№ 473
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000389 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от П. П. П., ЕГН **********, ****
и Н. Е. Н., ЕГН **********, **** въззивна жалба против постановеното от
П.о.с. по т. дело № 751/2021 г. решение № 176 от 11.05.2022 г.
Решението от страна на П. се обжалва в частта, с която се отхвърля
претенцията му за осъждането на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да му
заплати сумата от 40 000 лв. за обезщетяване на претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08. 05.
2020 г., на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л., която сума се равнява на разликата
между претендираните пред ПОС 55 000 лв. и присъдените с решението
15 000 лв.
Решението от страна на Н. се обжалва в частта, с която се отхвърля
претенцията й за осъждането на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да й
заплати сумата от 10 000 лв. за обезщетяване на претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинените й телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08. 05. 2020
1
г., на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л., която сума се равнява на разликата между
претендираните пред ПОС 15 000 лв. и присъдените с решението 5 000 лв.
Те обжалват решението и в частта за разноските с оглед на това, че
същите са определени по съразмерност съобразно присъдените от ПОС суми.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваните части, иска се отмяната им
и постановяване на друго уважаващо исковете им в пълните предявени
размери.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 21.10.2021 г. в ПОС е постъпила изходяща П. П. П., ЕГН
**********, **** и Н. Е. Н., ЕГН **********, **** искова молба против ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С.
В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 08. 05. 2020
г. на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л. настъпило ПТП. То било виновно
причинено от П. К. Д., който управлявал лек автомобил „М.****“, рег. № **
**** ** с висока скорост, поради което при навлизане в десен завой на пътя
изгубил управление и преминал в насрещната лента за движение. В нея се
движел управлявания от П. П. лек автомобил „Ф.Р.“ , рег. № ** **** **. С
оглед на това последвал сблъсък между двете превозни средства.
Произшествието довело до образувано ДП № 213/ 2020 г. на РУ на МВР гр.
К.. То обаче приключило с Постановление на ОП. - гр.П. от 22.07.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство поради смъртта на дееца.
Следствие на същия П. получил травма на интраабдоминални органи,
без открита рана в корема, множество счупвания на ребра, контузия на гръден
кош, контузия на коремна стена, травма на долни крайници изразяващи се в
разкъсно контузни рани на същите. Последните наложили хирургична
обработка на лявата подбедрица, поради което и към настоящия момент
ищецът имал голям белег на същата. Той съответно го загрозявал, създавал му
неудобство и притеснения.
В управлявания от П. автомобил пътувала и Н. Н.. Тя в следствие на
удара получила травма на интраабдоминални органи, без открита рана в
2
корема, повърхностна травма на гръден кош, повърхностна травма на долни
крайници. Последната станала причина дай й остане белег на десния долен
крайник, причиняващ загрозяване и създаващ притеснения и срам.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди от страна на виновния за
инцидента водач. Те се определят на 55 000 лв. за П. и на 15 000 лв. за Н..
В тази връзка е посочено, че към момента на произшествието за лекия
автомобил „М.****“ имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, което ангажирало
отговорността на застрахователя за описаните по-горе неимуществени вреди.
Ищците в тази връзка предявили претенция на 22.04.2021 г., но до
предявяване на исковата молба плащане не било извършено.
На таза база се излагат доводи, че за тях е налице интерес от
претендиране на обезщетението по съдебен път. Отправено е искане за
осъждане на застрахователя да заплати на П. сумата от 55 000 лв., а на Н.
сумата от 15 000 лв. ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. - деня на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало
такъв.
С него не се оспорват направените с ИМ твърдения досежно механизма
на настъпване на ПТП-то и получените при същото увреждания от страна на
ищците. Не се оспорва и това, че за лекия автомобил „М.****“ е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на
оспорване са претърпените от ищците болки и страдания и размерът на
дължимото им се за тях обезщетение. Така е изложено становище, че на П. се
дължи сумата от 15 000 лв. , а на Н. тази от 5 000 лв.
ДИМ, респ. отговор на същата не са подавани.
Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства
съдът е постановил решението предмет на обжалване.
С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
репариране на причинените на ищците неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
3
Направен е анализ на уврежданията, които те твърдят да са им
причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със
събрания по делото доказателствен материал относно изживяванията им и
периода на възстановяване е прието, че на П. се дължи обезщетение от 15 000
лв., а на Н. такова от 5 000 лв.
По отношение на претенцията за присъждане на лихва е казано, че
такава се дължи от по-ранната от двете дати-тази на уведомяване на
застрахователя от застрахования за настъпване на застрахователното събитие
или тази на предявяване на застрахователната претенция от пострадалите.
В случая е посочено, че няма данни за същите, но било безспорно, че
претендирания с ИМ начален момент за присъждане на лихва е последващ
този на изпращане на искането на пострадалите за изплащане на обезщетение.
Това станало приина лихвата да се присъди от 22.07.2022 г.
Недоволни от решението са останали двамата ищци и са обжалвали
същото в отхвърлителните му части.
В жалбата си те излагат подробни съображения за неправилност на
същото по отношение на определения размер за обезщетяване на
неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като в тази
връзка е направен подробен анализ на получените от двамата жалбоподатели
увреждания и техните преживявания.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
4
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая по делото не са представени доказателства установяващи
предявяването претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Представени са обаче две на брой писма от 12.05.2021 г. , които изхождат от
5
ответника и са адресирани до всеки от ищците. С тях те се уведомяват, че не
е налице основание за изплащане на обезщетение поради липсата на акт
установяващ виновността на водача управлявал застрахованото при ответника
МПС. Те съответно е достатъчно да се направи извод, че са били отправени
застрахователни претенции и за отказ за изплащане на обезщетения по повод
на същите.
Това съобразено с липсата на оспорване на тези обстоятелства от
ответника обуславя интересът от търсене на обезщетенията по съдебен ред.
В случая съдът е разгледал тези искови претенции, като предмет на
преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във
връзка с тях. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия
правен спор, т.е. следва извод за допустимост на същото.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
6
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от изложеното по- горе решението на ПОС в осъдителната му
част не е обжалвано и е влезнало в сила. Това значи, че въпросите досежно
наличието на елементите от ФС обуславящи отговорността на застрахователя,
за които стана реч по - горе са разрешени със СПН и не подлежат на
пререшаване.
Реално в случая пред ПАС единствено е пренесен спора за това какъв е
справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
база реално претърпените от ищците травматични увреждания.
Относно размера на дължимото обезщетение следва да се посочи, че
според чл. 52 от ЗЗД то се определя от съда по справедливост. Това
съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е
изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ
характера на увреждането, начина, по който то се е отразило на физическото,
духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото и психичното състояние следва да се има предвид и
7
периода, за който са били влошени.
В случая по делото за установяване получените от двамата ищци
увреждания са събрани писмени доказателства и е изслушана е съдебно
медицинска експертиза. За изживяваният им следствие на същите е разпитан
един свидетел.
От представените писмени доказателства и приетата по делото
медицинска експертиза се установява, че П. П. в следствие на ПТП-то е е
получил травма на други интраабдоминални органи без открита рана в
корема, контузия на гръден кош, контузия на коремна стена, травма на долни
крайници, разкъсно- контузна рана по лявата подбедрица, порезни рани по
дясната подбедрица, кръвонасядане по лявото бедро. Тази група травми
спопес експерта са довели до разстройство на здравето извън случаите
посочени на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. до такова причинено от леки телесни
повреди. Експертът е установил, че следствие на катастрофата П. е получил и
множество счупвания на ребра (от 4 до 8), което е довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата, т.е. съставлява средна телесна
повреда.
По повод на тези увреждания експертът сочи, че ищецът е пролежал в
УМБАЛ „С.Г." гр.П. за времето от 09.05.2020 г. до 14.05.2020 г. където е била
извършена хирургична обработка на раните на лявата подбедрица, направени
му са образни изследвания и му е прилагано лечение с обезболяващи,
антибиотици и т.н. Хирургичната интервенция е била свързана със зашиване
на получените разкъсвания. Те видно от констатациите на вещото лице
направени на база извършения за изготвяне на експертизата преглед са довели
до оставяне на белези. Единият е с дължина 10 см. и е придружен със следи
от 9 шева. Другият е с дължина 2 см и е придружен със следи от 1 шев.
Споменава се и за хирургичен белег на лявото коляно с дължина 6 см. и следи
от 5 шева. По отношение на тези три белега вещото лице прави извод, че
същите няма как да изчезнат и ще остана за цял живот. Направена е и
констатация , че възстановяването на пациента от травмите е пълно, като
единствено би могло да се изпитват болки при някакви физически
натоварвания.
Информация за наличието на травми от този тип като цяло се съдържа и
в показанията на разпитания по делото свидетел. Те разбира се с оглед
8
липсата на медицинско образование на свидетеля не са така конкретни.
Независимо от това от думите му става ясно за наличие на увреждания на
крайниците, за шевове по левия долен такъв, за счупване на ребрата и за
пролежаване в болница за около 4 дни. Споменава се за интензивни болки
след изписване от болницата, за продължителност на същите, а и на самото
лечение около 2 месеца. Счупването на ребрата се свързва и с спазване на
постелен режим. То и травмите на крака се свързват и със затруднения в
предвижването.
Стресът от самата катастрофа, пролежаването в болницата,
получаването на леки и средни телесни увреждания, болките от същите,
двумесечният период на възстановяване, затрудненото предвижване и факта,
че на лявата подбедрица ще останат трайни белези за цял живот навеждат
ПАС до извод, че за обезщетяване на всичко това на П. следва да се заплати
сумата от 25 000 лв.
Не точно в този смисъл е решението на ПОС, което налага отмяна на
същото в отхвърлителанта част за сумата от 10 000 лв. и постановяване на
друго осъждащо застрахователя да заплати същата.
В останалата обжалвана част отхвърляща иска му за разликата между
претендираните 55 000 лв. и дължимите 25 000 лв. то ще се потвърди.
По отношение на ищцата Н. следва да се посочи, че от писмените
доказателства и експертизата се установява, че тя е получила травма на други
интраабдоминални органи без открита рана в корема, повърхностна травма на
гръден кош, повърхностна травма на долните крайници, порезна рана по
дясната подбедрица, две кръвонасядания по лявата подбедрица. Тези травми
се определят от вещото лице като леки телесни увреждания по смисъла на
НК. По повод на същите на ищцата също се е наложило да пролежи в
УМБАЛ „С.Г." гр.П. за времето от 09.05.2020 г. до 14.05.2020 г. където е била
извършена обработка на раната на дясната подбедрица, направени са образни
изследвания и е прилагано лечение с обезболяващи, антибиотици и т.н.
Видно от заключението към момента ищцата е възстановена напълно, като
разкъсаната рана на дясната подбедрица е оставила белег с размер от 7 см.,
който няма да изчезне и ще остане за цял живот. И тук експертът споменава
за възможност от слаби и епизодични болки при някои физически
натоварвания.
9
Разпитаният свидетел също излага данни за травми от типа описан по-
горе. В показанията му периода на възстановяване е определен общо за
двамата ищци на два месеца, но за ПАС този на ищцата с оглед по- лекия
характер на травматичните увреждания безспорно е бил по- кратък. По малки
по тази причина за ПАС ще са и изтърпените болки и страдания. С оглед на
това за обезщетяване на вредите от стреса, болките и факта, че белегът на
десния крак на ищцата ще остане за цял живот й се дължи обезщетение от
5 000 лв.
В този смисъл е решението на ПОС, което сочи, че то в тази му част
следва да се потвърди.
Върху сумата от 10 000 лв., която допълнително се дължи на ищеца П.
се дължи и законна лихва. При определяне на момента, от който същата се
начислява следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 429 КЗ. В ал.2, т. 2 на
същата е предвидено, че при застраховане на гражданската отговорност в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В ал. 3 на
чл. 429 от КЗ се сочи, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита
на отговорност считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.п 430, ал.1, т.2 КЗ и тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. При отговорността по чл. 45
от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва от момента на увреждането. Това
сочи, че тази законна лихва се дължи и от застрахователя считано от
посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент и се начислява върху
дължимото обезщетение за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди по чл. 45 от ЗЗД.
В случая лихвата се претендира от 22.07.2021 г. Тази дата видно от
споменаните по- горе две писма на ответника във връзка с искането на
пострадалите за заплащане на обезщететние е последваща момента на
предявяване на искането и обезщетението се дължи със законната лихва от
тази дата.
Изложеното налага промана на решението на ПОС и в частта за
разноските. По тази причина ЗД „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати
на П. П. П. още 490 лв. разноски по съразмерност за производството пред
ПОС, а на адвокат В. Д. М. още 402 лв. адвокатско възнаграждение на
10
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство
на П. П. П. в производството пред ПОС.
Съответно решението на ПОС следва да се отмени за сумата от 487, 20
лв. в частта, с която П. е осъден да заплати на ответника разноски по
съразмерност за адвокат, която сума се равнява на разликата между
присъдените 1927, 20 и дължимите по съразмерност 1 440 лв.
За производството пред ПАС, Н. Е. Н. следва да бъде осъдена да
заплати на застрахователя направените от него във връзка с жалбата й
разноски за адвокат. Те са в размер на 1080 лв. с ДДС. Минимумът на адв.
възнаграждение с начислен ДДС съобразно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед размера на обжалваната
част от решението е 996 лв. Това прави възражението за прекомерност
неоснователно и Н. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1080 лв.
Във връзка с жалбата на П. и частичната основателност на същата
застрахователят следва да бъде осъден да му заплати по съразмерност
съобразно обжалваната част от решението направените от него разноски за
производството пред ПАС в размер на 200 лв., а на адвокат В. Д. М.
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото
процесуално представителство на П. пред ПАС в размер на 432, 50 лв.
П. също дължи на застрахователят по съразмерност разноски за адвокат.
Те видно от данните по делото са в размер на 2160 лв. с ДДС. Минимумът на
адвокатското възнаграждение с начислен ДДС съобразно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед размера на
обжалваната част от решението е 2076 лв. Това прави възражението за
прекомерност неоснователно и П. следва да бъде осъдена да заплати по
съразмерност сумата от 1620 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от П.о.с. по т. дело № 751/2021 г.
решение № 176 от 11.05.2022 г. в частта, с която се отхвърля искът на П. П.
П., ЕГН **********, **** за осъждането на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********,
**** да му заплати сумата от 30 000 лв. за обезщетяване на претърпени от
11
него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08.05. 2020
г. на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л., която сума се равнява на разликата между
претендираните 55 000 лв. и дължимите според ПАС 25 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното от П.о.с. по т. дело № 751/2021 г. решение №
176 от 11.05.2022 г. в частта, с която се отхвърля искът на П. П. П., ЕГН
**********, **** за осъждането на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да му
заплати сумата от 10 000 лв. за обезщетяване на претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08.05. 2020
г. на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на П. П. П.,
ЕГН **********, **** още 10 000 лв. ведно със законната лихва от 22.07.2021
г., за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания при
ПТП, осъществило се на 08.05. 2020 г. на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от П.о.с. по т. дело № 751/2021 г.
решение № 176 от 11.05.2022 г. в частта е отхвърлен искът на Н. Е. Н., ЕГН
**********, **** за осъждането на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да й
заплати сумата от 10 000 лв. за обезщетяване на претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинените й телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08.05.2020
г., на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л., която сума се равнява на разликата между
претендираните пред ПОС 15 000 лв. и присъдените с решението 5 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на П. П. П.,
ЕГН **********, **** още 490 лв. разноски по съразмерност за
производството пред ПОС.
ОТМЕНЯ постановеното от П.о.с. по т. дело № 751/2021 г. решение №
176 от 11.05.2022 г. в частта, с която П. П. П., ЕГН **********, **** е осъден
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** сумата от 487, 20 лв.
разноски по съразмерност за адвокат, която сума се равнява на разликата
между присъдените 1927, 20 лв. и дължимите по съразмерност 1 440 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на на
адвокат В. Д. М., ЕГН **********, **** още 402 лв. адвокатско
12
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото
процесуално представителство на П. П. П. в производството пред ПОС.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на на
адвокат В. Д. М., ЕГН **********, **** сумата от 432, 50 лв. представляващи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото
процесуално представителство на П. П. П. в производството пред
Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на П. П. П.,
ЕГН **********, **** сумата от 200 лв. представляваща разноски по
съразмерност за производството пред ПАС.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, **** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК *********, **** сумата от 1620 лв. представляваща направени по
съразмерност разноски за адвокат в производството пред Пловдивския
апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Е. Н., ЕГН **********, **** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК *********, **** сумата от 1080 лв. представляваща направени разноски
за адвокат в производството пред Пловдивския апелативен съд.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13