Решение по дело №224/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от С. А. Ю. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0953-0000165/04.06.2024 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -[област].

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че заповедта е издадена от некомпетентен административен орган, както и че не съдържа конкретни фактически основания. В тази връзка сочи, че не било посочено конкретно извършеното от него административно нарушение, както и лицето, управлявало процесния автомобил. Не били посочени и причините, поради които е прието, че горното лице е неправоспособно. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба.

Ответникът – *** в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-[област] – И. Е. Г., не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

С оспорената заповед на жалбоподателя С. А. М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, като е отнето СРМПС № ***, както и 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер], за нарушение на чл.102, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 04.06.2024 г., около *** ч., в Митническо бюро - [област], като собственик на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № [рег. номер], е предоставил управлението на посоченото МПС на неправоспособен водач.

По делото е приложен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1299921/05.06.2024 г., съставен срещу С. А. М. за това, че на 04.06.2024 г., около *** ч., на републикански път ** в посока от *** към Митническо бюро – [област], като собственик на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № [рег. номер], предоставя и допуска управлението на посоченото МПС от Д. С. М., с [ЕГН], без последния да е правоспособен водач, в нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

По делото е приложен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1148193/05.06.2024 г., съставен срещу Д. С. М. за това, че на 04.06.2024 г., около *** ч., на републикански път ** в посока от *** към Митническо бюро – [област], управлява лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. А. М., с [ЕГН], като при проверката не представя СУМПС. В АУАН е отбелязано, че според извършената справка, свидетелството за управление на МПС на Д. М. е иззето на 22.02.2024 г., поради отнемане на всички контролни точки.

Видно от приложената по делото справка от АИС – КАТ, МПС с рег. № [рег. номер] е собственост на С. А. М..

Според приложената по делото Справка за нарушител/водач за лицето Д. С. М., [ЕГН], спрямо същия, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, със заповед № 24-1300-000071/16.02.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, е приложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на МПС“, и е отнето СУМПС [номер]. Заповедта е връчена на лицето на 21.02.2024 г., като няма данни да е оспорена по съответния ред.

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], надлежно упълномощен със Заповед №368з-2029/05.10.2023 г. на директора на ОДМВР – Видим, приложена по делото. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност на издателя й.

Не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, приложен към административната преписка, като същата съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за прилагането на ПАМ, обратно на соченото от жалбоподателя. В тази връзка, в оспорения акт е налице ясно и недвусмислено описание на относимите към спора обстоятелства, сочещи извършване на административно нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП – предоставяне от жалбоподателя на собственото му МПС на лице, което е неправоспособен водач.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.), въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съдържанието на горната разпоредбата води до извод, че предвидената в нея ПАМ е приложима по отношение на собственика на МПС, независимо от това кой е управлявал собственото му превозно средство. По делото няма спор, че жалбоподателят С. М. е собственик на МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер]. Последното се установява и от приложената справка от АИС - КАТ. В тази връзка, мярката има надлежен адресат - собственика на МПС – С. А. М., каквото е и предвиждането на закона.

Оспорената ПАМ е била наложена за това, че на 04.06.2024 г., жалбоподателя е предоставил управлението на собственото си МПС на лице, което е неправоспособен водач. В случая, от съдържанието на съставените АУАН серия GA, № 1148193/05.06.2024 г. и серия GA, № 1299921/05.06.2024 г., които са част от административната преписка по издаването на оспорения акт, както и от приложената Справка за нарушител/водач за Д. С. М., се установява, че на посочената в заповедта дата и час, собственото на жалбоподателя МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер], е било управлявано от Д. М., който е бил неправоспособен водач, поради това, че свидетелството му за управление на МПС е било иззето по реда на чл. 174, т.4 от ЗДвП. В тази връзка, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, липса на конкретни фактически основания, тъй като в представената административна преписка по издаването на акта са обективирани всички необходими факти и обстоятелства, обосноваващи прилагането на процесната ПАМ.

Предвид горното съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП, тъй като управлението на МПС от неправоспособен водач, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 от ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горната мярка няма санкционен характер и се прилага без оглед на вината, поради което не е необходимо да бъде установявано, че собственикът на МПС го е предоставил на третото неправоспособно лице, нито че е знаел за неправоспособността на същото.

С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. М. от [населено място], [община], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0953-000165/04.06.2024 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-[област].

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.