РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Перник, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20201700100455 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства, ищцата В. С. Б., с ЕГН: **********
и постоянен адрес: ***, чрез адв. Т.Х. от ***, моли да бъде осъдена Община Перник, с
Булстат: *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“, № 1, представлявана от
кмета – С.В., да й заплати сумата от 50000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
04.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Твърди, че на 04.01.2017 г. изгубила равновесие и паднала на тротоара към касите
в района на „Автогара Перник“, следствие на което получила фрактура на дясна
седалищна кост, довела до трайно (за повече от 30 дни от датата на увреждането)
затруднение в движенията на дясната седалищна област и дясната тазобедрена става.
Поддържа, че травмата е довела освен до физически болки и страдания, но и до
емоционални такива, като падането е предизвикало емоционален дискомфорт,
безпокойство и непълноценност при общуването й с хора.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен изцяло.
Оспорено е твърдението, че ищцата е паднала в имот, който е общинска собственост, а
в случай, че се докаже, че е паднала в имот общинска собственост, то се оспорва, че
падането е в резултат на действие или бездействие, за което Община Перник отговаря.
Твърди се, че падането на ищцата е изцяло по нейна вина и в този смисъл Общината не
отговаря за претърпените вреди. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че Общината
отговаря за претърпените от ищцата вреди, прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, като нейният принос е над 90
%. Прави се още възражение за погасяване по давност на исковите претенции за
1
главница и лихва за забава, както и че на ищцата е изплатено застрахователно
обезщетение и обезщетение от нейния работодател, с които вредите, претърпени от
ищцата са били изцяло обезщетени преди предявяването на исковете. Оспорват се
настъпилите вреди. Оспорва се и искът по размер, като явно несъответстващ на чл.52
ЗЗД. Моли да бъдат присъдени направените разноски.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.01.2017 г., около 7 ч. сутринта, ищцата, заедно с нейния съпруг, се
придвижвала в посока от ул. „Ален мак“ в гр. Перник към подлеза в района на
„Автогара Перник“. Поради снеговалежи предишната вечер, имало заледявания, като
слизайки по стълбите от ул. „Софийско шосе“ и придвижвайки се по тротоара към
касите на „Автогара Перник“, ищцата стъпила в неравност, която била и заледена,
подхлъзнала се и паднала. Съпругът й помогнал да се изправи и тя тръгнала за работа
към мястото си на работа в кв. „***“, ресторант ***. Непосредствено след инцидента,
ищцата изпитала силни болки и била транспортирана в МБАЛ „***“ АД, където я
придружавала нейната внучка. След направена рентгенография на тазобедрена става,
ищцата била диагностицирана със счупване на дясна седалищна кост, като й била
направена мануална репозиция на фрактурата и й бил назначен постелен режим и
предписани обезболяващи медикаменти. Била изписана от болницата на същия ден. В
следствие на злополуката, ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност
за периода от 16.01.2017 г. до 30.03.2017 г.
След инцидента, нейният съпруг полагал грижи за възстановяването на
здравословното й състояние в продължение на три месеца, като през този период е
приемала обезболяващи медикаменти и съпругът й я мажел с обезболяващи мазила. За
времето на възстановяването й, същата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието
си, тъй като не можела да става от леглото, нито да ходи, като изпитвала силни болки в
десния крак и тазобедрената става. Три месеца след получаването на травмата, ищцата
започнала да се придвижва самостоятелно, но изпитвала страх при стъпването, като
при промяна на времето отново изпитва болки.
След изтичането на отпуска й поради временна неработоспособност, ищцата се
върнала на работа в ресторант ***, където работното й време било с продължителност
от 8 часа. Там работила кратко, защото заеманата от нея длъжност „***“ изисквала да
заема изправена позиция, а получената от нея травма след инцидента не й позволявала
да стои права. Това я принудило да прекрати трудовото си правоотношение с
ресторант ***, след което започнала работа при друг работодател.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от представените и приети
по делото писмени доказателства, а именно: Епикриза из. № ***, издадена от началник
травматологично отделение д-р М. М. при МБАЛ „***“ АД – гр. ***, болничен лист №
***, издаден от д-р К. М. при „***“ ООД, болничен лист № ***, издаден от ЛКК при
МЦ „***“ ООД, болничен лист № ***, издаден от ЛКК при МЦ „***“ ООД, история на
заболяването № *** на В. С. Б., издадена от МБАЛ „***“ АД гр. ***, писмо от
Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Кюстендил,
удостоверение от ***, трудов договор № ***, както и от свидетелските показания на
свидетеля И.Н.Б., които съдът прецени, вземайки предвид и обстоятелството, че
същият има качеството на съпруг на ищцата и има интерес от евентуалното уважаване
на иска.
От заключението на вещото лице д-р С. по приетата по делото съдебно-
2
медицинска експертиза, се установява, че медико биологичният характер на
увреждането, което е получила ищцата, се характеризира като трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник за срок повече от 30 дни. Според експерта е
възможно вследствие на падане от собствен ръст да се получат увреждания от вида на
тези, претърпени от ищцата, както и описаните от ищцата увреждания да се получат по
механизма, описан в исковата молба. Продължителността на възстановителния период
при такъв вид увреди е около 3 месеца, при първоначален постелен режим за около 3
седмици, след което започва постепенно вертикализиране и раздвижване на пациента,
което кореспондира с посоченото от ищцата. Съгласно посоченото от вещото лице, по
делото няма данни за оказване медицинска помощ и проведено лечение относно
психичното здраве на ищцата, както и липсва медицинска документация за наличие на
заболявания на опорно – двигателния й апарат преди инцидента.
От представените по делото удостоверения от застрахователните дружества „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, „Бул инс“ АД, „Дженерали Застраховане“ АД, „ОЗОК
Инс“ АД, „Колонад Иншуърънс Ес Ей – клон България“ се установява, че
работодателят *** не е страна по застрахователни договори по застраховка
„Злополука“ и на ищцата не е изплащано застрахователно обезщетение за
претърпените от нея увреждания.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
т.е. за да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо да се установи:
наличие на причинени вреди на ищеца; противоправно и виновно поведение на
физическо лице; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, както и
възлагане на физическото лице на определена работа от страна на ответната страна и
съответно противоправното и виновно действие на физическото лице да е било
извършено при изпълнението на тази работа или да е било в пряка връзка с нея.
По делото бе установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат от травматично увреждане
на 04.01.2017 г., при което, придвижвайки се по тротоара към касите на „Автогара
Перник“, ищцата стъпила в неравност, която била и заледена, подхлъзнала се и
паднала. Претърпените от нея увреждания (счупване на дясна седалищна кост) са в
пряка и непосредствена връзка с падането й.
Предвид своевременно направеното с отговора на исковата молба оспорване, че
Община Перник не е собственик на имота, където се е осъществил процесният
инцидент, съдът намира за спорен по делото и въпроса дали инцидентът е настъпил на
участък, който е общинска собственост и се стопанисва от ответника.
С доклада си, обективиран в Определение № 286 от 12.04.2021 г., постановено по
делото, съдът е указал на ищцата, че следва да докаже по пътя на главно и пълно
доказване, че ответната Община отговаря за неимуществените вреди, които твърди, че
е претърпяла вследствие на процесния инцидент. В това се включва именно и
доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на имота, в който ищцата е
паднала. По делото от ищцовата страна обаче са ангажирани само гласни доказателства
на свидетеля И.Н.Б., съпруг на ищцата, който твърди за наличие на заледяване на
мястото на злополуката (след стълбите от ул. „Софийско шосе“, на тротоара, към
касите на „Автогара Перник“), както и са представени писмени доказателства –
3
медицински документи, от които се установява претърпяното от ищцата травматично
увреждане. По делото няма други доказателства, от които да се направи извод за
собствеността на имота, в който се е осъществил инцидентът с ищцата към датата
04.01.2017 г.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините са мрежите
и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната система, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. Ето защо, по аргумент за
противното и поради липсата на доказателства, установяващи собствеността на
община Перник върху конкретния имот, където е настъпил процесният инцидент, за
което доказателствена тежест носи ищцата и за което са дадени подробни указания в
доклада по делото, съдът приема за недоказани твърденията на ищцовата страна, че
ответната Община е собственик на имота, в който се е осъществил инцидента. По тези
съображения съдът намира иска на така предявеното правно основание за недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
С отхвърлянето на главния иск, неоснователен се явява и предявеният акцесорен
иск за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на увреждането и като такъв, следва също да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по направените от
ответника възражения за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат,
както и за погасяване по давност на исковите претенции.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
При наличие на искане и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят 1890 лв. разноски по делото, от които 1800 лв. представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, 50 лв. депозит за вещо лице и 40 лв. за съдебни
удостоверения.
Водим от горното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. С. Б., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***,
срещу Община Перник, Булстат: *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“, № 1, представлявана от кмета – С.В., за присъждане на сумата от 50000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и душевни страдания от счупване на дясна седалищна кост,
вследствие на подхлъзване и падане на тротоара към касите на „Автогара Перник“,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.01.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. С. Б., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: ***, да заплати на
Община Перник, Булстат: *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“, № 1,
представлявана от кмета – С.В., сумата от 1890 лв. разноски по делото, от които 1800
лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лв. депозит за вещо лице
и 40 лв. за съдебни удостоверения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5