РЕШЕНИЕ
№ 12811
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110108610 по
описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т.
10, вр. чл. 51 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването при условията на разделност (по 1/2 част за всяка от ответниците) на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 4 776 лв., представляваща неплатени
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2018 г. - м.
декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и
абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна
охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно за периода
м. януари 2018 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март 2018 г. - м.
декември 2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и 794,64 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 11650/2021
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.03.2021 г. при следните квоти: по отношение на С. Г. К. - 1/2, а именно: 2 388 лв.,
представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за
периода м. януари 2018 г. - м. декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2)
електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-
известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а
именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2018 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв.
месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на
вземането, както и 397,32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2018 г. до
15.02.2021 г.; по отношение на А. Г. К. - 1/2, а именно: 2 388 лв., представляваща неплатени
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2018 г. - м.
декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и
абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна
1
охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно за периода
м. януари 2018 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март 2018 г. - м.
декември 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и 397,32 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2021 г.
Ищецът „Етажна собственост на адрес: .... представляван от .... - управител, твърди, че
ответниците С. Г. К. и А. Г. К. са съсобственици на магазин с площ от 34,00 кв. м., находящ
се на ет. 1 в сградата – етажна собственост, поради което дължат заплащане на припадащата
се част от разходите за поддръжка и управление на същата, а именно за 1) почистване на
сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5)
пожаро-известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер и 8) леки и наложителни
ремонти. Поддържа, че с протокол № 1 от общо събрание от 31.01.2002 г. е взето решение
относно необходимите разноски и начина на разпределение на същите. Сочи, че с протокол
№ 8 от общо събрание от 15.06.2009 г. е взето решение всички собственици да заплащат
месечните си вноски на касиера между 1-во и 10-то число на месеца, за който се дължат, в
рамките на работното време. Заявява, че месечните вноски на собствениците и ползвателите
включват: 1) почистване на сградата; 2) електроенергия; 3) поддръжка и абонаментна такса
на асансьор; 4) СОТ по договор с охранително дружество; 5) пожаро-известителна система;
6) денонощна охрана; 7) касиер и 8) леки и наложителни ремонти. Сочи, че с протокол № 15
от общо събрание от 26.01.2017 г. размерът на месечните вноски за поддръжка и управление
на етажната собственост е увеличен на 127 лв., като ответниците не са заплатили тези за м.
януари 2018 г., без да са подали уведомление за частично освобождаване от задълженията си
поради трайно неползване на собствения им имот. Поддържа, че с протокол № 16 от общо
събрание от 15.02.2018 г. е взето решение по т. 4.1 от дневния ред за предприемане на
принудителни мерки за събиране на неизплатените в срок задължения към касата на
етажната собственост в размер на 4 неплатени вноски или на сума над 500 лв., като на
ответниците е предоставен 14-дневен срок от съобщението за изготвяне на протокола за
доброволното изпълнение, но същите не са предприели действия в тази насока. Допълва, че
с решение по т. 5.4 от дневния ред на същото общо събрание от 15.02.2018 г. е предвидено,
че считано от м. март 2018 г. собствениците на магазини, офиси и паркоместа ще заплащат
допълнителни по още 6 лв., ведно с дължимата месечна такса от 127 лв., или общо 133 лв.
месечно, като ответниците не са заплатили тези за периода м. февруари 2018 г. – м. януари
2019 г. Пояснява, че с протокол № 17 от общо събрание от 26.02.2019 г. са определени
размерите на незаплатените от етажните собственици месечни такси за периода от
15.02.2018 г. до 26.02.2019 г., сред които са и ответниците. Сочи, че те не са заплатили и
таксите, дължими за периода м. януари 2018 - м. декември 2020 г., поради което претендира
същите при условията на разделност - по 1/2 за всяка от тях, доколкото са съсобственици на
магазина при равни квоти. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всяка от ответниците С. Г. К. и А. Г. К. е подала отговор
на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват предявените искове при
твърдението, че решението, обективирано в протокол № 1 от общо събрание от 31.01.2002 г.,
за разпределяне на паричните вноски – на обект /магазин, офис или гараж/, а не поравно –
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, е в противоречие с чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, поради което считат, че макар и влязло в сила, същото не подлежи на принудително
изпълнение. Допълват, че с вземането на решението от 31.01.2002 г. общото събрание е
излязло извън своята компетентност, поради което липсва задължение за етажните
собственици за заплащане на определените с него вноски. Заявяват, че с последващите
решения на общото събрание от 15.06.2009 г., от 29.01.2013 г., от 18.03.2015 г., от 26.01.2017
г., от 15.02.2018 г. и от 26.02.2019 г. включително, е изменен размерът на поначало
незаконно определените месечни вноски, поради което те също не са породили своето
действие. Поддържат, че решението е нищожно и изпълнението му не следва да се допуска
2
въпреки липсата на оспорването му в срока по чл. 40 ЗУЕС. При условията на евентуалност
навеждат довод за изтекла погасителна давност на вземанията за периода до 26.02.2018 г.,
както и на акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения отправят искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 05.04.2022 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответниците С. Г. К. и А. Г. К.
са били собственици на самостоятелен обект – магазин, находящ се на ет. 1 в сградата –
етажна собственост на адрес: ....., в подкрепа на което са и данните, съдържащи се в
приетите като писмени доказателства по делото нотариален акт за покупко-продажба от
23.12.2015 г. на нотариус ... на НК, по силата на който те са станали собственици на
посочения по-горе недвижим имот, ведно с прилежащите към него идеални части от общите
части на сградата и от правото на собственост върху мястото, както и извадка от книга на
етажните собственици от 07.06.2011 г., в която те също са отразени като собственици на
обект, представляващ магазин № 11, находящ се на 1-ви етаж в сградата – етажна
собственост, с площ от 34 кв. м.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото протоколи от проведени
общи събрания на етажната собственост с адрес: ....., от страна на етажните собственици са
взети следните решения: на 31.01.2002 г. – относно необходимите разноски и принципа на
разпределението им, а именно: а/ обща невъоръжена охрана на сградата; 2/ електрическа
енергия, топлоенергия и вода; в/ асансьор и г/ почистване на сградата, като разпределението
на разходите за тях да бъде поравно за всеки офис или магазин; на 15.06.2009 г. – относно
срока на заплащане на месечните вноски на касиера от страна на собствениците, а именно:
между 1-во и 10-то число на месеца, за който се дължат, в рамките на работното време; на
26.01.2017 г. – относно необходимостта от увеличаване с 10 % спрямо 2016 г. на месечните
вноски за управление на етажната собственост от собствениците и ползвателите, както
следва: за магазините – 127 лв. на обект, за офисите – 150 лв. на обект и за паркоместата –
30 лв на обект; на 15.02.2018 г. – относно предприемането на мерки за събиране на
дължимите към касата суми от неизрядните собственици, сред които са и ответниците С. Г.
К. и А. Г. К. и обсъждане и приемане на нов бюджет във връзка с увеличение на разходите
на етажната собственост, а именно: допълнителният разход за охрана на сградата да се
разпредели между офисите, магазините и паркоместата, като за всеки обект се увеличи
дължимата месечна сума за вноска към етажната собственост с още 6 лв., считано от м. март
2018 г., т. е. общо 133 лв.; на 26.02.2019 г. – относно оповестяване на имената на
длъжниците към етажната собственост, сред които са и тези на ответниците С. Г. К. и А. Г.
К..
От списъците към протоколите съответно от 31.01.2002 г., от 15.06.2009 г., от
26.01.2017 г., от 15.02.2018 г. и от 26.02.2019 г. се установяват присъстващите на всяко едно
от общите събрания лица ведно с посочване на притежаваните самостоятелни обекти.
С протокол от 10.02.2019 г. е удостоверено поставянето на покана за свикване на
общото събрание на етажната собственост на 26.02.2019 г., като това обстоятелство е
потвърдено с подписите на трима представители на същата.
С 18 броя разписки е удостоверено получаването на съобщението за изготвяне и
предоставяне за запознаване на протокола от проведено на 15.06.2009 г. общо събрание на
ищцовата етажна собственост.
С 18 броя разписки, както и 3 броя протоколи от 31.01.2017 г., от 19.02.2018 г. и от
28.02.2019 г. е удостоверено поставянето на съобщения по чл. 16 ЗУЕС за изготвянето на
протоколите от общите събрания съответно от 15.06.2009 г., от 26.01.2017 г., от 15.02.2018 г.
3
и от 26.02.2019 г. и поставянето им за запознаване от заинтересованите лица на вратите на
входовете на комплекса, които факти са потвърдени с подписите на управителя на етажната
собственост и един свидетел.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ....
Свидетелката Д. М. разказва, че считано от 2005 г. е собственик на обекти в сградата –
етажна собственост, но въпреки това не е уведомявана писмено или по телефона за
провеждане на общите събрания. Посочва, че напоследък - през последните 3-4 години
протоколите от проведените общи събрания се залепват редовно и в законния срок на
външната врата на сградата, без обаче на нея лично да са изпращани такИ.. Заявява, че
голяма част от решенията се взимат от „.... и фондация „..., тъй като само те притежават
общо 54 % от съсобствеността в сградата – етажна собственост. Свидетелката уточнява, че
не пребИ.ва постоянно в сградата – етажна собственост, тъй като собствените си обекти в
нея отдава под наем, но въпреки това е присъствала на почти всички общи събрания, на
които е формирала впечатления, че възраженията на собствениците не се вписват в
прототоколите. Обобщава, че през последните 10 години не е уведомявана за предстоящите
общи събрания.
Свидетелката В. П. заявява, че от 2009 г. е собственик на магазин в сградата – етажна
собственост, а от 2003 г. е наемател на помещение в нея, като в тази връзка е формирала
впечатления относно начина на свикване и провеждане на общите събрания. Обобщава, че
всички общи събрания се свикават по законоустановения ред чрез поставяне на покана на
видно място на входната врата на сградата, съдържаща посочване на датата и часа на
провеждане, както и дневния ред, поради което всеки преминаващ може да се уведоми.
Сочи, че обикновено това се случава в помещение на „...., като на всички присъстващи се
предоставя възможност да се запишат в списъка, посочвайки обекта, който притежава,
квадратурата му и др., след което се пристъпва към обсъждане на точките по предварително
обявения дневен ред. С категоричност свидетелката заявява, че всеки има възможността да
изложи възраженията си, които се вписват в протокола, като в крайна сметка се спазва
решението на мнозинството. Допълва, че след приключване на всяко събрание се изготвя
поротокол, който се залепва на входната врата на сградата, поради което всеки може да се
запознае. Сочи, че в сградата се ползва СОТ и се поддържа невъоръжена охрана. Уточнява,
че впечатленията си относно начина на провеждане на събранията свидетелката е
формирала, тъй като през последните 5 години е и касиер на сградата.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
С определение от 04.04.2023 г. производството е прекратено, както следва: 1/ в частта
относно претенцията за главница за разликата над сумата от 4 776 лв. до предявената такава
от 6 300 лв., или за сумата от 1 524 лв., представляваща неплатени вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. – м. декември 2017 г.
включително /за календарната 2017 г./, както и 2/ в частта относно претенцията за лихва за
забава за разликата над сумата от 794,64 лв. до предявената такава от 1 357,91 лв., или за
сумата от 563,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени вноски
за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2017 г. – м.
декември 2017 г. включително, начислена за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.,
поради което предмет на делото са останали очертаните по-горе претенции при посочените
размери и пера, по които съдът дължи разглеждане и произнасяне с настоящия съдебен акт.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: че ответниците са собственици на самостоятелен обект в процесната
сграда – етажна собственост; че са взети валидни решения на общото събрание на етажната
собственост за процесните вземания; че тези решения са получени от ответниците по реда
4
на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и какъв е размерът на претендираните вземания /в т. ч. и начина
на формиране на отделните пера, включени в общата месечна вноска за управление и
поддръжка/.
В случая, между страните не се спори, а и с оглед съдържанието на обсъдения по-горе
нотариален акт за покупко-продажба от 23.12.2015 г. на нотариус ... на НК (л. 33 от делото),
който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно правото на собственост върху посочения в него имот, съдът приема за установено,
че считано от посочената в него дата - 23.12.2015 г. ответниците С. Г. К. и А. Г. К. се
легитимират като собственици на магазин, находящ се в г...., на първи етаж, със застроена
площ от 34,00 кв. м., заедно с 2,80 % идеални части от общите части на сградата и 2,519 %
идеални части от правото на собственост върху мястото, като при липсата на уговорка в
противен смисъл, магазинът, предмет на сделката, е придобит от купувачите по нея при
равни дялове, т. е. всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. По делото не се твърди, а и не се доказва
осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата
върху него, поради което с оглед действащите към съответния период правни норми
/предвид възприетата от съда правна квалификация по чл. 6, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС/, следва
да се приеме, че всеки собственик на самостоятелен обект в сграда - етажна собственост, в т.
ч. и ответниците дължи заплащане на съответните месечни вноски в размер, определен от
общото събрание, за разходи за управление и поддържане на общите части, както и
останалите такИ., за които етажната собственост е взела изрично решение, че се дължат. В
случая, по делото се установи наличието на взети на 31.01.2022 г., на 26.01.2017 г., на
15.02.2018 г. и на 26.02.2019 г. решения на общото събрание на етажната собственост,
обективирани в протоколите от същите дати, с които се предвижда заплащането на месечни
такси за покрИ.не на разходите за поддръжка и управление на общите части на комплекса -
невъоръжена охрана на сградата, електрическа енергия, топлоенергия и вода, асансьор и
почистване на сградата, да се разпределя поравно в зависимост от преднанзачението на
притежавания обект, а именно: 127 лв. – за магазините, 150 лв. – за офисите и 30 лв. - за
паркоместата, като считано от 15.02.2018 г. месечните такси са били увеличени със сумата
от още 6 лв., или 133 лв. – за магазините, 156 лв. – за офисите и 36 лв. – за паркоместата. По
делото няма данни за приемането впоследствие на други решения, с които да се предвиждат
различни критерии за определяне стойността на дължимите такси за поддръжка и
управление на етажната собственост, поради което съдът приема, че посочените решения
обвързват етажните собственици. В случая, неоснователно е възражението на ответниците,
че взимайки решението по протокол № 1 от 31.01.2022 г., общото събрание на ищцовата
етажна собственост е излязло извън своята компетентност, тъй като е в противоречие с чл.
51, ал. 1 ЗУЕС. Това е така, тъй като това тяхно оспорване се явява ирелевантно, доколкото
същото е насочено към изследване на въпроса относно противоречието на посоченото
решение с императивна норма на ЗУЕС, която обаче не е била действаща към този момент,
тъй като чл. 51, ал. 1 ЗУЕС представлява действащо материално право считано от 01.05.2009
г. /датата на влизане на закона в сила/, т. е. към 31.01.2002 г. посочената норма изобщо не е
била приложима. Нещо повече, както е посочено и в процесния протокол от същата дата,
приложимо право към този момент е бил Правилникът за управлението, реда и надзора в
етажната собственост (ПУРНЕС, в сила от 1951 г.), отменен при влизане в сила на ЗУЕС,
считано от 01.05.2009 г. Ето защо, съдът приема, че доколкото ответниците са придобили
процесния магазин в сградата – етажна собственост на ул. ‚Княз Борис I“ № 97 по силата на
договора за покупко - продажба от 23.12.2015 г., те са обвързани от последиците на така
взетото решение по начина, по който са били обвързани и праводателите им – етажни
собственици. В тази връзка следва да се отбележи, че етажните собственици се считат за
обвързани от решенията на общото събрание, като съответните задължения възникват в
техния патримониум в деня на влизането на решенията в сила, без да се необходими други
5
действия по привеждането им в изпълнение. В случая, по делото не се твърди и не се
доказва решението на общото събрание на етажната собственост от 31.01.2002 г., както и
последващите такИ. от 26.01.2017 г., от 15.02.2018 г. и от 26.02.2019 г., на които се позовава
ищецът, да са били атакувани по съдебен ред в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС /в
релевантните за настоящия спор части/, поради което следва да се приеме, че същите
обвързват собствениците на самостоятелни обекти в нея, без да бъдат обсъждани и
останалите релевираните от ответниците доводи за допуснати пороци във връзка с
провеждането на посочените общи събрания, респ. за тяхната незаконосъобразност - в тази
насока е установена константна съдебна практика, а именно: решение № 39/19.02.2013 г.,
постановено по гр. дело № 657/2012 г. по описа на ВКС, І г. о., решение № 24/05.06.2017 г.,
постановено по гр. дело № 2795/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. и определение №
108/27.02.2018 г., постановено по гр. дело № 2842/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. Нещо
повече, от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. П. става
ясно, че общите събрания в сградата са се провеждали редовно и при спазване на
съответните законови изисквания, като тя лично не е била препятствана да се уведомява
своевременно за предстоящите такИ.. В случая, макар в частта, в която свидетелката заявява,
че събранията са се провеждали законно, показанията й да съдържат нейна правна
констатация, съдът намира, че те се подкрепят и от допълнително посоченото от нея, че за
всяко едно от тях са се изготвяли съответните покани и протоколи, които са предоставяни на
разположение на етажните собственици, което е в подкрепа на обсъдените по-горе писмени
доказателства. В случая, този извод не се разколебава и от данните, които се извличат от
показанията на свидетелката Д. М., която също е заявила, че през последните 3-4 години
общите събрания са се провеждали законно. Фактът, че самата тя твърди да не е била
уведомявана за тях, не води до обратната констатация, тъй като свидетелката не обитава
постоянно сградата, поради което няма как да се счита, че тя е формирала непосредствени
впечатления дали на входната врата на същата се поставят съобщения за предстоящите
общи събрания или не.
На следващо място, съдът намира, че не е налице и твърдяното от ответниците
превишаване на компетенстността на общото събрание по чл. 11 ЗУЕС чрез включване в
месечните вноски и на разходи за охрана на сградата. Според легалната дефиниция, дадена в
§ 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС (ред. ДВ бр. 57/2011 г.), „разходи за управление и поддържане“
(консумативни разноски и разходи за текущо поддържане за общите части на етажната
собственост по терминологията на закона преди изменението с ДВ бр. 57/2011 г.) са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Анализът на посочената разпоредба показва, че това изброяване на видовете разходи за
управление и поддръжка на сградата не е изчерпателно, доколкото формулировката на
текста в заключителната му част е „и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата“. Нещо повече, в чл. 38, ал. 8 ЗУТ се предвижда,
че в новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост с издадено разрешение за
строителство след влизане в сила на ЗУЕС, в които се предвижда самостоятелните обекти да
са повече от десет, се осигурява поне едно общо помещение, което се използва от
собствениците и обитателите на сградите за битови, спортни и други обслужващи дейности
(за събирания, за портиер или охрана, за детски колички, велосипеди, мотопеди и
мотоциклети, за съхраняване на инвентар за почистване на сградата и прилежащата площ
към нея, перални, сушилни и др. подобни), разположено в партерния или първия етаж.
Следователно, доколкото чл. 38, ал. 8 ЗУТ определя помещението за охрана като обща част,
то в компетентността на общото събрание е да приема решения по поддръжка на тази обща
част съгласно чл. 11 и чл. 51 ЗУЕС.
6
Ето защо, в качеството им на собственици на самостоятелен обект в процесната сграда
– етажна собственост, на основание горепосочените разпоредби от ЗУЕС считано от
момента на придобИ.нето му – 23.12.2015 г., С. Г. К. и А. Г. К. дължат заплащане на
разходите за управление и поддръжка на общите части по всяко едно от приетите като част
от тях пера, съобразно обема на участието си в съсобствеността – по 1/2. Що се отнася обаче
до техния размер, в случая следва да бъдат съобразени приетите от общото събрание на
етажната собственост критерии по отношение на начина на формиране на сумите за
съответната година. Както се посочи по-горе, с решението от 26.01.2017 г. етажните
собственици са обвързали начина на разпределяне на размера на вноските за такса за
управление и поддръжка с предназначението на притежавания самостоятелен обект, а
именно: 127 лв. – за магазините, 150 лв. – за офисите и 30 лв. - за паркоместата, като с
последващото решение от 15.02.2018 г. месечните такси са били увеличени със сумата от
още 6 лв., или 133 лв. – за магазините, 156 лв. – за офисите и 36 лв. – за паркоместата.
Следователно, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на дължимите
годишни вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за м. януари 2018 г. -
м. декември 2020 г. (по 127 лв. месечно за м. януари и м. февруари 2018 г. и по 133 лв.
месечно за периода м. март 2018 г. – м. декември 2020 г.), се равнява на посочения от ищеца
такъв от 4 776 лв., останал предмет на разглеждане по настоящото дело.
При този извод на съда на следва да бъде разгледано своевременно заявеното от
ответниците с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, което
съдът намира за неоснователно.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на етажната
собственост, както и вноските са периодични /месечни/, като не са обусловени от условия и
е без значение дали и колко точно разходи са били извършени за поддръжка на общите
части. Доколкото собственикът, ползвателят или обитателят следва да заплащат дължимите
вноски ежемесечно същите са периодични и за тях е приложим тригодишен давностен срок
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД, погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва
на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск за вземането. В случая, заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 26.02.2021 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и
на 19.12.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за
неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари
2018 г. – м. декември 2020 г., като с решение на общото събрание от 15.06.2009 г. етажните
собственици в сградата, находяща се на ул. ‚Княз Борис I“ № 97, са предвидили, че
месечните вноски се заплащат на касиера между 1-во и 10-то число на месеца, за който се
дължат. Следователно, най-ранното месечно задължение – това за м. януари 2018 г. е
станало изискуемо на 11.01.2018 г., т. е. след 19.12.2017 г., поради което нито то, нито
следващите го месечни задължения, включени в рамките на исковия период, не са
обхванати от изтекла 3-годишна погасителна давност.
При съобразяване на обема на участието в съсобствеността на всеки един от
7
ответниците по отношение на процесния магазин, находящ се на ет. 1 в сградата етажна
собственост – по 1/2, то С. Г. К. и А. Г. К. се явяват задължени за сумата от по 2 388 лв. (1/2
от 4 776 лв.), колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което предявените срещу тях
главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС са
основателни и следва да се уважат изцяло.
Всяка една от посочените суми следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2021 г. до окончателното
плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
следните обстоятелства: главен дълг, изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главните вземания за
неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари
2018 г. – м. декември 2020 г. в общ размер на 4 776 лв., в правната сфера на ищеца са
възникнали и акцесорните такИ. за обезщетение за забава за претърпените вреди вследствие
неточното изпълнение на тези парични задължения в темпорално отношение. Както се
посочи по-горе, за ответниците моментът на настъпване изискуемостта на главното вземане
съгласно решение на общото събрание от 15.06.2009 г. е най-късно до 10-то число на
месеца, за който се дължат. Ето защо, по отношение на най-ранното месечно задължение,
включено в рамките ан исковия период – това за м. януари 2018 г., те са изпаднали в забава
считано от 11.01.2018 г. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на елкетронен онлайн
калкулатор, размерът на лихвата за забава върху главницата за неплатени вноски за
управление и поддръжка на етажната собственост в общ размер на 4 776 лв., начислена за
периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2021 г., се равнява на посочения от ищеца такъв от 794,64
лв. Отново при съобразяване на обема на участието на всеки един от ответниците в
съсобствеността по отношение на процесния магазин, находящ се на ет. 1 в сградата етажна
собственост – по 1/2, то С. Г. К. и А. Г. К. се явяват задължени за сумата от по 397,32 лв.
(1/2 от 794,64 лв.), колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което предявените срещу
тях акцесорни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също са
основателни и следва да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора по предявените искове, останали предмет на разглеждане – цялостна основателност,
то в полза на заявителя – ищец следва да се присъдят сторените разноски в производството
по ч. гр. дело № 11650/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат на 547,88 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и на 653,96 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. При определяне на същите, съдът съобрази факта, че независимо от
цялостното им уважаване, то в полза на заявителя – ищец не се следват сторените от него
разноски, съразмерно с прекратената част от делото, доколкото причината за това не се
дължи на процесуалното поведение на ответника. Точно обратното, за част от исковите
претенции същият е образувал и поддържал едно процесуално недопустимо съдебно
производство, поради което съдът намира, че в негова полза не се следва тази част от общо
претендираните от него разноски, съответстваща на прекратената част от производството,
поради което съобрази този факт при определяне на същите. Реалното заплащане на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът счете за доказано с оглед
представените 2 броя договора за правна защита и съдействие съответно от 11.02.2021 г. (л.
8
12-13 от заповедното дело) и от 17.01.2022 г. (л. 44 от исковото дело), в които е отбелязано,
че същите са заплатени в брой, поради което имат характер на разписки. Релевираното от
възражение за тяхната прекомерност съдът счете за неоснователно с оглед броя на заявените
претенции, както и значителния материален интерес по делото. При това положение, всяка
една от ответниците следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 273,94 лв. –
разноски по заповедното дело, както и сумата от 326,98 лв. – разноски по исковото дело. С
оглед цялостната основателност на исковете, останали предмет на разглеждане по
настоящото дело, в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски с настоящия
съдебен акт, като по въпроса относно дължимостта на претендираните такИ., съразмерно с
прекратената част, съдът дължи отделно произнасяне със самостоятелен акт в рамките на
производството по реда на чл. 248 ГПК във връзка с направеното от него с молба с вх. №
113784/25.04.2023 г. (л. 148 от делото) искане за допълване на прекратителното определение
от 04.04.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Етажна собственост на адрес: ....
представлявана от .... – управител, срещу С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ........,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С. Г. К. дължи на „Етажна собственост на адрес:
.....“ сумите, както следва: 2 388 лв., представляваща неплатени вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2018 г. - м. декември 2020 г. в т. ч.
1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и абонаментна такса на
асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и
наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно за периода м. януари 2018 г. - м.
февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март 2018 г. - м. декември 2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и 397,32 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 11650/2021
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.03.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Етажна собственост на адрес: ....
представлявана от .... – управител, срещу А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ........,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А. Г. К. дължи на „Етажна собственост на адрес:
.... представлявана от .... – управител, сумите, както следва: 2 388 лв., представляваща
неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари
2018 г. - м. декември 2020 г. в т. ч. 1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3)
поддръжка и абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6)
денонощна охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно
за периода м. януари 2018 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м. март
2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 397,32 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми по
ч. гр. дело № 11650/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ........ да заплати на „Етажна собственост
на адрес: .... представлявана от .... – управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
273,94 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 11650/2021 г. по
9
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 326,98 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ........ да заплати на „Етажна собственост
на адрес: .... представлявана от .... – управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
273,94 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 11650/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 326,98 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10