Решение по дело №156/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 140
Дата: 26 октомври 2023 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20237270700156
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 26.10.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                             Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 156 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Г.Б.“ ЕООД-гр. ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И. И., срещу Решение № 108/31.05.2023 г., на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230027-023-0001027 от 21.04.2022 г., с което е постановено налагането на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в  Банка ДСК АД за сумата от 53300.00 лв. и ТБ Алианц Банк България АД за сумата от 53300.00 лв.

В жалбата се изразява несъгласие, както с издаденото решение, така и с потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, свеждащи се до наличие на процесуални и материални нарушения при издаването на процесното постановление. Сочи се, че правата на оспорващия се засягат в по-голяма степен от необходимото, като по този начин се препятства и нормалната дейност, която дружеството развива.

Изложени са аргументи за отсъствие на законовите предпоставки за налагане на обезпечителните мерки. Сочи се и отсъствие на мотиви, като с оглед изложеното е отправено искане за отмяна на Решение № 108/31.05.2023 г., на Директор на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

В съдебно заседание, оспорващото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответната страна – директор на Териториална дирекция на НАП - Варна, се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Шуменският административен съд като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Не са обявени безспорни или служебно известни на съда факти. Въз основа на доказателствата се установяват следните факти:

Орган по приходите при ТД на НАП – Варна извършва ревизия на „Г.Б.“ ЕООД-гр. ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И. И., възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03002723001609-020-001/22.03.2023г. В хода на ревизионното производство ревизиращият екип отправил искане за предварително обезпечаване на задължения, мотивирано с предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на задълженията за данъци ще бъде затруднено.

Публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, като съобразил изложените в искането факти и обстоятелства, счел че ще се затрудни събирането на публично задължение в предполагаем размер на 53 300.00 лв., поради което с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С230027-023-0001027 от 21.04.2022 г. наложил обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в  Банка ДСК АД за сумата от 53300.00 лв. и ТБ Алианц Банк България АД за сумата от 53300.00 лв.

В свое становище изх. № С230027-180-00016760/26.05.2023г. публичният изпълнител посочил, че към момента на налагане на запора дружеството не разполага с движимо или недвижимо имущество, което да послужи като обезпечение на задълженията по ревизионното производство.

ПНПОМ е връчено на дружеството по електронен път на 17.05.2023г.

След оспорване по административен ред, със свое Решение № 108/31.05.2023г.  директорът на ТД на НАП - Варна оставил без уважение жалба вх. № 5067/25.05.2023г., подадена от „Г.Б.“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК. Административният орган приел, че обжалваният пред него акт е издаден от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, който се е произнесъл обосновано, в предвидената от ДОПК форма и на съответните правни основания. Счел за неоснователни и недоказани твърденията за затруднение на икономическата дейност на дружеството – жалбоподател. Посочил, че обезпечението е наложено въз основа на искане на орган по приходите, при наличие на законоустановените предпоставки за това, предвид необходимостта за обезпечаване на задължения по висящо ревизионно производство. Конкретната предварителна обезпечителна мярка е предвидена в разпоредбата на чл.198, ал.1, т.3 от ДОПК и е наложена в хипотезата на чл.121, ал.1 от ДОПК – в хода на възложено и неприключено ревизионно производство, преди издаване на ревизионен акт, при който случай размерът на публичното задължение все още не е окончателно установен и не е настъпила неговата изискуемост. Решаващият административен орган споделил извода за невъзможност или затруднено събиране на бъдещи публични вземания, които ще се установят след ревизионното производство с акт или евентуално след неговото обжалване, което не спира изпълнението му, съгласно общите правила на ДОПК, предвид липсата на движимо или недвижимо имуществото. Така мотивиран административният орган постановил Решение № 108/31.05.2023г., с което оставил без уважение жалбата, подадена от „Г.Б.“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК.

По делото е представена преписката по издаване на процесния акт, в т. ч. Заповед № Р-03002723001609-023-001/18.08.2023 г. за спиране производството по извършване на ревизия, възложена със Заповед №Р-03002723001609-020-001/22.03.2023г. и Определение №502/11.08.2023 г., постановено по ЧАД №208/2023 г. по описа на ШАС, с което е продължен срока на предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С230027-023-0001027 от 21.04.2022 г., до приключване на ревизионното производство.

Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на 09.06.2023г.

Настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 14.06.2023г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 108/23.06.2023г. на директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК.

Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №108/31.05.2023г. на директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197. С ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Анализът на изложената нормативна уредба сочи, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. По делото не са ангажирани доказателства за обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът приема, че липсват такива.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на жалбоподателя със Заповед №Р-03002723001609-020-001/22.03.2023г., която към момента е спряна със Заповед № Р-03002723001609-023-001/18.08.2023 г. за спиране производството по извършване на ревизия, считано от 18.08.2023 г. до приключване на ревизионни производства с УИН Р-03002723001631 и Р-03002723002988.

От органа по приходите е направено мотивирано Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени преди приключване на ревизията с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230027-023-0001027 от 21.04.2022 г., като с Определение №502/11.08.2023 г., постановено по ЧАД №208/2023 г. по описа на ШАС е продължен срока на предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С230027-023-0001027 от 21.04.2022 г., до приключване на ревизионното производство.

Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за данъци в размер на 53 300.00 лв., от които главница 50 000.00 лева и лихва – 3 300.00 лева. Обезпечението е наложено по искане, направено по реда на чл.121 от ДОПК, а именно - за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, съответно публичният изпълнител, респективно териториалният директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на административното производство по налагане и обжалване на принудителни административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да контролират посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето защо следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този, посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемия размер на задължението на лицето и липсата на движимо и/или недвижимо имущество, което да послужи за обезпечение на задължението. Налагането на запор върху върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки вземанията на длъжника е допустима обезпечителна мярка по чл.198, ал.1, т.3 от ДОПК и прилагането ѝ е въпрос на оперативна самостоятелност на публичния изпълнител. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или други вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Поради това следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. В хода на съдебното производство жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 53 300.00 лева (размерът на предполагаемите задължения), поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 от ДОПК. При избора на вида обезпечителни мерки публичният изпълнител е мотивирал преценката си, като обосновано е приел, че към момента на налагане на посочената обезпечителна мярка дружеството не разполага с движимо и недвижимо имущество, което да послужи за обепечение на задълженията по ревизионното производство.

Съдът счита, че не са нарушени правата на жалбоподателя, а и той има възможност по силата на чл.199 от ДОПК да изиска замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение, както и без съгласието на публичния взискател да представи безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Съдът намира, че релевираните от оспорващото дружество доводи за липса на каквито и да е било неплатени задължения за данъци и осигуровки, не обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт. Тук е мястото да се  отбележи, че наложената предварителна обезпечителна мярка е насочена към обезпечаване на бъдещи задължения, каквито се предполага, че ще се бъдат установени в хода на образуваното и висящо ревизионно производство. Законосъобразността на същите не се определя от действията на ревизираното лице при разчитане с бюджета по повод предхождащи ПНПОМ публични задължения. Предварителните обезпечителни мерки по дефиниция имат привременен характер и тяхната цел е да създадат обезпечителна защита на фиска в хода на ревизионното производство.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото оспорващият следва да заплати на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Водим от горното Шуменският административен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Г.Б.“ ЕООД-гр. ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И. И., срещу Решение № 108/31.05.2023 г., на Директора на ТД на НАП – Варна.

        ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕООД-гр. ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И. И., да заплати на ТД на НАП-Варна разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.

 

        

                           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: