Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
Гр. София, 12.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесет декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия : ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа
докладваното от мл.съдия Чернева в. гр. дело № 9982 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК. С
решение № 78488 от 29.04.2020 г., постановено по гр. дело № 64328/2019 г.,
Софийският районен съд, II ГО, 179 състав, е уважил частично предявените от А.А.Н.
действаща чрез законните си представители А.В.Н. и Д.Н.Н. чрез адв. К.П.Р. срещу
"Д.з. " АД искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 15 484,34
лева, ведно със законната лихва, която сума представлява обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, рехабилитация и закупуване на
медицински изделия в резултат на ПТП, реализирано на 05.06.2010 г. по фактури
издадени за периода от 12.05.2016 г.-10.10.2019 г., и е отхвърлил исковете за
разликата от 703 лв. до пълния му предявен размер от 16 187, 34 лв., разход по фактура №
10000000715/12.05.2016 г. като неоснователен.
С оглед изхода на спора, дружеството е осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА сумата
от 994, 53 лева – разноски по делото и на основание чл.76, ал.6 вр. чл. 83,
ал.1, т.4 ГПК сумата от 906, 34 лева в полза на бюджета на съда. Решението е
допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение №122771 от 16.06.2020 г. постановено
по гр. д. №64328 от 2019 г. по описа на СРС, 179-ти състав, като "Д.з.
" АД е осъдено да заплати на ищцата вр. чл. 86 ЗЗД законна лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. В законоустановения срок срещу решението е
постъпила въззивна жалба от "Д.з. " АД чрез гл. юрск. Х.Х., с доводи
за незаконосъобразност на първинстанционния
акт. Излага се становище, че неправилно съдът е приел, че предявените вземанията
не са погасени по давност, тъй като давността започва да тече не от датата, на
която имуществената вреда действително е възникнала, от датата на настъпване на
събитието съгласно чл. 197 КЗ (отм.). Твърди, че в процесния случай не може да
намери приложение ТР № 1/23.12.2015 г. постановено по т.д. №1/2014 г. на ВКС,
ОСТК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Въззиваемата
страна - А.А.Н. действаща чрез законните си представители А.В.Н. и Д.Н.Н. чрез адв.
К.П.Р., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за
безплатна правна помощ. Подадена е
и частна жалба от страна на "Д.з. " АД чрез гл. юрск. Х.Х. на
основание чл.248 ал.3 ГПК срещу решение №122771 от 16.06.2020 г. постановено по
гр. д. №64328 от 2019 г. по описа на СРС, 179-ти състав, в частта, в която е
изменено решение № 78488 от 29.04.2020 г., постановено по гр. дело № 64328/2019
г., Софийският районен съд, II ГО, 179 като "Д.з. " АД е осъдено да
заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. К.П.Р. допълнително сумата
от 198,91 лв. за осъществена безплатна правна помощ. В частната жалба се
излагат съображения за нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се
на съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта
за разноските.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В
тази връзка, в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно,
като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба
е ОСНОВАТЕЛНА
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Също така страната е претендирала заплащане на обезщетение за законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, поради погасяването по давност на главното задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Следователно застрахователят отговаря по риска
"Гражданска отговорност" за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Това е така, защото при тази застраховка дължимите от
застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят
вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.
В постановление № 4/75 г., Пленум
на ВС, т. 10. Според последното от принципа за пълно обезщетяване за понесените
при непозволено увреждане вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/ следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието,
при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото
влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се
дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да
се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за
имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на
присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато
влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност.
Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не
може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така,
когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Вземането за
обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента
на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД. От този момент
се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В решение № 196/2011 г. на IV ГО
на ВКС по гр.д. № 1724/2009 г по реда на чл. 290 ГПК също е изяснено, че при
ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди,
които се добавят към вече обезщетените. В настоящия случай няма данни по делото, за
която и да е от гореспоменатите хипотези.
Основателно се явява оплакването на въззивника
за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон относно
извода на съда, че вземането за обезщетение за имуществени вреди, считано от 05.06.2010
г. е погасено по давност.
Видно от исковата молба въведеното от ищцата
А.А.Н. действаща чрез законните си представители А.В.Н. и Д.Н.Н. твърдение е,
че на 05.06.2010 г.. е претърпяла ПТП в резултат, на което е получила подробно
описаните телесни увреждания, които са необратими. Изрично е посочено, че
именно тези увреждания са наложили заплащането на стойността на медицински
лични помощни средства, рехабилитационни услуги и лични хигиенни принадлежности
по издадени фактури за периода от 12.05.2016 г.-10.10.2019 г.Следователно не се
твърди ексцес, който да обосновава извод за претърпени нови, различни вреди от
тези към момента на деликта. Имуществените вреди, които се очертават в исковата
молба, са първоначални, т. е. свързани със състоянието на пострадалия такова,
каквото е било то към момента на ПТП, поради което и обезщетението за тях става
изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на имуществения
разход, както е постановил в своето решение първоинстанционния съд. Настоящият
съдебен състав споделя изложените в жалбата доводи, че в процесния случай няма
наличие на ексцес, а имуществени вреди, изразяващи се в осъществени разходи по
лечение на пострадалото лице при ПТП.
Касае се до вземане, което е предвидимо
като размер към този начален момент и е било допустимо да бъде предявено и за
бъдещ период, доколкото разходът с оглед състоянието на пострадалия е необходим
и се извършва продължително време всеки месец.
