за потребителски кредит от 27.6.22г., подписан с ответното
дружество, съгласно който той трябва да върне сумата по кредита от
4560.78лв., при сума на получаване 2000 лева, при ГПР 49.58%, при срок на
кредита 48 месеца, или общо договорена лихва по погасителен план
2080.78лв. върху главницата. При подробно изложени съображения в
исковата молба, моли съдът да приеме, че клаузата на чл.18.2 т.8 от
предвидена в договора от 27.6.22г. е нищожна, на основание чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор,
в който твърди следното: Не оспорваме обстоятелството, че между страните е
сключен процесният договор за кредит № МО000011019/27.06.2022 г. С
исковата молба ищецът е представил сключения между страните договор за
кредит, от който заявявам, че ще се ползвам. Така, по силата на процесния
договор № М0000011019/27.06.2022 г. ответното дружество е предоставило на
ищеца потребителски кредит в размер на 2000.00 лева (Две Хиляди), усвоена
от ищеца по банковата му сметка, така както е посочено в чл. 7, б. „в“ и чл. 8
от договора за кредит. Срокът, за който е предоставен потребителския кредит
е 48 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на
последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл.
11.5, от договора е 20.06.2026 г. Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит
общият размер на задължението, което Потребителят' се е задължил да върне
за срока на договора е в размер на 4080.78 лв. (Четири хиляди и осемдесет
лева ц 0.78 ст.), при лихвен процент на кредита: 41 % /чл. 9 от договора/ и
1
ГПР на кредита: 49.58 % (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане
подлежат по пера 2000.00 лева (Две Хиляди)- размера на предоставения
кредит и сумата в размер на 2080.78 лева лв. (Две Хиляди и осемдесет лева и
0.78 ст.) - договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от договора,
Потребителят се задължава да върне получения паричен кредит /главница/,
ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5
от договора погасителен план. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от
договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще
дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия
период на просрочието. В чл.18.2, т.7 от договора за кредит е предвидено
задължение за потребителя в срок от 3 работни дни от сключването на
договора да представи на Кредитора оригинален документ за доходите,
удостоверяващ декларираните от потребителя доходи при кандидатстването,
В чл. 18.2, т.8 от договора за кредит е уговорено, ч епри неизпълние от страна
на потребителя на ангажимента му по предходната т.7, същият да заплати на
Кредитора обезщетение за неизпълнението в размер на 480.00 лева. Ако така
уговореното обезщетение стане дължимо, то Потребителят може да заплати
сумата на равни части с месечните вноски, като в погасителния план по чл. И
.5 от договора същата е обективирана като перо „вноска по чл. 18.2, т.8“,
което е отделно от месечната вноска и е дължимо само в случай, че се е
сбъднало условието за нейната дължимост.С предявеният иск се иска да бъде
прогласена нищожността на договорната клауза по чл. 18.2, т.8, уреждаща
дължимостта на неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя
да предостави документ за декларирания от него него. Оспорвам изложените
в исковата молба твърдения за противоречие на процесния договор за кредит
с импперативната уредба на ЗПК. Твърдя, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит с № М0000011019/27.06.2022 г. отговаря на
нормативно установените правила за потребителски договори и валидно
обвързва страните, поради следните съображения: На първо място, следва да
се има предвид, че процесният договор не е сключен при Общи условия, а при
индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между
страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя е
предоставвен стандартен европейски формуляр /СЕФ/- за което
обстоятелство, с настоящия отговор е представен пдписан от ищец СЕФ. Т.е.,
потребителят е имал възможност да направи информиран избор преди да
сключи договор за заем с ответното дружество, като в Случая е избрал да
сключи кокретния договор за заем. Всички клаузи в процесния договор за
заем са индивидуално договорени с клиента. Съгасно нормата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално“, от което следва , че твърденията за нищожност на
отделни договорни клаузи са неоснователни, доколкото тези клаузи са
индивидуално договорени.Освен това, следва да се има предвид, че
процесният договор за кредит съдържа уговорка за неустойка, уговорена под
отлагателното условие на чл.18.2, т.8 от договора, за евентуалното
2
неизпълнение на потребителя на задължението му чл. 18.2, т.7 - да предостави
документ за доходите си. В конкретния случай няма представени
доказатеслтва по делото, че процесната неустойка е била начислена, още
помалко че същата е платена от ищеца. На следващо място, към момента, в
който договорът е сключен не се установява да се дължи, предвидената в чл.
18.2, т.8 от договора неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при
отлагателното условие, уговорено в същия текст, а именно при
непредоставяне на документ за доходите, съгласно уговореното в чл. 18.2, т.7
от договора. Доколкото, дължимостта на неустойката по договора е уговорена
в случай на неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 18.2, т.7, то
същата представлява разход, свързан с неизпълнение на договорни
задължения по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит.Предвид изложеното, няма как да се приеме, че уговорената неустойка
по договора е следвало да бъде включена в съдържанието на ГПР по заема,
тъй като от една страна неустойката е уговорена при отлагателно условие, т.е.
не е влязвла в сила, а ако е била начислена, поради сбъдване на отлагателното
условие, при което е дължима, то същата е представлява разход за
неизпълнение на договорно задължение, който не се включва в ГПР по заема.
В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че договорната клауза за
неустойка е неравноправна клауза, поради противоречието й с добрите нрави
и същата бъде призната за нищожна от Съда, то твърдя, че нищожността на
отделната клауза не влече недействителност на целия договор за кредит.
Следователно, в случая не е приложима санкцията на чл. 22 ЗПК, а именно
недействителност на целия договор за кредит, поради което и съгласно чл. 23
ЗПК да бъде дължима само чистата стойност на кредита. Недействителността
на отделната договорна клауза за неустойката не влече недействителност на
договора в неговата цялост, поради което да е приложима санкцията на чл. 23
ЗПК. Депозиран е насрещен иск от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕУК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от управителите Росен
Димитров ,Чрез:Адвокат М. И. Й., САК, с личен номер от единните регистри
на Българската адвокатура № **********, съд. адрес: гр. София, бул.
„България“ №81, вх. В, ет. 8, тел: 0893/649 280, 0895/672 503 ел. поща:
m.vordanova@sggp.bg Срещу:Н. Д. Т., ЕГН:**********, гр. Д., ул. Хр.С. №
***** вх. ** ет. *** ап. **, тел. ***** По гр. д, № 590/2023 г.« PC
Димитровград Да бъде осъден Н. Д. Т., ЕГН: **********, гр. Д., ул. „Хр.С."
*****, с петитум: да заплати на кредитора „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ"
АД, ЕИК: ********* по договор за Потребителски кредит под №
М0000011019/27.06.2022 г. сумата в размер на 2270.32 лева (Две Хиляди
двеста седемдесет лева и 0.32 ст.), която сума представлява: - 136.06 лв. (сто
тридесет и шест лева и 0.06 ст.) - представляваща 6 броя незаплатени вноски
3
по главницата по кредита за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.20223 г. вкл.; -
1752.79 лева (Хиляда седемстотин петдесет и два лева и 0.79 т.) - предсрочно
изискуема главница; - 371.43 лева (Триста седемдесет и един лева и 0.43 ст.) -
представляваща 6 броя незаплатени вноски по договорна лихва за периода от
20.01.2023 Г. до 20.06.2023 г. вкл.; - 10.04 лева (десет лева и 0.04 ст.) - лихва
за забава, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието
от 21.01.2023 Г. до 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
по кредита, дължима от датата на подаване на насрещния иск до
окончателното погасяване на задължението.Моля, да осъдите Н. Д. Т., ЕГН:
********** да заплати направените от ищеца разноски за платена държавна
такса в настоящото производство и за адвокатско възнаграждение.
Депозиран е отговор на насрещната искова молба, с който ответникът по него
излага подробни съображения за неоснователността му и моли съда да
отхвърли насрещните искови претенции като неоснователни и недоказани.
Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатското възнаграждение в заповедното и настоящото производство.
Прави възражение за прихващане на сумата заплатена от ищеца по главния
иск като лихва по Договор за потребителски кредит от 27.6.22г. към
дължащата се главница по Договор за потребителски кредит от 27.6.22г.
Прието като доказателство по делото е заключението на вещото лице Е.В.,
неоспорено от страните, в което се установява, че видно от извлечение на
кредитната сметка на длъжника за периода от 12.07.2022 г. до 23.02.2023 г. по
кредита са постьпили 573,00 лв. до 20.11.2022 г. няма забавяния в
плащанията. За м. 12.2022 г. и м. 01.2023 г. няма внесени суми С внесените
суми в размер на 573,00 лв. са погасени първите 6 бр. вноски до 21.12.2022 г.
включително и за седмата вноска е платена частично лихвата / 4,61 лв. / и
обезщетението по чл. 18.2.т. 8/ 10,00 лв. / и 2,31 лв. допълнителни разходи.
Видно е, че изплатената главница по кредита от 20.27.2022 Г. до 20.12.2022 г.
включително е 111,15 лв. Размерът на дължимата главница е 1888,85 лв. /
2000,00 - 111,15 / Видно от погасителния план : - просрочената главница за 6
бр. непогасени вноски за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. / датата на
насрещния иск / е 136,06 лв. - Неизплатената договорна лихва за 6 бр.
неизплатени вноски за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. е 371,43 лв.
Лихва за забава, изчислена по калкулатора на НАП към датата на подаване на
исковата молба върху просрочената главница за периода от 21.01.2023 г. до
27.06.2023 г. е 8,31 лв.: / Дружеството е начислило лихва в размер на 10,04 лв.
/.Размерът на просрочената главница за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023
г. е 136,06 лв. Размерът на предсрочно изискуемата главница за периода от
20.07.2023 Г. до 20.06.2026 г. е 1752,79 лв. Всичко дължима главница по
договора за кредит - 1888,85 лв. / 136,06 + 1752,79 /.
Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.124, ал.1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а, и чл. 19, ал. 4, чл. 22, чл. 143, ал. 1 ЗПК, а
насрещната искова претенция е с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД.
4
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно установено по делото е,а и не се спори между страните, че на
27.6.2022г. ищецът по главния иск сключил с ответното дружество договор за
потребителски кредит №00000011019, по силата на който са му предоставени
в собственост заемни средства в размер на 2000 лева, при годишен процент на
разходите - 49,58%, за срок от 48 месеца. Според чл.18.2, т.8 от договора,
ищецът трябва да заплати на ответника сумата от 480 лева, представляваща
сума за извършени разходи от страна на кредитора, поради неизпълнение на
чл.18.2, т.7 от договора, а именно поради неизпълнението в срок от 3 дни след
сключване на договора да се представи документ за доход. Според ищеца,
клаузата на чл.18.2, т.8 е нищожна на основание чл.10а, чл.19, ал.4 ЗПК,
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.143, ал.1 ЗЗП. Според чл.10а, ал.2 ЗПК не може
кредиторът да изисква заплащането на такси и разходи за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. В случая допълнителните такси за
разходи по процесния договор представляват такси и услуги, свързани с
усвояването и управлението на кредита и така е нарушен чл.10а ЗПК. Освен
това, налице е явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена. Така е нарушен принципът на добросъвестност и на
основание чл.26 ЗЗД клаузата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Клаузата е уговорена и във вреда на потребителя и води до
неравновесие в правата на страните, поради което е налице хипотезата на
чл.143 ЗЗП. Предвижда се заплащането на такси, които са необосновани
високи, имащи за цел да доведат до обогатяването на кредитора и затова са
неравноправни. Клаузата не е индивидуално уговорена, а е част от стандартни
и бланкетни, предварително изготвени условия на договора и ищцата няма
възможност да влияе на съдържанието им. Клаузата е нищожна и понеже се
стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР.
Допълнителните разходи не са включени в ГПР с цел да се избегне
ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК.
Димитровградският районен съд намира иска за основателен. Сключен е бил
договор за потребителски кредит №00000011019, по силата на който на ищеца
са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000 лева, при
годишен процент на разходите - 49,58%, за срок от 48 месеца. Размерът на
всяка от погасителните вноски, сбор от главница и възнаградителна лихва, се
равнява на 85.35 лева. Общата сума, дължима от потребителя, е 4080.78 лева.
Падежът на последната погасителна вноска е 20.6.2026г. Според чл.18.2, т.7
потребителят се задължава, в срок от 3 работни дни след
сключване на договора, да предостави на кредитора оригинален документ,
наричан “документ за доходите“, с подпис и печат на издалите го лица и/или
компетентни органи,удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи
от страна на потребителя в представеното искане за потребителски кредит,
които са използвани при оценката на кредитоспособността. Документът за
5
доходите може да представлява служебна бележка,данъчна декларация с
входящ номер, сключен активен договор или друг документ, но не е
ограничен до изброените и се представя от страна на потребителя в
търговския обект на кредитора, в който е сключен договора за потребителски
кредит. Кредиторът има право да откаже приемането на представения
документ за доходите, ако не удостоверява всички декларирани доходи от
потребителя в искането за потребителски кредит.Съгласно чл.18.2., т.8
страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на потребителя
по чл.18.2, т.7 ще причини на кредитора вреди, изразяващи се в извършването
на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие
по погасителните вноски, които потребителят следва да заплати в
договорените размери.Потребителят декларира, че е предварително уведомен
от страна на кредитора и изрично се съгласява, че неизпълнението на
неговото задължение по чл.18.2., т.7 ще принуди кредитора да обезпечи
заплащането на всички дължими погасителни вноски, чрез заплащането на
разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по този
договор на трето физическо или юридическо лице – изпълнител/инкасатор на
задължения/кредитен консултант, което да следи лично за точното
изпълнение на задълженията на потребителя по този договор, като
включително извършва следните фактически и правни действия: следи за
падежите на съответните плащания, провежда телефонни разговори с
потребителя,посещава потребителя в неговия дом или друго договорено
между страните място, с цел събиране на дължимите суми и последващото им
отчитане в офис на кредитора или директно по банкова сметка на последния,
извършва всички други необходими дейности във връзка с точното
изпълнение на задълженията на потребителя по договора. Потребителят се
съгласява, че кредиторът ще извършва допълнителните разходи поради
неговото неизпълнение през целия срок на този договор, макар и отделни
парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на потребителя на
определения падеж директно в търговския обект на кредитора или по негова
банкова сметка. В случай, че потребителят в определения срок не изпълни
задължението си, посочено в чл.18.2., т.7, същият дължи на кредитора
заплащането на обезщетение в общ размер на 480 лева, които потребителят
ще заплати на равни части, ведно с дължимите погасителни вноски по
кредита, съгласно погасителния план. И действително, погасителният план
сочи, че ако се дължи такова обезщетение, то ще е в размер на по 10 лева за
всеки месец и прибавено към главницата и лихвата, прави обща месечна
вноска вече от по 95.35 лева.Настоящото дело е заведено именно по повод
твърдяната нищожност на чл.18.2.,т.8, т.е. това е процесната клауза, предмет
на спора. Районният съд намира, че тази клауза наистина е нищожна, като
споделя оплакванията на ищеца в исковата молба досежно нарушението на
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. На първо място, клаузата нарушава чл.10а, ал.2 ЗПК,според
който не може кредиторът да изисква заплащането на такси и разходи за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
6
уговореното обезщетение представлява месечна такса и разход за действия,
свързани с управление на кредита. Това е така, видно от съдържанието на
договора. Потребителят е длъжен да представи в 3-дневен срок на кредитора
документ, удостоверяващ доходите му, като ако не спази това си задължение,
ще дължи да заплаща обезщетение, покриващо разходите на кредитора за
дейността на служител, който да се грижи за плащането на вноските по
кредита, като следи за падежите на съответните плащания, провежда
телефонни разговори с потребителя,посещава потребителя в неговия дом или
друго договорено между страните място, с цел събиране на дължимите суми и
последващото им отчитане в офис на кредитора или директно по банкова
сметка на последния. Тези действия на служителя представляват дейности по
управлението на дадения кредит и те са във връзка с точното изпълнение на
задълженията на потребителя по договора. Разходите на кредитора за
дейностите по управление на кредита представляват по съществото си такси,
чието плащане е изрично забранено от чл.10а, ал.2 ЗПК. Законът не допуска
кредиторът да изисква плащане на разходи за управлението и
администрирането на кредита. Ето защо клаузата противоречи на чл.10а, ал.2
ЗПК и като такава се явява нищожна.Основателно е и оплакването, че е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена. При кредит от 2000 лева се дължи обезщетение за непредставянето на
бележка за доходите в размер на 480 лева,която сума е твърде завишена и така
е нарушен принципът на добросъвестност, и на основание чл.26 ЗЗД клаузата
е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Всъщност следва да се
отбележи, че според договора документът за доходите се изисква след
сключването на договора, т.е. сумата по кредита вече е била отпусната без да
е налице такъв документ, което води на извод, че този документ не е бил от
особена важност за кредитора при преценката му дали да даде кредит или не.
Налагането на задължение документът за доходите да бъде представен след
сключване на договора очевидно не е с цел преценката доколко лицето е
платежоспособно, щом вече сумата по кредита е била отпусната, а се цели
кредитополучителят да се обвърже да заплаща обезщетение, което по
съществото си е вид
договорна възнаградителна лихва, след като според погасителния план следва
да се заплаща заедно с вноските всеки месец. Това сочи на нарушение на
добрите нрави, доколкото обезщетението всъщност не покрива вреди, а цели
да обогати допълнително кредитора. Ето защо клаузата е нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Съдът намира, че е налице и хипотезата на чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП, според който неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая обезщетението е в
размер на 480 лева, при главница по кредита от 2000 лева. Този размер е
висок и то необосновано висок, след като обезщетение се дължи за
непредставянето на документ за доход, при положение, че
кредитът вече е отпуснат. Обезщетението е за разходи, които кредиторът би
7
извършил за възлагане на дейности по управлението на кредита, но ако тези
дейности се възложат на негов служител, то въобще кредиторът не би имал
повод да заплаща допълнителни разходи,след като служителят така или иначе
изпълнява трудовите си задължения срещу заплата. Ето защо съдът счита, че
клаузата е неравноправна и като такава е и нищожна /чл.146 ЗЗП/,доколкото
няма данни тя да е индивидуално уговорена.По изложените съображения
искът е основателен и трябва да се постанови решение, с което процесната
клауза се обяви за нищожна.
По насрещния иск на ответника:
Безспорно е, предвид приетото и неоспорено от страните по делото
заключение на вещото лице, че по договора за кредит за периода от
12.07.2022 г. до 23.02.2023 г. по кредита са постьпили 573,00 лв. до 20.11.2022
г. и няма забавяния в плащанията. За м. 12.2022 г. и м. 01.2023 г. няма
внесени суми С внесените суми в размер на 573,00 лв. са погасени първите 6
бр. вноски до 21.12.2022 г. включително и за седмата вноска е платена
частично лихвата / 4,61 лв. / и обезщетението по чл. 18.2.т. 8/ 10,00 лв. / и 2,31
лв. допълнителни разходи. Видно е, че изплатената главница по кредита от
20.27.2022 Г. до 20.12.2022 г. включително е 111,15 лв. Размерът на
дължимата главница е 1888,85 лв. / 2000,00 - 111,15 / Видно от погасителния
план : - просрочената главница за 6 бр. непогасени вноски за периода от
20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. / датата на насрещния иск / е 136,06 лв. -
Неизплатената договорна лихва за 6 бр. неизплатени вноски за периода от
20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. е 371,43 лв. Лихва за забава, изчислена по
калкулатора на НАП към датата на подаване на исковата молба върху
просрочената главница за периода от 21.01.2023 г. до 27.06.2023 г. е 8,31 лв.: /
Дружеството е начислило лихва в размер на 10,04 лв. /.Размерът на
просрочената главница за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. е 136,06
лв. Размерът на предсрочно изискуемата главница за периода от 20.07.2023 Г.
до 20.06.2026 г. е 1752,79 лв. Всичко дължима главница по договора за кредит
- 1888,85 лв. / 136,06 + 1752,79 /.
Така приетото заключение дава допълнително основание да се приеме за
доказано съществуването на твърдяното от ищеца по насрещната искова
молба договорно правоотношение между страните.
В случая процесният договор е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата
на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му;лихвения процент
по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума,дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
8
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Разпоредбата
на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори, ако нарушението на тези норми не е
въведено като възражение в законоустановеният срок./Решение № 229 от
21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №1/15.06.2010
год. на ОСТК на ВКС, Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; Решение
по дело С-243/08 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.При извършената служебна проверка
относно действителността на сключения между страните договор, настоящият
съдебен състав констатира следното:При сключване на договора е спазена
изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.1-9 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. С оглед съдържанието на сключения договор за
паричен заем настоящият съдебен състав приема, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 от ЗПК. Не е спазено и изискването на
чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗПК - всички елементи на договора да се представят в
еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по малък от 12. В конкретния
случай не е спазен шрифта на представеният договор за потребителски
кредит/л.5-л.8 по делото/.
В разглеждания случай договорът е отпечатан с шрифт Тimes New Roman с
размер 10, което се установява при визуално сравнение. Неспазването на това
изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит – чл. 22
от ЗПК.Изискването на закона е ясно и същото фиксира точно определен
размер на текста, който да позволява на потребителите лесно да се запознаят с
условията. На настоящият съдебен състав е известно, че е налице практика,
която не прилага стриктно изискването на закона, щом като договорът е с
шрифт, който позволява лесното запознаване с него. Въпреки това обаче този
състав на съда намира, че текстовата яснота на нормата на чл. 10, ал. 1
ЗПК,нейният императивен характер и практиката на СЕС, с която се допуска
държавите-членки да установят по-тежки правила при реализацията на
защитата на потребителите по Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, не дават възможност нормата да бъде пренебрегната,
9
макар договорът да е лесно четим. Директива 2008/48/ЕО предвижда пълна
хармонизация на съдържанието на договора, но не и на формата му и на
основанията за недействителност. В този смисъл, българският закон е
предвидил по-висок стандарт на защита, тъй като на практика е въведена
писмена форма със специални технически изисквания, което не е забранено
от директивата и не е уредено от нея, но съответства на нейните цели, които
дават и възможност държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на
потребителя. Целта на разпоредбата на ЗПК е да важи за всички свързани
договори, които са от съществено значение за правата и задълженията на
страните,произтичащи от договора за кредит. При тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на изискването на
чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднакъв по вид,формат и размер шрифт на всички
елементи на договора.Използването на шрифт с такъв размер е в нарушение
на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на
договора само на това основание. За извършване на подобно визуално
сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на
използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла
на чл. 195,ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на
част от текста на договора (например чл.1от договора) в използвания шрифт
Times New Roman с размер 10 (с който текста е отпечатан) и съответно размер
12 (който би следвало да е най-малкия допустим размер за отпечатване на
договора).В Определение от 14.04.2021г. по дело C‑535/20 на Съдът на ЕС е
посочено, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейскияпарламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт — не по-малък от 12. Горното показва недвусмислено, че
текста на договора е отпечатан на шрифт с размер 10, което води до
недействителност на договора на основание чл. 22 във връзка с чл. 10, ал.1 от
ЗПК. На следващо място договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в
който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с посочване на
взетите предвид допускания, в него не се съдържа посочване кои разходи
влизат в процентното изражение на ГПР, както изисква чл. 19 ЗПК .В
конкретният случай е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.58
%, но единствено като абсолютна процентна стойност, без да е установен
механизма, по който е изчислен този процент и конкретно какви други
разходи освен възнаградителните лихви са включени в него.Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, както е в процесния случай, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
10
кредита.В случая от заключението на ССчЕ се установи, че размерът на
дължимата главница е 1888,85 лв. / 2000,00 - 111,15 /. Неизплатената
договорна лихва за 6 бр. неизплатени вноски за периода от 20.01.2023 г. до
20.06.2023 г. е 371,43 лв. Лихва за забава, изчислена по калкулатора на НАП
към датата на подаване на исковата молба върху просрочената главница за
периода от 21.01.2023 г. до 27.06.2023 г. е 8,31 лв.Размерът на просрочената
главница за периода от 20.01.2023 г. до 20.06.2023 г. е 136,06 лв. Размерът на
предсрочно изискуемата главница за периода от 20.07.2023 г. до 20.06.2026 г.
е 1752,79 лв. Всичко дължима главница по договора за кредит - 1888,85 лв. /
136,06 + 1752,79 /. Чистата стойност на получения от ответника кредит е в
размер на 2000,00 лв. Същият е извършил погасяване по кредита в общ
размер на 573.00 лева.От сумата 2000 лв. трябва да бъдат извадени
извършените от ответника плащания в общ размер 573 лв., поради което
насрещния иск следва да бъде уважен само за главницата в размер на 1427 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на насрещният иск-20.6.2023г. до окончателното й изплащане, а до пълният
предявен размер от 1885.85 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.С
оглед констатираната недействителност на договора и прилагане на
последиците й по чл. 23 ЗПК не се дължат претендираните лихви, поради
което в искът за възнаградителната (договорната) лихва в размер на 371.43
лева (Триста седемдесет и един лева и 0.43 ст.) - представляваща 6 броя
незаплатени вноски по договорна лихва за периода от 20.01.2023 Г. до
20.06.2023 г. вкл. и 10.04 лева (десет лева и 0.04 ст.) - лихва за забава,
начислена върху просрочената главница за периода на просрочието от
21.01.2023 Г. до 27.06.2023 г.39,69 лв. за периода от 18.06.2019г. до
19.11.2019г., следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски от 50 лв. за заплатената от него държавна такса, а на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА съответното адвокатско дружество, в случая адв.М.-ПАК има
право на сумата от 480 лв. - адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие и справка за регистрация по ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ).В тази връзка възражението на ответника за прекомерност на
претендирано адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като това е
минималното възнаграждение, предвид Наредбата.
По насрещните искове:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК насрещният ищец има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Направил е разноски, както следва-
170.20 лева платена държавна такса, 250.00 лев платен депозит за вещо лице,
1652.54 лева - платено адвокатско възнаграждение за насрещен
иск.Възражението на насрещния ответник за прекомерност на
адв.възнаграждение е основателно, като същото следва да се редуцира до
размера от 608.66 лева, съгласно НМРАВ, правната и фактическа сложност
на предявените осъдителни искове.В този смисъл, съразмерно уважената част
11
от насрещните искове, на насрещния ищец следва да се заплатят от
насрещния ответник разноски в общ размер на 646.70 лева. Има представен
договор за безплатна правна помощ на ответника по насрещния иск/л.65/,
поради което и съдът следва да се произнесе по искането на адв.М. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ответника по насрещния иск, като съразмерно с отхвърлената част
следва насрещният ищец да заплати на адв.М. сумата в размер на 301.70 лева
- възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред
настоящата инстанция на насрещния ответник.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата обективирана в чл.18.2, т.8 от Договор
за потребителски кредит №00000011019 от 27.6.22г., сключен между Н. Д. Т.,
ЕГН ********** от град Д., ул.“Хр.С.“***** и ответника „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4, ет. 6, чрез: Адвокат В. Г., САК,
съд. адрес: гр. София, бул. „България" № 81, вх. В, ет. 8, тел: 0895/672503, на
основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Н. Д. Т., ЕГН ********** от град Д., ул.“Хр.С.“*****, ДА
ЗАПЛАТИ НА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията" №
4, ет. 6, чрез: Адвокат В. Г., САК, съд. адрес: гр. София, бул. „България" №
81, вх. В, ет. 8, тел: 0895/672503 сумата в размер на 1427 лв. – неплатена
главница по Договор за потребителски кредит №00000011019 от 27.6.22г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
насрещния иск-28.6.2023г. до окончателното й изплащане, както и сума в
размер на 646.70 лева – разноски по насрещния иск, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 1885.85 лева,
поради погасяване на вземането чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания
на Н. Д. Т., ЕГН ********** от град Д., ул.“Хр.С.“***** срещу „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4, ет. 6, чрез:
Адвокат В. Г., САК, съд. адрес: гр. София, бул. „България" № 81, вх. В, ет. 8,
тел: 0895/672503, недължимо платени суми по същия договор и ОТХВЪРЛЯ
иска за възнаградителна (договорна) лихва в размер на 371.43 лева (Триста
седемдесет и един лева и 0.43 ст.), представляваща 6 броя незаплатени вноски
по договорна лихва за периода от 20.01.2023 Г. до 20.06.2023 г. вкл. и 10.04
лева (десет лева и 0.04 ст.) - лихва за забава, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието от 21.01.2023 г.. до 27.06.2023 г.39,69 лв.
за периода от 18.06.2019г. до 19.11.2019г., като неоснователни и недоказани.
12
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията" № 4, ет. 6, чрез: Адвокат В. Г., САК, съд. адрес: гр. София, бул.
„България" № 81, вх. В, ет. 8, тел: 0895/672503, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Т.,
ЕГН ********** от град Д., ул.“Хр.С.“***** сумата в размер на 50,00лева –
разноски в производството.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията" №
4, ет. 6, чрез: Адвокат В. Г., САК, съд. адрес: гр. София, бул. „България" №
81, вх. В, ет. 8, тел: 0895/672503, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М. В. М.-ПАК,
ул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сума в размер на 480 лева с ДДС -
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред настоящата
инстанция по главния иск.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията" №
4, ет. 6, чрез: Адвокат В. Г., САК, съд. адрес: гр. София, бул. „България" №
81, вх. В, ет. 8, тел: 0895/672503, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М. В. М.-ПАК,
ул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б сума в размер на 301.70 лева с ДДС -
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по насрещния
иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13