М О Т И В
И
на Присъда № 198, постановена на 06
ноември 2014г. по НОХД № 1473 от
2014 г. по описа на Старозагорския Районен
съд
Подсъдимият К.М.К., със снета по делото самоличност, е обвинен, за
това, че на 08.11.2013 г. в град Стара
Загора, с цел да набави
за себе си и за П.Г.Г. имотна облага възбудил у Г.С.Г. заблуждение относно
обстоятелството, че му предоставя в залог златни накити- 2 /два/ броя халки с
нетно тегло общо 11.7452
грама и синджир с нетно тегло 43.5755 грама, с
което му причинил имотна вреда, общо в размер на 1780.00 /хиляда седемстотин и
осемдесет лева/, като деянието било извършено от две лица К.М.К. и П.Г.Г., сговорили се
предварително за
неговото извършване- престъпление по
чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.
В настоящият процес, е повдигнато
обвинение и против подсъдимия П.Г.Г., за това, че на 08.11.2013 г. в град Стара
Загора, с цел да набави
за себе си и за К.М.К. имотна облага възбудил у Г.С.Г. заблуждение относно
обстоятелството, че му предоставя в залог златни накити- 2 /два/ броя халки с
нетно тегло общо 11.7452
грама и синджир с нетно тегло 43.5755 грама, с
което му причинил имотна вреда, общо в размер на 1780.00 /хиляда седемстотин и
осемдесет лева/, като деянието било извършено от две лица К.М.К. и П.Г.Г., сговорили се
предварително за
неговото извършване- престъпление по
чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.
В наказателния
процес не е предявяван за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалото от деянието лице Г.С.Г.,
против подсъдимите. Пострадалият бе конституиран в
качеството на частен обвинител.
Представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото против двамата подсъдими обвинение, като счита,
че от събраните доказателства, както в
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, по безспорен
начин се установило, че деянието било извършено от подсъдимите, а доказателственият
материал по делото изцяло подкрепя описаната фактическа обстановка, такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия
К. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1
от НК.
По отношение на другия
подсъдим- П.Г., моли, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно в
затворническо заведение от закрит тип.
Защитникът на
подсъдимия К.- адвокат М., оспорва обвинението срещу своя подзащитен и пледира
за постановяване на оправдателна присъда, а при условие на евентуалност, ако
бъде признат за виновен в извършване на деяние по чл.209, ал.1 от НК, моли да
му бъде определено условно наказание, което би било справедливо.
Защитникът на
подсъдимия Г. – адвокат Е.Ж., оспорва обвинението срещу своя подзащитен, като
пледира, съдът да постанови оправдателна присъда, тъй като обвинението било
недоказано, а неговият подзащитен възстановил сумата от 380.00 лева, с което
можело да се говори за маловажен случай. В условията на евентуалност, пледира
за частично опавдаване досежно кволифицираният състав на престъплението за
което било повдигнато обвинение и квалифициране на деянието в хипотезите на
чл.209 от НК.
Подсъдимият Г. не се
признава за виновен по повдигнатото от Районна прокуратура- гр.Стара Загора
обвинение, заявява, че върнал взетата сума от 380.00 лева, след като станало
ясно, че халките не били златни, при което не е причинил никакви вреди на
представителя на заложната къща.
По отношение на
другия подсъдим- К. МилушевКрайчев, производството бе разгледано в условията на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК, след като СЪДЪТ
съобрази, че на известните адреси подсъдимият К. не е намерен, а видно от
справката изготвена от Национална база данни на населението, лицето няма други
известни адреси. Видно от справка на ОД на МВР – град Стара Загора, няма данни
за задгранични пътувания. Поради това и пред-вид факта, че същият е обявен за
общодържавно издирване със съответна телеграма на полицията, но към момента на
разглеждане на делото в открито заседание не е установен, Съдът намери, с оглед
представените по делото писмени доказателства относно призоваването на
подсъдимия К., че е налице хипотезата на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК, поради
което делото бе разгледано в отсъствието на този подсъдим, тъй като това не би
попречило за разкриване на обективната истина.
СЪДЪТ, като обсъди събраните
по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият К.М.К.,
със снета по делото самоличност, не е осъждан.
Подсъдимият П.Г.Г.,
със снета по делото самоличност, е осъждан, видно от справката за съдимост, но няма
осъждания, които да оказват влияние досежно правната квалификация на деянието
предмет на настоящото дело, респективно предходните наказания са ирелевантни за
съставомерността на процесното деяние.
Установи се по делото,
че К.М.К. и П.Г.Г.
се познавали от около две години,
тъй-като били съседи в гр.Пазарджик. П.Г. знаел, че К. бил закупил синджир от
ромския пазар за злато в гр.Пазарджик,за
който по-късно разбрал, че не е от злато, поради което и се опитал да го
върне на лицето, от което го закупил, но без успех. Затова той се обадил на К.
и му казал да дойде в гр.Ст. Загора, тъй като тук може в заложна къща да се
„отърве от синджира”. К. го попитал дали няма да го вкара в някоя беля, при
което Г. му отговорил, че „ставала работата и нямало проблем”. К. се съгласил,
качил се на влак и на 08.11.2013г. пристигнал в гр.Ст.Загора, където на ж.п.
гарата го чакал Г.. К. попитал Г. той какво ще залага, при което последния му
показал бижута, сред които и два броя халки К. го попитал дали са златни, при
което Г. му отговорил, че едното е златно, а че за другото –„ и така може да се
каже”.
Двамата обвиняеми заедно
тръгнали да обикалят заложните къщи в града с цел да получат пари за вещите си
като залог, които пари в определения срок да не върнат, а да ги похарчат за
лични нужди. Така те влезнали в няколко заложни къщи, като първи винаги влизал
обв.Г., а след него обв.К., но не могли да заложат вещите си. На 08.11.2013г. Г.Г.-
съдружник и продавач - консултант в заложна къща „Асо” ООД, работел в нея.
Около обяд в заложната къща влязъл П.Г., а непосредствено след него и К.К.. Подсъдимият Г. казал на Г., че желае
да заложи два броя златни халки. Тогава последния помолил К. да излезе и да
изчака навън. Г. споделил на св.Г., че желае да заложи два броя златни халки с
общо тегло 11,7452гр, тъй като играел в казино и му трябвали пари, за да залага там. Пострадалият Г. направил проба на
представените от Г. два броя халки на специален камък, като изтъркал леко
накитите и ги залял с киселина. Направената по този начин проба на халките
показала, че същите са златни. Тогава Г. се съгласил да бъдат заложени при него
двата броя халки, съставил заложен билет с №э201, в който вписал личните данни на
Г., според личната му карта и му дал сумата от 380.00 лв, която Г. следвало да върне на
08.12.2013г с лихва 15/петнадесет/ процента. Междувременно, Г. попълнил
декларация по чл.14 ал.3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, след което излязъл от заложната къща. Веднага след
Г. в заложната къща влязъл К.. Същият се представил на Г.Г. и му казал, че работи
в гр.Ст.Загора на строеж и че желае да заложи златен синджир с тегло 43,5755гр. Г. по описания по-горе
начин извършил проба на представения от К. синджир, която показала, че същият
е изработен от злато. След това Г. извършил и втора
проба, тъй като се усъмнил, че синджирът е изработен от злато, но повторната
проба отново реагирала на злато. Тогава той попълнил заложен билет № 202, в който вписал
данните на К., според личната му карта и
му дал сума в размер на 1400.00 лв, която К. следвало да върне на 08.12.2013г с лихва 15 /петнадесет/ процента.
Междувременно, К.
попълнил декларация по чл.14 ал.3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи. След като К. си тръгнал и свидетелят Г. обслужил други
клиенти, той отново разгледал
представения от К. синджир и тъй- като продължавал да се съмнява, че същия е
изработен от злато решил отново да извърши проба на същото място. При направена
първа проба накита отново показал, че е
изработен от злато, но при втората и третата не реагирал на
изделие изработено от злато, поради което Г. отишъл при златар, който потвърдил, че
накита е изработен от сребро и има плътно златно покритие. В този момент Г. се обадил в
заложната къща и помолил да проверят отново представените от Г. два броя халки,
които също се оказали изработени от сребро с дебело златно покритие.
Съмнението, че и представените от Г. два броя халки са златни възникнало у пострадалия Г., тъй като двамата
подсъдими
били при него заедно, което обстоятелство било потвърдено пред Г. и от негови
съседи и колега от друга заложна къща, който споделил на Г., че по-рано същия
ден подсъдимите ходили и в неговата заложна къща да залагат тези вещи. Свидетелят Г. позвънил на оставените
от подсъдимите номера на мобилни телефони, но същите не отговаряли, поради което той
незабавно сигнализирал органите на реда. Междувременно с
получените пари двамата подсъдими отишли в казино, където ги проиграли.фНа 08.11.2013г. свидетелят Г. предал с протоколи за
доброволно предаване 2 бр.халки и 1бр. синджир на служител от
ІІ-ро РУ ”Полиция” -гр.Стара Загора.
В хода
на досъдебното производство са назначени и изготвени физико-химични експертизи,
видно от заключението им заложения от подсъдимия К. синджир не е изработен от
еднороден благороден метал. Синджирът е изработен от бял метал с покритие от
злато, а закопчаващия механизъм с прилежащите плоски сегменти с щампа „585” са
изработени от еднороден метал злато. Нетното съдържание на синджира е
43,5755гр. Съответно, заложените от подсъдимия Г. два броя халки от жълт метал
не са изработени от еднороден благороден метал, като и двете халки са направени
от бял метал с покритие от злато. Нетното тегло на халките възлиза общо на
11,7452гр.
Видно от назначените и приети по делото съдебно – оценъчни
експертизи, стойността на заложения от К.
синджир възлиза на сумата от 704.00 лева, а заложените от Г. два броя халки са на
стойност 192.00 лева.
На
досъдебното производство обвиняемият П.Г.
дава подробни обяснения, в които
изяснява механизма за извършване на престъпното деяние. Същият първоначално се
признава за виновен, но в хода на съдебното следствие изрази противоположна
процесуална позиция, като заяви, че дадените от него обяснения в хода на
досъдебното производство, които бяха прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр.
ал.1, т.3 от НПК, не отразявали действителността. Според Г., от полицията му
казали, че трябвало да се придържа към това и показанията на него и на К. да
бъдели едни и същи, за да „минели” пред съда и като разбрал какво е казал К.,
той дал тези обяснения. Съдът счита това твърдение за израз на защитна позиция,
на каквато подсъдимият има право, но не кредитира обясненията на подсъдимия в
хода на съдебното следствие, тъй като обясненията му в досъдебното производство
са дадени в по време на разпит в присъствие на защитник, при спазване на всички
процесуални права произтичащи от това му качество и съдът намира за
несъстоятелна версията, описана от подсъдимия Г. в хода на съдебното производство.
Изложената фактическа обстановка се установява
и доказва по безспорен начин от приобщения по делото доказателствен материал поотделно и в
неговата съвкупност, както следва:
От обясненията на подсъдимия Г., надлежно приобщени в настоящия процес,
които са дадени пред орган на досъдебното производство, от показанията на
свидетеля Г., свидетеля Антон Тонев приетите по делото заключения на физико-
химична експертиза; съдебно – оценителна
експертиза, свидетелства за съдимост, заложни билети, приложени по делото.
Описаните гласни и писмени
доказателства са взаимнодопълващи се, логични и последователни, поради което се
кредитират от съда изцяло.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Съдът обстойно и
задълбочено обсъди и направи преценка на събраните по делото доказателства и
прие за установено по категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на
подсъдимите К. и Г. за извършване на деянията.
Съдът намира, че действайки по
гореописания начин, подсъдимите П.Г.Г.
и К.М.К. ПООТДЕЛНО са осъществили от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК,
а именно:
По
отношение на П.Г.: на
08.11.2013г. в гр.Ст.Загора, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Г.С.Г.
заблуждение относно обстоятелството, че му предоставя в залог златни
накити- 2/два/ броя халки, с нетно тегло общо 11,7452 грама, с
което му
причинил имотна вреда в размер на 380.00/ триста и
осемдесет/ лева.
По отношение
на К.К.: на 08.11.2013г. в гр.Ст.Загора, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Г.С.Г.
заблуждение относно обстоятелството, че му предоставя в залог златни
накити- синджир, с нетно тегло 43,5755 грама, с което му причинил
имотна вреда в
размер на 1400.00/
хиляда и четиристотин лева/.
Досежно обвинението, че
деянието е извършено от две лица- П.Г.Г.
и К.М.К., сговорили се предварително за неговото извършване, както и че
причинената вреда е в размер на 1780.00 лева, т.е. за разликата от 380.00 лева
до 1780.00 лева, съдът призна подсъдимия Г. за невинен и го оправда по
обвинението в тази част.
Досежно обвинението, че
деянието е извършено от две лица- П.Г.Г.
и К.М.К., сговорили се предварително за неговото извършване, както и че
причинената вреда е в размер на 1780.00 лева, т.е. за разликата от 1400.00 лева
до 1780.00 лева, съдът призна подсъдимия К. за невинен и го оправда по
обвинението в тази част.
Този правен извод се базира на
обсъдения по делото доказателствен материал в неговата съвкупност и поотделно,
при което съдът намери, че фактическите действия на двамата подсъдими
обективират умисъла им да извършат поотделно две деяния, при което всеки от тях
предоставя в заложната къща съответната вещ, за което е съставен и заложен
билет. Не се доказа, двамата да са осъществили заедно тези действия и да са
имали намерение, да поделят паричните средства получени при отдаване на вещите.
Напротив, установи се, че всеки от тях се е разпоредил със сумата, която е
получил за съответната вещ- подсъдимият Г. е взел сумата от 380.00 лева, а
подсъдимият К.- сумата от 1400.00 лева. При това положение, всеки от
подсъдимите поотделно осъществява състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, тъй като възбудил и поддържал у пострадалия Г. заблуждението, че му
предоставя в залог златен накит, а с оглед естеството на изработката им
процесните вещи предмет на престъпление НЕ СА ЗЛАТНИ накити. Получавайки сума
за всеки от тях, съответният подсъдими причинил на пострадалия вреда в
съответния размер. Така подсъдимият Г. ощетил Г. със сумата от 380.00 лева, а К.-
със сумата от 1400.00 лева, които представляват имотна вреда по смисъла на закона.
С тези си действия двамата подсъдими са осъществили изцяло изпълнителното
деяние на това резултатно престъпление, като ясно са осъзнавали, че
предоставените от тях вещи не са златни накити. От обективна страна обвиняемите
са осъществили изпълнителното деяние на престъплението, чрез възбуждане и
поддържане на заблуждение у свидетеля Г.Г., че му предоставят в залог златни накити. Въз основа на това
заблуждение у пострадалия е формирана неправилна представа, тъй като в
действителност представените му в залог вещи- два броя халки и синджир не са
изработени от злато. Тази неправилна представа го е мотивирала да вземе решение за извършване на акт на имуществено
разпореждане със съответната сума, която е в негова фактическа власт. В
случая, е налице пряка причинна връзка между въвеждането и поддържането на
заблуждението у пострадалия и настъпилия престъпен резултат, който е настъпил в
резултат на имуществените разпореждания на пострадалия, основани на формираните
му неправилните представи от страна на подсъдимите.
От
субективна страна и двете деяния са извършено виновно при форма на вината –
пряк умисъл. Подсъдимите съзнавали всички признаци от обективна страна на
престъпния състав,
предвиждали обществено опасните последици на извършеното от всеки от тях деяние
и са искали настъпването на обществено-опасните му последици. Действали с
користна цел, при което мотивирали пострадалото лице да извърши акт на
имуществено разпореждане, в резултат на който имуществото му ще бъде увредено.
По отношение
възражението на защитника на подсъдимия Г., че извършеното от него деяние
следвало да се квелифицира като маловажен случай, съдът намира, че такава
правна квалификация не съответства на обстоятелствата по случая. Вярно е, че
стойността на вредата причинена от този подсъдим е неколкократно по-малка по
размер спрямо вредата причинена с деянието на подсъдимия К.. Обаче, при
наличието на осъждания за умишлени деяния по отношение на подсъдимия Г., съдът
намира, че обществената опасност на този деец не е толкова ниска, за да
обуслови квалифициране на деянието като маловажен случай. Предпоставка за
наличие на подобна хипотеза е наличието на много ниска степен на обществена
опсаност освен на деянието и на дееца. В настоящият случай отсъства именно
втората предпоставка, поради което съдът счита, че деянието извършено от Г. не
следва да се квалифицира като маловажен случай. Колкото до представената от
държавното обвинение справка относно висящо производство по отношение на
подсъдимия Г. в Районна прокуратура- гр.Пазарджик, същото не може да бъде
отчетено нито като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като противоречи
на презумпцията за невиновност, при което авторството на друго деяние с подобна
правна квалификация следва да се установи посредством произнасяне на
компетентния съд с влязла в сила осъдителна присъда, а не с данни, че било
образувано досъдебно производство.
По изложените
съображения, съдебният състав намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимите са автори на престъплението, за което са обвинени, поради което ги
признава за виновни, с оглед контекста на изложеното.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест
години, както за деянието извършено от подсъдимия Г., така и за това извършено
от подсъдимия К..
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа –
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл.
54, съобрази следното:
Както по-горе в
описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимият Г. е осъждан. Наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващи обстоятелства, а като такива съдът приема
фактът, че стойността на вредата е сравнително ниска, както и че изцяло е
възстановена с плащане на сумата от 380.00 лева в полза на пострадалия Г., при
което определеното му наказание- лишаване от свобода” да
бъде в размер на 1 година, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за срок от 3 години, тъй като са налице законовите предпоставки за
това и прилагане института на условното осъждане би постигнало целите на
наказанието.
По отношение на
другия подсъдим, също е налице смекчаващо отговорността обстоятелство- чистото
му съдебно минало. Налице е и отегчаващо такова- невъзстановяване на вредите от
престъплението. За постигане целите на наказанието, съдът намира, че адекватно
наказание на този подсъдим би било „лишаване от свобода” в размер на 1 година и
6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години, тъй като са налице законовите предпоставки за това и
прилагане института на условното осъждане би постигнао целите на наказанието.
На основание чл.189 от НПК, в тежест на
подсъдимите бяха
присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да бъдат
заплатени в полза на Държавата по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд и по сметка на ОД на МВР- гр.Стара
Загора.
Съдът постанови веществените доказателства по делото:
2/два/ бр. халки, с нетно тегло общо 11,7452 грама и
синджир, с нетно тегло 43,5755
грама да бъдат отнети в полза на държавата.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Ниско правно съзнание
на подсъдимите, незачитане на обществения ред, респективно стремежът на К. и Г.
към облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: