Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/………..07.2020
година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 218 по описа на ВОС
за 2020год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3449/15.01.2020г. на
„Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник
срещу Решение № 5768 от 16.12.2019г., постановено по гр.дело № 9312/2019г. на
Варненския районен съд, 40 състав, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че въззивникът дължи на
въззиваемия „СМ БГ”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „Б.“,
№ *, ет. *, ап. ** сумата от 23,65 лв.,
представляваща 1/10-та от недължимо заплатени в полза на
„Енерго-Про Продажби" АД от М.М.К.на 25.04.2014г. 236,50лв., по фактура № **********/ 27.04.2012г.
на обща стойност 1134,92 лв.,
за корекция на
сметка за потребена електроенергия, с период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г.,
по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление: с. Д., общ. С., като вземането
е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 20.04.2019г. от цедента
/законен наследник/ Ж.М.М., ЕГН: ********** на цесионера „СМ
БГ" ЕООД, ЕИК: *********, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомен с уведомление от 22.04.2019г., по имейл с електронен подпис в 13:33
ч., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6345/2019г. на РС Варна,на основание чл.415 от ГПК, вр. чл.55
от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен.
Поддържат се всички възражения направени в
отговор на искова молба за нищожност на извършената цесия, подари заобикаляне
на закона, накърняване на добрите нрави и липса на представителна власт, като
се твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях. Отправеното
искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените разноски за две инстанции. Прави възражение по чл.78 ал.5
от ГПК , както във връзка с материалния интерес по делото , така и с
изменението на Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и евентуално сключване на договора след тази дата.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* –
гр.Варна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора,
съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „СМ БГ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Б.” № *,
ет. *, ап. **, представлявано от А.Н.К.срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от Б.П., П.С., Я.Д., Г.К., иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане против ответника в размер на 23,65
лв., представляваща 1/10-та от недължимо заплатени в полза на
„Енерго-Про Продажби" АД от М.М.К.на 25.04.2014г.
236,50лв., по фактура №
**********/ 27.04.2012г. на обща стойност 1134,92 лв., за корекция на сметка за потребена
електроенергия, с период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен
протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, с адрес на потребление: с. Д., общ. С., като вземането е
прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 20.04.2019г. от цедента
/законен наследник/ Ж.М.М., ЕГН: ********** на цесионера „СМ
БГ" ЕООД, ЕИК: *********, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомен с уведомление от 22.04.2019г., по имейл с електронен подпис в 13:33
ч., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6345/2019г. на РС Варна,на основание чл.415 от ГПК, вр. чл.55
от ЗЗД.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава
било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да
предяви настоящия иск. Твърди се, че на 26.04.2012г. представители на „Е.ОН
България Мрежи” АД с актуално
наименование“Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на
измервателния уред, като е констатирано неточно и /или неизмерване на
електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол
и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена сумата от 1134.92
лева за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., която е била заплатена в полза на ответното
дружество.Титуляра на партидата Марин М.е
починал на 05.07.2016г. Ж.М.е негова дъщеря и наследник на 1/10 наследствена
част.Заявява се, че плащането е извършено при първоначална липса на основание,
поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не
е потребител. Оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в
точността на измервателния уред. Извършената корекция е неправомерна, а
съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва
начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне
на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това
количество от електромера. Твърди се, че с договор за цесия от 20.04.2019г., Ж.М.е
прехвърлила в полза на дружеството ищец вземанията за недължимо платено от
ответника в размер на исковите суми,като за цесията длъжникът е уведомен надлежно. Моли
се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените
в заповедното и исковото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник
поддържа иска, настоява за уважаването му и за присъждане на разноски.
В
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователност на
претенцията. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на
твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземанията за исковите
суми, доколкото договорът за цесия от 20.04.2019г. е нищожен подари заобикаляне
на закона, накърняване на добрите нрави, поради което договорът за прехвърляне на вземане не
е произвел правен ефект. Евентуално, навежда доводи за недействителност на
договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна
власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото
уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна
власт.
Оспорва на следващо място елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо
платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Твърди,че корекционната
процедура и изготвената въз
основа на нея справка за корекция е
съгласно ОУ- чл.61. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил
изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество
електрическа енергия в обекта на потребление. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявения иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед
за изпълнение № 3330/24.04.2019г. по ч.гр.д. № 6345 по описа за 2019г. на
Варненски районен съд, 33 състав, длъжникът „Енерго-Про
продажби” АД е осъден да заплати на „СМ БГ” ЕООД сума в размер 23,65 лв.,
представляваща 1/10-та от недължимо заплатени в полза на
„Енерго-Про Продажби" АД от М.М.К.на 25.04.2014г.
сума от 236,50лв., по
фактура № **********/ 27.04.2012г. на обща стойност 1134,92 лв., представляваща
корекция на сметка за потребена
електроенергия, с период на корекцията 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по
констативен протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление: с. Д., общ. С., като вземането
е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 20.04.2019г. от цедента
/законен наследник/ Ж.М.М., ЕГН: ********** на цесионера „СМ
БГ" ЕООД, ЕИК: *********, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомен с уведомление от 22.04.2019г., по имейл с електронен подпис в
13:33 ч.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Енерго-Про
продажби” АД е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от договор за прехвърляне на вземане от
20.04.2019г. Ж.М.М.,чрез пълномощника си П.Н.К.,
е прехвърлила на „СМ БГ ” ЕООД вземането си от „Енерго – Про Продажби „АД в посочения
по-горе размер.
Видно от пълномощно, прието на л. 11 от
делото,Ж.М.е упълномощила П.Н.К. да се
разпорежда с всички нейни вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД, в това число
и да уведоми длъжника за извършена цесия. Срокът на пълномощното е дванадесет
месеца, считано от дата на подписването му- 29.06.2017г.
С
уведомление от 22.04.2019г. Ж.М.,
чрез пълномощника й П.Н.К., съобщил
на „Енерго Про Продажби” АД за извършеното прехвърляне на вземането.
Между страните не се спори, че цедентът Ж.М.е наследник на М.М.К.- потребител на ел. енергия, а ответникът
доставчик на ел.енергия.
От
представения по делото констативен протокол от 26.04.2012г. се установява, че
на същата дата длъжностни лица на „ЕОН България” АД са извършили техническа
проверка на електромер, монтиран на обекта с
абонатен № ********** и клиентски № **********,при която са
установили , че между главния предпазител преди
електромера, преди меренето, и вторичен предпазител след електромера е поставен
мост тип ПВО 2,5 мм2, като по този начин консумираната
електроенергия, преминала по този мост, не се отчита от СТИ и съответно не се
заплаща, поради което е възстановена нормалната схема на свързване.
Въз основа протокола от ответното дружество е съставило Справка от
02.08.2012г. за корекция при неточно
измерване на ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕ на
сметката на М.К.за период от 30.10.2011
г. - 26.04.2012 г.,на
база на което за този период „Е.ОН България Продажби” АД е съставило дебитно известие
№ **********/ 27.04.2012г. на обща
стойност 1134,92 лв.
Видно
е от приетото по делото извлечение за фактури и плащания, че на 26.04.2014г. М.К.М.е
заплатил сумата от 236,50лв.,
по дебитно известие № **********/
27.04.2012г.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е
основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да
установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че е приобретател
по валидна цесия, както и че праводателят му по същата е платил процесната сума
като стойност служебно начислено /след корекция/ количество ел. енергия за
процесния обект, за периода 30.10.2011г.
до 26.04.2012г. В тежест на ответника – въззивник е да установи
чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице
е основание да задържи платената сума.
В случая ищцовото дружество претендира
процесната сума като носител на вземането по възмезден договор за цесия от
20.04.2019 год.
Въз основа събраните доказателства съдът
намира,че договора за прехвърляне на
вземане от дата 20.04.2019 год. е невалиден, като възраженията на въззивника, че цесията няма действие
спрямо него и че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира плащане
от него на процесната сума са основателни по следните аргументи.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор
е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Според ал. 4, на чл. 99 ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Анализът
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, тълкувани във връзка с чл. 75 ЗЗД
обосновава извода, че задължението на цедента по чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение - срещу изпълнение към лице,
което не е носител на вземането. Прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) и по тази причина е и
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента), а не от новия. Само това
уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов и би обезпечило точно изпълнение на задължението
му, т. е., изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД да го получи. Поради това и правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено
от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор). В този смисъл е и трайно установената съдебна практика –
Решение №
449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС на РБ, IV г.
о.; Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС на РБ, II т. о.;
Решение № 243/06.08.2017 год. по т. д. № 3501/2015 г., І-во т. о., ТК на ВКС на
РБ и др.
В конкретната хипотеза, ищецът, чиято е
доказателствената тежест не е представил убедителни доказателства, от които да
се обоснове положителен извод, че цедентът по договора за цесия Ж.М.М. е уведомила длъжника си – ответника „Енерго –
Про Продажби“ АД-Варна за прехвърлянето на вземането и́ към него, в размер на процесната сума.
Доколкото уведомлението за
цесията изхожда не от цедента, а от лице, без представителна власт ,да действа
от името и за сметка на стария кредитор, вкл. и да извършва действията по чл.
99, ал. 4 ЗЗД, към дата на уведомлението 20.04.2019г., уведомление не е извършено и в хода на
съдебното исково производство, както и, че липсва и писмено потвърждение от цедента към
цесионера за извършеното прехвърляне - чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД,
то
правото
на цесионера не е „консолидирано“, тъй като едва след надлежното съобщаване на
цесията от цедента се смята, че вземането окончателно е напуснало имуществото
му и е преминало в патримониума на цесионера. В заключение - цесията няма
действие за ответника, поради което и към настоящия момент дружеството – ищец
не е материално правно легитимирано да търси плащане на цедираното му от Ж.М.М.с
договора за цесия от 20.04.2019 год. вземане.
С оглед изложените мотиви ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира плащане от въззивника, за процесната сума, обосновани с нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, своевременно заявени в процеса и поддържани в хода на исковото
производство, вкл. и във въззивната жалба, поради което и предявеният иск е
неосновател.Обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Несъвпадането на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, предпоставя основание за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт в частта на присъдените разноски. На ответника за бъдат присъдени
разноски за първа инстанция в размер на 360.00 лева с ДДС , представляващи
възнаграждение за един адвокат.
С оглед изхода на спора на
въззивника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер
на 380.00 лева , от които 360.00 лева с ДДС ,възнаграждение за един адвокат и
25.00 лева държавна такса , съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ,като неправилно Решение № 5768 от 16.12.2019г., постановено по
гр.дело № 9312/2019г. на Варненския районен съд, 40 състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че „Енерго-Про Продажби” АД /с предишно
наименование „Е.ОН България Продажби” АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, дължи на „СМ
БГ”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. В., ул. „Б.“, № *, ет. *, ап. * сумата от 23,65 лв.,
представляваща 1/10-та от недължимо заплатени в полза на
„Енерго-Про Продажби" АД от М.М.К.на 25.04.2014г.
236,50лв., по фактура №
**********/ 27.04.2012г. на обща стойност 1134,92 лв., за корекция на сметка за потребена
електроенергия, с период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен
протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, с адрес на потребление: с. Д., общ. С., като вземането е
прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 20.04.2019г. от цедента
/законен наследник/ Ж.М.М., ЕГН: ********** на цесионера „СМ
БГ" ЕООД, ЕИК: *********, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомен с уведомление от 22.04.2019г., по имейл с електронен подпис в 13:33
ч., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6345/2019г. на РС Варна,на основание чл.415 от ГПК, вр. чл.55
от ЗЗД;с което „Енерго – Про Продажби” АД /с предишно
наименование Е.ОН България Продажби” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258 Варна Тауърс - Г,Е ОСЪДЕН
да заплати на „СМ БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Б.” № 1, ет. 5, ап. 10 сумата
от 385 лева представляваща направените разноски в настоящото производство
за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 385 лева – разноски по по ч.гр.д. № 6345/2019г. на ВРС, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен предявения от „СМ БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Б.” № *, ет. *, ап. ** против
„Енерго-Про Продажби” АД /с предишно наименование „Е.ОН България
Продажби” АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009,
„Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 55 от ЗЗД, за приемане на установено между страните, че съществува вземането присъдено с
издадената по ч.гр.д. № 6345/2019г на ВРС заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за сумата от 23,65 лв., представляваща 1/10-та от недължимо заплатени в полза на
„Енерго-Про Продажби" АД от М.М.К.на 25.04.2014г. 236,50лв., по фактура № **********/ 27.04.2012г.
на обща стойност 1134,92 лв.,
за корекция на
сметка за потребена електроенергия, с период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г.,
по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление: с. Д., общ. С., като вземането
е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 20.04.2019г. от цедента
/законен наследник/ Ж.М.М., ЕГН: ********** на цесионера „СМ
БГ" ЕООД, ЕИК: *********, за което длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомен с уведомление от 22.04.2019г., по имейл с електронен подпис в 13:33 ч.
ОСЪЖДА „СМ БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Б. № *, ет. *, ап. **
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“, сумата от 360.00
/триста и шестдесет/ лева с ДДС – разноски за първа инстанция и сумата от 380.00
/триста и осемдесет/ лева с ДДС -
разноски за въззивната инстанция,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на
съдията Мая Недкова по в. гр. дело № 218/2020 год. по описа на ОС- Варна:
Не споделям съображенията на
мнозинството от въззивния състав относно действието и правните последици на
уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а оттам не споделям и извода относно липсата
на материалната легитимация на ищеца –
цесионер да получи плащане по договора за цесия.
В случая ищцовото дружество
претендира процесната сума като носител на вземането по възмезден договор за
цесия от 20.04.2019 год.
Договорът е сключен чрез пълномощник, снабден
с необходимата представителна власт, съгласно обсъденото по–горе пълномощно. В
тази връзка неоснователни са възраженията на въззивникът, че в обжалванато
решение липсва произнасяне по възраженията за недействителност на процесната
цесия. Предмет на договора за цесия е съществуващо, макар и спорно вземане,
представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание
/при начална липса на основание/ от цедента Ж.М., в качеството си на наследник
на М.М.К.сума, съставляваща стойност на потребена, но неплатена ел. енергия за
периода 30.10.2011г. до
26.04.2012г. за обект в с.Д., общ.С..Прехвърлянето на вземане на
части или на спорно такова, не е
забранено от закона. Недобросъвестното процесуално поведение на ищеца, чрез
завеждане на множество дела и от това генериране на разноски, не може да бъде
приравнено на накърняване на добрите нрави. Съобщението за цесията няма
конститутивно действие, единствено длъжникът може да прави възражения за
липсата на уведомяване и то само с твърдения, че е изпълнил на стария кредитор
до момента на уведомлението. В настоя случай ответника безспорно е уведомен за
цесията с връчване на преписа от исковата молба. Ответникът по делото и
въззиваем не е легитимиран да оспорва цесията поради липса на упълномощаване,
доколкото при висяща недействителност на сделка поради липса на валидно упълномощаване , на същата може да се
позовава само мнимия представляван, каквото качество ответникът не притежава в
конкретната хипотеза.
По делото не се спори, че праводателят на
ищцовото дружество е наследник на потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42
ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че
имотът, където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел.
енергия. Не е спорно също, че наследодателят на праводателят на ищеца е
заплатил на ответното дружество сумата от 236,50лв., по дебитно известие № **********/
27.04.2012г.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване
на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел. енергия за
минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция) ел.
енергия е за периода 30.10.2011г.
до 26.04.2012г. , в който
период са били в сила Общите условия на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България
Продажби”, с променено понастоящем наименование “Енерго–Про Продажби” АД –
Варна, които следва да намерят приложение в отношенията между страните, тъй
като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко
договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява
ОУ, основен е въпросът дали клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38,
ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към
процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи
на правото. Този спор е разрешен от константната съдебна практика на ВКС на РБ,
постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за настоящия
съд и която към настоящия момент съставът споделя. Тези решения на касационната
инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване именно по
въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от
ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г.
на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС
по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС,
Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год.
по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о., което споделям. За процесния период – 30.10.2011г.
до 26.04.2012г. – отношенията между страните се регламентират от
Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката,
Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.
/понастоящем отменени/. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл.
116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността,
съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000
год., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия
и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е
уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия от 2007 год., действали до 15.11.2013 год.
и приложими в случая. При липса на предвидена в действащото през периода 30.10.2011г. до 26.04.2012г.,законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законно
основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за
потребена ел. енергия за минал период на праводателя на ищеца, съответно и
нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, считам, че сумата от 236,50лв., по дебитно известие № **********/
27.04.2012г. е заплатена от М.М.К.на ответното дружество без основание – при
начална липса на основание и подлежи на връщане на цесионера „СМ БГ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище гр. Варна.
По тези съображения смятам, че
обжалваното решение следваше да бъде потвърдено т.к. предявеният иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД се явява
основателен , поради което и подписвам решението с особено мнение.
Съдия:
/Мая Недкова /