Р
Е Ш Е
Н И Е №47/27.1.2020 г.
гр.Ямбол........27.01........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................тринадесети...януари........................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1636
за 2019
година............................................................................................
Производството пред ЯРС е
образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника Н.И.И. ***, че съществува вземане на ищеца в размер
179,74 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ***
за периода 20.05.2017 г. до 19.07.2017 г., ведно със законната лихва, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, както и разноските
в настоящото производство. Твърди се, че за процесния период ответникът е
ползвал услугите на ищеца, изразяващи се в разговори и месечни абонаменти по
абонаментен план НанСтоп 40,99 лв. със срок до 3.10.2018 г., за което е издал
съответните фактури, но ищецът не ги е платил.
В срока по чл.131
от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил чрез особеният му представител. Искът
се оспорва като неоснователен и се желае отхвърлянето му. Счита се, че услугите
са неправилно отчитани от ищеца като в нарушение на договорните параметри е
тарифирал услуги извън пакета, въпреки че договорният лимит не е достигнат. В
съдебно заседание особеният представител на ответника добави и оспорването на
приложените към исковата молба фактури поради това, че в тях не е отразена
реалната фактическа обстановка по предоставените на потребителя услуги като
минути, както и приложените към тези услуги цени.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител, депозирал е писмено становище за
това, че поддържа предявения иск.
Ответникът,
редовно призован не се явява в съдебно заседание, а особеният му представител
желае отхвърляне на иска.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
със заявител „Теленор България“ ЕАД гр. София и длъжник Н.И.И. ***, с което се желае длъжникът да заплати сумата 179,74 лв. по договор между него и
заявителя: договор
за далекосъобщителни услуги от 10.12.2014 г. Съдът е уважил искането
по заявлението като е издал заповед № *** г., с която е разпоредено И. да
заплати всички претендирани суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, което е довело до завеждане на настоящия установителен иск от
заявителя.
За установяване на твърденията си
за наличие на вземане към ответницата ищецът е представил по делото сключените помежду им договори и общи
условия: допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер *** от 3.10.2016 г. по програма Нон Стоп 40,99 лв./30,99 лв. промо със срок 24 месеца и
приложение – ценова листа. Представени са и съставените за задълженията на И. две
фактури за отчетени периоди: 20.05.2017 г. – 19.06.2017 г. и 20.06.2017 г. –
19.07.2017 г., както и кредитно известие от 20.08.2017 г., по което е извършена
корекция на дълга и е приспадната сумата 10,99 лв.
Съгласно чл.26 от
Общите условия, представени с исковата молба, при ползването на услуги чрез
индивидуален договор плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, издавана ежемесечно на потребителя, а той при сключване на договора е
уведомен за датата, на която ще бъде издадена фактурата. Записано е, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. Плащането на фактурата се извършва в указания в нея
срок, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й – чл.27 от ОУ. Съгласно
чл.44 от ОУ Теленор може да изисква внасяне на гаранционна сума от потребител в
четири случая – при изчерпан лимит, при спрян достъп до услугите поради
неплащане на дължими суми, в зависимост от кредитната оценка на потребителя или
при нетипичен трафик, реализиран от потребителя. Според чл.75 от ОУ при
неспазване на кое да е от задълженията на потребителя или при неизпълнение на
другите му задължения, Теленор има право да ограничи предоставянето на услугите
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор.
По делото бе назначена, изслушана и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че последното плащане е извършено на 16.06.2017 г., когато е платена
сума в размер на 63,00 лв. и с която са погасени натрупани задължения към 20.05.2017 г. по
фактура № ***и по фактура № *** г. /извън процесиите
фактури/. С остатъка в размер на 0,48 лв. е погасено част от задължението по фактура № *** г. Размерът на дължимите
суми за мобилни услуги, фактурирани за мобилен номер *** за процесния период
20.05.2017 г. - 19.07.2017 г. е общо 179,74 лв., формирани от: фактура № ***2017 г.- 23,51 лв., фактура № ***.2017 г.-167,22 лв. и кредитно известие № ***.2017 г. – за
-10,99 лв. Във фактура № *** г. има разлика в начислената месечна такса
предвид това, че клиентът не е заплатил в срок две фактури *** и ***). Същите са заплатени на 16.06.2017 г. със сумата 63 лв. На 09.06.2017
г. абонатът е бил двустранно спрян (спрени входящи и изходящи разговори), а на
16.06.2017г. активиран отново предвид платената сума. Периодът, в които клиента е бил активен в системата е 24 дни и поради
тази причина се начислява сумата от 19.99 лв. /посочени в детайлната справка на
гърба на фактура № *** г./. Стойността е изчислена пропорционално на дните,
в които е използвана услугата.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че е направена справка в БИЛИНГ системата, в която се съдържа информация за всяка една ползвана услуга така, както е описана във фактурата. Съдът кредитира заключението на вещото лице като годно доказателство с оглед обективното му и компетентно изготвяне.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Съдът намира
искът за допустим, а разгледан по същество за изцяло основателен.
Съдът намира за
основателна претенцията относно неплатени задължения за потребени мобилни
услуги, съгласно сключеното допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер *** от 3.10.2016 г. по програма Нон Стоп 40,99 лв./30,99 лв. промо и
издадените за това фактури. Вещото лице е установило, че за периода от 20.05.2017 г. - 19.07.2017 г. са фактурирани задължението
на ответника за месечни абонаменти такси и разговори, които след приспадане по издадените
фактури на 10,99 лв., са в размер на
исковата сума от 179,74 лв. След като се установи, че ответникът не е
заплатил задължението си по договорите за мобилни услуги, които са прекратени поради
неговото виновно поведение, изразяващо се в неплащане на задължения към
доставчика и договора е прекратен, следва да бъде прието за установено, че
същия дължи неплатените суми за потребени мобилни услуги. Не се установи, както
твърди особения представител на ответника, ищецът да е начислявал услуги извън
договореното. Вещото лице е извършило своите справки за наличие на задължението
по размер и основание в системата, данните от която са меродавни, поради което
няма основание да се приеме, че на ответника са начислени суми за услуги, които
не е ползвал. С оглед изложеното искът е изцяло основателен.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер
на 205 лв. в заповедното производство и в размер на 705 лв. в установителното
производство.
На основание
изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79
от ЗЗД, че Н.И.И., ЕГН ********** ***, *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*** със седалище гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата 179,74 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №
*** за периода 20.05.2017 г. до 19.07.2017 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед № *** г. по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Н.И.И. с посочени данни да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София
направените в заповедното производство разноски в размер 205 лв. и направените
в настоящото производство разноски в размер на 705 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: