Р
Е Ш Е
Н И Е № 260289
гр.Сливен, 27.04.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на първи
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3148 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове за изпълнение
на задължение за връщане на дадена в заем парична сума и за присъждане на обезщетение
за забава, намиращи правното си основание в чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2015 година
ищецът Н.Д.М., в качеството му на заемодател, сключил с ответника Х.М.К., в
качеството му на заемател, неформален договор за заем за парична сума. Изричен писмен
запис на съществените елементи на съдържанието на договора се съдържа в
съставената и подписана от страните разписка за получена сума от 11.09.2015
година.
В изпълнение на договорните си ангажименти заемодателят Н.Д.М.
предоставил в заем на заемателя Х.М.К. сумата 4 500 лева. Заемната сума била
предадена на длъжника в брой и изцяло на 11.09.2015 година, удостоверяване на
което се съдържа в изрично изявление на страните, отразено в разписката за
получена сума от същата дата. От своя страна заемателят се задължил да върне
заемната сума еднократно в брой в срок до 30.09.2015 година, за която договорка
също била налице изричен запис в съставената разписка. Заемателят не изпълнил
това свое задължение в уговорения срок. Тъй като се намирал в забава при
заплащане на парично задължение, ответникът Х.К. дължал на ищеца Н.М. и
обезщетение за забава в размер на мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД, чийто размер
изчислява като, възлизащ на сумата 1371,25 лева, начислена от 29.09.2017 година
до 29.09.2020 година. Претендира се обезщетението с посочената начална дата за
начисляване с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в" ЗЗД.
Твърди се, че към
момента на депозиране на настоящата искова молба в съда ответникът Х.М.К. все
още не е погасил задължението си да върне на заемодателя Н.Д.М. заемната сума,
както и дължимото обезщетение за забава.
Изложеното обосновавало правния интерес да се предяви срещу ответника иск за заплащане на сумата
4 500 лева, дължима по неформален договор за заем от 11.09.2015 година,
както и обезщетение за забава при заплащане на паричното
задължение в размер на мораторната лихва. От своя страна заемодателят е
изпълнил коректно задълженията си по договора за заем, като на 11.09.2015 година
е предал на заемателя заемната сума в размер на 4500 лева в брой, а ответникът
заемател е получил същата, което се установява от представените с исковата
молба писмени доказателства - подписаната от последния разписка за получена
сума от 11.09.2015 година.
За заемателя при това положение е възникнало задължение
да върне на заемодателя заемната сума, като падежът му е настъпил на 30.09.2015
година, когато е крайният срок съгласно договореното между страните, намерило
изричен запис в съставената разписка.
Поради това се изтъква, че за заемодателя е налице
изискуемо вземане за заемната сума, което вземане не е погасено до настоящия
момент.
От съда се иска да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4500 лева - главница, представляваща неизпълнение на парично
задължение по Договор за заем от 11.09.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на
сумата, сумата 1371,25 лева - обезщетение за забава при заплащане на главницата в
размер на мораторната лихва, начислена от 29.09.2017 година до 29.09.2020
година. Претендират се разноски.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба, с
който са въведени подробни възражения, като чрез същите се оспорват исковете,
както по основание, така и по размер.
Излага се, че между страните не са възниквали заемни
отношения, при което ищецът не е предоставял нито физически, нито на ответника
посочената в исковата молба парична сума в размер на 4 500 лева, т. е. не са били формирани каквито и да било
каузални отношения, което изключва основателност на предявената парична искова
претенция, както по отношение на главницата, така и по отношения на
претендираните лихви за забава. Поради това се оспорва изцяло твърдението на
ищеца, че е предоставил в заем на ответника сумата от 4 500 лева.
Не се оспорва положеният подпис върху представената с
исковата молба „разписка за получена сума“, но се оспорва истинността на
съдържанието на така посочения документ. Обосновава възражението като сочи , че
между Кооперация „Земеделска производствена кооперация „Близнец“,
представлявана от ответника, в качеството й на неин председател, от една
страна, като възложител и търговско дружество „Соларна“ ЕООД, представлявано от
управителя М. К. Г. - М. (съпруга на ищеца) от друга страна, като изпълнител на 15.06.2013 година е бил сключен
Договор N: 1 за предоставяне на консултантски други услуги.
Предмет на така цитираният договор е разработка на бизнес план по образец,
подготовка и окомплектоване на документи за кандидатстване по мярка 121
„Модернизиране на земеделски стопанства“ по Програмата за развитие на селските
райони, проект „закупуване на трактор с прикачен инвентар и обновяване на 2 броя
навеси в ПИ N: 082009, организация и провеждане на процедура по избор
на оферти за изпълнение на дейностите по проекта, извършване на цялостно
ръководство, управление и отчитане на проекта, а така също осигуряване на
услуги от архитекти, инженери, проектанти за изработване на техническите и
работни проекти и т.н. Същевременно обаче скрит собственик на капитала, респ. на дружествените дялове на визираното
„Соларна“ ЕООД и към горепосочения период е бил ищеца. Това е така поради вероятната причина, че същият ищец
е бил многогодишен обищниски съветник от състава на Общински съвет Сливен. В
подкрепа на това посочваме заявление, адресирано до Търговския регистър (ТР)
при Агенция по вписванията, с искане да бъде вписано прехвърляне на дружествените дялове с техен
преобретател - ищецът, както и да бъде вписан за законен представител, респ.
управител на дружеството. По повод на така
заявеното искане е постановен отказ от длъжностното лице към ТР. Към настоящия
момент също има
депозирано пред ТР заявление N: 20201023141705, изходящо от ищеца Н.Д.М., с искане да бъде вписано
придобиване от негова страна на дружествените дялове от капитала на „Соларна“
ЕООД, както и да бъде вписан като законен представител, респ. управител на
дружеството. За удостоверяване на тези факти ответникът представя
извлечение от публичния търговски регистър на Агенцията по вписванията към
Министъра на правосъдието, установяваща визираните обстоятелства. В тази връзка се изтъква, че по
повод формираните отношения между Кооперация „Земеделска производствена
кооперация „Близнец““ и търговско дружество „Соларна“ ЕООД, като представител
на последното винаги е бил
ищецът, при което законния представител - управител на същото
дружество, а именно М. К. Г. - М. никога не е контактувала с възложителя
по договора, респ. с горепосочената кооперация. Нещо повече - по повод на формираните отношения,
основани на цитирания по-горе договор от 15.06.2013 година са били съставени
фактура № *********4/02.09.2015 година за сумата 12 588 лева, в т.ч. ДДС и фактура № **********/
02.09.2015 година за сумата 11 527,20 лева, в т.ч. ДДС, издадени от
търговско дружество „Соларна“ ЕООД, както и 2 броя платежни нареждания от 10.09.2015 година, удостоверяващи извършените по банков път плащания от
Кооперация „Земеделска производствена кооперация „Близнец““ по банковата сметка
на „Соларна“ ЕООД.
И двете цитирани фактури са били съставени именно от ищеца Н.Д.М., което обстоятелство
допълнително потвърждавало тезата, че именно той е бил действителния
„скрит“ едноличен собственик, а по същество и управител на "Соларна" ЕООД.
Изложената хронология по
твърдение в отговора на исковата молба е с цел да бъдат пояснени реалните и действителни отношения,
които са били формирани между визираните кооперация и търговско дружество,
както и досежно факта, че освен тези отношения, между ищеца и ответника не са възниквали никакви каузални отношения, включително и заемни такива, имащи за
предмет предоставена в заем парична сума в размер на 4 500 лева.
Излага се, че представената с исковата
молба разписка е била разписана от ответника за конкретни
нужди на ищеца, по искане, по указание, по обяснения на последния и по устно
декларативни негови изявления.
Единствено са посочва, че
датата 11.09.2015 година на която се твърди, че ищецът е предал
сумата от 4 500 лева на ответника, следва непосредствено датата 10.09.2015 година, на която дата са били извършени ефективни
плащания по горецитираните 2 броя фактури в полза на „Соларна“ ЕООД.
В отговора на исковата молба се
заявяваме, че ищецът никога не е предавал парична сума в размер на 4 500 лева
на ответника, поради който факт изрично се оспорва твърдението в исковата
молба, че ищецът "изпълнил коректно задълженията си по договора за заем, като на 11.09.2015 година е предал на заемателя заемната сума в размер на 4 500 лева в брой, а ответникът е получил същата...“.
От съда се иска да постанови
решение, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник.Исковите претенции се поддържат и се претендира за
уважаването им по съображения, подробно изложени в представена по делото
писмена защита. Претендира се за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован в
съдебно заседание се представлява от пълномощника си, който поддържа изразеното
с отговора на исковата молба становище и счита, че исковите претенции следва да
се отхвърлят като неоснователни. Конкретните си съображения излага в писмена
защита. Претендира се присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2015 година ищецът Н.Д.М., в качеството му на заемодател,
сключил с ответника Х.М.К., в качеството му на заемател, устен договор за заем на
парична сума в размер на 4 500 лева.
Сумата е предадена от заемодателя на заемополучателя
изцяло и в брой на 11.09.2015 година. Последният се е задължил да я върне в
срок до 30.09.2015 година. Волята на странете по съществените елементи на
постигнатите договорености на страните е удостоверено посредством изричното
писмено изявление на страните, инкорпорирано в разписката за получена сума от 11.09.2015
година. В така съставената и подписана от страните разписка е отразено, че Х.М.К.
на 11.09.2015 година е получил сумата 4 500 лева, като предоставен му заем, със
срок за връщане: 30.09.2015 година от предалия сумата Н.Д.М..
В срок до 30.09.2015 година, а и до приключване на съдебното дирене
от ответника не са предприети действия по
изпълнение на задължение за връщане на предоставената в заем сума от 4 500
лева.
Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главница 4 500 лева за периода от 29.09.2017 година до 29.09.2020 година се
изчислява като възлизащо на сумата 1 371, 25 лева.
Исковата молба е заведена на 29.09.2020 година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени както
поотделно така и в тяхната съвкупност.
На базата на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Главната искова претенция
с правно основание чл. 240 и сл. от ЗЗД, за изпълнение на задължение за връщане на
дадена в заем парична сума е допустима. Разгледана по същество е доказана по
основание и в пълния претендиран размер и като такава следва да се уважи изцяло,
предвид следните аргументи и съображения:
Съществуването на процесното притезателно материално
право, респективно основателността на предявения иск се обуславя от наличието
на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване,
елементи от фактическия състав на договора за заем по чл. 240 ЗЗД,
а именно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем,
дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на
ответника да върне предоставената сума в уговорен между страните срок. В тежест
на ищеца е да установи като проведе пълно и главно доказване на фактите относно
съществуването на облигационното правоотношение - възникването на задължението
на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата
изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния
договор от страна на ищеца.
Безспорно по делото се прие за установено и доказано, че Х.М.К.
на 11.09.2015 година е получил сумата 4 500 лева, като предоставен му заем, със
срок за връщане: 30.09.2015 година от предалия сумата Н.Д.М.. Така по безспорен
начин се установи, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД Установи се, че ищецът е предал в заем на ответника сумата от 4 500 лева и
че процесното задължение не е изплатено от ответника до приключване на устните
състезания по делото. Това налага ангажиране на договорната отговорност на
ответника, чрез осъждането му да заплати на ищеца сумата 4 500 лева, ведно със
законната лихва за забава от завеждане на исковата молба на 29.09.2020 година до окончателното
изплащане на главницата.
Акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва за периода от 29.09.2017 година до завеждане на исковата
молба на 29.09.2020 година е допустима, основателна и доказана до пълния претендиран
размер от сумата 1 371, 25 лева и като такъв следва
да се уважи изцяло
Приема се, че заемателят е изпаднал в забава, тъй като не
е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума в договорения срок до 30.09.2015 година, от където се налага правния извод, че
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради неизпълнението
на паричното задължение.
С исковата молба ищецът претендира обезщетение за забава,
което се дължи по силата на закона, а именно чл. 86 от ЗЗД, като в случая не се
касае за възнаградителна лихва, съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, според която заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено.
Предмет на настоящата акцесорна искова претенция не е договорена лихва, а се
претендира обезщетение за неизпълнение на парично задължение, изчислявано в
размер на законната лихва от деня на забавата. В случая падежа за престиране на
паричното задължение е бил договорен в срок до 30.09.2015 година, от
която дата заемателят е изпаднал в забава. От извършеното изчисляване на законна лихва,
чрез Calculator.bg се установява, че размерът
на обезщетението за забава върху главница от 4 500 лева, за претендирания период от 29.09.2017 година до завеждане на исковата молба на 29.09.2020 година е 1 371, 25 лева, точно толкова, колкото се иска да бъде присъдено.
За пълното на изложението следва да се отбележи, че
възраженията на ответника не се доказаха по съображения, изтъкнати в защитата
на ищеца, които изцяло се споделят от съда.
С оглед изхода на процеса ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 734,85 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Ръководен от гореизложените
съображения ,съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.М.К.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.М., ЕГН **********,*** сумата 4 500 лева /четири хиляди и петстотин лева/ - главница,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадена в заем парична сума
по Договор за заем от 11.09.2015 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда на 29.09.2020 година до окончателното й плащане,
сумата 1 371, 25 лева
/хиляда триста седемдесети един лева и двадесет и пет стотинки/ - обезщетение
за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 29.09.2017
година до 29.09.2020 година, както и сумата 734,85 лева /седемстотин
тридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: