Определение по дело №244/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№410

 

31.01.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 244 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.   

            Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3261 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 6244/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати да заплати на К.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. Г. С., сумата от 1679, 16 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 249,67 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.06.2016 г. - 30.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 231, 17 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 30.09.2016 г. до 30.07.2019 г.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). 

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения  и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Позовава се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков, която представя по делото. Поддържа, че съдът не е мотивирал извода,  на  който  основава  решението си,  че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Посочено е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор становище.

            Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

            Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

            В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия  чрез адвокат Г.С. – с пълномощно от първата инстанция (л. 5), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционното решение.

            Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Моли съда да не приема като доказателство по делото представената с въззивната жалба правна консултация от проф. Мръчков.

            Съдът намира, че представената с въззивната жалба правна консултация от проф. Мръчков няма характера на писмено доказателство, което да подлежи на приемане по делото, а представлява становище на въззивника по съществото на спора.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3261 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 6244/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение. 

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните.   

 

           

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:            1.                           2.