№ 81
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Светла В. Даскалова
Яна Панева
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Ж. Ем. Ен.
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600436 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е решение по ЧНД
№1015/2022год., постановено на 18.04.2022г., на Районен съд Варна – 23-ти
състав, с което лицето: ИВ. М. ИВ. ЕГН ********** – е настанено на
задължително лечение по реда на чл.157 и сл. от Закона за здравето /ЗЗдр/.
Въззивният съд е сезиран по жалба на служебния защитник на
освидетелстваното лице и производството се разглежда по реда на чл.163,
ал.1 от 33.
В жалбата се иска изменение на решението в частта по отношение на
лечебното заведение, в което да се проведе лечението, като се навеждат
доводи, че настаняването на лицето в БПД „Карвуна“ би се отразило
негативно на неговото състояние. Спори се и по срока на настаняване, който
според жалбоподателя е прекомерно дълъг
Редовно призовано в съдебно заседание освидетелстваното лице – се
явява, като се присъединява към становището на защитника си адв.В..
Заявява, че не се чувства болен, съответно няма намерение да провежда
лечение. Евентуално да бъде настанено на лечение за един месец в гр.Варна.
1
Постъпило е и писмено становище от бащата на освидетелстваното
лице, което като недопустимо е приобщено без да бъде ценено по делото.
Жалбата се поддържа в публично съдебно заседание от процесуалния
представител, като се навеждат доводи съответни на наведените в жалбата по
мястото и срока определен за лечение на освидетелствания.
Представителя на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата
и пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВОС намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно предвид следното:
Производството е инициирано от ВРП с искане по реда на чл.157 от
Закона за здравето по отношение на лицето И.И., с оглед на установено
негово поведение заплашващо, както неговото така и здравето на околните.
В съдебно заседание пред първата инстанция са събрани достатъчно
доказателства, че лицето страда от психично заболяване - "Шизофрения,
параноидна форма, параноидно маниоподобен синдром, синдром на
алкохолна зависимост с неусложнена абстиненция“, като заболяването е с
голяма давност и лицето не е приемало предписваните медикаменти.
Освидетелстваният е бил хоспитализиран в „МБАЛ“Св.Марина“ през 2018г.,
след което поради неприемане на лекарства, отново е бил настанен за лечение
в психиатрична болница през 2019г.. През 2020г. състоянието се обострило,
като станал агресивен и при употреба на алкохол се достигало до ексцесий –
чупене на мебели викове и закани. Поради това бащата на лицето св.Василев,
с който живеят в едно домакинство сезирал и органите на полицията.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира
за законосъобразен изводът на първата инстанция, че са налице
предпоставките по чл.155 от 33 - медицинския и социален критерий по
отношение на лицето по принудително действие. Установеното заболяване е
сред изброените в нормата на чл.146 от 33, а представената и приета от съда
СПЕ, извършена от компетентен за това лекар - психиатър и безспорно
установяваща вида на заболяване и препоръчания начин за лечение, както и
обяснява характера на заболяването, и невъзможността за лечение на този
етап в домашни условия. Видно от доказателствата по делото поведението на
2
лицето поставя в опасност, както неговото така и здравето на околните.
Наведените оплаквания от служебната защита не намират подкрепа в
материалите по делото, като се явяват неоснователни. На първо място
очевидно лицето не провежда лечение, като системно състоянието му се
усложнява поради липса на медикаментозна терапия. От друга страна, както
правилно е извел в мотивите си ВРС, мястото за лечение и срока са от
компетенциите именно на вещите лица, които са дали заключение. Съдът без
да разполага с особени знания в областта на медицината очевидно не би
могъл да не се съобрази със становището на квалифицира ни специалисти по
отношение мястото и срока през който е необходимо лицето да настанено на
задължително лечение.
Настоящата инстанция намира определения период на лечение от три
месеца в Държавна психиатрична болница, и при форма на лечението -
стационарна за съобразен с данните от съдебно - психиатричната експертиза,
предвид на което не се налага неговото изменение. Неоснователни са
доводите на защитата с оглед данните по делото, че към настоящия момент
лицето има реално желание да се лекува.
По отношение информираното съгласие във връзка с провеждане на
лечението ВРС е изложил мотиви, които се споделят и от настоящия състав.
По изложените съображения и на осн. чл.334 от НПК, въззивният съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ по ЧНД №1015/2022год., постановено на
18.04.2022г., на Районен съд Варна – 23-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3