Горното обосновава цялостен извод за
погасяване по давност на осн. чл. 114, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 197 КЗ (отм.); вземането за имуществени вреди,
претендирани с оглед състоянието на ищеца към датата на ПТП - 05.06.2010 г.,
които не са били предявени в петгодишния срок от датата на деликта. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от КЗ (отм.); ,
правата по застрахователния договор се погасяват при застраховки
"Гражданска отговорност", с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. В конкретния случай, не се спори между страните, че
датата на настъпване на събитието е 05.06.2010 г., а датат на
предявяването на иска е 07.11.2019г. поради което и давността за предявяване на исковата претенция изтича на
05.05.2015 г. С оглед на което съдът приема, че исковата претенция с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди е
погасена по давност. В случая неправилно първоинстанционният съд е приел, че
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); не е погасен по давност, като е счел, че е
започнала да тече от датата, на която съответният разход е сторен и изтича
съответно на 13.07.2021 г. за фактура № **********, на 08.07.2024 г. - за
фактура **********, на 26.07.2021 г. - за фактура № ********** и т.н.
Поради разминаване на крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени, като вместо
него се постанови решение, с което искът по чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) се отхвърли като неоснователен.
Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, поради погасяването по давност на главното задължение.
Нови различни имуществени вреди в
резултат на изменение в психическото и физическо състояние на ищеца, както и
поради изменение в размера на необходимите имуществени разходи /обстоятелства,
които не се твърдят в настоящето производство/ могат да бъдат предявени в
отделен процес като давността за тези вземания също е петгодишна, считано от
настъпване на изменението, който времеви факт следва да се въведе като
обстоятелство в исковата молба.
По частната жалба с правно основание чл.
248 ГПК:
Поради
гореизложеното, обжалвания акт, в частта за разноските следва да бъде отменен,
доколкото не се дължат разноски и за
двете съдебни инстанции на въззиваемата страна-ищец.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза
на въззивника следва да бъде
да
бъде заплатено поисканите и направени от него разноски, в размер от 309.69 лв., представляваща заплатена държавна
такса за въззивното производство, както и сумата от 250 лева на основание чл.78
ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК за
възнаграждение за юрисконсулт.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна- ищец следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 78488 от 29.04.2020 г., постановено по гр. дело № 64328/2019 г.,
Софийският районен съд, II ГО, 179 състав, допълнено с решение №122771 от
16.06.2020 г., В ЧАСТТА с която
"Д.з. " АД, ЕИК *******е осъдено да заплати на А.А.Н., с ЕГН **********действаща
чрез своите родители и законни представители А.В.Н., с ЕГН ********** и Д.Н.Н., с ЕГН **********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 15484,34лв - представляваща
дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди от реализирано на 05.06.2010 г., на първокласен път I-3 /гр.
Бяла-гр. Плевен/, в района на километър 0+700 в посока Бяла ПТП ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането за разходи за лечение, рехабилитация и
закупуване на медицински изделия и консумативи извършени в следствие на горния
деликт, по фактури издадени за периода от 12.05.2016г.-10.10.2019г.,с което
решение отхвърля иска за разликата от 703 лв. до пълния му предявен размер от
16187,34лв., разход по фактура № 10000000715/12.05.2016г. като неоснователен, както и В ЧАСТТА, с която "Д.З.", АД, ЕИК *******с адрес на
управление:*** е осъдено да заплати на адв. К.П.Р. с адрес: *** сумата от
1 193,44 за осъществена безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното
производство и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете
предявени на правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./от А.А.Н., с ЕГН **********,
действаща чрез своите родители и законни представители А.В.Н., с ЕГН ********** и Д.Н.Н., с ЕГН **********, срещу "Д.з.
" АД, с ЕИК *******за заплащане на сумата от 15484,34лв - представляваща
дължимо обезщетение за претърпените имуществени вреди от реализирано на 05.06.2010 г., на първокласен път I-3 /гр.
Бяла-гр. Плевен/, в района на километър 0+700 в посока Бяла ПТП ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането за разходи за лечение, рехабилитация и
закупуване на медицински изделия и консумативи извършени в следствие на горния
деликт, по фактури издадени за периода от 12.05.2016г.-10.10.2019г.
Решението,
в частта, с която се отхвърля иска за разликата от 703 лв. до пълния му
предявен размер от 16187,34лв., за разход по фактура № 10000000715/12.05.2016г.
като неоснователен е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх.№ 5087254 от 03.07.2020г., подадена от "Д.з. " АД, с ЕИК *******чрез
юрск. Г.Р.на правно основание чл.248 ал.3 ГПК срещу решение №122771 от
16.06.2020 г. постановено по гр. д. №64328 от 2019 г. по описа на СРС, 179-ти
състав, в частта, в която е изменено решение № 78488 от 29.04.2020 г.,
постановено по гр. дело № 64328/2019 г., Софийският районен съд, II ГО, 179-ти
състав, като "Д.з. " АД е осъдено да заплати на процесуалния представител
на ищцата - адв. К.П.Р., с адрес: *** сумата от 198,91 лв.ДДС върху определеното на
основ2ание чл.78, ал.1 вр.чл.38, ал. 23А възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ в размер на 994,53 лева.
ОСЪЖДА
А.А.Н., с ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни
представители А.В.Н., с ЕГН ********** и
Д.Н.Н., с ЕГН ********** да заплати на "Д.З.", АД, ЕИК *******с адрес
на управление:*** сумата от от 309.69
лв., представляваща заплатена държавна такса на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.,
както и сумата от 250 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл. 78 ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.А.Н., с ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни
представители А.В.Н., с ЕГН ********** и Д.Н.Н., с ЕГН ********** да заплати на
"Д.З.", АД, ЕИК *******с адрес на управление:*** сумата от 300 лева, представляващи разноски
за заплащане на депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.