Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр.Русе,
14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от
съдия Йосифов к.а.н.д. № 146 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.К.П.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник К.Д. ***, против решение № 119 от
13.04.2021 г., постановено по АНД № 285/2021 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърден електронен фиш, серия К № 3438469, издаден от Областна
дирекция (ОД) на МВР – Русе. С електронния фиш на П. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от същия
закон. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон във връзка с приложението на
института на давността и съществено нарушение на процесуалните правила.
Претендира се отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество чрез
отмяната на електронния фиш.
Касационният ответник, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г.Д., в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 7359 от 11.05.2021 г. по описа
на РС – Русе, счита касационната жалба неоснователна и моли въззивното решение
да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният
електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП като съдържа всички
посочени в чл.189, ал.4 от същия закон реквизити. Съдът е приел още, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е
безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при
което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
дееца чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание,
определено в предвидения по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП размер. Първата съдебна
инстанция е обсъдила и приела за неоснователно възражението на жалбоподателя с
искане за прекратяване на производството поради изтекла давност.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон. Релевираните касационни оплаквания
са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е обсъдил
събраните доказателства подробно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като
въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивната
инстанция е анализирала приложимите правни норми, обсъдила е и възражението на
жалбоподателя за изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима на
основание чл.11 от ЗАНН.
Процесният електронен фиш съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора
за нарушение по чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ, изцяло се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронният фиш, е използвано автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 655, фиксиращо дата, час и скорост на движение, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните
проверки, видно от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал и разпечатка от паметта на
техническото средство, като съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. По делото безспорно са установени мястото,
датата, часът на нарушението; скоростта и посоката на движение на ППС-то;
мястото на нарушението, респективно и обстоятелството, че допустимата
максимална скорост на движение за този пътен участък е 90 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение изложените факти и обстоятелства. Относимите законови разпоредби са
правилно
приложени към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно
предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Обосновано
въззивната инстанция е приела, че не е изтекла обикновената 3-годишна давност
по чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, а още повече и абсолютната
такава по чл.81, ал.3 от НК. В
случая авторството на нарушението е установено след като законният представител
на юридическото лице-собственик на автомобила, е посочил в декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП от дата 25.02.2020 г. П. като лицето, управлявало
превозното средство на процесната дата. Съгласно
чл.11 от ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение
намират разпоредбите на НК. Според задължителното за съдилищата разрешение,
съдържащо се в т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба досежно
въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо
отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.81,
ал.2, изр. първо от НК, съгласно която давността се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. Следователно, ако
административнонаказателното производство не е насочено срещу касатора, то
давност спрямо него въобще не е започвала да тече. Самият закон – чл.189, ал.5
от ЗДвП, сочи кое е лицето, срещу което е насочено административнонаказателното
производство в случая и това е законният представител на юридическото лице-собственик
на автомобила (чл.188, ал.2 от ЗДвП). Срещу жалбоподателя административнонаказателното
производство се счита насочено едва след като пред АНО е била депозирана
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП от законния представител на юридическото
лице-собственик на автомобила, като именно от този момент на този орган е
станало известно лицето, извършило нарушението и от тази дата – 25.02.2020 г.,
е започнала да тече давността спрямо касатора. Очевидно е, че тя, считано от
посочената дата, не е изтекла.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на РС - Русе, изложени в оспореното решение, поради което и на
основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, препраща към мотивите на решението на районния съд, което е предмет на
касационната проверка.
По изложените съображения следва да
се приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон и е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба - ОД на МВР – Русе, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 119
от 13.04.2021 г., постановено по АНД № 285/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев"
№ 49, представлявана от директора Мирослав Йорданов Дамянов, сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: