Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав
Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2407/2021 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от ТД на НАП – Варна против Решение № 587/20.09.2021 г. но н.а.х.д. № 20213110202507/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 580909-F613191/04.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Обслужване”
при ТД – НАП гр. Варна, с което
на „Р. 07“ ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена
санкция" в размер на 1000 лв. на основание чл.
185, ал.2 връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 31,
ал. 1 и ал. 4 връзка чл. 118, ал. 4, т. 1 от Наредба № Н-18/31.12.2006 г. на
Министерство на финансите.
Касаторът сочи, че доводите на
първоинстанционният съд по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН са
неоснователни и незаконосъобразни. Изложени са твърдения, че извършеното
нарушение се подкрепя от всички събрани доказателства. Твърди се също, че на
задълженото лице е наложена санкция в законоустановения размер, с което се
изпълняват целите на чл. 12 от ЗАНН, като сочи, че не следва извършването на
нарушението за първи път, съчетано с липса на вредни последици да води до
маловажност на деянието. Изложени са съображения, че в някой части на
обжалваното решение, съдът е приел, че е извършено нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба №Н-18/2006 г., което води до неяснота, предвид факта, че дружеството
е наказано за нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба №Н-18/2006г. Сочи се, че
редът за извършване на сторно операции чрез ФУ или интегрирана автоматизирана
система за управление на търговска дейност /ИАСУТД/ в търговски обект е
регламентиран в разпоредбите на чл. 31 от Наредбата. С оглед изложеното счита,
че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на НП.
Депозирани са писмени бележки, чрез процесуален представител, с които се
поддържа жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Р. 07“ ЕООД - в отговор на касационна жалба, чрез адв. К.
сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и
мотивирано. Изложени са подробни съображения по отношение на приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Посочено е, че макар и нарушението да е формално, не е без
значение фактът, че по делото не са налице доказателства, а и твърдения относно
извършвани други на дружеството от същия вид. С оглед изложеното, молят
решението на ВРС да бъде оставено в сила и да им бъдат присъдени, сторените по
делото разноски.
Представителят на ОП – Варна счита,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Административен съд –
Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Районният съд е приел, че на 11.05.2021 г. служители
на ТД на НАП – Варна са извършили проверка за наличие или липса на основания за
регистрация по ЗДДС на „Р. 07“ ЕООД. При проверката е установено, че
дружеството стопанисва автомивка, към която има бар, находящ се в гр. Варна,
ул. „Подвис“ №10. Установено е, че в обекта има регистрирано фискално
устройство с инд. номер DT789417. Констатирано е, че на
17.09.2020 г. дружеството е сторнирало сумата по издаден касов бон
№0007244/17.09.2020 г. на стойност 1414,00 лв., поради операторска грешка, като
е издадена сторно бележка от кочан №2/17.09.2020г. Проверяващите са установили,
че във фискалното устройство не е отразена сторно операцията. От друга страна
фискален касов бон №0007244/17.09.2020 г. на стойност 1414,00 лв. е издаден в
11:30:10 ч., а в 11:30:40 ч. е издаден касов бон №0007245/17.09.2020 г. на
стойност 14,00 лв., като в 11:30:27 ч. на фискалното устройство е отразена
операция „служебно изведени лв.“ – 1414,00 лв. В резултат на така установеното
е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F3613191/25.05.2021
г., като служителите приели, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл. 31, ал. 1 и ал.4 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Актът е съставен в присъствието на
управителя на дружеството, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени
възражения. Въз основа на АУАН на 04.06.2021 г. е издадено и процесното
наказателно постановление. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ във вр. с 31, ал. 4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 2
от ЗДДС.
Районният
съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган и е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Доказателствата по делото сочат на описаните в АУАН и НП дата и място,
дружеството - жалбоподател формално не е изпълнило задълженията си по чл. 31,
ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., като при допусната „операторска грешка“ след
приключена сметка на клиент не е документирало сторно операция като такава чрез
издаване на документ от ФУ или ИАСУТД, като е приел, че формалното неизпълнение
на задължението на чл. 31, ал. 1 от Наредбата е осъществено. Районен съд –
Варна в мотивите си сочи, че административнонаказващият орган правилно е
отнесъл нарушената норма към санкционната такава. Първоинстанционният съд
приема, че е налице нарушение, което е доказано, но административнонаказващият
орган не е извършил, съобразно разпоредбите на ЗАНН, определяне и
индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. съдът счита, че се касае за
маловажен случай, поради което издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно. Прието е че в материалите по АНП не се съдържат данни, а и
такива твърдения не са наведени в НП, че дружеството и друг път е допускало
подобно нарушение на данъчното законодателство. С оглед, на което е извел, че
това е инцидентна проява. Освен изложеното първоинстанционният съд е счел, че
макар и формално да не е отразено на фискалното устройство сторно операцията,
тя е отразена посредством издаване на нов касов бон и отразяване на сторнираната
сума като служебно изведена такава, в рамките на няколко секунди след отчитане
на операторската грешка. Съдът е взел предвид и факта, че тези действия са
извършени преди установяване на нарушението от проверяващите органи и са били
известни още в хода на проверката за наличие на основания за регистрация по
ЗДДС. Поради всичко изложено Районен съд – Варна е преценил, че в случая е
налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като липсват вредни последици, а
напротив налице са смекчаващи обстоятелства.
Оспореното решение е
законосъобразно.
Между страните няма спор по фактите,
чрез които е установено, че дружеството – ответник е извършило нарушение по чл.
31, ал.1 вр. ал.4 от Наредба № Н-18/2006г.
В НП
е посочено, че на 11.05.2021 г. е извършена проверка, както и че на 17.09.2020 г.
дружеството е извършило сторно операция по издаден фискален касов бон
№0007244/17.09.2020 г. на стойност 1414,00 лв., поради операторска грешка. Административният
орган е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредба
№Н-18/2006г. жалбоподателят е следвало да отрази сторно операцията на ФУ до
7-число на месеца, следващ месеца, в който е допусната операторската грешка,
като е определен срок, в който е следвало да се издаде документа, а именно
07.10.2020 г. От посочените три дати не може да се установи датата на
извършване на нарушението. Съдът намира, че съдебната практика по
настоящия казус е константна, когато субектите са задължени по закон да
извършат определено действие или бездействие до определен срок, то нарушението
е осъществено на денят следващ посочения в закона срок. В конкретния случай
това би следвало да бъде 08.10.2020 г., тази дата не посочена в оспореното НП
като дата на извършване на нарушението. Освен
това, съдът счита, че в наказателното постановление не е посочено и мястото на
извършване на нарушението. Посочено е в АУАН и в НП, че дружеството стопанисва
обект - автомивка, към която има бар, находящ се в гр. Варна, ул. „Подвис“ № 10,
но не е уточнено дали това е и мястото на нарушението. С оглед горното, настоящата съдебна инстанция констатира, че в НП не
са посочени дата и място на извършване на нарушението, с което е
нарушен чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение от АНО е
съществено, поради това, че е нарушило правото на защита на наказаното лице и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът изцяло споделя
мотивите на Районен съд – Варна по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно съдът е преценил, че от всички доказателства, приложени по делото се
установява, че дружеството е предприело действия във връзка с допуснатата
операторска грешка, още преди установяване на нарушението от проверяващите
органи. В рамките на 30 секунди е издаден нов фискален касов бон с правилно
отразената сума. Сторнираната сума е
отбелязана като служебно изведена от касовата наличност само 17 секунди по –
късно. Освен това служителят на дружеството - жалбоподател е издал сторно
касова бележка от кочан за сторнираната сума от 1414,00 лв. Макар и от формална
страна да е извършено нарушението, то
очевидно сочи на една твърде ниска степен на обществена опасност на деянието. Следва да се отбележи, че последния начин
на сторниране също е допустим и законосъобразен, ако ФУ не притежава същата
функция /макар в случая това да не е така/. Съдът намира, че макар и да става
дума за технически характеристики, все пак е важно по отношение на преценката
на обществената опасност на деянието. Предвид това, макар в случая да се
констатира извършеното от обективна страна нарушение, то явно е, че неговата
обществена опасност е твърде ниска, като по никакъв начин не са засегнати
обществените отношения. Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
По
отношение на възраженията, направени с жалбата, че в някой части на обжалваното решение, ВРС е приел, че е извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006г., което води до неяснота на
решението, настоящата съдебна инстанция, счита че се касае за очевидна техническа
грешка, тъй като е сгрешена една цифра в числото, като вместо 31 е записано 33.
Районният съд е изложил подробни мотиви,
от които се установява волята му, поради което допуснатата неточност не е
основание за отмяната на решението.
Предвид изложеното, съдът намира, че
наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е отправил искане
за присъждане на 180 лева за стореното възнаграждение за адвокат. Процесуално
представителство е извършено от адв. К.. От Договор за правна защита и
съдействие сключен на 09.11.2021 г. между „Р. 07“ ЕООД и адв. К. се установява,
че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 180 лева, което
е под предвидения минимален размер от
300 лева по чл. 18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ТД на НАП –
Варна следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Р. 07“ ЕООД сумата от 180 лева
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 587/20.09.2021 г. постановено по НАХД №20213110202507/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Варна да заплати в полза на „Р. 07“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер
на 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.