Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………………/………………..…, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3082 по описа
за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.П.Г. ЕГН **********, подадена чрез адв. П. Д.Г., против НП № 11-16749/23.12.2011год. на зам.
директора на ТД на НАП - Варна, с което й е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 250лв. на основание чл.355, ал.2 от КСО.
В жалбата си въззивницата не
оспорва извършването на нарушението, но твърди, че НП е незаконосъобразно
защото в него нямало изложени мотиви досежно приложението на чл.28 от ЗАНН, а
случаят според жалбоподателката бил маловажен. Отделно от това сочи, че към
момента адм. наказателната отворност
била погасена поради изтекла давност. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивницата поддържа жалбата. Същият не оспорва фактическите
констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да
бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 14.07.2011год. служители на
НАП извършили проверка в ресторант находящ се в гр.Балчик, в.з. „Овчарски плаж
-3“ №5 стопанисван от ЕТ „С.П.“ ЕИК ********* с представляващ въззивницата.
Констатациите от проверката били обективирани в
Протокол за извършена проверка № 0007769/14.07.2011год.
На 30.08.2011год. Я.Г.И. - инспектор по приходите в ТД на НАП Варна
направил проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна и установил, че
въззивницата като представляваща ЕТ „С.П.“ – работодател и осигурител е допуснала
декларация обр.6 по смисъла на наредба №
Н-8/29.12.2005год. на МФ за месец май 2011год. да не бъде подадена в срок, а
именно не по-късно от последния работен ден на календарния месец през който са
били дължими осигурителни вноски за фонд ГВРС и данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ – до
30.06.2011год. като декларацията била подадена на 12.08.2011год.
За констатираното нарушение на
30.08.2011год. срещу въззивницата бил съставен АУАН № 0044904, в който било посочено,
че същата е нарушила разпоредбите на чл.2, ал.2, вр.
чл.3, ал.3, т.1 от наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ, вр.
чл.7 от КСО и чл. 355, ал.2 от КСО.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от въззивницата лице Д. М. П..
На 23.12.2011год. въз основа на
акта зам. директора на ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е възприел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивницата е
нарушила разпоредбата на чл.2, ал.2 вр. чл.3, ал.3,
т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл. 5,
ал.4, т.2 и чл. 355, ал.2 от КСО и на основание чл. 355, ал.2 от КСО й наложил адм. наказание глоба в размер на 250лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Протокол за извършена проверка І 007769/14.07.2011год. и
приложените към него дневен финансов отчет и опис на парични средства,
пълномощно изходящо от С.П.Г. към Д. М. П., разчетно-платежна
ведомост на ЕТ „С.П.“ за месец май 2011год., справка за задълженията на
осигурител по Декларация обр.6 за периода от
01.03.2011год. до 30.08.2011год., Заповед № ЗЦУ-28/07.01.2010год. на ИД на НАП.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички описани по-горе
писмени доказателства, кредитирани изцяло от съда.
При извършена служебна проверка
на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в
достатъчна степен вмененото във вина на въззивницата нарушение. Посочени са
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и доказателствата които го подкрепят като е налице пълно едниство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатира. Що се касае
до наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процес.
правила състоящо се в неизлагане на мотиви от страна на АНО досежно
неприложението на чл.28 от ЗАНН то не се споделя от съда доколкото задължително
изискване за излагане на мотиви в тази насока не е предвидено, а факта на
налагане на санкция е показателен за това, че според АНО тази хипотеза не може
да намери приложение. Отделен е въпроса, че липсата на мотиви в тази насока не
води нарушаване правото а защита на привлеченото към адм.
наказателна отговорност лице, доколкото защита се осъществява срещу фактите, а
преценката за наличието или не на хипотезата на чл.28 от ЗАНН е правен въпрос
който подлежи на обсъждане и при ревизиране на НП по съдебен ред, до влизане на
НП в сила.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна
страна следното:
|
Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО в редакцията към 30.06.2011год. осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите
данни за: |
Съгласно чл. 2, ал.2 от Наредба
Н-8/ 29.12.2005год. на МФ, работодателите, осигурителите, както и техните
клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или
упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение №
4, в която се вписват: 1. ЕИК по
регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения
или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващи
се лица; 2. общият размер на дължимите
вноски за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всички лица,
подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължимия данък за внасяне за
доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 3, ал.3, т.1 от
същата наредба декларацията се подава не по-късно от последния работен ден на
календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските
за фонд „ГВРС“ и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ.
Съгласно нормата на чл.7, ал.3
от КСО в редакцията към 2011год. осигурителните вноски се внасят до края на
месеца през- който е положен труда. Същият е срока и за внасяне на данъка по
чл. 42 от ЗДДФЛ предвиден в нормата на чл. 65, ал.1 от ЗДДФЛ в редакцията към
месец май/юни 2011год.
По делото няма спор, че ЕТ „С.П.“
чийто собственик и представляващ е въззивницата към месец май 2011год. е имал
качеството на работодател и осигурител. В тази насока е приложената към
преписката разчетно-платежна ведомост за месец май
2011год.
От друга страна в хода на
съдебното следствие по безспорен и категоричен начин бе установено и това, че
въззивницата като ЕТ не е подала в срок до 30.06.2011год. декларация обр.6 за осигурителните вноски за месец май 2011год.
последният факт също не е спорен между страните, а и се доказва по категоричен
начин от приложената към АНП справка за задължения на осигурител по Декларация обр.6 за периода от 01.03.2011год. до 30.08.2011год. видно
от която декларацията обр.6 за месец май 2011год. е
била подадена на 12.08.2011год. и е била заведена с вх.№ 030021104359999.
Като съобрази горните
обстоятелства съдът прецени, че въззивницата е нарушил разпоредбите на чл.2,
ал.2, вр. чл.3, ал.3, т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005год. на МФ вр. чл. 5, ал.4, т.2 от КСО.
Въпреки установената обективна и
субективна съставомерност на нарушението вменено на въззивницата обаче, съдът
намира, че НП следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за адм.наказателно преследване. Доколкото в
ЗАНН няма конкретна уредба, то по отношение на института
на давността, е приложим режима на НК, уреден в чл.80 и 81. В горната насока са и задължителните указания дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване
се изключва по давност, когато
не е възбудено в срок от три години. За да се
формира института на абсолютната давност обаче следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Ето защо независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно в случаите, в които законът предвижда
наказание "глоба",
както е в настоящия, възможността дадено лице
да бъде санкционирано
се изключва с изтичане на 4години и шест месеца от извършване на
деянието. Към настоящият
момент този срок е изтекъл – нарушението е извършено на 01.07.2011год. (първият
ден след изтичане на срока за подаване на декларацията) съответно абсолютния давностен срок е изтекъл на 01.01.2016год.,
поради което административно-наказателната
отговорност на сочения като нарушител
субект е погасена по давност. Предвид горното наказателното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно на това основание.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
11-16749/23.12.2011год. на зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на С.П.Г.
ЕГН **********, на основание чл. 355, ал.2 от КСО е наложено административно
наказание глоба в размер на 250лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: