Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-260355 28.04.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и осми април 2021 година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2590 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирана жалба от Д.И.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. София, кв. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 4, ап. 11 – адвокат
Ивайло Георгиев – в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 890/2016г.
по описа на ЧСИ Делян Николов против Разпореждане с изх. № 25152/18.09.2020г.,
постановено от ЧСИ Делян Николов по изп. дело № 20168040400890, с което е
отказано да се прекрати производството по изпълнителното производство против Д.И.Д.
поради липса на предпоставките, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
жалбата се посочва, че повече от две календарни години не са били искани или
реализирани каквито и да е действия по принудителното изпълнение, считано от 06.06.2017г.
до 06.06.2019г. Посочва се, че към дата – 14.03.2018г. Агенцията за събиране на
вземания не е конституирана в качеството й на взискател в изпълнителното дело и
всякакви искания за принудително изпълнение са нищожни и не прекъсват
двугодишния срок за перимиране на делото. С жалбата се претендира да бъде
отменено атакуваното разпореждане и да бъде указано на съдебния изпълнител да
прекрати образуваното изпълнително дело.
Ответната
страна по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр.
София депозира по делото отговор на жалбата, в който посочва, че по
изпълнителното делото са извършвани пращания от страна на длъжника Д.И.Д., за
които и прилагат счетоводна справка. В
отговора се посочва, че след цедиране на вземането всички изпълнителни действия
са валидни и няма бездействие на взискателя в продължение на две години, тъй
като длъжникът доброволно е извършил
плащания по банковата сметка, с което признава и потвърждава вземанията. Претендира
се жалбата да бъде оставена без уважение. Пред настоящата инстанция са
представени две справки за дължими суми доказателства пред настоящото производство.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК
съдебният изпълнител е изложил Мотиви, в които посочва, че не може да се
приеме, че е налице перемпция
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото безспорно се установява, че изпълнително дело № 20168040400890 по описа
на Частен съдебен изпълнител Делян Николов е образувано на 29.11.2016г. въз
основа на депозирана Молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД със седалище гр.
София и издаден изпълнителен лист№ 2616 от 01.11.2016г., изд. по частно гр.
дело № 1924/2016г. по описа на Районен съд – Шумен, по силата на който е осъден
Д.И.Д. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сума в размер на 5 320
лева, представляваща главница по Договор № ***650 за международна кредитна
карта, сума в размер на 252, 81 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 04.03.2015г. до 31.07.2016г. вкл., ведно със законна лихва за забава
за периода от 02.08.2016г. до изплащане на вземането, както и разноските по
делото – 111, 46 лева – дължимата държавна такса.
Видно
от представените по делото доказателства, след образуване на изпълнителното
производство, съдебният изпълнител е започнал да налага запори по отношение на
банковите сметки на длъжника Д.И.Д., като последният наложен запор от страна на
съдебния изпълнител е на дата – 23.06.2017г. по сметка на длъжника, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
По
делото – на дата – 27.11.2017г. с вх. № 26698 по описа на ЧСИ Николов е
представена Молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД със седалище гр. София, в
която се посочва, че въз основа на сключен Договор за цесия от 16.11.2017г.,
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е прехвърлила своето вземане към длъжника Д.И.Д.
предмет на събиране по изпълнителното дело на цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД
По
делото – на дата – 14.03.2018г. с вх. № 5983 по описа на ЧСИ Николов е
представена Молба от „Агенция за събиране на вземания“ със седалище гр. София,
от която е видно, че се отправя искане от страна на молителя за конституирането
му в качеството му на взискател по изпълнителното дело на мястото на досегашния
взискател – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. В молбата е отправено искане да
бъде извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника и при открити
такива да бъде наложен запор на последно открита банкова сметка ***пълнител по
чл. 18 от ЗЧСИ. Към молбата е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, отправено от „Райфайзенбанк (България) ЕАД до длъжника по делото – Д.И.Д.,
както и пълномощно, изхождащо от „Райфайзенбанк (България) ЕАД със седалище гр.
София, по силата на което е упълномощен новия взискател – „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД да представлява банката при уведомяване на длъжника за
сключения на 16.11.2017г. Договор за цесия.
С
Разпореждане № 9507/15.03.2018г. по описа на ЧСИ е разпоредено прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнителното дело по отношение на досегашния
взискател - „Райфайзенбанк (България) ЕАД и е конституирано „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД . С цитираното разпореждане е постановено да не се
предприемат изпълнителни действия спрямо длъжника до представяне на редовно
връчени уведомления до същите за извършената цесия.
По
делото е постъпила молба на дата – 25.11.2019г. с вх. № 26290 по описа на ЧСИ
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да се пристъпи към принудително
действие – опис на движимо имущество, а на 28.02.2020г. е депозирана молба от
взискателя с искане да бъде изготвена справка за наличие на земеделски земи. В
изпълнение на искането, съдебният изпълнител е изискал справка от страна на ОСЗ
– гр. Несебър, която е приложена по делото с отговор от страна на ОСЗ –
гр.Несебър, че длъжникът не фигурира като собственик или наследник по преписки
за възстановяване на собственост в регистрите, поддържани от ОСЗ – гр. Несебър.
По
делото – на дата – 13818/08.09.2020г. е депозирана Молба от процесуалния
представител на длъжника – Д.И.Д. – адвокат Георгиев, в която се посочва, че изпълнителното
производство е прекратено, тъй като не са предприети изпълнителни действия
спрямо длъжника за периода от 06.06.2017г. до 06.06.2019г. и се претендира
съдебния изпълнител да се произнесе с постановление, с което да прекрати
изпълнителното производство.
С
Разпореждане № 25152 от 18.09.2020г. постановено по изпълнително дело № 890/2016г.
по описа на ЧСИ Делян Николов е отказано да се прекрати изпълнителното
производство срещу Д.И.Д. поради липсата на предпоставки, предвидени в чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
На
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В конкретния случай е безспорно, че
изпълнителното производство е образувано на 22.11.2016г., след което съдебният
изпълнител е започнал да запорира съществуващите сметки на длъжника, а
последния наложен запор е от дата – 23.06.2017г. По делото се установява, че на
27.11.2017г. взискателят по делото е уведомил съдебния изпълнител за това, че е
прехвърлил своето вземане на новия взискателя – „Агенция за събиране на
вземания“ АД и на 14.03.2018г. е депозирана молба от страна на новия взискател
– „Агенция за събиране на вземания“ АД за конституирането му в качеството му на
взискател в производството и налагане на запор на последно открита банкова
сметка. ***, че в отговор на депозираната молба, съдебният изпълнител е
постановил Разпореждане от 15.03.2018г., с което е конституирал новия
взискател, но е постановил да не се предприемат изпълнителни действия спрямо
длъжника до представяне на редовно връчени уведомления за извършената цесия.
Спорният въпрос в конкретния случай е дали с искането си за встъпване в
изпълнителното производство в качеството си на нов взискател и отправяне на
искане да бъде запорирана сметка на длъжника Д.И.Д., „Агенция за събиране на
вземания“ АД е предприела принудително действие, което следва да бъде зачетено
като такова, което прекъсва двегодишния период на бездействие на взискателя или
при положение, че цесията не е съобщена на длъжника, то встъпването на новия
кредитор в производството би могло да произведе действие едва след съобщаване
на цесията на длъжника и по този начин не може да се отчете прекъсване на
бездействието на кредитора. Безспорно е, че на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, а на
основание ал. 4 от цитираната разпоредба прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. С оглед на цитираната норма е безспорно, че прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния, но между цедент и цесионер, договорът за цесия е
произвел своето действие, договорът е действащ и страните по него са изпълнили
своите задължения. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съобщаването на
цесията е предвидено в закона условие за пораждане на действие на цесията по
отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му при извършено
евентуално изпълнение към стария кредитор, но това съобщаване не е условие за
провеждане на принудителни действия спрямо длъжника от новия кредитор, при
продължаване на едно висящо изпълнително производство от последния, тъй като
легитимацията в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК урежда правоприемството в правото на принудително
изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, а редът за защита на длъжника
при материалноправни възражения срещу валидността на договора за цесия е по
исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 439 от ГПК, а не с искане в
изпълнителното производство.
Следва
да се отбележи и обстоятелството, че фактът, че длъжникът не е уведомен за
цесията по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не рефлектира върху дължимостта на
вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като това не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. В този смисъл и Решение № 209 от 28.11.2018г., постановено по
търговско дело № 2530/2017г. по описа на ВКС на РБ.
При
това положение, настоящата инстанция намира, че конституирането на новия
взискател в изпълнително производство и отправеното искане от негова страна за
пристъпване към принудителни действия следва да бъде зачетено като действие,
което прекъсва срока на бездействие на кредитора. В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че от датата на последния наложен запор по сметка на длъжника
– 23.06.2017г. до датата, на която новият взискател е бил конституиран и е
отправено искане за налагане на запор на сметките на длъжника – 14.03.2018г.
безспорно не са минали две години, за да бъде приложена нормата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК и да бъде прекратено изпълнителното производство.
Нещо
повече – по делото има данни за извършени доброволни плащания към „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД от страна на Д.И.Д. за периода след януари – 2019г.,
тоест след сключения Договор за цесия от 16.11.2017г., което още веднъж
потвърждава извода, че не е настъпила перемпция в хода на изпълнителното
производство по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като от датата на
наложения запор – 23.06.2017г. до датата на първото доброволно плащане –
17.01.2019г. не са изминали две години, за да се приеме, че изпълнителното
производство е прекратено поради бездействие от страна на взискателя.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че в случая безспорно се установява, че по
изпълнителното дело не е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т. 8 на
чл. 433 от ГПК, в който да не са извършвани изпълнителни действия, намира, че
постановения отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради липса на
законовите изисквания на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозирана жалба с вх. №
264399/03.11.2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас от Д.И.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адвокат И.Г. – в качеството му на длъжник по
изпълнително дело № 890/2016г. по описа на ЧСИ Делян Николов против
Разпореждане с изх. № 25152/18.09.2020г., постановено от ЧСИ Делян Николов по
изп. дело № 20168040400890, с което е отказано да се прекрати производството по
изпълнителното производство против Д.И.Д. поради липса на предпоставките,
предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.