№ 3503
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509829 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична дирекция на вътрешните
работи /СДВР/ срещу решение от 23.07.2020 г. по гр.д. №71523/2019 г. на Софийски
районен съд, 78 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. Б. Ц. на основание
чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР сумата от 1598,00 лв. – обезщетение за положен извънреден труд за
периода 01.12.2016 г. – 01.12.2019 г., ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 200,00 лв. – лихва за
забава върху главницата от 1598,00 лв. за периода 01.12.2016 г. – 01.012.2019 г., както и
разноски по делото, и по сметка на СРС деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че регламентацията на
разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на държавните
служители извън редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките
на държавните служители са определени с Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, както и със заповеди на министъра на вътрешните работи, с които е
определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд, като не е
предвидено преобразуване на положения нощен труд към дневен. Предвид изложеното
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ц. Б. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
По делото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „Младши инспектор“ в 07 РУ
на СДВР, както и че в процесния период е работил на смени, всяка от които с
продължителност 12 часа, при режим: 2 дневни смени, 2 дни почивка, 2 нощни смени, 2 дни
почивка.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните
служители за прослужено време /т.1/, изпълнение на специфични служебни дейности /т.2/,
извънреден труд /т.3/, работа при специфични условия /т.4/, постигнати резултати в
служебната дейност /т.5/, /чл.178 ал.1 ЗМВР – в приложимата му към исковия период
редакция/. В чл.179 ал.1 и ал.2 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
като условията и редът за изплащането им се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
В разпоредбата на чл.187 ал.1 ЗМВР /в редакцията към ДВ бр.81/2016 г./ е
предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 е
предвидено, че работното време на държавните служители, които работят на смени /8-, 12-
или 24-часови смени/ сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 и ал.6 ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Въз основа на законовата делегация на чл.187 ал. 9 ЗМВР е издадена Наредба
№8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, действала през исковия период. Съгласно чл.31, чл.32 и чл.33 от
наредбата положеният извънреден труд се заплаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, като
няма разпоредба, уреждаща плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд,
положен от държавния служител. Наредба №8121з-776/29.06.2016 г. е отменена с решение
от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. по описа на ВАС, обн. в ДВ на 14.01.2020 г.
Действала през процесния период е и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда
2
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение в сила от 14.08.2018 г., както и Наредба №8121з-
1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 06,00
ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение в сила на
04.10.2019 г. С тези две наредби се въвежда правило, че се дължи допълнително
възнаграждение за положения нощен труд от 22 до 6 часа. В приложимите към процесния
период подзаконови нормативни актове, обаче, не е предвидено правило за трансформиране
на нощния труд в дневен. В този случай, следва да се има предвид разпоредбата на чл.188
ал.2 ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Следователно и доколкото ЗМВР
е специален закон, уреждащ статута на държавните служители в МВР, то за неуредените
случаи субсидиарно намират приложение разпоредбите на ЗДСл и КТ /в този смисъл е т.23
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.67 ал.7 т.1 ЗДСл и чл.20 и чл.21 Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация допълнителното възнаграждение за всеки
отработен нощен час или част от него /след 22,00 ч. до 06,00 ч./ е до 0,25 лв., а за положен
извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща
допълнително възнаграждение от 50 % върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ –
чл.8 /в относимата му редакция/ също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В
този смисъл и държавните служители в МВР имат право да получават възнаграждение за
положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат поставяни в неравностойно
положение спрямо другите държавни служители и полагащите труд по трудово
правоотношение /в този смисъл решение №311/08.01.2019 г. по гр.д. № 144/2018 г. по описа
на ВКС, ІV ГО/. Относно правилата при сумарно отчитане на работното време, каквото е
процесното, на служителите следва да се прилага и правилото за трансформиране на
нощните часове в дневни, предвидено в чл.9 ал.2 НСОРЗ, като това следва да се извърши
независимо от това дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на всеки отработен час
през нощта. Това е така, тъй като законодателят е предвидил увеличено заплащане на
нощния труд в сравнение с дневния, като това увеличение се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ - чл.9 ал.2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто
минимален размер е установен в ЗМВР, чл.67 ЗДСл и приложимите актове и чл.8 НСОРЗ /в
този смисъл решение №14/27.03.2012 г. по гр.д. №405/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО/.
Съгласно правилото, предвидено в чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В
исковия период липсва норма, която да определя нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време, поради което съответно
приложение намира разпоредбата на чл.140 ал.1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Отношението между определената в чл.187 ал.1 ЗМВР нормална продължителност на
работното време – 8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на
нощното работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на
3
служителите в МВР, е 1,143.
В разпоредбата на чл.18 ал.3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. В приложимата към процесния период Наредба №8121з-776
от 29.07.2016 г. не е предвидена подобна корекция чрез превръщане на нощните часове в
дневни при отчитане и заплащане на извънреден труд. В чл.26 ал.1 от тази наредба е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените
часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове
над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
С оглед изложеното по-горе относно приложимостта на разпоредбата на чл.9 ал.2
НСОРЗ следва отработените нощни часове от ищеца да бъдат преизчислени с коефициент
1,143 и следва да се вземат предвид при преценка дали е положен извънреден труд извън
установеното за него работно време.
Тези изводи не се променят и от постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело С-
262/20 на СЕС, доколкото в него се приема, че е допустимо определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Приложимото законодателство не предвижда
съществуването на такива критерии, които да обосновават различно третиране на
служителите от публичния и частния сектор, поради което и следва да бъдат приложени
нормите, свързани с преизчисляване на нощния труд в дневен.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, се установява, че в процесния период броят на нощните смени е 226, а
положеният нощен труд е общо в размер на 1818 часа и превърнат дневен труд, преизчислен
с коефициент 1,143, е в размер на 2077 часа 58 минути 12 секунди. Вещото лице сочи още,
че извънредният труд, получен като разлика между положения нощен труд и преизчислен с
коефициент 1,143, е в размер на 259,97 или 259 часа 58 минути и 12 секунди и дължимата
сума за извънреден труд е в размер на 1756,64 лв., а размерът на лихвата за забава – в размер
на 245,58 лв. От приетото по делото допълнително заключение на ССчЕ от 13.07.2020 г.,
което съдът също кредитира изцяло, се установява, че, ако се приеме, че преизчислените
259,97 часа при прилагане на чл.31 ал.2 Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. представляват
извънреден труд, то възнаграждението за тези часове на база основното часово трудово
възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 на сто съгласно чл.262 ал.1 т.4 КТ, е в размер на
1756,64 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не доказа положителния факт
на плащането на дължимото се на ищеца възнаграждение за извънреден труд.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между въззиваемата страна и адв. Р., според който е договорено и заплатено
4
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на сумата от 500,00 лв.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното в настоящето въззивно производство адвокатско възнаграждение е в рамките
на този минимален размер, изчислен съобразно чл.2 ал.5 и чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №158136/23.07.2020 г., постановено по гр.д.
№71523/2019 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул.
*******, да заплати на Ц. Б. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******“, б*******,
на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5