№ 12104
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110125522 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „...“ ЕООД срещу „...“ ЕАД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2,88 лв.,
представляваща платени без основание месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура
№********* за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги
съгласно договор № ********* с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „...“
ЕАД. Твърди, че ответникът издал фактура № ********* с период на фактуриране, респ.
потребление на услугите, от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., съдържаща МАТ за мобилни услуги
№ ... на стойност 18,40 лв. без ДДС, № .... на стойност 18,40 лв. без ДДС, и № ... на стойност
11,49 лв. без ДДС. След справки ищецът установил, че във фактурата са начислени общо
2,40 лв. без ДДС за МАТ в повече от договорените между страните цени за пакетите
мобилните услуги, но заплатил пълната й стойност под страх от преустановяване доставката
на мобилни услуги. В резултат на изложеното за ищеца възникнало вземане за надплатените
2,88 лв. с ДДС (2,40 лв. без ДДС), с които според твърденията му мобилният оператор го е
ощетил. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...“ ЕАД,
с който оспорва иска. Твърди, че действително между него и „...“ ЕООД е сключено
представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г., като конкретните параметри
относно тарифните планове се съдържали в приложение №2. Всички суми били начислени
правилно, съобразно предоговарянето на тарифния план. Оспорва ищецът да е заплатил
сумата по процесната фактура със съображението, че договорът между страните бил
сключен за предоставянето на 2161 услуги, а наетият персонал в „...“ ЕООД бил под 10
души, от където извежда изводите, че ищцовото дружество не е ползвател на всички услуги
- предмет на договор, а същите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са
свързани с ищеца. В тази връзка излага, че и сумата по процесната фактура била заплатена в
брой от такова лице-ползвател на услугите на мобилния оператор, с което обосновава тезата
си за неоснователност на кондикционната претенция на „...“ ЕООД, доколкото
1
патримониумът на дружеството не бил засегнат от плащането. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Материалните предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на
съдебно предявеното вземане от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1
предл. първо ЗЗД включват: 1/ имуществено разместване, вследствие на което
патримониумът на ищцовото дружество да се е намалил; 2/ обогатяване с увеличаване
патримониума на ответното дружество; 3/ причинно-следствената връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
При съобразяване правилата за разпределение доказателствената тежест по чл. 154 от
ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/28.05.1979г. с доклада си по делото
съдът изрично е указал на страните, че в тежест на ищеца е да установи плащането на
процесната сума в полза на ответника, а установяването наличието на основание за това е в
доказателствена тежест ответника.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните с
окончателния доклад по делото са отделени следните обстоятелства: 1. наличието на
договорни отношения между „...“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „... ЕООД в
качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилна услуга мобилни услуги №
..., № .... и № ...; 2. издаването на фактура № ********* от мобилния оператор с период на
фактуриране /респективно потребление на услугите 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за сумата от
122,32 лв. във връзка с договор № *********, ведно с приложения към него за мобилни
услуги № ..., № .... и № ...; 3. плащането на сумата по фактурата, част от която е исковата
сума. 4. обстоятелството, че по процесната фактура ответникът е издал кредитно известие
№********* за сумата от 2,40 лв. без ДДС или 2,88 лв. с ДДС 5. обстоятелството, че във
фактурата, издадена за предходния на процесния период, са начислени суми за МАТ с
период на потребление 28.11.2021г.-27.12.2021г.
Спорът между страните е концентриран около правното значение на обстоятелството,
че фактически платец на задължението по фактурата е трето лице, както и по въпроса за
наличието на основание за имущественото разместване с исковата сума.
По първия от така очертаните спорни въпроси ответникът се домогва да докаже, че
задължението по фактурата е било платено касово – в брой от трето лице-ползвател на
мобилните услуги, предвид обхвата на договора (2161 услуги) и числения състав на
персонала на ищеца (под 10 души). Не е спорно между страните, че плащането по
процесната фактура е било в брой. При касово плащане от името на търговско дружество
фактическият платец всякога е физическо лице, като не е задължително това лице да е
законният представител или служител на задълженото юридическо лице. От тук от
обстоятелството, че ищцовото дружество не представя касовия бон за плащането, не следва
извод, че същото не е рефлектирало в имуществената му сфера, защото именно то е
титулярът на задължението. В случай, че трето лице е платило от името на „...“ ЕООД в
патримониума на дружеството може да възникне друго задължение към това трето лице-
фактически платец, с основание и обем според вътрешните им отношения. Ето защо и макар
по делото да не се установява кое физическо лице е платило задължението по процесната
фактура съдът намира, че с плащането на стойността на включените в нея такси макар и
косвено е засегнат патримониума на ищеца, с което се доказва наличието на първата от
гореизброените материални предпоставки, включени във фактическия състав, от който
възниква вземането за неоснователно обогатяване, а именно - обедняването на ищеца.
По втория от спорните въпроси съдът намира, че с издаването на данъчно кредитно
известие ответникът адресира към данъчната администрация искане за намаляване на
данъчната му основа за процесния период с исковата сума по реда на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, с
2
което извънсъдебно признава, че същата е била недължимо начислена. Това изявление съдът
цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 ГПК на неизгоден в контекста на
повдигнатия пред съда правен спор факт от страна на ответника, а именно за
обстоятелството, че цитираното кредитно известие е към процесната фактура и че с
издаването му е признато, че сумата, за която се отнася по същата, е недължимо начислена.
Признанието на ответника намира надлежна опора в останалите доказателства, тъй като от
никое от тях не се установява пълно и главно, че размерът на начислените такси съответства
на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на
ищеца, или че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното
за исковия период. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1
от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове извод в горния смисъл. Наред с
изложеното, ответникът признава, че дължимата сума за исковия период е била начислена
във фактурата за предходния, което е самостоятелен аргумент за основателност на
предявения иск.
По така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен.
Като последица от уважаването на иска и по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК в полза на ищеца ще
се присъди поисканата с молба-становище от 11.06.2025г. законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
само ищецът „...“ ЕООД, като от същия е представен списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в
молба-становище от 06.06.2025г, съгласно който се претендира присъждането на 150 лева за
адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса. Съобразно дадените в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат представени
доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 06.06.2025г. с уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева. В договора е посочено, че сумата е платена в брой,
при което същият служи като разписка за удостоверяване факта на плащането.
Възражението за прекомерност на този разход, макар и своевременно релевирано от
насрещната страна, съдът намира за неоснователно с оглед на обстоятелството, че дори и
делото да не се отличава с правна и фактическа сложност, подготовката на молбата-
становище от 06.06.2025г. е отнела времеви и интелектуален ресурс на упълномощения от
ищеца адвокат, чийто квалифициран труд следва да бъде справедливо възмезден, а сумата от
150 лв. се явява разумно и адекватно възнаграждение за предоставените правна защита и
съдействие. Ето защо в полза на ищеца ще се присъдят претендираните разноски в пълнен
размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр...., да заплати
на „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр....., на основание чл. 55, ал.
1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2,88 лева, представляваща получена от ответника без основание
сума по Договор № ********* за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура
№********* за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. за мобилни услуги № ..., № .... и № ...,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2024г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4