Р Е
Ш Е Н
И Е № 253
град Шумен,
25.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове: 1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Галина Георгиева
в.гр.д. №224 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №371/23.04.2018 г. постановено по гр. д. №3894/2017 г. на Районен съд –
Шумен е определен режим на лични
контакти на К.О.И., ЕГН ********** и Ф.Х.Н., ЕГН ********** *** с техните
внучки Е.С.Н., ЕГН **********, род. на ***
г. и М.С.Н., ЕГН **********, род. на *** г., както следва: всяка първа събота
от месеца от 10 ч. до 18 ч. и всяка трета неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч.,
като ищците следва да вземат и връщат децата от и до дома на бащата, както и на
рожденият ден на детето от 10 до 12 ч. в присъствието и на място определено от
бащата на основание чл.128, ал.1 от СК.
Недоволни
от така постановеното решение са останали двамата ищци. От името на последните
е подадена въззивна жалба в резултат на
което е образувано в.гр.д.№201/2018г. по описа на ШОС и постановено Решение
№146/25.07.2018г. , с което е отменено
решение №371/23.04.2018 г. постановено
по гр. д. №3894/2017 г. на ШРС, само в
частта, в която е постановено личните контакти между ищците К.О.И. и Ф.Х.Н.,
с техните внучки Е.С.Н. и М.С.Н., да се
извършват в присъствието на бащата на децата С.Н.Ю., ЕГН-**********,*** и на
място посочено от него. Решението е изменено , като вместо постановеното от
първоинстанционният съд на основание чл.128, ал.1 от СК е определен следният режим на лични контакти между ищците
К.О.И. и Ф.Х.Н., в качеството им на баба
и дядо от една страна и внучките им Е.С.Н. и М.С.Н. от друга: всяка първа
събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с
преспиване, веднъж в годината на 18 декември, ако денят е събота, ако не е в
първата събота след 18 декември, за времето от 10.00 ч. до 15.00 ч., както и
веднъж в годината на 29 декември от 10.00 ч. до 15.00 ч. Всички посочени лични
контакти да се осъществяват в семейното жилище на ищците в с. Т., общ. В.П., обл.
Ш., като децата бъдат вземани от и връщани на адреса на бащата. Посоченият
режим на лични контакти касае едновременно и двете деца, включително и относно
датите за рождени дни на всяко от тях.
От
въззиваемата страна е депозирана касационна жалба , по която пред ВКС е
образувано гр.д.№4085/2018г. Решението
на ШОС е допуснато до касационно обжалване и е постановено Решение
№110/07.06.2019г. , с което въззивното решение е отменено и върнато е за разглеждане от друг състав . Предвид обстоятелството , че
спора е за родителски права и за интересите на детето съдът следи служебно ,
ВКС е дал указания за назначаване на СМЕ , за установяване на
здравословното състояние на
жалбоподателя Ф.Х.Н. , в
резултат на което е образувано настоящото производство .
Съдът констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по
същество.
След извършената служебна проверка на
постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от
фактическа и правна страна страна:
В
настоящото производство се претендира определяне на режим на лични
отношения на бабата и дядото с техните
внуци – иск с правно основание чл.128, ал.1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.
1 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това
е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С
тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа
легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването
на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124,
чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да
се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава
условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание,
който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и
интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от
ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния
СК под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина,
подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като
съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и
дядото с детето, съобразно чл. 128 СК
е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето
е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите
на пар. 1, т. 5
от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на
понятието "най-добър интерес на детето". Начинът по който е
дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на
детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и
емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива
опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
В настоящият случай по делото е установено, че ищците К.О.И. и Ф.Х.Н. са родители на М.К.И., ЕГН ********** , майка на малолетните деца Е.С.Н. и М.С.Н.. Майката на децата е починала на 02.02.2017 г. , видно от препис-извлечение по Акт за смърт №170 от 02.02.2017 г. на Община Ш.. От посоченото следва, че ищците са баба и дядо на малолетните деца , т.е. активно процесуално легитимирани да предявяват настоящият иск . От друга страна ответникът ответникът С.Н.Ю. е баща на децата , което се доказва от Удостоверения за раждане , издадени въз основа на Акт за раждане №1784/30.12.2014 г. на Община Ш. и Акт за раждане №1702/19.12.2012 г. на Община Ш. .
Не
се спори между страните, а и се установява от свидетелите и представените по
делото социални доклади, че децата след смъртта на майка си живеят заедно с
баща си в жилище в гр. Ш.... Установява се, че по-голямото дете Е.Н. има заболяване – „Глухота. Глухонемота” За
него се полагат специални грижи. Направена е операция и е закупен слухов
апарат. Осъществяват се срещи с лекар специалист, който да подпомогне
преодоляването на потенциалните говорни проблеми за детето, поради глухотата.
Основното
възражение на ответника, с което се противопоставя на личните контакти е , че
ищцата Ф.Х.Н. страда от заболяване, което ще и пречи да полага грижи и дори
създава опасност за децата при осъществяване на лични отношения . При
повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция , съгласно указанията
на ВКС е назначена комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза .
Заключението е прието като обективно и компетентно , без възражения от страните
. Според ВЛ ищцата страда от психично заболяване в широк смисъл на думата – рецидивиращо (рекурентно) депресивно разстройство.
Заболяването е от невротичния, а не от психиатричния регистър и е под добър
медикаментозен контрол и не нарушава социалната адаптация. Състоянието не
представлява опасност за собственото или на околните здраве. Експертите
посочват, че при попадане в трудна житейска ситуация, лицето притежава
достатъчно добър личностов капацитет правилно да възприема и оценява факти и
обстоятелства от реалността, както и да взема адекватни решения спрямо тях.
Изводът на ВЛ е, че лицето е в състояние да полага адекватни грижи за внуците
си при осъществяване на лични отношения помежду им. Допълнено е, че
диагностицираните соматични заболявания също са под медикаментозен
контрол. Заключението на ВЛ не само, че
не потвърждава твърденията на ответника, напротив – опровергава ги . Съдът
приема за категорично доказано, че към настоящият момент ищцата Ф.Х.Н. е в
състояние да осъществява необходимите физически и духовни грижи за децата при
осъществяване на лични отношения . Психичното и заболяване е овладяно , под
контрол и не и пречи в ежедневието. Не са събрани и доказателства, че ищецът К.О.И.
страда от заболявания , които да са пречка той, заедно със съпругата си да
полага грижи за децата .
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че т.к. детето Е.С.Н. е необходим по-висок капацитет и умения да се
полагат необходимите грижи свързани със здравословното и състояние . От
събраните пред първоинстанционния съд доказателства е видно, че
специализираните грижи, които са необходими при сравнително кратък период от
време , каквито могат да бъдат личните отношения е предимно смяна на батериите
на слуховия апарат на детето . Тази дейност , според съда , не изисква
специална експертиза и лесно може да бъде овладяна от хора с нормално физическо и психическо развитие ,
каквито са бабата и дядото .
Следващите възражения заявени от ответника касаят битовите условия в домакинството на ищците . Твърди се , че жилището е неподходящо за пребиваване на децата – има печка с дърва на която могат да се изгорят, както и достъп до медикаменти. Съдът счита , че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че социално-битовите условия в дома на ищците са нормални, средностатистически . Посочените от ответника рискове не представляват обективни обстоятелства . Обичайно всяко домакинство разполага с медикаменти , често отоплението представлява рисков фактор, но осуетяването или свеждането до минимум на тези рискове е субективен фактор – въпрос на ефективен надзор от възрастните , какъвто ищците са в състояние да реализират.
В обобщение, съдът намира, че по делото не са събрани доказателства, които да обусловят извод, че контактите между ищците и децата ще навредят на физическото или психическото им развитие . Впрочем при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция е налице промяна в становището на ответника, от него е предложена е спогодба , която макар и да не е одобрена от съда , показва, че бащата не се противопоставя изцяло на личните отношения .
Относно конкретните параметри на личните отношения , на първо място съдът намира за необходимо да посочи, че с оглед естеството на правния спор , че не е ограничен от посоченото в жалбата . Общото правило по чл.269 от ГПК, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на доказателства има изключения, едно от които е служебната проверка на правилността на обжалваното решение, когато е разгледан иск, по който съдът е задължен да извърши служебна проверка за определени обстоятелства. Това са исковете за лишаване от родителски права (чл. 75, ал. 2 СК); за поставяне под запрещение (чл. 336 ГПК), както и случаите, в които съдът следи за интереса на децата. В производството по чл.128 от СК съдът е длъжен да следи служебно за интересите на децата , което включва и правото да определи най-подходящия режим за лични контакти . Посоченото, разгледано и във връзка с изявленията на жалбоподателите в хода на въззивното производство, че желаят да им бъде определен по разширен режим на лични отношения , в сравнение с определения в обжалваното решение , дава възможност на въззивният съд самостоятелно да определи най-подходящия режим на лични отношения. Отчитайки всички изложени по-горе обстоятелства , съдът намира, че една година , считано от влизане на решението в сила , личните контакти следва да бъдат осъществявани всяка първа и четвърта събота от месеца . Поради обективно съществуващите обстоятелства – липса на лични отношения за продължителен период , съдът приема , че между децата и техните баба и дядо е настъпило отчуждение. Децата са на ниска възраст и този период от време е достатъчен да изпитват недоверие към баба си и дядо си , затова намира за правилно необходимо първите пет срещи между децата и ищците да се осъществят при действието на защитна мярка по чл.59,ал.8, т.1 от СК , приложима на основание чл.128, ал.2 от СК, а именно в присъствието на социален работник от АСП-Шумен. Времетраенето на личните отношения също следва да е за сравнително кратко време – от 10 часа до 13 часа . След първите пет контакта , времетраенето следва е от 10 часа до 17,00 часа , без присъствието на социален работник .
След изтичане на една година , считано от влизане в сила на решението , личните отношения следва да бъдат осъществявани всяка първа събота и неделя от месеца и за двете деца , от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя , с преспиване .
В интерес на децата е те да имат лични контакти с ищците и по повод
рождените си дни, след като имат възможност да почувстват вниманието на
най-близките си роднини , празникът им ще бъде пълноценен . Предвид
обстоятелството , че и двете деца са родени през месец декември , през
календарната 2019г. не е удачно да бъде осъществен личен контакт, т.к. от
постановяване на решението )евентуално влизането му в сила) ще е изминал много
кратък период от време , през който вероятно няма да е настъпила адаптация ,
децата няма да бъдат напълно спокойни в присъствието на ищците . Считано от
календарната 2020г. , за детето Е., което има рожден ден на 18.12.,
съдът намира неудобен режима за лични контакти с това дете да е на
самата дата, тъй като на датата може да е учебен ден, ето защо намира, че за
това дете срещата с бабата и дядото по повод рожденият ден следва да е в
първата събота след 18 декември от 10.00 ч. до 15.00 ч. По отношение на
по-малкото дете М., чиито рожден ден е на 29.12.2018 г.- намира, че т.к.о 29 декември винаги е неучебен ден )училищна ваканция) то срещата може да се осъществи
на деня – 29.12, отново от 10.00 ч. до 15.00 ч. .
По
изложените съображения, тъй като крайните изводи на въззивния съд не съвпадат с
тези на първоинстанциония по отношение режима на лични отношения между бабата и
детето, то следва да се отмени решението изцяло и бъде постановено друго с
оглед гореизложените мотиви с посочване режима на лични контакти.
Никоя
от страните при повторното разглеждане на делото не е представила списък с
разноски по чл.80 от ГПК , не е направила и искане за присъждане на такива .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №371/23.04.2018 г.
постановено по гр. д. №3894/2017 г. на ШРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
На
основание чл.128, ал.1 от СК
определя режим на лични отношения между К.О.И., ЕГН ********** и Ф.Х.Н., ЕГН **********,*** и внучките
им Е.С.Н., ЕГН **********, род. на ***
г. и М.С.Н., ЕГН **********, род. на *** г. , както следва :
· първите пет
контакта , считано от влизане на решението в сила , следва да се осъществяват и
с двете деца всяка първа и четвърта събота от месеца , от 10,00 до 13,00 часа ,
в дома на ищците в с. Т., общ. В.П., обл. Ш-, ул. ..., в присъствието на
социален работник от АСП –Шумен.
· След първите пет контакта, считано от влизане на решението в сила , личните контакти и с двете деца следва да се осъществяват всяка първа и четвърта събота от месеца , от 10 часа до 17,00 часа , в дома на ищците в с. Т., общ. В.П., обл. Ш-, ул. ...След изтичане на една година, считано от влизане в сила на решението, личните отношения с двете деца следва да бъдат осъществявани всяка първа събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя , с преспиване в дома на ищците в в дома на ищците в с. Т., общ. В.П., обл. Ш...
· Считано от календарната
2020г., за детето Е.С.Н.,
на 18.12. ако денят е събота, ако не е в първата събота след 18 декември, за
времето от 10.00 ч. до 15.00 ч., както и на 29 декември за детето М.С.Н., от 10.00ч.
до 15.00 ч.
Всички
посочени лични контакти да се осъществяват в семейното жилище на ищците в с. Т.,
общ. В.П., обл. Ш., като децата бъдат вземани от и връщани на адреса на бащата.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.