РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря П.А ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110103135 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от
ЗЗД.
В исковата молба ищецът П. П. К. излага твърдения, че по силата на договор от
16.09.2024г. е придобил вземане от М П. А срещу ответника в размер на 8757,74лв. ,
представляващо платена при начална липса на основание стойност на фактура №**********
от 20.09.2019г., начислена по корекционна процедура за периода 17.05.2017г.-06.06.2019г. за
обект находящ се в г************Сочи се, че в края на месец септември 2019г. А получил
от ответното дружество писмо, с което бил уведомен, че на 06.06.2019г. служители на
ответното дружество извършили проверка в обекта му и съставили констативен протокол
№1202849, становище за начислена ел.енергия и фактура от 20.09.2019г., която абоната
заплатил. Ищецът оспорва констатациите в КП. Твърди, че СТИ не отговаря на
метрологичните характеристики за точност при измерване на ел.енергия. Сочи, че не е
констатирано външно вмешателство върху схемата на електромера, клемите и клемния блок,
както и не е установена причината и периода за възникване на записа в Тарифа 15.8.3.
Оспорва корекционната процедура, по която е начислена ел.енергията. Ищецът отправя
искане до съда за постановяване на решение, с което да осъди ответника да възстанови на
ищеца сумата от 4000 лв. , претндирани като част от 8757,74лв., начислена по
фактура№********** от 20.09.2019г., което вземане е придобито от ищеца с договор за
цесия от 16.09.2024г., сключен между *********- цедент и П. П. К.-цесионер,
представляваща заплатена без основание сума за недоставена и непотребена ел.енергия,
1
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения
иск. Посочва, на 06.06.2019г. служители на „**** са извършили проверка на СТИ,
обслужващо обекта, находящ се в*************при която електромерът бил демонтиран и
изпратен за проверка в БИМ. Сочи, че при проверката в БИМ било установено наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани на дисплея регистри.
Ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ, поради което е
извършено преизчисление на потреблението на абоната за период от 17.05.2017г./датата на
монтиране на електромера/ до датата на демонтажа на електромера /06.06.2019г./, като е
изготвена справка. Ответното дружество издало фактура за сума в размер на 8757,74 лв.,
която сума, ответникът счита, че е правомерно начислена. Счита ,че след като сумата по
фактурата е платена с основание, не може да възникне транслативния ефект на договора за
цесия. С оглед гореизложеното, отправя искане до съда за отхвърляне на исковата претенция
и за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото се установи, че ****** е потребител на електрическа енергия, по партида с
кл.************. На 06.06.2019г. служители на ”********** извършили проверка на
средството за техническо измерване. Демонтирали СТИ за проверка и експертиза в БИМ,
като преди това в протокола отразили показанията на Тарифите на СТИ, при които е
демонтирано. На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза, при която е
установено следното: наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана
на дисплея. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №1760 от
10.09.2019г. от ГД „МИУ” гр.Варна.
Въз основа на направените констатации е извършено на основание чл.55 от ПИКЕЕ
начисление на потреблението на абоната за период от 17.05.2017г.-/датата, на която
електромерът е бил монтиран в обекта на абоната/ до датата на демонтажа на електромера
на 06.06.2019г. Съставена е фактура №********** от 20.09.2019г. за начислено количество
ел.енергия на стойност 8757,74 лв. с ДДС, която сума се претендира за количество
ел.енергия, остойностено на база цени за технологични разходи за услугите достъп и пренос
до електроразпределителната мрежа.
От представения по делото констативен протокол от 16.05.2017г. е видно, че на
посочената дата в обекта на ищеца е монтирано процесното СТИ, като в протокола са
описани показанията, при които е монтирано СТИ.
С договор за прехвърляне на вземане от 16.09.2024г. ******* прехвърля на ищеца П.
П. К. вземането си към „**** в размер на 8757,74лв., платена сума на 06.11.2019г. по
фактура №**********/20.09.2019г.
До „ЕРП север“ е отправено уведомление за извършена цесия от цесионера,
2
упълномощен от цедента.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допусната по делото съдебно-
техническа експертиза, изготвено от инж. И. М., което съдът кредитира като компетентно и
обективно и от казаното от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че на този тип
електромери като процесното не може да се установи началния ден, час на възникване на
цифровите показания в тарифа 1.8.3 чрез софтуерен прочит на същите. Вещото лице е
посочило, че не може да се установи причината за наличието на показания в невизуализиран
и фабрично ненастроен за отчет регистър. Вещото лице заяви, че СТИ е метрологично годно
за периода, за който е извършено начислението. Вещото лице е посочило, че така
разпределената електроенергия на подпериоди е математически правилно остойностена
съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР за съответния период. Вещото лице заяви, че
тарифната схема на процесното СТИ не може да се извлече при софтуерен прочит и не
могат да се извлекат данни дали е въздействано на процесното СТИ.Процесният електромер
не е монтиран нов в обекта, а е монтиран след демонтаж от предходен абонат и извършена
метрологична проверка от БИМ.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД – за връщане
на сума, получена без правно основание от ответника. Претенцията е процесуална
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД - полученото без
основание, подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание,
ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника, което
в процесния случай означава реалното плащане на процесната сума, а от своя страна,
ответникът следва да докаже, че процесната сума е заплатена на годно основание.
Не се спори по делото, че ******* е потребител на електроенергия в процесния обект
по смисъла на §1, т. 41б б”а”от ДР на ЗЕ. Не се спори и обстоятелството, че процесният
електромер е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което между абоната и
ответната страна по делото е налице облигационно правоотношение във връзка с доставена
ел.енергия в обекта на А.
С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена
електрическа енергия. Следователно, предвидена е принципната възможност да бъдат
извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия, при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по
3
силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за
приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна
процедура, с решение на КЕВР от 24.04.2019г.са приети ПИКЕЕ/обн. ДВ бр.35 от
30.04.2019г./
В настоящото производство твърденията на ответника са, че правното основание за
начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните
облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия и разпоредбата на чл.55 от
ПИКЕЕ, чийто норми са действащи към момента на проверката на СТИ и процедурата по
начисление на количеството ел.енергия, което се претендира за заплащане от абоната.
Съгласно чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ, съставеният при проверката протокол трябва да е
подписан от представител на оператора и от ползвателя или негов представител, а ако
ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния протокол, последният се
подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. В конкретния случай,
констативния протокол е подписан от двама служители на ответното дружество и от
свидетел, поради което съдът приема, че същият е съставен в съответствие с изискванията
на ПИКЕЕ и е редовен от външна страна.
На следващо място, следва да се установи дали е налице основание за извършване на
корекцията. В случая ответникът се позовава на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ. Съгласно
чл.55 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в тези регистри, като
преизчисляването се извършва въз основа на метрологичната проверка и констативния
протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. В конкретния случай, съдът приема, че по
делото няма данни дали установените при метрологичната проверка количества ел.енергия в
невизуализирания регистър Т3 са измерени след монтажа на СТИ в обекта. Представения
по делото протокол от 2017г. за монтаж на СТИ не съдържа показанията на всички тарифи,
при които е монтиран СТИ. Протоколът е оспорен от ищцовата страна и след като от него не
е ясно, че показанията на Т3 са нулеви към момента на монтажа на СТИ в обекта на ищеца,
то не може да се направи категоричен извод, че възникналите показания в тази Тарифа 3, са
възникнали след монтажа му в обекта на ищеца. Освен това, вещото лице посочи, че не
може да се установи началния момент на възникване на показания в невизулизираната
тарифа и причината за възникването им. При това положение съдът приема, че липсата на
възможност да се установи момента на възникване на показания в Тарифа Т3 води до извод,
че не може реално да се установи, че начисленото количество ел.енергия е измерено от СТИ
след неговия монтаж и че е преминало като реално потребена ел.енергия.
След като корекционната процедура не е надлежно проведена, то за ответника не е
възникнало право да начисли и претендира процесната сума за ел.енергия, поради което не е
било налице и основание за заплащането й, както е в настоящия случай.
Съобразно гореизложените мотиви, съдът приема, че ответникът е получил сумата от
4000 лева, представляваща част от стойност на начислена при условие на корекция
4
електроенергия за период 17.05.2017г. до 06.05.2019г , която не му се следва и дължи
нейното връщане. С оглед действието на договора за цесия, по силата на който е
прехвърлено вземането на абоната ***** в полза на ищеца по делото и с оглед
гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на сумата 4000 лв. се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед основателност на предявения иск, основателна е и претенцията за
присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба/09.10.2024г./ до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на ищеца направените от него разноски в
настоящото производство в размер на 160 лв. за държавна такса и 700лв. за адвокатско
възнаграждение. Общият размер на присъдените в полза на ищеца разноски възлиза на 860
лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора
такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „********** ДА ЗАПЛАТИ на
П. П. К. с ЕГН **********, с адрес гр******** сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/,
платена без основание и представляваща част от начислена корекционна сума в размер на
8757,74 лв. по фактура №**********/20.09.2019г., за периода: 17.05.2017г. до 06.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /09.10.2024г/ до
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА ************* ДА ЗАПЛАТИ на П. П. К. с ЕГН **********, с адрес
гр********** сумата общо 860 лв. /осемстотин и шестдесет лева/, представляваща
направени от ищеца разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5
6