Решение по дело №1605/2012 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер …………..…/………март, Година 2013, град  Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                      ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и първи февруари                      Година 2013

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

Секретар В.П.

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

търговско дело номер 1605 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано след като с определение №398/23.05.2012г. по т.д. №184/2012г. състав на ВКС, ІІ т.о., е отменил определение №5037/08.11.2011г. по т.д. №1724/2011г., с което в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК е било прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на Ц.И.В. ***, и е върнал делото на Варненски окръжен съд „за извършване на последващи процесуални действия за разглеждане по същество на спора”.

 

След неколкократно поправяне и уточняване на исковата молба, с разпореждане №9779/11.09.2012г. исковата молба е приета за редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК.

С нея от ищеца Ц.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: *******, чрез адвокат П.Т., срещу ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т., са предявени искове за заплащане на сумата 96 000 лева, представляваща причинена щета в резултат на неизпълнение от страна на банката на договорното й задължение по сключения между страните договор за ипотечен кредит от 17.10.2008г. да предостави кредитната сума по банковата сметка на продавача Т. В. К. по предварителен договор от 05.09.2008г. в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД или лично на ищеца – кредитополучател, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.05.2011г., до окончателното й заплащане.

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.82, във вр. с чл.63 от ЗЗД, съответно по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Наред с това ищецът е предявил и инцидентен установителен иск за установяване в отношенията му с ответника несъществуването на основание, легитимиращо Т. В. К., трето лице по кредитното правоотношение и продавач по сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.09.2008г., да се разпорежда и получава средства от разплащателната сметка на ищеца открита при ответника – BG38UBBS80021064489020.

Ищецът Ц.В. твърди, че между него и ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД бил сключен договор за кредит, финансирането по който имал за цел да осигури покупката и извършването на ремонт на недвижим имот - апартамент, за който ищецът е имал сключен предварителен договор за покупко-продажба с трето лице - Т. В. К.. Твърди, че между страните по делото е съществувала договореност, възлагаща на ответника след отпускане на кредита и заверката на сумата по разплащателната сметка на ищеца, да изплати договорената цена за покупката на жилището срещу представяне на посочените в договора за кредит документи – договор за покупко-продажба, удостоверение за вещни тежести, установяващо, че имота е чист от вещни тежести в полза на трети лица и вписана ипотека, първа по ред, в полза на кредитодателя. В кредитния договор било договорено начинът на усвояване на отпуснатите средства по кредитното финансиране да се извърши служебно от ответника чрез превод на същите по сметка на продавача на имота.

Позовавайки се на тези основни правни положения в отношенията си с ответника, ищецът  твърди, че последният не е изпълнил и е нарушил договорния регламент, като е допуснал средствата да бъдат получени от продавача без да са изпълнени условията и изискванията за това, като е допуснал средствата от разплащателната сметка на кредитополучателя да бъдат изтеглени от продавача на апартамента без за целта да е съществувало разпореждане или пълномощно, издадено от ищеца – кредитополучател.

 

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД („ОББ” АД), гр. С. оспорва исковете като твърди, че ищцата се е разпоредила с отпуснатите по кредитното финансиране средства по разплащателната й сметка, като е издала платежно нареждане – разписка, нареждащо на банката да изплати в брой на Т. К. процесната сума. Оспорва наличието на мандатно правоотношение с предмет целевото разходване на средствата и разпореждането с тях с оглед предмета на кредитното финансиране, като в условие на евентуалност твърди, че платежното нареждане е задължително за банката и има правопогасяващо действие спрямо мандатното правоотношение.

 

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че е била открита разплащателна сметка, предназначена да обслужи интересите на титуляря, свързани с покупката на жилище, които интереси са и обект на кредитиране от ответната банка, обслужваща самата разплащателна сметка. Разплащателната сметка е заверена с отпуснатите по кредита средства и съгласно условията за разходване на тези средства, платежната операция е възложена да се извърши по безкасов път на банката, която, съобразно платежните инструкции на титуляря на разплащателната сметка, следва да завери сметката на продавача на жилището в друга банка. Изискванията на плащането на цената по покупко-продажбата е заличаване на съществуващата ипотека, учредена от продавача в полза на трето лице – банката, при която продавача Т. К. е открил сметката, по която следва да се извърши плащането.

Безспорно е установено от представените доказателства, че средствата от разплащателната сметка са усвоени по разпореждане на трето лице, различно от титуляря на разплащателната сметка, като това трето лице е идентично с продавача по сключения с титуляря на разплащателната сметка – ищцата Ц.В. предварителен договор за покупко-продажба на жилище, последния явяващ се купувач по този предварителен договор. Разпореждането със средствата по разплащателната сметка от продавача по предварителния договор по сметка на последния не установява права на разпореждане въз основа на специално пълномощно, нито пък същия да е назначен по договора за разплащателна сметка като трето лице - разпоредител със средствата по нея, нито се установява да е регистриран спесимен на продавача по разплащателната сметка в качеството му на разпоредител със средствата по нея. Платежната операция, задължила средствата по разплащателната сметка, не удостоверява изпълнение на самите условия, посочени в договора за разплащателната сметка - заличаването на договорната ипотека на закупуваното жилище, прехвърляне на собствеността върху него на купувача, титуляр на разплащателната сметка, освободена от вещни тежести.

При така установената фактическа и правна обстановка, се налагат следните изводи:

Налице е договор за разплащателна сметка, който по своите характеристики разграничава две основни групи правоотношения - договор за влог на парични средства и мандат за тяхното управление и разпореждане. В този ред е и трайната съдебната практика – Решение №7030 от 30.10.2012г. на СГС по в.гр.д. №680/2012г.

Налице е нарушение на законовите разпоредби относно това кой има право да се разпорежда със средствата по разплащателната сметка, определящо по смисъла на чл.51, ал.1, изречение последното от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), процесната платежна операция от разплащателната сметка на ищеца като неразрешена. Банката, на която е възложено съхранението, управлението и разпореждането със средствата по разплащателната сметка, не установява наличието на съгласие от платеца за извършване на платежната операция. В този ред платежната отговорност на банката като доставчик на платежните услуги по разплащателната сметка на ищеца е надлежно установена и същата дължи, съгласно чл.57 от ЗПУПС, възстановяване в пълния размер по разплащателната сметка на ищеца стойността на неразрешената платежна операция. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №110 от 09.07.2010г. на ВКС по т.д.№911/2009г., II т.о., ТК.

 

Горните правни изводи напълно кореспондират на установените по делото правни положения:

Осъществено е касово изплащане на средствата, налични по разплащателната сметка, въз основа на представено от трето лице платежно нареждане в клона на банката, при който е открита разплащателната сметка. Представеното  платежното нареждане за извършване на касова операция не е придружено с необходимото за целта нотариално заверено пълномощно, легитимиращо правото на трето лице да получава касови разплащания по процесната сметка. Несъмнено изплащането на каса на средства от сметка на лице, различно от титуляря на последната, изисква пълномощно на получателя на средства за извършване на касовото разплащане - положение, за което банката следи служебно с оглед правилата за извършване на съгласувана платежна операция. Доказателствената тежест за установяване на съгласието на титуляря за извършване на касово изплащане се носи от доставчика на платежната услуга и същата включва удостоверяване на представителната власт на трето лице за получаване на сумите, която представителна власт, съгласно общите правила на банката и действащите нормативи (ЗПУПС) предпоставя нотариално заверено за целта пълномощно, издадено от титуляря на сметката.

Изменението на договорните условия, съгласувани между страните по разплащателната сметка, е допустимо само въз основа на изрично за целта договорно съгласие, по аргумент от разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Оттеглянето на самата поръчка в същността си се идентифицира с волеизявление за прекратяване на поръчката. В този ред съдът намира твърдението, че платежното нареждане за извършване на касова операция съставлява отмяна на поръчката, за необосновано. Самото изявление за извършване на касова операция по съществото си съставлява искане за изпълнение по съществуващ и действащ договор за разплащателна сметка. Всяко отклонение от поръчката, предмет на договора за разплащателна сметка, е допустимо само и единствено, ако това се налага за запазване на интересите на възложителя и при условие, че не е възможно да се изиска неговото предварително съгласие - съгласно чл.282 от ЗЗД. В този ред като доставчик на платежните услуги банката е била длъжна да изиска информираното съгласие на титуляря на сметката, излъчено в нарочна за целта писмена форма с нотариална заверка, за потвърждаване на правото на трето лице да получи изпълнение по касовата операция.

С цел прецизност и пълнота на изложението следва да се отбележи и обстоятелството, че процесната разплащателна сметка се квалифицира като особена сметка, подчинена и задължена с определените от страните - титуляря на сметката и банката, условия за вземане на платежна операция и начина, по който да се извърши същата. Всяко изменение на  платежните условия и начин на изпълнение на платежната услуга, при които е открита сметката, се дължи с изричното тяхно предоговаряне, включително и по отношение добавянето на възможността за извършване на касово разплащане. Банката като доставчик на платежните услуги е задължена да се придържа строго към договореността с титуляря на сметката. Това задължение на банката е валидно и в хипотезата, когато трето лице представя платежно нареждане, заявяващо в своето съдържание изявление на титуляря за извършване на плащане в отклонение на договорените условия и договорения начин. При тази хипотеза, банката е задължена в условията на пълно и главно положително доказване да установи, че не е имала възможност да изиска потвърждение от титуляря на изпълнението, отклоняващо се от договореностите, определящи условията и начина на разплащане, както и, че доставяната платежна услуга в отклонение от договореностите с титуляря е станало необходимо за запазване на интересите на последния. По делото липсват доказателства в тази насока и по аргумент от разпоредбата на чл.282 от ЗЗД, установеното плащане в отклонение на договорените условия и начин с титуляря на сметката, не може да защити основание за освобождаване от отговорност на банката от последиците на несъгласуваната платежна операция по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗПУПС.

В заключение и по предмета на предявения инцидентен установителен иск следва да се отбележи, че банката не доказва наличие на пълномощно на трето лице, получило средствата, да участва в касовата платежна операция по задължаване наличността на средствата по разплащателната сметка на ищеца, нито информирано в съответната за целта форма и съдържание съгласие на последния за изпълнение на процесната касова платежна операция, нито доказва, че отклонението от договорените условия и начин за извършване на платежна доставка са необходими, според правилото на чл.282 от ЗЗД. В този ред предявения инцидентен установителен иск се явява доказан и основателен, поради което  се уважава.

Въз основа на изложеното по-горе като основателен се цени и предявеният главен иск за възстановяване от страна на банката на средствата по откритата от ищеца разплащателна сметка, в хипотезата на извършена неразрешена по смисъла на чл.51, ал.1, във връзка с чл.57, ал.1 от ЗПУПС, платежна операция, поради което същият се уважава в неговия пълен размер. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2011г., до окончателното й плащане.

 

Ищцата не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата за производството по делото държавна такса по главния иск в размер на 3 840 лева.

 

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т., да заплати на Ц.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: *******, чрез адвокат П.Т., сумата 96 000 лева (деветдесет и шест хиляди лева), представляваща причинена щета в резултат на неизпълнение от страна на банката на договорното й задължение по сключения между страните договор за ипотечен кредит от 17.10.2008г. да предостави кредитната сума по банковата сметка на продавача Т. В. К. по предварителен договор от 05.09.2008г. в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД или лично на ищеца – кредитополучател, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 09.05.2011г., до окончателното й плащане.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ц.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: *******, чрез адвокат П.Т., и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т., че не съществува основание, легитимиращо Т. В. К. (б.ж. на гр. Варна), трето лице по кредитното правоотношение между ищцата Ц.И.В., ЕГН **********,  и ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, по сключения между тях договор за ипотечен кредит от 17.10.2008г., и продавач по сключения с ищцата Ц.И.В., ЕГН **********, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.09.2008г., да се разпорежда и получава средства от разплащателната сметка на ищеца, открита при ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК ********* – BG38UBBS80021064489020.

 

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т., да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 3 840 лева (три хиляди осемстотин и четиридесет лева), представляваща дължимата по уважения главен иск държавна такса за тази инстанция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.

 

 

                Председател: