РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. Добрич, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230100295 по описа за 2022 година
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от
Кодекса на труда, както и чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование.
Образувано е по искова молба на М. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ап.*** срещу Висше училище по мениджмънт
(ВУМ) с административен адрес гр. Варна, ул.“***“ №***, като са предявени
2 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ) за
признаване на извършеното със Заповед 01/2022 на ректора на ВУМ на
основание на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование освобождаване
от длъжност за незаконно и неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „главен
асистент“ в катедра „Туризъм“, Стопански факултет в ответното учебно
заведение. В исковата си молба М. Г. Д. е посочила, че нейното трудово
правоотношение е било прекратено от ректора на ВУМ със Заповед 01/2022
на основание на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование във връзка с
установено плагиатство в научен труд „***“; към момента на прекратяването
на трудовото правоотношение ищцата е заемала длъжността „главен
асистент“ в катедра „Туризъм“ на ответното висше учебно заведение;
1
издадената заповед е акт на отмъщение заради подадените от нея сигнали за
злоупотреби със средства от европейски фондове; не са спазени
предпоставките за издаването на обжалваната заповед, тъй като решението на
Комисията по етика и академично единство (КЕАЕ) към висшето училище за
установяването на плагиатството не е било влязло в сила; освен това към
датата на издаването на заповедта ректорът и членовете на КЕАЕ не са имали
законови правомощия да изпълняват тези длъжности; безспорен факт е, че
членовете на КЕАЕ не са предложили на ректора да приложи разпоредбата на
чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование; легалната дефиниция на
плагиатството е посочена в §1 т.7 от Допълнителните разпоредби на Закона за
развитие на академичния състав в Република България - „Плагиатство“ е
представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани
или създадени от другиго, или използването на публикувани от други научни
резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на
научни степени или за заемане на академична длъжност; според
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №172/15.01.2020 г. по гр.
дело №3825/2018 г. на III г.о. на ВКС по отношение на освобождаването от
длъжност на членовете на академичния състав и преподавателите във
висшите учебни заведения има два паралелни режима – единият е уреден в
разпоредбите на чл.58 от Закона за висшето образование, а другият в
разпоредбите на чл.35 от Закона за развитие на академичния състав в
Република България; нито един от трите елемента от фактическия състав на
чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование в случая не е налице –
„доказано по установен ред“, „плагиатство“ и „в научни трудове“; в Закона за
развитие на академичния състав в Република България използваният 18 пъти
термин „плагиатство“ е асоцииран с научен/дисертационен труд или
публикации, представени за оценяване във връзка с процедура за
придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност; нейното
учебно помагало не представлява научен труд, като всички използвани
източници са надлежно цитирани; книгата „***“ на T. C. е цитирана 10 пъти в
основния текст и е включена в библиографска справка в края на учебното
помагало; решението на КЕАЕ от 23.12.2021 г. визира учебното помагало,
докато в своята заповед ректорът умишлено е заменил този термин с научен
труд; при разглеждането на сигнала от КЕАЕ са допуснати многобройни
нарушения на процедурите; учебното помагало е издадено от висшето
2
училище без наличието на договорни отношения с нея, които да уреждат
авторските права; тя не се е възползвала от този свой труд нито финансово,
нито за професионален растеж, като същият не е бил заплатен по никакъв
начин и не е зачетен в нейна атестация/оценка; настоява за уважаването на
исковете и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в
който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни;
процесната заповед е издадена при стриктното спазване на трудовото
законодателство и Закона за висшето образование; налице са всички елементи
от фактическия състав на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование –
освободеното лице е било член на академичния състав на учебното заведение,
доказано е по установения ред плагиатство в научните трудове и заповедта е
подписана от ректора в това му качество; настоява за отхвърлянето на
предявените искове и присъждането на направените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ищцата чрез своя
пълномощник е отбелязала, че исковата молба е основателна и обжалваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде
отменена; заповедта се оспорва на две основания, които са доказани в
настоящото производство; на първо място не са налице всички елементи на
фактическия състав на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование и по-
конкретно – не е доказано, че става въпрос за научен труд, относно който се
говори, че е извършено плагиатство; след това не е налице доказване на
самото плагиатство като факт по изискуемия от закона ред; единствената
легална дефиниция на термина „плагиатство“ е приета през 2018 г. в §1 т.7 от
Допълнителните разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в
Република България; чл.57 ал.2 от Закона за висшето образование не
разглежда учебното помагало като научен продукт, тъй като учебната и
научната литература са посочени в две различни групи показатели; в същия
смисъл е посоченото в чл.2б) от Закона за развитие на академичния състав в
Република България и §1 т.10 - 14 от Допълнителните разпоредби на Закона
за развитие на академичния състав в Република България, както и в чл.1 от
Правилника за издателска дейност на ВУМ; КЕАЕ не е орган, оправомощен
да доказва плагиатство в хипотезата на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето
образование, което следва от съдържанието на вътрешните нормативни
актове на ответното учебно заведение – Правилникът за устройството и
3
дейността на ВУМ посочва КЕАЕ като консултативен орган и изчерпателно
изброява в чл.62 неговите правомощия, а Правилникът за дейността на КЕАЕ
отбелязва в чл.8, че този орган може да взема самостоятелни решения по
случаи на плагиатство, но не е предвидено изрично право да доказва
плагиатство в научен труд на член от академичния състав; решението на
КЕАЕ от 23.12.2021 г. е взето от нелегитимен състав; решенията на комисиите
към висшите училища, свързани с уволнения по чл.58 от Закона за висшето
образование, подлежат на обжалване по реда на АПК, като процесното
решение е обжалвано и не е влязло в сила; издадена е заповед за прекратяване
на трудовия договор от лице, което няма право да издаде същата; самата
преценка за осъществено плагиатство не е взета от компетентно научно жури
и не е осигурена процедура, която да позволи обвиненото в плагиатство лице
да се защити; заповедта е предсрочно издадена, тъй като не е дадена
възможност да се обжалва решението на КЕАЕ и да се изчака произнасянето
по това обжалване; второто основание за незаконосъобразност на заповедта е
нейното издаване като акт на отмъщение поради това, че ищцата е подавала
многократно сигнали за извършени нарушения, с които е поискала
разследване на корупционни схеми във висшето училище и в тази връзка е
последвала като ответна реакция именно заповедта за прекратяване на нейния
трудов договор; настоява за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и
възстановяването на заеманата преди това позиция; прави възражение за
прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско
възнаграждение и желае при уважаване на исковете на нейния процесуален
представител да бъде присъдено възнаграждение за адвокатска защита
предвид представения договор, в който се вижда, че е осъществена безплатна
адвокатска помощ.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ответникът чрез
своя процесуален представител е заявил, че заповедта за уволнение на
лицето, извършило плагиатство, е законосъобразна; касае се за научно
учреждение и всеки вид труд, който се създава от лице, което работи и е в
такова висше училище, се явява научен труд; това е целта и логиката на
Закона за висшето образование, когато говори за научен труд; плагиатството
по смисъла на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование се разбира като
издаване или използване под свое име или дори под псевдоним на всяко едно
произведение, което е свързано с наука, литература или изкуство; доколкото
4
ищцата е на научна позиция в научно учреждение, тя е издала научен труд, а
плагиатството може да бъде определено като заимстване на чужди
постижения, научни текстове, анализи, което по безусловен начин е доказано;
учебните помагала са част от продукцията на всеки научен работник и
участват в точкуването на научния му принос във връзка с хабилитацията или
заемането на академична длъжност; учебното помагало носи 20 точки и е част
от изискваната по закон научна продукция, която трябва да имат
преподавателите във висшите училища; без значение е дали научният труд е
послужил за придобиването на научна степен или академична длъжност;
трудно може да се коментира твърдението за некомпетентно научно жури,
доколкото понятието въобще не е правно прецизирано; касае се за Комисия
по етика и академично единство, а не за научно жури; налице е доказано по
законовия ред плагиатство и процедура по установяването му; на лицето е
осигурено право на защита срещу решението на КЕАЕ, като всички
доказателства са представени; КЕАЕ е взела решение, че в учебното помагало
е допуснат критично голям обем от авторски текст, при написването на който
не са спазени правилата за цитиране и не са посочени коректно оригиналните
източници, предвид което е налице плагиатство; КЕАЕ е заключила, че
неправилното използване на чужди източници при написването на авторски
трудове се третира като много сериозно нарушение на академичните правила
за поведение навсякъде по света, независимо дали е направено съзнателно
или е в резултат от непознаване на правилата за цитиране и позоваване на
източници; спазени са всички законови процедури, като решенията са взети
от компетентни органи; КЕАЕ по отношение на книгата „***“ (2016) на T. C.
установява, че в учебното помагало са налични пасажи, които са смислово
напълно идентични с оригиналния текст на английски език или практически
представляват почти буквален превод, без да е индицирано по някой от
описаните способи, че става въпрос за заимстване на чужд текст; в решението
на КЕАЕ конкретно са посочени текстове, които са заимствани или
възпроизведени, без спазване на правилата за цитиране; настоява за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
5
Предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда
са процесуално допустими.
Исковата молба е депозирана в деловодството на ДРС на 01.02.2022 г.
Според намиращото се на лист 23 - 25 от делото копие от процесния акт
(заповед) за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е връчена на
ищцата на 18.01.2022 г., поради което двумесечният срок за предявяването на
исковете е следвало да изтече на 18.03.2022 г. Следователно е спазен този 2-
месечен срок за предявяването на исковете.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаването на предявените искове по
чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Посоченото в оспорената
Заповед 01/2022 на ректора на ВУМ основание на прекратяване на
индивидуалното трудово правоотношение на М. Г. Д. е чл.58 ал.1 т.4 от
Закона за висшето образование във връзка с установено плагиатство в научен
труд „***“. Според чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование в
редакцията му към датата на издаването на оспорената заповед членовете на
академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора при
доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. Безспорно
установено е обстоятелството, че ищцата е била член на академичния състав
на Висше училище по мениджмънт – гр. Варна, за което страните не спорят.
Според постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №426/07.07.2015 г.
по гр. дело №122/2014 г. на IV г.о. на ВКС вторият елемент от фактическия
състав на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование е доказано по
установения ред плагиатство в научните трудове, а третият елемент е
издадена заповед от ректора за освобождаването от длъжност на това
основание. В настоящия случай работодателят, който носи доказателствената
тежест за установяването на законността на прекратяването на трудовото
правоотношение, не е установил наличието на втория елемент – доказано по
установения ред плагиатство в научен труд. Към момента на постановяването
на посоченото по-горе решение по реда на чл.290 от ГПК не е съществувало
легално определение на понятието плагиатство, но с влязлата в сила на
04.05.2018 г. разпоредба на §1 т.7 от Допълнителните разпоредби на Закона за
развитието на академичния състав в Република България такава дефиниция е
дадена – „Плагиатство" е представяне за собствени на трудове, които изцяло
6
или частично са написани или създадени от другиго, или използването на
публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в
процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични
длъжности. Доколкото в случая ищцата не е участвала с процесното учебно
помагало в процедура за придобиване на научна степен или за заемане на
академична длъжност, то плагиатство по смисъла на Закона за развитието на
академичния състав в Република България и най-тясно свързания с него Закон
за висшето образование не е налице. Освен това не се установява създаденото
от М. Г. Д. учебно помагало да има характеристиките на научен труд – в
решението си КЕАЕ посочва, че става въпрос именно за учебно помагало;
основателно е посоченото в писмената защита на ищцата, че чл.57 ал.2 от
Закона за висшето образование, чл.2б) от Закона за развитието на
академичния състав в Република България, §1 т.10 - 14 от Допълнителните
разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република
България и дори чл.1 от Правилника за издателска дейност на Висшето
училище по мениджмънт – гр. Варна ясно разграничават научните трудове от
учебните помагала. Това разграничение е разбираемо, доколкото основната
цел на един научен труд е да даде своя принос в усъвършенстването на
познанието за определена сфера, а на едно учебно помагало – да представи
нещата по ясен и разбираем за обучаващите се начин. Що се отнася до
решението на КЕАЕ от 23.12.2021 г. (на лист 59 – 65 от делото) за наличието
на плагиатство в процесното учебно помагало, то трябва да се отбележи
следното – нормално е едно учебно помагало по определена дисциплина да
носи заглавието, което е най-близко до нейната същност; в този смисъл „***“
не би могло да се счете за заимствано от друго по-рано издадено
произведение със същото име по същия начин, както и други учебни помагала
със заглавия като „Въведение в алгебрата“, „Въведение в геометрията“,
„Въведение в химията“, „Въведение във физиката“; същото важи и
структурата на съдържанието на учебното помагало, която в съкратен вариант
следвала тази на съдържанието на „***“ на T. C. – нормално е структурата на
съдържанието на две учебни помагала по една дисциплина да е близка
(неправилно е отразеното в решението на КЕАЕ, че ищцата не е посочила
този факт на заимстване на концепцията – в предпоследното съдебно
заседание е приет по делото екземпляр от учебното помагало на ищцата, от
който е видно, че на лист 7 относно представената таблица 1 за
7
терминологията на социалното предприемачество е посочена като източник T.
C.); като проблем неправилно се посочва, че на стр.5 от учебното помагало
има директно цитиране на част от друго произведение, а неговото
представяне създавало впечатление за авторски текст, независимо от
указването на същия източник (C., 2016) в края на пасажа; единствените
други аргументи на КЕАЕ за наличието на плагиатство от същото
произведение са отново за подобно посочване на стр.181, 182, 183, 184 и 185
от учебното помагало при същото директно цитиране, като неговото
представяне създавало впечатление за авторски текст, независимо от
указването на източника (T. C.) в края на пасажа. Като краен извод в
решението на КЕАЕ е посочено неправилното използване на чужди
източници, при което бил допуснат критично голям обем от авторски текст и
не са отразени коректно оригиналните източници. В действителност
посочената в заповедта на ректора (като труд, от който е осъществено
плагиатството) книга „***“ на T. C. е цитирана 10 пъти в основния текст и е
включена в библиографска справка в края на учебното помагало; по никакъв
начин не може да се приеме, че посочените от КЕАЕ като цитирани по
некоректен начин пасажи представляват голям обем на фона на цялото
произведение. С оглед на всичко изложено не е налице доказано по
установения ред плагиатство в научен труд, поради което като
незаконосъобразна заповедта трябва да бъде отменена, а предявеният иск за
признаване на извършеното на основание на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за
висшето образование прекратяване на трудовото правоотношение за
незаконно е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора по главния иск основателен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за
възстановяването на предишната работа на ищцата като „главен асистент“ в
катедра „Туризъм“, Стопански факултет във Висше училище по мениджмънт
- гр. Варна.
На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът трябва да
бъде осъден да заплати на адвокат Б. К. дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 710 лева. На основание на чл.78 ал.6 във връзка с
чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното учебно заведение
8
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна
такса в размер на 100 лева (по 50 лева за всеки от исковете по чл.344 ал.1 т.1
от Кодекса на труда и по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със Заповед 01/2022 на ректора на Висше
училище по мениджмънт – гр. Варна, с която М. Г. Д. с ЕГН ********** от
гр. Добрич, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ап.*** е освободена от работа на
основание на чл.58 ал.1 т.4 от Закона за висшето образование поради
установено плагиатство в научен труд „***“, УВОЛНЕНИЕ за
НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА посочената
по-горе заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к.“***“
бл.***, вх.***, ап.*** на длъжността „главен асистент“ в катедра „Туризъм“,
Стопански факултет във Висше училище по мениджмънт с административен
адрес гр. Варна, ул.“***“ №***, представлявано от ректора доц. д-р Т. К. Р.
ОСЪЖДА Висше училище по мениджмънт с административен адрес гр.
Варна, ул.“***“ №***, представлявано от ректора доц. д-р Т. К. Р., да заплати
на адвокат Б. П. К. от гр. Добрич, бул.“***“ №***, вх.***, ап.*** на
основание на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.38 ал.1 т.3
от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 710
(седемстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Висше училище по мениджмънт с административен адрес гр.
Варна, ул.“***“ №***, представлявано от ректора доц. д-р Т. К. Р., да заплати
по сметка на ДРС сумата от 100 (сто) лева, представляваща дължимата
държавна такса по гр. дело №295/2022 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
обявяването му, т.е. от 29.07.2022 г.
9
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10