Решение по дело №882/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. А. И., [ЕГН], от гр. Варна, СО „Пчелина“ № 851, ет.1, ап.6, чрез адвокат П. Ч., срещу Решение № 351/15.03.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110200228/2024г. на Районен съд гр. Варна, двадесет и девети състав.

С изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, жалбоподателят е направил искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Началник на Пето РУ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с депозирани чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Л. – А. писмени бележки с.д. № 6930/15.05.2024г., оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение въззивния съд е потвърдил наказателно постановление № 460а-27/20.12.2023г. на Началника на Пето РУ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето и на осн. чл.45, ал.1 от същия закон, на Д. А. И., [ЕГН], от гр. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева.

За да постанови своето решение, съдът е установил от фактическа страна, че на 22.07.2023г. в 22,10 часа в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, в магазин зад хотел „Карнивал“, стопанисван от „Джамбо 2020“ ЕООД, жалбоподателят извършил продажба на алкохолни напитки – 1 бр. бутилка 200 мл. водка „Флирт“ на непълнолетно лице гражданин на Р Полша – М. Х..

За констатираното нарушение на И. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него е било издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови своя съдебен акт ВРС е събрал всички необходими доказателства при строго съблюдаване на процесуалните правила. Приетата за установена фактическа обстановка е правилна и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства. При така установените факти въззивната инстанция е приела от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, в срока по чл.34 от ЗАНН и съдържа формалните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Според съда, вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава. Съдът е приел, че в словесното описание на нарушението в АУАН и НП съществува единство, поради което жалбоподателят не е бил затруднен да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Административнонаказващият орган е изправил допуснатото нарушение в АУАН, като е изписал правилно цифровата квалификация на нарушението. Жалбоподателят е запознат с НП и нарушението, което му е вменено. Реализирал е правото си на жалба, поради което съдът е приел, че допуснатото нарушение при изписване на цифровата квалификация в АУАН не е от категорията на съществените и не е довело до ограничаване на правото му на защита.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на районния съд, които са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

Неоснователни съдът намира изложените в касационната жалба доводи, сочещи на незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. В решението се съдържат мотиви, както относно фактическата обстановка, която съдът приема за установена, така и за приложимите материално-правни разпоредби, имащи значение за повдигнатото обвинение. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Следва да бъде споделен и извода на ВРС, че от материалноправна страна е категорично установено извършеното от страна на касатора нарушение на чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето, съгласно която разпоредба се забранява предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца. Съглано чл.2 от Закона за закрила на детето, „дете“ по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. С оглед на това правилно е наложено наказание на основание чл.45, ал.1 от Закона за закрила на детето, в минималния предвиден в разпоредбата размер. Посочената разпоредба предвижда наказание глоба или имуществена санкция от 2000лв. до 4000лв. за всеки който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

Съдът приема, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Решението не противоречи и на материалния закон. Релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 351/15.03.2024г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110200228 по описа на съда за 2024г.

ОСЪЖДА Д. А. И., [ЕГН], от гр. Варна, СО „Пчелина“ № 851, ет.1, ап.6, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .