О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1351

03.07.2023г., гр. Плевен

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛЕВЕН, седми административен състав, на трети юли две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №530/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от л.св. Г.В.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, против И. Х. П., служител на ГДИН в Затвора Плевен, за присъждане на обезщетение в размер на 305 лв. за причинени материални вреди, лихва за забава върху главницата в размер на 150 лв. и законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

Първоначално производството е образувано пред РС - Плевен, гр.д. № 2283/2022г. Делото е изпратено по подсъдност на АдмС –Плевен с Разпореждане №1232/17.03.2023г. по гр.д. № 2283/2022г. по описа на РС – Плевен.

Видно от приложена по делото справка е, че л.св.В. е подал искова молба против Административен съд Плевен с искане за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ и е образувано адм.дело №667/2021г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Плевен, с оглед цената на иска. В Районен съд Плевен е образувано гр.д.№20214430105586 по описа на съда. Поради изменение цената на иска, с протоколно определение от 05.10.2022г. делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд Плевен. След отвод на всички съдебни състави в ОС – Плевен, делото е изпратено за разглеждане в ОС – Русе, където е образувано гр.д. №30 по описа на ОС – Русе за 2023 г. Производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Съдията-докладчик намира, че са налице основанията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отвод от разглеждане на производството по следните съображения:

Разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6 (1) от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото.  За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.   

Предвид принадлежността на съдия-докладчик към състава на Административен съд Плевен, против който съд ищецът В. е предявил искова молба за обезщетение в размер на 30 000 лв., са налице обстоятелства, които могат да окажат влияние върху обективността и безпристрастността на съдията-докладчик по настоящото дело, както и да породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност. Не е в интерес на правосъдието и на самия жалбоподател делото да се разгледа от съдия, който поради изложеното не може да бъде обективен, респективно да се породят съмнение в обективността и безпристрастността на съдията при разглеждане на делото.

Ако по какъвто и да е начин се обективира индиция за оказан натиск, предубеденост или пристрастие, съдията не само е длъжен да приеме в този случай направено искане за отвод, но и сам, по свой почин, да се отведе от разглеждане на делото, за да не постави под съмнение обективността на своя акт, с който решава въпросите по повдигнатия пред него спор. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ  (решение от 10.07.2008г. по иск №67719/01 по делото „Михалков срещу България“, решение от 05.04.2018г. по иск № 28417/07 по делото „Боян Господинов срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото „Файндлей cрещу Великобритания“, решение от 03.05.2007г. по иск № 7577/02 по делото „Бочан cрещу Украйна“ пo иск 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им органи. Във връзка с изложеното се обективират обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и е налице основание за отстраняване по реда на чл.22, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК на съдия Габриела Христова от участие в производството по адм. дело №530/2023г. по описа на Административен съд Плевен.

По тези съображения съдията докладчик намира, че в интерес на правосъдието е необходимо отстраняването му от разглеждане на делото, за да се гарантира справедливото и законосъобразно решаване на спора.

Поради изложеното и на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК във връзка с чл.22, ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТВЕЖДА СЕ от разглеждане на адм. дело № 530 по описа за 2023 година на Административен съд Плевен съдия Габриела Христова.

Делото да се докладва на административния ръководител на Административен съд Плевен за определяне на друг съдия-докладчик.   

         Определението не подлежи на обжалване.  

                                              

Административен съдия: /п/