РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Карлово, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.а Административно наказателно
дело № 20225320200669 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-001130 от 18.11.2022 г. на
Началника на ** - К. към ******- П., на Г. М. Ч., ЕГН **********, от с. И., П.
обл., ул. ***** е било наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер
на 1000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно
постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно. Излага
доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. З., който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Излага доводи, твърдейки допуснати нарушения в
процедурата по установяване нарушението.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
1
Излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление като иска от съда същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители
Л. Г. като актосъставител и Н. Д. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и В.Т. и Р.С., доведени по почин на
жалбоподателя, и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 22-0281-001130 от 18.11.2022 г., разписка за връчването му,
АУАН серия GA № 627290/20.10.2022 г., талон за изследване №
091993/20.10.2022 г., стикери с №А053732, справка за нарушител/водач,
списък на успешно преминали последваща проверка средства за измерване на
алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7510, заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г., заповед № 8121К-10478/15.11.2018 г., съдът намира за установено
следното:
На 20.10.2022 г. свидетелите Г. и Д.- служители на ** на *** - К.
изпълнявали служебните си задължения във връзка с проверка на
стратегически обекти. Около 00 часа, пътувайки през с. И., забелязали
движещ се пред тях автомобил марка „******“ с рег. № *******, като решили
да му извършат проверка. Последвали автомобила с пуснат светлинен и
звуков сигнал и го спрели на кръстовището на ул.“*****“ и ул. „****“. В
автомобила се движили двама човека, като водач бил жалбоподателя Ч., а до
него се возила св. Т., която живеела на съпружески начала с Ч.. На водача
била извършена проверка с техническо средство за алкохол „Дрегер Алкотест
7510“ с фабр. № ARРМ 0730, който отчел 1,20 промила алкохол в издишания
въздух. Бил издаден талон за медицинско изследване, който Ч., приемайки
показанията на техническото средство отказал да получи, което
обстоятелство било удостоверено с подписа на св. Д..
Въз основа на констатираното бил съставен от мл. автоконтрольор Г.
процесния АУАН, с който било прието, че жалбоподателя Ч. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 20.10.2022 г.
в 00,10 часа, в с. И., на кръстовището на ул. „*****“ и ул. „****“, с посока на
движение от изток на запад управлявал собствения си лек автомобил
„******“ с рег. № *******. При извършената проверка на място в 00,19 часа
било установено, че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно 1,2 на хиляда, установено с техническо средство
за алкохол „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARРМ 0730. Водачът приел
показанието на техническото средство и не пожелал да даде кръвна проба за
2
изследване. Бил издаден талон за медицинско изследване № 091993.
Така съставения АУАН жалбоподателят Ч. подписал без възражения и
получил препис от същия.
Въз основа на така съставения АУАН, на 18.11.2022 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на извършване,
на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП, както и били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
22.11.2022 г., а жалбата срещу него- депозирана на 05.12.2022 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършването му, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размерът на
наложената санкция- глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като АУАН се явява редовен от процесуална страна, то същия се
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- Г. и
Д., чиито показания съдът намира за безпристрастно депозирани, без интерес
от изхода на делото, последователни, безпротиворечиви помежду си и пряко
относими към предмета на делото.
Твърди се от страна на жалбоподателя, че не му е предоставена
възможност за избор на последващо измерване на съдържанието на алкохол
по един от алтернативно посочените методи, а именно чрез кръвна проба като
не му е връчен талон за изследване. В тази насока биват депозирани
показания на доведените по почин на жалбоподателя свидетели С. и Т., които
твърдят за проведен разговор между полицейските служители и
жалбоподателя за даване на кръвна проба, при който на жалбоподателя било
обяснено, че обикновено при кръвна проба количеството на алкохол се
повишавало, което го стреснало и същият отказал, впоследствие обаче
3
поискал кръвна проба, но полицаите отказали да му дадат талон, тъй като бил
издаден и подписан акта и талона за медицинско изследване. Двамата
полицейски служители в показанията си, които съдът кредитира с доверие
като обективни и без интерес от изхода на делото твърдят, че при извършване
на проверката са присъствали жалбоподателят и жената с него, а по- късно е
дошло момче, за да прибере жалбоподателя. При това положение съдът
намира, че показанията на св. Т. и св. С. в частта им, касаеща присъствието на
св. С. на процесната проверка противоречат на кредитираните от съда
доказателства, поради което и не следва да бъдат ползвани при постановяване
на решението. В този смисъл и показанията на св. С. относно начина на
провеждане на полицейската проверка не следва да се кредитират с доверие.
Показанията на св. Т. досежно начина на извършване на процесната проверка
противоречат на кредитираните от съда показания на полицейските
служители за тези факти и обслужват изцяло защитната позиция на
жалбоподателя, заради отношенията на съпружеско съжителство между
свидетелката и жалбоподателя, поради което и не следва да се ползват. От
друга страна, съдът намира за логично и житейски оправдано именно
решението на жалбоподателя да откаже да даде кръвна проба и да приеме
показанията на техническото средство, отказвайки за получи талона за
медицинско изследване, в какъвто смисъл са показанията на полицейските
служители и писмените доказателства- АУАН и талон за медицинско
изследване, при положение, че установеното с техническо средство
количество алкохол е гранично такова, разделящо административното
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП от престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
В тази насока следва да се отчете и факта, че жалбоподателят е подписал
собственоръчно процесния АУАН без възражения, с което се е съгласил с
отразено в него, включително и че приема показанието на техническото
средство и не е желае кръвна проба. Ето защо, съдът намира за недоказани
твърденията на жалбоподателя за нарушение на правата му чрез ограничаване
възможността за установяване количеството алкохол чрез кръвна проба.
Съдът намира, че са спазени са всички изисквания, визирани в Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози във връзка с
установяване употребата на алкохол и неговото количество в процесния
случай. Спазено е и изискването на чл.6 от Наредбата относно съдържанието
на АУАН и талона за медицинско изследване при отказ на водача да получи
талона.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно и категорично доказано, че жалбоподателя е осъществил
вмененото му във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, тъй като не е
спазил задължението си, визирано в посочения текст на закона да не
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. Ч. е управлявал МПС на процесната дата с концентрация на
алкохол 1,2 % на хиляда, установено с техническо средство.
4
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДвП към установеното по безспорен начин нарушение на чл.5 ал.1 т.3 от
ЗДвП като е определен и фиксираното в посочената разпоредба наказание-
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца. Правилно са отнети и 10 контролни точки с атакуваното
наказателно постановление, тъй като съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-001130 от
18.11.2022 г. на Началника на ** - К. към ******- П.,с което на Г. М. Ч., ЕГН
**********, от с. И., П. обл., ул. ***** е наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5