Р Е Ш Е Н И Е
№ /15.11.2019 год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 05.11.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11310 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от С.Я.Ш., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „К.Т., ****" - адв.К.Т., адвокат
при ВАК, съдебен адрес:*** - партер /вътрешен двор/, против „****” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, да
бъде признато за установено, че ищеца С.Я.Ш., ЕГН: ********** не дължи на „Е.П."
АД, ЕИК: ****, сумата в размер на 1004.44 лв. (хиляда и четири лева и
четиридесет и четири стотинки) по фактура от 11.7.2019г., начислена за периода
30.06.2017г. - 29.06.2018г. общо за 365 дни служебно начислена ел. енергия за
партида с клиентски № **** и абонатен № ****, с адрес на потребление: гр.Варна,
ж.к."****" бл.№43, вх.В, ап.3 на която титуляр е С.Я.Ш..
Претендира за присъждане и на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителен иск, навеждайки следните фактически твърдения: Абонат е на „Е.П."АД
с с клиентски № **** и абонатен № ****, с адрес на потребление: гр. Варна,
ж.к."****", бл.43, вх.В, ап.3. След справка за консумирана ел
енергия, установил, че за посоченият клиентски и абонатен номер е налице
издадена фактура №**********/11.07.2019г., с която се претендира плащане от
електро разпределителното дружество сума в размер на 1004.44 лева (хиляда и
четири лева и четиридесет и четири стотинки) за период от 30.6.2017г. -
29.6.2018г. Твърди, че при извършената справка му било обяснено, че е извършена
проверка в обекта, като в резултат на същата е установено неточно
измерване/неизмерване на потребяваната ел. енергия и съгласно ПИКЕЕ е направено
преизчисление на същата, обективирано в посочената по-горе фактура и е
определен срок за плащане на задължението. Счита претенцията на ответното
дружество, визирана във фактурата, изчислени като едностранна корекция за
изминал период за недължима и недоказана, нито по основание, нито по размер.
Оспорва, че дължи претендираната сума по представената фактура за процесният
период за консумация на ел. енергия в обекта. Оспорва, че такова количество ел.
енергия по вид количество и качество е било доставено и консумирано. Твърди, че
СТИ не е било годно средство да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за
което потребиталят ищец няма вина и не следва да носи отговорност,
обективирана, като едностранна корекция на сметката му за изминал период.
Оспорва процедурата и констатациите, за които ответното дружество приема, че са
основание за начисляване на спорната сума.
Ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД депозира писмен отговор, с който
излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията.
Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, а също и че на 29.06.2018 год., в изпълнение на чл. 44, ал. 1
ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на
ПИКЕЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото Констативен протокол №1202264/29.06.2018г. се установява, че на същата дата служители на „Енерго - про Мрежи” АД са извършили техническа
проверка в обект, находящ се на адрес в гр. Варна, ж.к. „****" бл. 43, вх. В, ап. 3, с клиентски №**** и абонатен
№****, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри,
както следва:
в регистър 1.8.1. са
отчетени 002164 кВТч, в регистър 1.8.2. - 002556 кВТч, а в скрит регистър
1.8.3. - 005402 кВТч.
Протоколът
е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, а също и от двама свидетели.
От
представения по детото Констативен протокол №1628/05.07.2019г. на
БИМ-Варна е видно, че при проведеното изследване
и проверка на СТИ - тип „ISKRA" - МЕ 162, с ток 5/85 А - произведен 2016
г., монофазен, статичен, двутарифен е установено, че е осъществявана
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
електрическа енергия по четвърта тарифа -1.8.3 в размер на 5402.6
кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз
основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 09.07.2019г.
за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски №**** и
абонатен №**** в размер на общо 5402 кВТч. за период от 30.06.2017г. - 29.06.2018г., въз основа
на осъществен прочит на регистър 1.8.3, при
който е установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
Фактура №**********/11.07.2019г., с издател „****” АД и получател С.Я.Ш., ЕГН: **********,
на стойност 1004.44 лв. (хиляда и четири лева и четиридесет и четири стотинки),
представляващи стойността на служебно начислено количесто електроенергия -
5402кВТч. за период от 30.06.2017г. - 29.06.2018г., за обект находящ се в гр. Варна, ж.к. „****" бл. 43, вх. В, ап. 3, с
клиентски №**** и абонатен №****.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
и което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, в случая е начислено
количество ел. енергия след
прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за
количества ел. енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на
електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като
извършеното изчисление е математически точно.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая регистър 1.8.3 не е
активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В
конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали установените
показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни.
Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна
манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното
количество ел.енергия в тарифа 1.8.3 да не е реално
преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена тя.
В същото време не може да бъде категорично установено кога и по какъв начин е
извършена тази манипулация, както и от кого.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото
разглеждане, е наличие на правен интерес за
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск
следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните
състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор
за продажба на електрическа енергия, който
застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта,
обосновават правния интерес от избраната форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата
на договор за доставка на ел. енергия, а също и
начисляване на процесната сума като корекция на сметката на абоната.
В тежест на
ответника е да установи наличие на задължение на
ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на
абоната, в т. ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ,
приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013г.
Между
страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е битов потребител на
ел.
енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 29.06.2018год., поради
което и в настоящия случай приложение следва да намерят Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98/ 12.11.2013 год., в сила от
16.11.2013 год.
С
визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа – същите са приети от ДКЕВР с решение по т. 3, обективирано в Протокол
№147/ 14.10.2013 г., взето в съответствие с
правомощията на комисията, предвидени в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал.1 от ЗНА. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат
от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от
енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на
средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел.
енергия съществува нормативна възможност,
регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на количество ел. енергия. В
настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен
начин, че при проверката не са констатирани механични
повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на електромера - тоест не е устанановена грешка при
измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и
дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се
за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. При тези данни корекционните
основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48
ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите
му на свързване и измерване, а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира
специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. В
чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа
„Смарт” при който данните от преноса да се записват директно в информационните
масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е
извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на
електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не
може да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото
корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ
са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето
защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила
следва да се отрече.
На следващо място следва да бъде разгледана и възможността исковата
сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място,
че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да
осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за
зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая.
Нещо
повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително
консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за
процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например е въведена по
софтуерен път от лице, притежаващо съответния софтуер. Подобна възможност е налице предвид липсата на данни за показанията
на тарифа 1.8.3 към момента
на монтиране на СТИ. Изложеното
обуславя извод за недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена
до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.
По
изложените съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на
основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на
абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията,
поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
Съгласно т.
1 от ТР 6/2012г., на ВКС, ОСГТК, Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението и съобразно доказателствата за размера му.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените
разноски в общ размер на 355лв., представляващи заплатена държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Я.Ш., ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П."
АД, ЕИК: ****, сумата в размер на 1004.44 лв. (хиляда и четири лева и
четиридесет и четири стотинки) по фактура от 11.7.2019г., начислена за периода
30.06.2017г. - 29.06.2018г. общо за 365 дни служебно начислена ел. енергия за
партида с клиентски № **** и абонатен № ****, с адрес на потребление: гр.Варна,
ж.к."****" бл.№43, вх.В, ап.3 на която титуляр е С.Я.Ш., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****”
АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на С.Я.Ш., ЕГН: **********, сумата от 355 лева /триста петдесет и пет лева/, представляваща извършени разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: