№ 60896
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Частно гражданско дело №
20241110152274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление, подадено пред Районен съд – Монтана, от
заявителя „Би енд джи кредит“ ООД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжницата С. А. П. за заплащане на
3201,06 лева – задължения по Запис на заповед от 15.02.2023 г., издаден от
длъжницата в полза на заявителя.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави. Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК (ред., ДВ, бр.
100/2019 г.) когато вземането се основава на запис на заповед, издаден за
обезпечаване на договор с потребител, то заявителят прилага и договора,
сключен с потребителя.
Целта на разпоредбата е да се гарантира изпълнение на чл. 34, ал. 2
ЗПКр, който задължава издадените за обезпечаване на потребителски кредит
ценни книги да отговарят на размера на задължението по действителната част
от договора за кредит, след отразяване на плащанията. Следователно
заповедният съд проверява какво се дължи по договора за кредит.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
1
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, представен на лист 13 от делото, е
предвидено, че длъжницата е заявила желание да полза „динамично плащане“
по договора за кредит, което е уредено в раздел V от общите условия, т. 7.4. –
възможност длъжницата да заплаща задълженията си не в офис на кредитора,
а по домашния си адрес. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит е
начислена и такса за „бързо разглеждане“ на договора в размер на 662,88 лева,
която се плаща с вноските по кредита. Последната се разглежда от настоящия
съд във връзка с насоките, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 43 – 44 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България
(допълнителни услуги по договор за кредит), като съдът намира, че това е
2
такса, която не се предоставя за допълнителна услуга, а при прилагае на
„търговско условие“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр – реално заявителят
предлага два типа кредити – бързи, отпускани на същия ден, срещу
допълнителна такса (в случая – 662,88 лева), и „бавни“, които се отпускат без
такса, но след няколко дни. Очевидна става въпрос за два различни продукта,
поради което разходите за „бързо“ разглеждане следва да се приемат за такива
по договора за кредит според съответната търговска оферта. Така се оказва, че
всъщност таксата се превръща в търговско условие за отпускане на кредита
при посочените в договора условия (получаван бързо кредит) и поради това на
основание § 1, т. 1 ЗПКр тази неустойка следва да се включи в общия разход
по кредита, от който да се определи ГПР.
В договора за кредит ГПР е определен като 39,04 % (на лист 12 от
делото), т.е. ако кредитът беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането
му не могат да са повече от 39,04 % от 1200 лева, или 468,48 лева. Кредитът
обаче е отпуснат за 16 месеца, т.е. година и една трета, т.е. общият разход не
може да превишава 1,333 пъти годишния, или 624,63 лева. В случая обаче
разходът по кредита съгласно договора се явява равен на сбора от 358,24 лева
(следва от посочената на лист 9 обща сума за погасяване от 478,39 лева) и
поне таксата за бързо разглеждане от 662,88 лева (съдът не взема предвид тази
за „динамично плащане“), или общо 1021,12 лева – т.е. дори при аритметично
пресмятане без специални знания се установява, че посоченият в договора за
кредит ГПР е очевидно рязко разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен.
Поради това на основание чл. 22 ЗПКр целият договора за кредит е вероятно
нищожен и заявлението следва да се уважи само по претенцията в размер на
отпуснатата по договора за кредит главница на основание чл. 23 ЗПКр – или за
1200 лева.
Това е така, независимо че заповедта се иска да бъде издадена въз
основа на запис на заповед, тъй като в случая се цели допускане на незабавно
изпълнение, а единствената „бариера“ между заявителя и парите на
длъжницата е настоящият съд, поради което съгласно чл. 7 от Директива
93/13/ЕИО съдът има задължение съгласно правото на Европейския съюз да
не допуска такова изпълнение за всяка сума, за която се съмнява, че се
основава на недействителни клаузи от договора – в този смисъл са и
указанията на Съда на Европейския съюз, дадени в т. 32 – 34 от Определение
от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти би ай банк.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Така заявлението се уважава само за претендираната главница.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 450 лева от общо
3
813,34 лева, или за 55,33 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 13,83 лева
държавна такса и 27,67 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК Заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 8461/23.07.2024 г., подадено в
Районен съд – Монтана, В ЧАСТТА, с която „Би енд джи кредит“ ООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Незабравка“, № 23, иска
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С. А. П., с ЕГН:
**********, и адрес: М., ж.к. „М.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, за сума в размер
на разликата между 1200 лева (хиляда и двеста лева) и пълния
претенедиран размер от 3201,06 лева (три хиляди двеста и един лева и 6
стотинки) – главница, както и на законната лихва след датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – задължения по Запис на
заповед от 15.02.2023 г., издаден от длъжницата в полза на заявителя.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Би енд джи
кредит“ ООД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен
иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва
платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в
размер на 40,02 лева (да заплати още 40,02 лева такса по иска за тези суми).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4