Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 17.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският административен съд, …………..….…. в
публично заседание ………………..…..……
на двадесети
април ………………………………………………………………………………………….…………………………….………………….….…..
през 2021/две хиляди двадесет и първа/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………………………………….…………
Мелиха Х., ………..……………..............................
като разгледа докладваното от .................................... съдията
Виктор Атанасов ...............................
административно дело ……………. №43 …. по описа за ............................ 2021 година ...............................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и
следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.10, ал.6, във
вр. с ал.4 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.
Образувано е
по молба, с
характер на жалба, подадена от С.М.К., с постоянен адрес ***, против Заповед
№ЗСПД/Д-К/5982 от 02.12.2021 год., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Кърджали, с която, на основание чл.10, ал.4 от Закона за семейни
помощи за деца/ЗСПД/ и чл.4 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с
чл.8д, ал.7 от ЗСПД, на жалбодателката С.К. е отпусната еднократна/месечна(!?)
помощ за 1/едно/
дете, в размер на *** лева, считано от 01.11.2020 год. до
30.11.2023 год., в частта й относно началната дата, считано от която е
отпусната помощта.
Жалбоподателката С.К. сочи в жалбата, че
със Заповед № ЗСПД/Д-К/5982/ от 02.12.2020 год., издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, й била отпусната месечна помощ, в
размер на 350 лева, за срок от 01.11.2020 год. до 30.11.2023 год.,по повод
подадено от нея, като майка на Р. Д. К., заявление-декларация за отпускане на
месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД. Счита, че така издадената заповед е
непълна и не отговаря на разпоредбата на чл.8д, ал.8 от ЗСПД, която гласи, че:
Месечната помощ по ал.1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е
определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не
повече от една година назад, считано от месеца на подаване на
заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на
решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на
заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на
ал.3 за съответната година. В тази връзка жалбоподателката изтъква, че за
периода от 01.04.2020 год. до 31.10.2020 год., по независещи от нея причини, не
е получавала месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до
18-годишна възраст. В жалбата сочи, че с предходно постановена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали Заповед №ЗСПД/Д-К/1548/06.04.2017
год., й била отпусната месечна помощ, в размер на *** лева, за срок от 01.03.2017 год. до 31.03.2020 год., който срок бил
съобразен с предходното Експертно решение №*** от заседание №*** от *** год. на
*** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, за преосвидетелстване
на сина й, ***. Твърди, че предвид въведеното извънредно положение в страната и
последвалата епидемиологична обстановка не били провеждани прегледи пред ТЕЛК,
на което се дължало обстоятелството, че за периода от 01.04.2020 год. до
31.10.2020 год. не представила пред Дирекция „Социално подпомагане” - град
Кърджали експертно решение от ТЕЛК, за преосвидетелстване на сина й. С оглед
изложеното счита, че на основание чл.8д, ал.8 от ЗСПД, й се полага 50 на сто от
размера на месечната помощ за отглеждане на дете, за периода през който не е
получавала никакви помощи, а именно от 01.04.2020 год. до 31.10.2020 год.
Поради изложеното, моли
да бъде издадена заповед, с която, на основание чл.8д, ал.8 от ЗСПД, във вр. с
чл.4 от ППЗСПД, да й бъде отпусната месечна помощ, в размер 50 на сто от
размера на месечна помощ за отглеждане на дете, за периода от 01.04.2020 год.
до 31.10.2020 година. Към жалбата прилага писмени доказателства.
В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателката С.М.К.
от ***, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв. М.С. от АК-***, който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения и доводи, като конкретизира, че считат за
незаконосъобразен срока, посочен в процесната заповед, тъй като на
жалбоподателката не й е отпусната месечна помощ със задна дата, на каквато
същата има право по силата на чл.8д, ал.8 от ЗСПД. Счита, че са налице всички
предпоставки за отпускане на месечна помощ със задна дата, за периода от
01.04.2020 год. до 31.10.2020 год., в размер на 50 на сто от размера на
отпуснатата месечна помощ за отглеждане на дете, т.е.на сумата в размер на ***
лева месечно. Сочи, че в този смисъл е законовата разпоредба на чл.8д, ал.8 от
Закона за семейни помощи за деца, която гласи, че месечната помощ по ал.1 от
същата разпоредба, се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена
датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК, но не повече от една
година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е
подадено в 3-месечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за
периода, преди подаване на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на
помощта, определена по реда на ал.3 за съответната година. Твърди, че видно от
събраните по делото доказателства, жалбоподателката С.М.К. е подала в
3-месечния срок, считано от датата на решението, заявление-декларация за отпускане
на месечна помощ. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваната заповед в частта й, касаеща началната дата за
отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане и да върне
преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, както и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателката С.М.К. дава допълнителни
обяснения, в които пояснява, че детето ***. Твърди, че през предходните години,
до последното решение от ТЕЛК, получавали писма, но впоследствие не получили
писмо, поради което отишла да направи справка, защо не получават писмо, на
което й отговорили, че законът е променен и следва да подадат молба. Твърди
също, че подала молба, подготвила цялата необходима документация и след това били
повикани от ТЕЛК, а след като излязло решението от ТЕЛК, подала заявление в
Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, но не им изплатили помощта със
задна дата, за периода от 01.04.2020 год. до 31.10.2020 год. Жалбоподателката
заявява, че за този период не е получавала никакви помощи за детето и че помощта,
която искат да им бъде отпусната, им е необходима за лечението на детето, както
и че лекарствата, които пие детето й, не се продават в Р България. Моли съда да
отмени обжалваната от нея заповед в
частта й, касаеща началната дата за отпускане на месечна помощ за отглеждане на
дете с трайно увреждане и да укаже на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – град Кърджали, да им бъде отпусната помощта, считано от
01.04.2020 година.
Ответникът по жалбата – директорът на
Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. От същия е постъпило преди съдебното заседание
писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба от С.М.К. и
счита същата за неоснователна. В становището са изложени подробни съображения в
подкрепа и защита на оспорената заповед, като в същото ответникът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдена Заповед №
ЗСПД/Д-К/5982/02.12.2021 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Кърджали в частта й, касаеща началната дата за отпускане на месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл.8д, ал.1 от Закона за
семейни помощи за деца, като правилна и законосъобразна. Алтернативно моли,
в случай, че се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, то да бъде присъдено в минимален размер, съобразно
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Към становището са приложени писмени документи и е направено
искане да бъдат приети като доказателства по делото.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е била подадена първоначално до
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, който се е
произнесъл по същата с Решение №09-РД04-0094 от 04.02.2020 год., с което е
оставил жалбата без разглеждане по същество, като просрочена. Това решение на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали е било
обжалвано в срок и с Определение №19 от 17.02.2021 год., постановено по
административно дело №35/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали,
същото е обявено за нищожно, като преписката е изпратена на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, за администриране по реда на чл.152
от АПК и изпращането й на съда, за произнасяне по молбата с характер на жалба, подадена
от С.М.К., с постоянен адрес ***.
В изпълнение на това съдебно определение,
със съпроводително писмо с Изх.№0905-11-00-0444 от 22.02.2021 год. на Дирекция
„Социално подпомагане” –Кърджали, молбата, с характер на жалба, подадена от С.М.К.,
с постоянен адрес ***, ведно с преписката по издаване на оспорената заповед, са
изпратени в Административен съд - Кърджали, постъпили в съда с Вх.№349 от
22.02.2021 година.
Съгласно
чл.10, ал.6 от ЗСПД, заповедта
по ал.5, каквато е и оспорената в настоящото производство, подлежи на обжалване
пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс,
респ., в тези случаи, за разлика от повечето производства по другите нормативни
актове, уреждащи социалното подпомагане, не е предвиден задължителен административен
контрол пред по-горестоящия орган, а направо съдебен контрол, пред териториално
компетентния административен съд, по реда на АПК, като съгласно разпоредбата на
чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването им. Видно от оформената към оспорената
заповед разписка за връчване/л.8/, екземпляр от тази заповед е бил
връчен на жалбоподателката С.К., срещу подпис, на датата 08.12.2020 година.
Молбата, с характер на жалба, до директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Кърджали, е била подадена на датата 18.01.2021 год., регистрирана в
деловодството на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали с Вх.№0905-94К-00-0101
от 18.01.2021 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.6/, т.е. тази молба, с
характер на жалба, е била подадена 41 дни след като на жалбоподателката К. е
бил връчен екземпляр от заповедта, т.е. извън 14/четиринадесет/-дневния срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
Същевременно обаче, видно е от съдържанието на тази Заповед №ЗСПД/Д-К/5982/ от 02.12.2020
год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, че в същата е
посочено единствено, че заповедта може да бъде обжалвана по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, без по никакъв начин да е указано, пред кой
орган и в какъв срок може да бъде оспорена/явно коства
сериозно усилие в тези заповеди да бъде изписано, пред кой орган и в какъв срок
могат да се обжалват те/. Така, в тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.140,
ал.1 АПК, срокът за оспорване на административния акт се удължава на два месеца,
като предвид изложеното по-горе следва извода, че молбата, с характер на жалба,
подадена от С.М.К., е
подадена в рамките на този двумесечен срок и съответно, не е просрочена. Освен това, жалбата е подадена
от лице с установен правен
интерес - адресат на заповедта, с която не й е отпусната месечна помощ за
отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл.8д, ал.1 от Закона за
семейни помощи за деца, за периода от 01.04.2020 год. до
31.10.2020 год.. Предвид това съдът счита, че така подадената молба, с характер
на жалба, е
допустима – като подадена в срок, в предвидената от закона писмена форма и от
лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството пред административния орган
е започнало по
повод постъпило в Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали Заявление-декларация
с Вх.№ЗСП/Д-К/5982/ от 27.11.2020 год., подадено от С.М.К., за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и
до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст/л.9-л.10/. Към заявлението-декларация е било
приложено Експертно решение №*** от зас.№*** от *** год. на *** състав на ТЕЛК към
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, за преосвидетелстване на детето Р. Д. К./л.11/. Видно от това експертно решение, на Р.
Д. К., с ЕГН **********, след преглед са определени ***% вид и степен на увреждане,
без чужда помощ, по причини – общо заболяване, за срок от 3/три/ години –
01.11.2023 година.
Така, по повод това заявление-декларация и
приложеното към него ЕР на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД
***, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-К/5982/
от 27.11.2020 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали /л.8/, на основание чл.10, ал.4 от Закона за
семейни помощи за деца и чл.4 от Правилника за прилагане на Закона за семейни
помощи за деца, във връзка с чл.8д, ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца,
на жалбоподателката С.М.К. от ***, е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с
трайно увреждане/Р. Д. К./, в размер на *** лева, за срок от 01.11.2020 год. до
30.11.2023 година.
По административната преписка е
представена и е приета като доказателство предходна Заповед №ЗСПД/Д-К/1548/ от
06.04.2017 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали/л.12/, въз основа на която жалбоподателата С.М.К.
е била подпомагана с месечна помощ по реда на чл.8д, ал.1 от Закона за семейни
помощи за деца, в размер на *** лева, за детето Р. Д. К., за периода от
01.03.2017 год. до 31.03.2020 год., въз основа на Експертно решение на ТЕЛК №***
от зас.№*** от *** год. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД
***, за преосвидетелстване на детето Р. Д. К., също представено по преписката и
прието като доказателство/л.13/. От това Експертно
решение №*** от зас.№*** от *** год. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски” АД ***, за преосвидетелстване на детето Р. Д. К. е видно, че на Р. Д.
К., с ЕГН **********, след преглед са определени ***% вид и степен на
увреждане, без чужда помощ, по причини – общо заболяване, за срок от 3/три/
години – до 01.03.2020 година.
По делото е представена и е приета като
доказателство Справка от 14.04.2021 год. за експертни решения за лице, от
Единната информационна система на медицинската експертиза, за детето на Р. Д. К.,
с ЕГН **********/л.27-л.29/, като от същата справка
е видно, че заявлението-декларация за преосвидетелстване на детето Р. Д. К., по
повод изтичане на срока на последното експертно решение, е подадено от
жалбоподателката С.К. в РКМЕ на 16.09.2020, с Peг.№*** от същата дата/16.09.2020
год./, а прегледът на детето в ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД *** е
извършен на 24.11.2020 година.
От горното следва, че заявлението-декларация
с Peг.№*** от 16.09.2020 год. на РКМЕ, за преосвидетелстване на детето Р. Д. К.,
е подадено от жалбоподателката 6/шест/ месеца и половина след изтичане на срока
на предходното Експертно решение №*** от зас.№*** от *** год. на *** състав на ТЕЛК
към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, издадено за детето Р. Д. Х., който срок
е бил определен до 01.03.2020 година.
