Решение по дело №423/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 110
Дата: 14 март 2022 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700423
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

 

гр. Плевен,14.03.2022 год

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, първи  състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора ИВАН ШАРКОВ, като разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА адм. дело №423/2021г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.М.С. ЕГН ********** ***, в която се твърди че на 25.08.2020г. е постъпил в Затвора Ловеч в затворническата болница за лечение от Хроничен бронхит, от който се е разболял вследствие от битовите условия в затвора гр.Плевен. Твърди, че преди да постъпи в затвора не е имал никакви медицински проблеми и заболявания. Твърди, че са му причинени неимуществени увреждания, които са непоправими и неизлечими.В уточняваща молба  е уточнил, че ищецът е постъпил в затвора в добро общо състояние и без заболявания.Твърди, че възникването и развитието на заболяването му е предизвикано в резултат на престоя му в затвора поради лоши условия на живот в спалното помещение, пренаселеност, лоша хигиена, влага и мухъл.  Сочи, че лошите битови условия представляващи жестоко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС са се отразили отрицателно и на емоционалното състояние на ищеца, който е бил травмиран както от физически страдания породени от заболяванията му, така и от чувство на обоснован страх за живота и здравето му.Твърди, че допълнително ищецът е бил угнетен от чувство на незащитеност, унижение, отхвърленост, ицолация, пренебрежение и несправедливо незачитане на неговите права и законни интереси. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 20 000 лв преддставлявака обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Плевен, свързани с условията , при които  изтърпява наказанието лишаване от свобода, пренаселеност, влага и мухъл в спалните помещения за периода от постъпването му в затвора до датата на предявяване на иска- 21.03.2018г-26.05.02021г.

Ответникът ГД „ИН“ София., представлявана от юрк.П., в представения писмен отговор е изразила становище за неоснователност на предявеният иск и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. За периода от постъпване на ищеца в затвора до 20.05.2016г, пет години преди подаване на исковата молба прави възражение за давност. Оспорва твърденията на ищеца, че условията в които е настанен и изтърпява наказанието лишаване от свобода са лоши не отговарят на действителността и това е видно от представените по делото доказателства. Твърди се, че в помещението, в което е настанен както и във всички останали в корпуса на затвора се извършват периодични освежавания, пребоядисвания, прозорците са с ПВЦ дограма, а цялата сграда на корпуса е санирана. Твърди, че служителите на администрацията на затвора са предприели всички необходими действия по осигуряване на достъп до  санитарен възел и постоянно течаща вода съобразно реда в мястото за лишаване от свобода, а по отношение на хигиената в килиите поддържането на добра хигиена в спалните помещения е отговорност на лишените от свобода, като ежемесечно им се раздават перилни и почистващи препарати.Твърди се, че от 01.09.2009г. всички спални помещения са с изградени самостоятелни и функциониращи санитарни възли, осигурена е необходимата дневна светлина и възможност за проветряване, а сградата на корпуса е санирана.Твърди, че ищецът е пребивавал в 117 спално помещение, където се намира и понастоящем, а   настаняването на лишените от свобода е съобразено със законовите изисквания за минимална квадратура за 4 кв.м. площ на човек.

Представителят на ОП Плевен изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, тъй като по делото не се установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата за вреди.

Съдът, като съобрази становищата на страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Видно от представената по делото справка/ стр. 73/ е, че А.М.С. в момента изтърпява наказание лишаване от свобода по НОХД 277/2018г. на ОС Плевен в размер на 13 години, с начало на изтърпяването 20.10.2017г. Видно от справката е, че С. е  изтърпял наказание лишаване от свобода в затвора Плевен в различни периоди – 02.02.2011г.- 06.12.2013г.,  от 06.12.2013г.- 30.01.2015г., от 01.08.2016г.- 28.10.2016г и за периода от 19.05.2017г.  досега.

Видно от представената по делото медицинска документация е, че ищецът е има  поставена диагноза ХОББ и получава ежемесечно лечение по НЗОК. Видно от представените по делото амбулаторни листове е, че освен ХОББ ищецът страда от смесена звукопроводна и невросензорна глухота-едностранна, с  нормален слух на другото ухо. Видно от представеното на стр. 78 писмо е, че във връзка с подадена от А.С. жалба адресирана до МП относно неполучена навреме инхалаторна помпа е била извършена проверка, при която е било установено, че  е налице забавяне в предоставянето на лекарственото средство, поради което е прието, че молбата на лишения от свобода е основателна и е обърнато внимание на медицинския специалист при затвора гр.Плевен да организира и планира снабдяването с лекарства осигурявайки непрекъснатост и последователност на лечебно-диагностичния процес. Видно от представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 90369/16.04.2021г.е, че на ищеца е определена 50 % ТНР, считано от 04.03.2021г  с водеща диагноза смесена звукопроводна и невросензорна глухота-двустранна, и придружаващи заболявания –смесена звукопроводна и невросензорна глухота-едностранна с намален слух на другото ухо и друга установена ХОББ. По делото е представено ЕР на ТЕЛК №158/29.06.2021г., от което е видно, че  са потвърдени процентите неработоспособност на ищеца.Видно от същото е, че като водеща диагноза е посочена смесена звукопроводна и невросензорна глухота и като придружаващо заболяване е посочена друга уточнена ХОББ.  По делото е представена епикриза /стро.92/, от  която е видно, че за периода 25.08.2020г.- 03.11.2020г ищецът е бил настанен в болница с диагноза хроничен бронхит-в обостряне, ХОББ в обостряне, окончателната диагноза е ХОББ в ремисия. Видно от епикризата е, че ищецът е постъпил за първи път в болничното заведение и до средата на 2020г. не е имал оплаквания, и 2-3 м. преди постъпването в болницата след вирусна инфекция е започнал да кашля и да се чувства отпаднал. Видно от представената по делото епикриза от МБАЛ проф.д-р П.С. АД Ловеч е, че на 10.09.2020г ищецът е бил приет в болницата с диагноза  остро сериозно възпаление на средното ухо.  Видно от представеното по делото рецептурна книжка е, че   ищецът получава лекарства чрез НЗОК за ХОББ.

Видно от представената по делото докладна записка от Р.Р.- младши инспектор в Затвора Плевен е, че от 01.09.2008г.  всички спални помещения в корпуса на Затвора Плевен са с изградени самостоятелни и функциониращи санитарни възли, разполагат с прозорци с ПВЦ дограма, които осигуряват необходимата дневна светлина и възможност за проветряване. През 2015г. сградата на затвора е технически обследвана и заснета, като са предприети мерки за енергийна ефективност, подменена е дограмата с ПВЦ. В периода 2018-2020г. е извършено външно саниране на сградата на корпуса на Затвора и периодично на всеки 6 месеца се извършва вътрешно пребоядисване на спалните помещения в корпуса на затвора.

Видно от представената по делото справка е, че считано от 10.09.2019г. ищецът е настанен в първа група, 117 спално помещение с още 11 лишени от свобода, в което ежегодно се извършват козметични ремонтни дейности и условията отговарят на установените стандарти. Преди това считано от 29.03.2018г. е пребивавал в 7 група, а от 18.07.2019г. до 10.09.2019г. е пребивавал в 4 група. Видно представената по делото справка е, че за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от л. св.С. в 117 спално помещение са настанявани от 7- до 12 лишени от свобода, като най-много лишени от свобода са били настанени в помещението през м. април и май 2021г.- 12 л. св., за периода м. септември 2019-месец декември 2019г.- 11 л. св. В останалото време различен брой от 7 до 10 лишени от свобода Видно от справката е, че размерът на спалното помещение е 48,4 кв. по архитектурен план. 

Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-медицинска експертиза, което като неоспорено от страните съдът приема за вярно, обективно и компетентно е, че   хроничната обструктивна белодробна болест е често срещано и лечимо заболяване, характеризиращо се с прогресивно ограничаване на въздушния поток и разрушаване на белодробната тъкан.  Причините за заболяването в голяма степен са аналогични на хроничния бронхит/ неуточнен. По наличните данни като предразполагащи фактори към развитие на хроничен бронхит при лишения от свобода А. М.С. може да се обсъждат тютюнопушене, фамилна обремененост/ от амбулаторен лист  № 278/12.04.2021г./ издаден от д-р О.Н. специалист по пневмология и фтизиатрия-майката и брата на ищеца боледуват от бронихална астма. Видно от заключението е, че хората с повишен риск за развитие на ХОББ включват – пушачите и пасивните пушачи, хора с отслабена имунна система и чести атаки от остър бронхит, хора изложени на дразнители на работното място и хора, които живеят в среда със замърсен въздух. По отношение на замърсения въздух като причина за  ХОББ ВЛ е посочило че повишените нива на замълсяване на въздуха са свързани с повишена заболеваемост на дихателните пътища сред хора живеещи в засегнатите райони.ВЛ е дало заключение, че диферинциалната диагноза хроничен бронхит е широка и обхваща множество заболявания, основно засятащи респираторния тракт. Сред някои от тези заболявания са кистозна фиброза, грип, пневмония, астма, чуждотяло в дихателните пътища, ХОББ. ВЛ е посочило ХОББ като усложнение на хроничния бронхит. Лечението на хроничен бронхит е комплексно, като включва редица лекарствени средства, инхалаторни, кортикостероидни, бронходилатори, муколитици, противовъзпалителни средства, както и кислородотерапия, когао е необходимо.  Според заключението най-важната превантивна мярка за намаляване риска от хроничен бронхит неуточнен е да се избягва или спре тютюнопушенето.Цигарения дим и дългогодишното тютюнопушене се асоциират с тежки белодробни увреждания при част от хората. Прекратяването им води до мигновено подобрение в общото състояние на пациентите.ВЛ е отговорило, че в конкретния случай  ХОББ  е често срещано и лечимо заболяване, характеризиращо се с прогресивно ограничаване на въздушния поток и разрушаване на белодробната тъкан.  Причините до голяма степен са идентични на хроничен бронхит/неуточнен. По наличните данни, предразполагащи фактори към развитие на хроничен бронхит при л.св.А.С. може да се  обсъждат пушене на тютюн, фамилна обремененост/ майка и брат, които боледуват от бронхиална астма/. В съдебно заседание ВЛ е уточнило, че когато ищецът е постъпил в затвора липсват данни да е страдал от това заболяване, но не може да каже кога е възникнало. От наличните данни не може да се твърди, че е възникнало в затвора, но липстват  данни да е имал това заболяване преди това. Уточнил е, че това е така тъй като когато някой постъпва на лечение, ако няма оплаквания се пише, че е клинично здрав, но това че в момента няма оплакванияне не означава, че това заболяване не го е имало и поради това не може да даде заключение, кота е възникнало заболяването, в случая когато е постъпил в затвора липсват данни за това заболяване у ищеца, но няма данни какво е било здравословното му състояние преди постъпването в затвора, поради което не може да се определи кога е възникнало заболяването. ВЛ е  отговорило, че в медицинската документация няма препоръка ищецът да бъде преместен в помещение за непушачи. Съдът кредитира заключението на ВЛ, което е неоспорено от страните,  като вярно, обективно и компетентно

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като ВЛ е дало заключение, е общата площ на спално помещение  117  е 48,36 кв.м. Според ВЛ спалното помещение е обзаведено  с десет отделни легла за настанените лица с обща площ 12,6 кв.м., десет шкафчета за лични вещи с обща площ 3,5 кв.м., четири маси и четири стола. Оборудването заема около 33 % от помещението.  Прозорците са четири с еднакви размери 1,05/1,70 кв.м. или с обща площ 7,14 кв.м.  Нормативно необходимата площ на прозорците в помещение 117 е 6,90 кв.м., което е по-малко от осигурената 7,14 кв.м. В помещението е изграден санитарен възел соборудван с тоалетна чиния и мивка за студена вода, има осигурен пряк достъп на дневна светлина чрез четири прозореца с PVC дограмасъс стъклопакет, прозорците а отваряеми и по този начин е осигурена възможност за естествено проветряване. Според ВЛ спалното помещение може да се обитава максимум от 12 души, и за исковия период в помещение 117 са обитавали от 7 до 12 души. Съдът е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза, от заключението на  която се установява че санитарния възел е изграден от ПВЦ панели, укрепени на метален профил. В него са монтирани порцеланова мивка 40/50 см., и тоалетна чиния с размери 40/60см, санитарния възел е обособен и не представлява жилищна площ. ВЛ е измерило площта на санитарния възел 1м. на 1,76 м.Съдът кредитира заключението на ВЛ, като вярно обективно и компетентно.

  По делото са представени доказателства, от които е видно че след проведено съдебно заседание на 06.12.2021г. със заповед № Л-3262/23.12.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание лишаване от хранителна пратка за 3 месеца, заради това че е давал лични вещи-закупувани от него цигари на друг лишен от свобода, за да чисти спалното помещение, в което е настанен С., което представлява нарушение на  чл. 96 т.3, чл. 97 т.2 ,чл.100 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗИНЗС. По повод на проведеното производство по налагане на наказание са представени обяснения от ищеца и от други лишени от свобода. Видно от дадените обяснения от ищеца е, че от време на време изпушва по една, две цигари защото има здравословни проблеми . Не отрича, че е закупувал цигари през исковия период. В съдебно заседание  ищецът е дал обяснения, че не пуши след престоя в болницата в Ловеч. В съдебно заседание на 06.12.2021г. дава обяснения, че е купувал цигари, които е давал на други лишени от свобода.Съдът намира, че не следва да кредитира писмените обяснения  на други  лишените от свобода приложени към преписката, тъй като те имат характер на свидетелски показания, което не са събрани по надлежния ред.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно  чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно тази разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

По отношение на първата искова претенция - за разболяването от хроничен бронхит, вследствие на лоши битови условия в затвора  съдът намира, че по делото се  доказа, че ищецът се е разболял от това заболяване, в какъвто смисъл е и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. В този смисъл са и събраните писмени доказателства-медицинска документация приложена по делото. Заболяването не се отрича и от ответника.  По делото не се доказа обаче, че това заболяване е причинено вследствие лоши битови условия в Затвора Плевен. От заключението на ВЛ по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че причините за това заболяване са комплексни, някои от тях са вследствие фамилна обремененост, каквато е установена с оглед данните на близки роднини, които страдат от бронхиална астма , друга е тютюнопушене, което не се отрича от ищеца за периода до постъпването му в болницата в затвора Ловеч.  По делото не се спори, а това е видно от заключението на ВЛ, че при постъпването си  в затвора Плевен ищецът е бил в добро общо състояние и не е отразено заболяване. По делото не се доказа, че по отношени на ищеца е имало предписание да бъде настаняван в помещение за непушачи, както и не са представени доказателства ищецът да е отправял искане до затворническата администрация да бъде преместен в такова помещение.Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-техниеска експертиза е, че в помещението в което е настанен ищеца има достатъчно прозорци и е осигурена възможност за проветряване. Следва да се отбележи, че проветряването на помещенията зависи от лишените от свобода пребиваващи в тях. Безспорно по делото, е че е установен период, през който е било забавено доставяне на предписаното лекарство на ищеца, но няма доказателства това да се е отразило негативно на здравословното му състояние. Видно от заключението на ВЛ по назначената експертиза и от заявеното от ВЛ в съдебно заседание, не може да се даде категоричен отговобри, че условията в затвора са предпоставка за заболяването на ищеца от хроничен бронхит.  С оглед изложеното съдът намира че претенцията на ищеца в тази и част е недоказана и следва да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил настанен в Затвора Плевен в 117 спално помещение, заедно с още  7 до 12 лишени от свобода. Това се установява от представената справка,която не е оспорена от ищеца. От заключението на ВЛ е видно, че размерът на помещението е 48,4 кв.м. и в него могат да пребивават най-много 12 лишени от свобода. Видно от заключението е, че оборудването  на спалото помещение - легла и шкафчета заема 33 % от обема и, прозорците са 4  с площ  7,14 кв.м. и площта им е по-голяма от нормативно определената площ от 6,90 кв.м.В спалното помещение е изграден санитаен възел от ПВЦ панели на метален профил и не представлява жилищно помещение. В съответствие с нормата на чл. 43 ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Съгласно чл. 43 ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м., а количеството дневна светлина, степентта на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течашавода, както и минимумът обзавеждане на спалните пощемещия се определят с Правилника за прилагане на закона. В тази връзка следва да бъде съобразена и практиката на ЕСПЧ за нарушение на чл.3 он ЕКЗПЧОС. В този смисъл е Решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по делото „“Н. и другите срещу България“ , с коено е прието, че  крайната липса на място в затворническата килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.Прието е, че желателния стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Приема се, че ако затворниците имат на разположние по-малко от три квадратни метра жилищна площ,  пренаселеността трябва да се чита толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо о други фактори до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предид пространството заемано от мебели и обзавеждане в килията. Съгласно пар. 167 от същото ршение при оценката дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение липсата на лично пространство трябва да се вземат предвид следните фактори-всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане, всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадтратни метра жилищна площ и  размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някой от тези елементи сама по сее си поражда сериозно предположение, че условияга на задържане са нарушение на този член. В пар. 168 е посочено, че освен размерът на наличното пространство, други аспекти на физическото състояние на задържане също са от значение за оценката на съответствие с чл.3 от Конвенцията. Тези елементи включват достъп до упражнения на открито, естествена светлина или въздух, наличие на вентилация, адекдатност на отоплението, възможност за използване на тоалетната в уединение и съответствие с основни санитарни и хигиенни изисквания. Съгласно чл.20 от ППЗИНЗС, за всеки затвор се определя максимания брой лишени от свобода, коит могат да бъдат настанени съгласно разполагаемата жилищна площ, а в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневн светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление и отопление и проветряване се определят в зависимост от съответните стандарти за обществените сгради. На лишените от свобода де осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 21 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.От събраните по делото доказателства се установява, че спалното помещение, в което е настанен ищеца е оборудвано с прозорци, легла шкафчета за лични вещи, маси столове, като в площта на спалното помещение която е 48,4 кв.м. е включена и площта на санитарния възел 1,76 кв.м., която не представлява жилищна площ, т.е. жилищната площ в спалното помещение е 46,64 кв.м. , следователно за да бъде изпълнено изискването за най-малко 4 кв.м. жилищна площ на лишен от свобода в помещение № 117 трябва да бъдат настанени най-много 11 лишени от свобода. С оглед обстоятелството, че 33  % от помещението е заета от вещи –легла, маси и столове, при настаняване на повече от 11 човека вероятно е било затруднено свободното разминаване и придвижване в помещението. С оглед на изложеното и предвид справката, представена на стр. 234 от делото съдът намира, че са нарушени правата на ищеца визирани в разпоредбата на ччл.3 ал.2 от ЗИНЗС чрез бездействието на отвентика да осигури достатъчна жилищна площ на ищеца по време на престоя му в Затвора Плевен за периода м. април 2021г.- 26.05.2021г., когато в помещението са били настанени 12 лишени от свобода. С оглед уредената в чл.5 от ЗИНЗС оборима презумпция за наличие на вреди, в случая те се предполагат и не следва да се доказват от ищец, поради което в тази част искът е основателен. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 20000 лв./ подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека. Този съд при спазване на същите принципи за справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България. При тези данни и съобразяване с периода на пребиваване от 55 дни, за които е установено нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС по 4,50 евро на ден съобразно практиката на ЕСПЧ, настоящия състав приема за справедливо обезщетение в размер на 481 лв като за разликата до претендираните 20 000 лева,  за периода от 21.03.2018г.01.04.2021г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на направените в производството разноски от на ГДИН - юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК е неоснователна. Съгласно  чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на такава отговорност, то такава не може да се търси. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.284 от ЗИНЗС, Административен съд-Плевен,  първи състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на А.М.С. ЕГН ********** ***, сумата 481 лв  съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен, касаещи условията за пребиваване  в Затвора Плевен за периода 01.04.2021г.- 26.05.2021г., като за разликата до претендираните 20000 лв, както и за претенцията, че в резултат на усовията в затвора Плевен се е разболял от хроничен бронхит, и за периода 21.03.2018г.- 31.03.2021г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14- дневен срок от получаване на съобщението, пред Тричленен състав на Административен съд- гр. Плевен.

 

АДМ. СЪДИЯ :