РЕШЕНИЕ
№ 7151
гр. София, 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110157202
по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ............, със седалище и адрес на управление ..........,
представляван заедно от ......... и ......... – изпълнителени директори, чрез
процесуалния си представител ......... – юрисконсулт, твърди в исковата си
молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати
посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 18.05.2018 г. в
........., при извършване на СМР на обект в близост до ..........., когато били
нанесени щети на паркирания лек автомобил марка/модел ........., застрахован
при ищеца. Тъй като дружеството, извършвало СМР имало дсключена
застраховка „Професионална отговорност“ с ответника, за ищеца възниква
правден интерес да поиска от съда да осъди ответника да заплати процесната
сума. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по
делото разноски.
Ответника......... със седалище и адрес на управление ...........,
представлявано от ........... – главен изпълнителен директор и ........ –
1
изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител .......... –
юрисконсулт, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в
който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с
което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетата и приложена като доказателство по делото
застрахователна полица № ......... от .........г. между собственика на лек
автомобил марка/модел ......... и ищцовото дружество бил сключен договор за
застраховка "Каско", с период на действие 00:00 часа на 01.04.2018 г. – 24:00
часа на 31.03.2019 г. От приетото и приложено като доказателство
уведомление за настъпило застрахователно събитие е видно, че лицето Р. А.
М. е подал уведомлението, като е посочил, че на 18.05.2018 г. автомобила е
бил паркиран до ...............“, в близост до строеж и същият го е заварил
напръскан с бетон.
А. По отношение на производството по реда на чл. 193 от ГПК.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника
юрисконсулт ......... е оспорил представеният с исковата молба двустранен
констативен протокол от 18.05.2018 г. След като съдът е разпоредил на осн.
чл. 193, ал. 2 от ГПК ищеца да заяви, ще се ползва ли от така оспореното
писмено доказателство, в съдебното заседание, проведено на 17.03.2023 г.
процесуалният представител на ищеца юрисконсулт .........заявява, че ще се
ползва от така представения документ, поради което с протоколно
определение съдът е открил произовдство по чл. 193 от ГПК, като е дал
възможност на ищеца да ангажира доказателства във връзка с така откритото
производство. Доказателствени искания не са направени от страна на ищеца,
като единственото изявление е, че свидетелските показания на разпитания
свидетел Р. А. М. са достатъчни.
Съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Процесният двустранен протокол не се отнася до пътнотранспортно
2
произшествие, същият е ненадлежно попълнен, не са налице данни за
представителната власт на подписалите го от името на юридическите лица.
Свидетелските показания са опосредствени, лицето не е присъствало по време
на събитието, и предава единствено товна, което е чул от разказа на
работниците на строителния обект, които не е ясно също така доколко са
обективни. От свидетелските показания на свидетеля Р. А. М. се установява,
че той е подписал протокола, въпреки, че неговото име не фигурира в него и
че е служител по трудов договор на дружеството, собственик на процесния
автомобил. Той обаче не е бил свидетел на случката, и е заварил автомобила
вече напръскан с бетон, като всички останали обстоятелства, за които
свидетелства, са по думи на трето, неустановено лице, което се е представило
като служител от строителния обект. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ГПК съдът
извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез
разпит на свидетели или чрез вещи лица. Ищеца не ангажира никакви други
доказателства, не поиска да бъдат разпитани други свидетели, освен
свидетеля М., доколкото в оспорения протокол фигурира още един подпис, за
който не е ясно дали е автентичен. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ГПК след
проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано,
или че документът е неистински, като в последния случай той го изключва от
доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето
определение. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ГПК съдът може да се произнесе по
оспорването на документа и с решението по делото, като в този случай
документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора. С оглед
горното съдът счита, че следва с настоящото решение оспорения двустранен
констативен протокол от 18.05.2018 г. да бъде признат за неистински, следва
същият да бъде изключен от доказателствата по делото и след влизане на
решението в законна сила да бъде изпратен на..............., ведно с препис от
решението.
Б. По отношение на иска по чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото предявеният иск се основава най-вече на документа, който
беше оспорен и съответно признат за неистински от съда, не следва да се
обсъждат другите доказателства по делото, доколкото и изготвената съдебна
автотехническа експертиза се основова основно на него, и исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни недоказани.
3
С оглед изхода на делото ответника има право на разноски на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, като същия е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, на осн. чл. 78, ал.
8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 194, ал. 2 и 3 от ГПК следният документ,
приложен като доказатество по делото – двустранен констативен протокол от
18.05.2018 г. /заверен от ищеца препис на лист 6 от делото/, за
НЕИСТИНСКИ.
ИЗКЛЮЧВА на осн. чл. 194, ал. 2 и 3 от ГПК следният документ,
приложен като доказатество по делото – двустранен констативен протокол от
18.05.2018 г. /заверен от ищеца препис на лист 6 от делото/, от
доказателствата по делото.
След влизане на решението в законна сила ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
служебно изготвени заверени преписи от признатият за неистински и
изключен от доказателствата по делото документ – двустранен констативен
протокол от 18.05.2018 г. /заверен от ищеца препис на лист 6 от делото/, и
настоящото решение на ............... съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ............., със седалище и адрес на
управление .........., представляван заедно от ........ – ........и ........ –
изпълнителени директори, против ........., със седалище и адрес на
управление ........., представлявано от .......... – главен изпълнителен
директор и ........ – изпълнителен директор, искове с правно основание чл.
411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 4
557, 90 лева /четири хиляди петстотин петдесет и седем лева и деветдесет
стотинки/, представляваща невъзстановено от ответника застрахователно
4
обезщетение за причинените имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
21.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ......., със седалище и адрес на управление ..........,
представляван заедно от ........ и ......... – изпълнителени директори, да
заплати на ........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от ...........– главен изпълнителен директор и ........... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от
НЗПП.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5