По делото е представено и е прието като
доказателство и писмо-отговор с Изх.№1160 от 09.03.2021 год. на изпълнителния директор на
МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски” АД ***, с Вх.№0905-26-00-0563#1/11.03.2021 год. на Дирекция „Социално
подпомагане” – Кърджали/л.30/, в което е посочено, че
приемът на документи от граждани за
освидетелстване и преосвидетелстване от ТЕЛК/I и II cъстав/ към МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски” АД *** не е прекратяван, независимо от въведеното в страната
извънредно положение/ извънредна епидемична обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно установена на база събраните и приобщени по делото писмени
доказателства, които, като неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло, като
по така установената фактическа обстановка, между впрочем, няма и спор между
страните. При така установената по делото фактическа обстановка и при
извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на
оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира следното:
Настоящият съдебен състав констатира
най-напред, че заповедта е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Кърджали, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, която
регламентира, че семейните
помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане” или упълномощено от него лице. Оспорената заповед е издадена в изискуемата се писмена
форма, като съдържа някакви фактически и правни основания за издаването й, като
съдът в настоящия състав намира, че при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които самостоятелно да
обуславят наличието на отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорената заповед, т.е. съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира следното:
Спорът е правен и се свежда до обстоятелството
за началния момент, от който следва да се отпусне помощта по чл.8д от ЗСПД. В случая,
в оспорената заповед е посочено, че месечната помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, в
размер на *** лева месечно, се отпуска с начална дата от 01.11.2020 год. Съгласно
разпоредбата на чл.8д, ал.1 от ЗСПД, месечните помощи за отглеждане на дете с
трайно увреждане до 18 годишна възраст и до завършване на средното образование,
но не повече от 20 годишна възраст се предоставят на родител/осиновител/когато
отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при
условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане
извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на децата.
Съгласно нормата на чл.8д, ал.7 от ЗСПД, месечните помощи се
отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация,
до изтичане срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а съобразно
ал.8, месечната помощ се отпуска от 1-во число на месеца, през който е
определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не
повече от една година назад, считано от датата на подаване на заявлението –
декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като
размерът на помощта за периода преди подаване на заявлението-декларация е 50 на
сто от размера на помощта, определен по реда на ал.3 за съответната година.
В случаите на преосвидетелстване, какъвто е и
настоящият, началната дата на отпускане на месечната помощ по чл.8д, ал.1 от
ЗСПД се определя по реда на чл.24б, ал.4 от ППЗСПД, като тази разпоредба
предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане,
месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало
основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от
месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие че няма промяна във
вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената
работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението
декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото
експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването
на заявлението-декларация се определя по реда на чл.8д, ал.3 от ЗСПД.
Най-напред следва да се посочи, че по смисъла на
закона, дете с трайно увреждане е дете с определени 50% и над 50% вид и степен
на увреждане или степен на трайна намалена работоспособност, съгласно легалната
дефиниция на §1, т.6 от ДР на ЗСПД.
Както бе посочено и по-горе, с Експертно решение №*** от зас.№*** от *** год. на ***
състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, след преосвидетелстване
на детето Р. К. е определено състояние с **% степен на увреждане без чужда
помощ, като в случая е налице промяна - увеличаване, на степента на трайно
увреждане – по предходното ЕР на *** състав на ТЕЛК към
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, същата е била определена на **% степен на
увреждане без чужда помощ. Предвид това, Р. Д. К. безспорно следва да се счита и
той е дете с трайно увреждане след издаване на Експертно решение
№*** от зас.№*** от *** год. на *** състав на ТЕЛК към
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, доколкото именно с това решение му е
определена **% степен на увреждане.
Заявлението-декларация е подадено от
жалбоподателката К. до Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, на датата 27.11.2020
год., т.е. спазен е тримесечния срок по чл.24б, ал.4 от ЗСПД, считано от датата
на издаване на новото ЕР на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД
***. От
отпадане на основанието за отпускане на помощта - на 31.03.2020 год., която
дата е изрично посочена в предходната Заповед №ЗСПД/Д-К/1548 от 06.04.2017 год.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, като крайна дата на
получаване на месечната помощ за дете с трайно увреждане по предходното ЕР на
ТЕЛК, до подаване на Заявлението-декларация на 27.11.2020 год., не е изминала
една година назад, а приблизително 7/седем/ месеца/без три календарни дни/.
При спазване на тези условия, разпоредбата на чл.24б,
ал.4 и ал.6 от ППЗСПД предвиждат отпускане на помощта със задна дата, но не
повече от една година назад. Тук следва да се посочи, че законът не предвижда
задължение за подаване на молба за преосвидетелстване преди изтичане на крайния
срок на предишното решение на ТЕЛК. Жалбоподателката е подала
молбата за преосвидетелстване на детето си в ТЕЛК на 16.09.2020 год. - 5
месеца и 16 дни след 01.03.2020 год., след като е
изтекъл срокът на предишното Експертно решение на ТЕЛК. Законът обаче, не
определя, какво означава забавяне на преосвидетелстването, независимо че говори
за случаите на забавяне на преосвидетелстването не по вина на родителите.
Помощта се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието
за отпускането й, т.е. в настоящия случай - от 01.04.2020 год./доколкото за
м.март 2020 год., както и за предходните месеци, помощта е изплатена и по този
въпрос няма спор/. Следва да се посочи също така, че в закона не се съдържа
изискване молбата на родителя/родителите за преосвидетелстване на детето да е
подадена преди изтичане на крайният срок на предишното Експертно решение на
ТЕЛК, а не е посочен и по-късен момент, в който следва да бъде подадена тази
молба. Тук следва да се посочи, че в ЗСПД липсва разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД, а при липса на разпоредба в закона, за
изпълнението на която се издава правилника, т.е. при
липса на уредба на равнище закон, въвеждането на разпоредба със санкционен характер
в правилник е първично уреждане на отношенията, което е в противоречие с чл.3, във
вр. с чл.7 от ЗНА. Отделно от това следва да бъде разяснено, най-вече за
административния орган и неговата администрация, че редът и условията за
извършване на експертиза на работоспособността (временна неработоспособност или
трайно намалена работоспособност), на вида и степента на увреждане (вкл. и на
деца под 16 години), са регламентирани в чл.101 до чл.113 от Закона за здравето,
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза (ПУОРОМЕРКМЕ) и в Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ). Нито един от тези нормативни актове/в приложимата към разглеждания период
редакция/ не съдържа регламентиран срок, в който следва да се подаде молба за
преосвидетелстване, нито е предвидено задължение за подаването й преди изтичане
на крайния срок на предходното решение на ТЕЛК, с изключение на случаите на
предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние, какъвто не е
настоящият случай. С оглед на това, няма никаква пречка молба
за преосвидетелстване да се подаде след изтичане на предходното решение на ТЕЛК
без ограничение във времето, нито би могло да се обоснове извод за закъсняло
преосвидетелстване, още по-малко по вина на родителя. Единствена
неблагоприятна последица от евентуално бездействие след издаване на експертното
решение на ТЕЛК би могла да настъпи след извършено преосвидетелстване и
подадено заявление по-късно от година след срока на действие на предходното експертно
решение на ТЕЛК, тъй като това е нормативно определеният период назад във
времето, определен в чл.24б, ал.4 от ППЗСПД - от първо число на
месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от
една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация.
Така, единственото условие е молбата-декларация
за отпускане на помощта да бъде подадена в тримесечен срок от издаване на експертното
решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, което условие безспорно е спазено в
настоящия случай. Поради това е следвало съгласно закона, помощта да се отпусне
от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й,
тоест считано от 01.04.2020 год., но не повече от една
година назад от месеца на подаване на заявлението декларация. В случая, както
бе отбелязано и по-горе, заявлението-декларация е подадено по-малко от една
година назад преди отпадане основанието за отпускането на помощта, а именно на 27.11.2020
год., а първото число на месеца, през който е отпаднало основанието за
отпускането на помощта е 01.04.2020 год., поради което съдът намира, че в
случая е налице неправилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби, които не предвиждат дата, от която следва да се счита, че за родителя,
респ. в случая за жалбоподателката, е налице закъснение. От изложеното по-горе
следва, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали е издал
оспорената заповед в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на
закона, което съставлява отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, поради
което и заповедта следва да бъде отменена в тази й част от настоящата
инстанция.
Следва да се отбележи, че това становище е
застъпено и в Решение №3864 от 18.03.2019 год. по адм.дело
№6130 от 2018 год. на Шесто отделение на ВАС, а именно: „Правилно административният съд е приел, че независимо, че молбата за
преосвидетелстване и заявлението-декларация са подадени след изтичане на срока
на първоначалното решение на ТЕЛК, изброените основания в хипотезата на чл.24б,
ал.4 от ППЗСПД са налични и не е необходимо прилагането на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД.
Налице е преосвидетелстване, което не е установило промяна
във вида и степента на трайното увреждане или степента на ТНР. Не е налице отпадане на правото. Административнопроизводствените
действия са били реализирани в едногодишния срок. Заявлението-декларация
е подадено в тримесечния срок от датата на издаване на експертното решение на
ТЕЛК. Размерът на помощта е определен съгласно чл.8д, ал.3 от ЗСПД.”. В
този смисъл е и трайната съдебна практика на административните съдилища по
сходни случаи/в т.см. - Решение от 31.12.2020 год. на АдмС - Русе по адм.дело №638/2020 год.; Решение №249 от
4.11.2020 год. на АдмС - Кюстендил по адм.дело
№186/2020 год.; Решение №652 от 8.06.2020
год. на АдмС - Варна по адм.дело №3137/2019 год. и
др./.
За да не приложи разпоредбата на чл.24б, ал.4 от
ППЗСПД, административният орган е приел, че в конкретния казус не са били
налице основанията на чл.24б, ал.6 от ППЗСРД, т.е. закъснението
за преосвидетелстване на детето е извършено по вина на родителя, поради което
не са налице предпоставките на чл.24б, ал.6, във вр. с чл.24б, ал.4 от ППЗСПД,
извод за което може да се направи от представеното по делото писмено становище.
Съдът счита за неправилно становището на административния
орган относно неприложимостта в случая на разпоредбата на чл.24б, ал.4 от
ППЗСПД относно началния момент на отпускане на поисканата помощ, тъй като
същото противоречи и на целите на закона. ЗСПД е
специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с
трайни увреждания 50 % или над 50 %. Целта на закона е
да бъдат подпомогнати и родителите/осиновителите/, които полагат допълнителни
грижи за своите деца с трайни увреждания. Не може да
се приеме за съобразено с целите на закона отказването на такава помощ когато са
налице основанията за това. Специалното отношение и грижа на държавата
към децата с трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане
на закона, както това е сторено в случая от директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – град Кърджали. Смисълът, вложен в ЗСПД и целта на този закон е
да подпомогне родителите на дете, което е с установени трайни увреждания, за
неговото адекватно и пълноценно отглеждане, осигуряване на необходимата грижа с
оглед спецификата на увреждането и индивидуалните нужди на детето. Реалната помощ е необходима, полезна и целесъобразна, когато е
своевременна, а тя е такава, когато е предоставена от момента, в който е
настъпило трайното увреждане – това е житейската и правната логика и
справедливост. В този смисъл в противоречие със
законовата цел административния орган е отказал отпускането на месечна добавка
за период, за който безспорно са налице предпоставките за нейното отпускане.
Несъмнено в случая, детето на оспорващата С.К., за
претендирания период от 01.04.2020 год. до 01.11.2020
год. също се е нуждаело от съответните специални грижи, средства и подпомагане,
но в противоречие и с принципа за съразмерност, приложим в административното
производство на основание разпоредбата на чл.6 от АПК, административният орган,
издавайки оспорения акт на практика го е лишил от правото му на социално подпомагане
за горепосочения период.
Изложеното по-горе обосновава извода на настоящия
съдебен състав, че за жалбоподателката е налице претендираното право на месечна
помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, считано от 01.04.2020 год. и като е постановил
резултат в противната насока, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали
е издал оспорената заповед в противоречие с целта, която преследва закона, с постановяване
на актове от категорията на процесния такъв, а това съставлява отменително
основание по чл.146, т.5 от АПК, поради което и заповедта следва да бъде
отменена в тази й част от настоящата инстанция.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата на С.М.К.
е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена в частта й относно
началната дата на отпускане на месечната помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, като
постановена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
както и в противоречие с целта, която преследва законът, с постановяване на
административни актове от категорията на процесния такъв.
Предвид гореизложеното и доколкото естеството на
акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от
съда, то след отмяната на процесната заповед на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Кърджали в оспорената й част, с оглед правилото на чл.173, ал.2
от АПК, делото следва да се върне на административния орган, като преписка, за
постановяване на нов административен акт по подаденото от С.М.К. заявление-декларация
с Вх.№ЗСП/Д-К/5982/ от 27.11.2020 год., като законен представител на малолетното си дете
Р. Д. К., при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на относимите разпоредби от ЗСПД
и Правилника за прилагане на ЗСПД.
В настоящото производство, в хода по същество, се
претендира и заплащане на минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата
за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е
осъществил процесуалното представителство и защита на жалбоподателката в
настоящото производство, на основание чл.38, ал.2, във вр. с
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./.
Съдът намира, че своевременно направеното искане е основателно и следва да бъде
уважено, т.к. от самото, приложено на л.24 от делото, пълномощно, подписано от
жалбодателката С.К., като упълномощител и от адвокат М.Ю.С. от АК-***, е видно,
че жалбоподателката не е заплатила каквато и да е сума като адвокатско
възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, т.е. предоставената правна
помощ е била безплатна, на посоченото по-горе основание. Правото на адвоката да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
т.е. на материално затруднено лице, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗАдв., което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е в затруднено материално положение. Посочените
предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение, в полза на адвокат М.Ю.С. от АК-***, в
размер на 315.75(триста и петнадесет лв. и 75 ст.) лева, определено по реда на
чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2014 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която норма регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес от 1000 до 5000 лева, минималният размер на възнаграждението
е 300 лева плюс 7% за горницата над 1000 лева. В случая, материалният интерес
се съизмерява с месечната помощ за 7/седем/ месеца – за периода от 01.04.2020
год. до 31.10.2020 год., за който период, тази помощ не е отпусната на
жалбоподателката с оспоренета заповед и за който период същата се претендира от
нея и се следва, съгласно чл.8д, ал.8 от ЗСПД, в размер на 50 на сто от размера
на помощта, определен по реда на ал.3 за съответната година, т.е. в размер на
175.00 лева месечно или общо 1225.00 лева за посочения период от 7/седем/
месеца. Така, в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 300 лева + 7% върху горницата от 225 лева над 1000 лева, т.е. още
15.75 лева или така, минималният размер на възнаграждението възлиза на 315.75(триста
и петнадесет лв. и 75 ст.) лева. Предвид изхода на спора,
на основание чл.143, ал.1 от АПК и доколкото отговорността за разноските е от
облигационно естество, за дължимото от ответника адвокатско възнаграждение в
посочения минимален размер, следва да бъде осъдена Агенцията за социално подпомагане – град София, която, съгласно разпоредбата
на чл.5, ал.2 от Закона за социално подпомагане ЗСП/ и на чл.2, ал.3 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане/приет с ПМС № 25 от 07.02.2003
г., обн., ДВ, бр.15 от 14.02.2003 г., в сила от 01.01.2003 г./, е самостоятелното юридическо
лице на бюджетна издръжка, със седалище София и с адрес на управление - ***, в
чиято структура се намира административният орган, издал заповедта, която
следва да бъде отменена в оспоренета й незаконосъобразна част.
Мотивиран от така изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №ЗСПД/Д-К/5982 от 02.12.2020 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, с която
на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, във връзка с чл.8д, ал.1 и ал.7
от ЗСПД, на С.М.К.,
с постоянен адрес ***, е отпусната месечна помощ като
родител, отглеждащ дете с трайни увреждания – Р.
Д. К., в размер на 350 лева, считано от 01.11.2020 год. до 30.11.2023
год., В ЧАСТТА Й относно началната дата на отпускане на месечната помощ.
ВРЪЩА преписката
на административния орган - директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Кърджали за ново произнасяне по заявление-декларация с Вх.№ЗСП/Д-К/5982/ от 27.11.2020 год., подадено
от С.М.К., с постоянен адрес ***, относно
началната дата на отпускане на поисканата месечна помощ по
чл.8д, ал.1 от ЗСПД, съобразно задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя
14/четиринадесет/-дневен срок за произнасяне,
считано от получаването на преписката.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, с адрес на
управление - ***, с ЕИК *** , ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М.Ю.С. от АК-***, с адрес на адвокатската кантора – ***, разноски по
настоящото съдебно производство, в размер на 315.75(триста и
петнадесет лв. и 75 ст.) лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат, на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв., представлявал по пълномощие С.М.К.,
с
ЕГН **********, с постоянен адрес - ***, в настоящото
съдебно производство.
Препис от решението, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по
делото.
Решението,
на основание чл.10, ал.6, предл.ІІ/второ/ от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/,
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: