Р Е Ш Е Н И Е №
261 018
26.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13110/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. София , ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, против А.М.М., ЕГН **********,*** ***, с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 , 86 , 240
от Закона за задълженията и договорите и чл. 9 и следващите от Закона за
потребителския кредит.
Според фактите , така,
както са изложени в исковата молба, между страните имало сключен договор за
потребителски кредит № *** от 23.03.2017 година. Поо силата на договора ответника
получил сумата от 1188 лв. назаем, като към същия размер била прибавена
еднократна такса за оценка на риска в размер на 142.56 лв., дължима в деня на
подписване на договора за стоков кредит. Договорено било и плащането на
възнаграждение на кридетора , и така общото задължение на ответника станало 1615.75 лева. К. приел разсрочено на 24 равни
месечни вноски плащане, 23 от които в
размер на 67.32 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 67.39 лв., при годишен лихвен процент 19.39%,
считано от 25.08.2017 год., когато била изискуема първата погасителна вноска. Д.
изпаднал в забава, пропускайки да плати
три месечни вноски, и кредиторът обявил предсрочна изискуемост на целия кредит.
Банката
се снабдила със заповед за незабавно
изпълнение на това парично задължение, издадена по частното гр. дело №3263/2018
год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ състав. Д. възразил срещу заповедта
в срока по чл. 414 от ГПК . Затова кредиторът иска от съда да поставени решение
, с което да се признае за установено по
отношение на ответника вземане в размер на 1142.79 лв. главница; 203.68 лв.
договорна лихва за периода 25.08.2017 г. до 25.03.2019г.; обезщетение за забава
в размер на 41.88лв. за периода 25.08.2017 год. до 13.02.2018 год. и законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението, 01.03.2018г., до окончателното заплащане на сумата.
Претендира и присъждане
на разноските по делото.
Ответникът оспорва иска: договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК,
тъй като не отговаря на почти всички изисквания на чл. 10 и чл. 11 от същия
закон. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В. л. по проведената техническа експертиза
дава заключение , че шрифта , с който договора е изпълнен, е с размер от 10.5
пункта.
Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между спорното право , така , както
е описано в заповедта за изпълнение , от една страна, и исковата молба , от
друга.
По същество:
Сключването на договора за кредит под номер
*** не е спорно между страните, а и се доказва от приложеното на л. 5 и
следващите от делото копие. Договора е с предмет финансиране на покупка от
страна на ответника , тоест , за стоков кредит , и доколкото на л.12 от делото
фигурира фактура , която п. по финансираната сделка е издал в тежест на
ответника именно за посочените в договора стоки , следва да се приеме , че на п.
е платено от банката, и това плащане
съставлява пълно нейно изпълнение по договора с М.. Договора за стоков кредит,
разновидност на заема , е също реален , и престацията от страна на кредитора е
необходимо условие за неговото съществуване.
Затова съдът приема, че между страните има договора за стоков кредит ,
като източник на задължение на М. да върне договореното.
Тъй като договорът попада
под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се
подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е
редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр.59 от 29.07.2016 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания ,както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т .
11 от ЗПК , погасителен план, като са
посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Съдът кредитира обаче заключението на ВЛ К.
по проведената техническа експертиза, според което, шрифта, с който договора е
изпълнен, е с размер от 10.5 пункта. Това обстоятелство означава , че не е
спазено изискването на чл. 10 ал.1 от Закона за потребителския кредит, тоест,
зоговора е недействителен на основанието по чл. 22 от същия закон. М. дължи
връщане само на чистата стойност на
кредита ( чл. 22 от ЗПК ) тоест, на остатъка от главницата. По силата на
нормата на чл. 86 от закона за задълженията и договорите , дължи се и лихва
върху главницата , под формата на обезщетение за забавата; в частта, с която се
иска присъждане на договорна лихва , иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Изчисления от съда размер на обезщетението
за забавата върху чистата стойност на кредита за процесния период надхвърля размера
на претенцията , тоест, иска по чл. 86 от ЗЗД е основателен в пълния си размер
.
Дали
предсрочната изискуемост на кредита е била редовно обявена на ответника , или
не – към датата на подаването на заявлението в съда, е факт без значение за
изхода на спора. Това е така, тъй като към датата на устните състезания в
настоящата инстанция, срока на договора е изтекъл, и вземанията по него са
изискуеми и с оглед договорените падежни
дати. За пълнота обаче, на л. 15.19 от делото фигурират две обявления до ответника
касателно предсрочната изискуемост на кредита , изпратени на аддреса на
ответника в договора; без значение е това , че писмото е върнато с отбелязване,
(е пратката не е потърсена , доколкото
правото на банката е надлежно упражнено.
Разноските
се присъждат в тежест на страните,
пропоционално .
Общия
размер на направените от ищеца разноски по делото е 375.54 лева, като се има предвид, че възнаграждението за
процесуално представителство, дължимо на представлявания от ю. ищец, се
лимитира по закон до сума от 150 лева, а в заповедното производство е присъдено
възнаграждание в размер от 50 лева.
Пропорционално на уважената част от вземанията, дължат се 320.44 лева.
Хонорара на а., оказал на ответника
безплатна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, се изчислява пропоционално на отхвърлената
част от иска , като за основа се взима минималния размер по тарифата. Дължи се на ответника и съответна част от
направените за техническата експертиза разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А.М.М.,
ЕГН **********,*** ***, че в отношенията между страните , дължи на „ ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. София , ул. Д. Хаджикоцев №
52-54, по договор № ***, следните суми: 1142.79 лв. главница, ведно
със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението, 01.03.2018г., до окончателното заплащане на сумата, и обезщетение
за забава в размер на 41.88лв. за периода 25.08.2017 год. до 13.02.2018 год.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА да се установи вземане за договорно възнаграждение от 203.68
лв. за периода 25.08.2017 г. до 25.03.2019г., като неоснователен.
Осъжда
А.М.М., ЕГН **********,*** ***, че в отношенията между страните , дължи на „ ТИ
БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. София , ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, сумата от 320.44 лева разноски по двете производства.
Осъжда „ ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. София , ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, да заплати на а. Д. Г. Б., личен номер ***, сумата от 48 лева
хонорар по делото , на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата.
Осъжда „ ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54,
да заплати на А.М.М., ЕГН **********,*** ***, разноски по делото в размер от 20.63
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала.
С.А.