Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 01.04.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На първи март,
През две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 402 по описа на Районен съд-Тетевен за
2020 година,със страни:
Ищец: ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-град
София
Ответник: ххх“-ЕООД-с.Галата,Лов.обл.,
И за да
се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с цена 588.95 лева и правно основание чл.410,ал.1,т.1 от КЗ.
Ищеца излага, че имат сключен абонаментен застрахователен договор № хххх със „ххххххххххххх” ЕАД, ЕИК *********, с обект на застраховката — нови леки, лекотоварни и товарни автомобили Мерцедес-Бенц, автобуси Сетра и автомобили Мицубиши Фузо, които са застраховани съгласно Общи условия на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за застраховане на товари по време на превоз от хххх.Застраховката е сключена за период от 1 година от 00.00 часа на 15.06.2017г., като в договора е предвидено, че ако до 14 май на всяка следваща година не бъде отправено писмено предизвестие за прекратяване от една от двете страни, договорът се счита за автоматично продължен за следващия едногодишен период при същите условия. Застрахован по договора е застраховащият „Силвър Стар Моторос” ЕАД, ЕИК *********, или лице, в чиято полза е сключен застрахователния договор, съгласно условията на търговската сделка на Застраховащия.
Застрахователното покритие по договора е съгласно Общите условия за застраховане на товари по време на превоз от хххх. и Покритие съгласно Клаузи „Пълно покритие /А/ 1.1.87, включително „от склад до склад”.
На 11.03.2019г., ответното дружество, като превозвач, с международна товарителница (CMR) от 11.03.2019г. е извършило превоз на нов автомобил хххх” с номер на рама хххх, от гр.София до гр.Варна, като превозът е извършен от ответника с автомобил с рег.№ ххххх, с платформа рег.№ ххххх. При получаване на превозвания автомобил на 12.03.2019 от „Силвър Стар Ритейл” ЕАД в гр.Варна е извършен оглед на автомобила от представител на „Силвър Стар Ритейл” ЕАД. При огледа са били констатирани следните увреждания на автомобила, получени по време на превоза: нарушена боя плюс деформация на задна врата /клапа/; драскотини по предна броня и драскотини по лява задна врата, които обстоятелства са били отразени в товарителницата при приемане на товара, като товарителницата е подписана от представител на превозвача - ххх” ЕООД и представител на получателя на стоката - „Силвър Стар Ритейл” ЕАД.
За настъпилото застрахователно събитие, на основание уведомление за щета от 12.03.2019г. от „Силвър Дтар Моторс” ЕАД, образували застрахователна преписка (щета) № хххх по описа на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”.Стойността на увреждането на застрахования автомобил възлязло на сумата от 588.95 лева, която изплатили като застрахователно обезщетение с преводно нареждане на 10.12.2019г. на застрахованото лице - „ххххххххххххх” ЕАД.
Съгласно чл.17, ал.1 на Конвенцията относно договор за международен автомобилен превоз на стоки по пътищата /CMR/ превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, която е нанесъл и има право на регресен иск.
С писмо-регресна покана, изх.№Л 01546/04.03.2020г., получена лично от управителя на ответното дружество на 10.03.2020г., го уведомили, че встъпват в правата на увредения и го поканили да им възстанови доброволно сумата от 588.95 лева, но същата не е заплатена и до настоящия момент.
На 11.04.2018г. изпращачът на стоката „Алкомет” АД е предявил претенция чрез протестно писмо към спедитора „Транс-Жем” ООД за претърпените щети вследствие на кражбата на товара, извършена по време на превоза.
Горепосочените обстоятелства обуславят правния интерес за предявяване иска, с който претендира заплащането на платеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка на товари по време на превоз.
Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането да бъде осъден ответника ххх” ЕООД, , със седалище и адрес на управление: село Г, хххххххххобласт Ловеч, хххххххххххх да заплати на ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, сумата от 588.95 лева /петстотин осемдесет и осем лева 95 стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № хххх по описа на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, на основание абонаментен застрахователен договор № хххх, за възникнало застрахователно събитие на 12.03.2018г. - увреждане при превоз на застрахован нов, нерегистриран автомобил хххх”, с номер на рама хххх, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
На основание чл.81 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който се излага, че действително на 11.03.2019г. ответника като превозвач е извършил превоз на нов автомобил хххх“ с номер на рама хххх от гр. София до гр. Варна, като превоза е извършен от служител на ответника с посочено име, с автомобил с per. № ххх, c платформа per. № ххх. Видно от приложената към исковата молба международна товарителница CMR от 11.03.2019г. в графа 16, наименувана „Специални споразумения между изпращача и превозвача“ е вписано, че при приемане на процесния автомобил хххх“ V класа с номер на рамата хххх, същият е имал следните дефекти: нарушена боя на задна багажна врата, драскотини по предна броня и лява плъзгаща се врата. Непосредствено след доставяне на автомобила и преди приемането му от получателя, автомобилът напълно незаконосъобразно е въведен в автомивка, собственост на хххх Бенц“, намираща се в шоурума на „ххххххххххххх“ и е бил измит от специална машина с пластмасови четки, при което измиване са възникнали описаните повреди по него и същите са отбелязани от получателя в товарителницата. С оглед изложеното, счита, че така предявеният срещу него регресен иск е напълно неоснователен, доколкото той не следва да носи отговорност съгласно чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки по пътищата, тъй като стоката в случая автомобил хххх“ V класа е бил без описаните по - горе дефекти към момента на доставянето му от превозвача и са възникнали впоследствие при измиването му. Това обстоятелство категорично се потвърждава и от служителя на ххх“ ЕООД, който е приел процесния автомобил за извършване на превоза му и лично е извършил превоза на автомобила от гр. София до гр. Варна.
Отделно от това, в приложените към исковата молба документи липсва двустранен констативен протокол между превозвача и получателя на товара, какъвто изисква разпоредбата на чл. 3.4.1.4. от Общите условия за застраховане на товари по време на превоз като задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение и който доказва настъпването, вида и размера на щетата. Липсата на двустранен констативен протокол между превозвача и получателя на товара значи, че липсват каквито и да било доказателства за настъпването, вида и размера на щетата, а то значи, че липсва и основание за ангажиране отговорността на превозвача за изплатеното от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ застрахователно обезщетение на застрахованото лице — „ххххххххххххх“ ЕАД. Това е така, защото съгласно цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки по пътищата превозвачът е отговорен за повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето и, а в случая липсват каквито и да било доказателства, че вредата, за която е изплатено застрахователно обезщетение от ищеца е настъпила по време на превоза и от гр. София до гр. Варна, напротив налице са доказателства в обратна посока, а именно, че уврежданията на автомобил хххх“ V класа, описани в товарителницата са възникнали при непосредственото измиване на автомобила след доставянето му в гр. Варна, а то значи, че е недопустимо да бъде ангажирана регресната отговорност на превозвача.
Сложният фактически състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането предполага едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по имуществена застраховка имущество; увредата да е причинена от ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице.
В конкретния случай, се доказва наличието на сключен абонаментен застрахователен договор между „ххххххххххххх“ ЕАД, ЕИК: ********* с обект на застраховката - нови леки, лекотоварни и товарни автомобили Мерцедес- Бенц, автобуси Сетра и автомобили Мицубиши Фузо, които са застраховани съгласно Общите условия на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за застраховане на товари по време на превоз, увреждане на застраховано имущество - автомобил хххх“ v класа с номер на рамата хххх и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на застрахования.
По никакъв начин не се доказва обаче, че увредата е причинена от ответника по време на превоза на посочения автомобил, напротив по делото се съдържат доказателства, че автомобилът е увреден при непосредственото и незаконосъобразно измиване веднага след доставянето му, което значи, че превозвачът не носи отговорност и съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки по пътищата. Посоченото означава, че по делото не се установяват всички кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на доверителя ми. Оспорва се определения и изплатен размер на застрахователно обезщетение като прекомерен.
Ответникът моли да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу ххх“ ЕООД иск, като изцяло неоснователен и недоказан.,както и за присъждане на извършените съдебни разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В приложени по делото писмени защити страните доразвиват съображенията си по съществото на спора.
От представените по делото писмени доказателства ,показанията на свидетелите Ж.М.М.,О.М.М. и заключението на съдебно автотехническата експертиза,изготвено и защитено от вещото лице инж. В.А.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е застрахователна дружество с предмет на дейност-застраховане и презастраховане в страната и чужбина.
Ответникът е търговско дружество с предмет на дейност-транспортна дейност-автомобилен превоз на пътници, товари и спедиторска дейност; покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален или обработен вид; търговия на едро и дребно; туристически услуги, ресторантьорство и хотелиерство; търговско представителство и посредничество; строителни дейности и услуги, незабранени от закона.
Приложен е по делото абонаментен застрахователен договор №хххх сключен между ищеца и „ххххххххххххх“-ЕАД-София за застраховане на товари по време на превоз от 01.02.2017 година.Обект на застраховката за нови леки,лекотоварни и товарни автомобили хххх –Бенц“,автобуси „Сетра“ и автомобили „Мицубиши Фузо“.Периодът на застраховката е 1 година,като е уговорено,че ако до 14 май на всяка следваща година не бъде отправено писмено предизвестие за прекратяване от една от двете страни,същият се счита за автоматично продължен за следващия едногодишен период при същите условия.
Приложен е добавък към застрахователния договор от 03.05.2018г,както и Общи условия на товари по време на превоз.
Приложена е международна товарителница CMR,в която е вписан изпращач „Силвър стар“-София,получател „Силвър стар“-Варна,за изпращач е индивидуализиран ответника,като е посочен и регистрационен номер на товарен автомобил,за място на товарене на стоката-град София,а за място на разтоварване-град Варна.За вид на стоката е вписан хххх“ V класа,като е посочен номер на рама на автомобила.В графа 16 от товарителницата е посочено следното: нарушена боя задна,брата багажна,предна броня,драскотини лява плъзгаща врата.Товарителницата е съставена на 11.03.2019г ,като в графата за получаване на стоката е отразена дата 12.03.2019 година. Приложено е уведомление за щета по застраховка „Карго“,от дата 12.03.2019г,изготвена от „ххххххххххххх“-ЕАД-София до ищеца,в която е отразено обстоятелство,че по време на превоз на товар на автомобил хххх-Бенц Спринтер“,от София до Варна,са настъпили следните щети: нарушена боя задна врата/багажна/,предна броня и драскотини лява плъзгаща врата.Посочено е,че пратката/товара/ се намира в „Силвър стар Ритейл“-ЕАД-Варна,както и снимков материал към уведомлението.
Приложен е констативен протокол,съставен
от свидетеля Ж.М.,с посочване на дата на изготвянето му-12.03.2019г и с входящ номер при ищеца от 13.05.2019 година.
Представени са по делото
доказателства за извършени дейности по отстраняване на описаната щета на
автомобила,в размер на 706.74 лева с ДДС или 588.95 лева без ДДС.
Приложено е преводно нареждане на
сума в размер на 588.95 лева от ищеца на „ххххххххххххх“-ЕАД,от дата 10.12.2019
година.
В заключението на автотехническата
експертиза е отразено,че настъпването на повредата на боята по автомобила-лява
странична плъзгаща врата,е възможно да настъпи по време на транспортиране,може
да се причини от камъче или друг твърд елемент,при разминаването с друго
превозно средство,настъпването на повредата по боята на облицовка предна броня
и задната врата-багажник е възможно да се причини при натоварването и
разтоварването на автомобила,при допир с дрехите на водача или друг служител на
фирмите-изпращач и получател с необезопасени метални елементи по дрехите,размера
на щетата съвпада с цената на предявения иск.Вещото лице е отразило,че
настъпването на повреждане на боята по корпусните елемента на моторното
превозно средство ,не са настъпили от автомивката на „ххххххххххххх“-ЕАД-Варна,възможно
е същите да са настъпили по време на свалянето от платформата и придвижване до
автомивката от контакт с твърд предмет,от предшестващи операции по измиването
или протриване на метални елементи по облеклото на водача на автомобила или
друг служител на фирмите изпращач и приемчик.
В предвид изложената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е
квалифициран в доклада по чл.410,ал.1,т.1 от КЗ,съгласно който с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в
случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Регресното право на застрахователят по имуществената застраховка,
възниква при наличие на следните предпоставки: наличие валиден на договор за
застраховка,в случай на товари по време на превоз или „Карго“ между
ищеца и увреденото лице/“ххххххххххххх“-ЕАД-София/, възникнало право на застрахования за
обезщетение при настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховката – „пълно покритие/А/1.87-раздел седми от приложения абонаментен
застрахователен договор „застрахователно покритие“ и
извършено валидно плащане от застрахователя на обезщетение на настъпилите
вреди. В този смисъл в това производство, ищецът, при условията на пълно и
главно доказване следва да установи, че са налице посочените по-горе предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника,като превозвач на товара.
Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които
застрахования има срещу причинителя на вредата/в случая превозвачът/ до
размера на платеното обезщетение. За да се ангажира отговорността на превозвача следва да се докаже противоправно поведение,
вреда и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и
претърпените вреди.
Съдът
приема,че ищецът е установил наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника-превозвач,причинил щетите по превозвания
автомобил,собственост на застрахования „ххххххххххххх“-ЕАД-София,по време на
извършения на дата 12.03.2019г превоз на МПС от град София до град Варна.
На първо
място представен е абонаментен застрахователен договор №хххх,сключен между
ищеца и „ххххххххххххх“-ЕАД за застраховане на товари по време на превоз от хххх.,приложени
са и Общи условия на ищеца за застраховане на товари по време на превоз,както и
добавък към договора,въз основа постигнато споразумение от 03.05.2018 година.
Съгласно клаузите на договора,сключен за срок от 1 година,ако към 14 май на
всяка следваща година не бъде отправено писмено предизвестие за прекратяване от
една от двете страни,абонаментния договор ще се счита за автоматично продължен
за следващия едногодишен период при същите условия.
Съдът
приема,че към датата на настъпване на застрахователното събитие-12.03.2019г
ищецът и „ххххххххххххх“-ЕАД-София са били обвързани от сключен застрахователен
договор на товари по време на превоз,дори да се приеме,че такъв актуален
договор не е представен към релевантния момент и с оглед обстоятелството,че в
„добавъкът“/анекса/на стр.10 от делото/ е цитиран застрахователен договор с
различен номер от този на приложения.
В тази връзка следва да се има
предвид и практиката на ВКС, постановени
по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т. д. № 95/11г. на
ВКС, II т. о., Решение № 71 от 22.06.2009г. по т. д. № 11/09 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 115 от 23.07.2013
г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., с които изрично е прието,
"че неспазването на законоустановената форма
за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това
е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава
нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право
до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“.
Договорът за застраховка безспорно е
от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. "абсолютни търговски
сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното
от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора
за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба
на чл.293, ал.3 от ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка
от никоя от страните по него и както бе отбелязано по-горе от поведението на
двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице
съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване
на права и изпълнение на насрещните задължения по него. Фактът на образуваната
пред застрахователя преписка по щета №хххх,за застраховка „Карго-месечни
сведения към рамков договор“,с валидност 01.03.2019г до 31.03.2019т./стр.27 от
делото/и плащането на застрахователно обезщетение от ищеца на застрахования „ххххххххххххх“-ЕАД-София
индикират именно наличие на валидно сключен застрахователен договор между
посочените страни.
Съобразно застрахователното покритие
по договора,за превози с нает транспорт/какъвто е процесният случай/се покриват всички видове
рискове,съгласно клаузи „Пълно покритие“ /А/ 1.1.87,включително и от склад до
склад,поради което и в предвид данните за настъпилата щета,съдът приема,че е
възникнало право на застрахования „ххххххххххххх“-ЕАД-София за обезщетение при
настъпилото застрахователно събитие-увреждане на транспортирано МПС,при
извършен превоз с нает автомобил.
Приложеното преводно нареждане от
10.12.2019г./на стр.28 от делото/ установява и валидно извършено плащане на
обезщетение от застрахователя по образуваната пред него щета в размер,съвпадащ
с цената на иска-сумата от 588.95 лева.
Спорният въпрос по делото,съобразно и
доводите на ответника в отговора на исковата молба,поддържани и в хода на
производството, е доказал ли е ищецът настъпването на описаната в исковата
молба вреда и причинната връзка между тази вреда и поведението на
ответника-превозвач.
За доказване на настъпилата вреда
ищецът се позовава на международна товарителница CMR ,констативен протокол,съставен на дата 12.03.2019г и
показанията на свидетеля Ж.М.М.,подписал протокола и товарителницата, в
качеството на лице,получило стоката-автомобила.
В конкретния казус страните по
договора за превоз-„ххххххххххххх“-ЕАД-София и ххх“-ЕООД-с.Галата,Лов.обл.,са
използвали бланка на товарителница по КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/,в сила за България от 18.01.1978г,съгласно чл.4 от която договорът за
превоз се доказва с товарителница/по образец,използван от посочените по
договора страни/.
Съгласно
чл.1,т.1 от Конвенцията същата се
прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства
срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това е така
независимо от седалището и националността на страните.
В случая в
международната товарителница е посочено,че товаренето на стоката е в град
София,а разтоварването на същата в град Варна,т.е. мястото на приемане на
стоката и предвиденото място за доставянето и са в една и съща държава.
Съгласно
чл.34 от Конвенцията,когато един превоз, извършван в изпълнение на
един-единствен договор, се осъществява от последователни пътни превозвачи,
всеки от тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като
вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на
стоката и товарителницата, при условията посочени в товарителницата.
Страните
по делото са приели факта на използвана международна товарителница/CMR/за
доказване на сключения договор за превоз,въпреки че не са изложили данни за
това кое е било мястото на първоначално приемане на стоката/в случай,че това е
посоченото място в товарителницата-град София/и дали се касае за изпълнение на
единствен договор за международен превоз от няколко последователни превозвачи.
Съгласно
чл.8 от Конвенцията,по време на приемането на стоката за превоз,
превозвачът е длъжен да провери:
а) точността на данните в товарителницата относно броя на колетите,
маркировката и номерата им;
б) видимото състояние на стоката и опаковката и,
като
съгласно чл.9 от Конвенцията товарителницата
удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването
на стоката от превозвача.При невписване в товарителницата на
мотивирани възражения от превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са
били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че
броят на колетите, маркировката и
номерата им отговорят на данните в товарителницата.
В
случай,че се касае за извършен превоз на товар на територията на Република
България,то приложимия към отношенията между товародателя и превозвача закон е
Законът за автомобилните превози,като съгласно чл.50,ал.1
от закона,договорът за превоз се установява с
товарителница/макар и различна като бланка от тази на международната
товарителница/,а съгласно чл.50,ал.2 от закона,действителността на договора
за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на
товарителницата.
Съгласно
чл.60 от Закона за автомобилните превози,превозвачът вписва в
товарителницата мотивираните си възражения по повод на точността на данните в
товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му. Изпращачът не е
обвързан от възраженията, освен ако ги е приел изрично с товарителницата.При
невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са
били в добро състояние при приемането за превоз. Съгласно чл.61 от закона,товарителницата удостоверява условията на
договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.
В
приложената по делото товарителница превозвачът при приемане на стоката не е
вписал възражения нито при товаренето и,нито досежно състоянието и,поради и
което съдът приема,че констатираните впоследствие при получаване на стоката
повреди по боята на автомобила,не са били налични при неговото получаване и
товарене.Подобни възражения не се и правят от ответника-превозвач нито в
отговора,нито са наведени в хода на производството.
Основните
възражения на превозвача са за липсата на двустранно съставен протокол,в който
да са описани съвместно установени повреди по автомобила,съгласно и Общите
условия на ищеца за застраховане на
товари по време на превоз,както и че вредата по автомобила не се намира в
причинно-следствена връзка с действия на превозвача,а е настъпила при измиване
на автомобила,по вина на получаващото автомобила лице.
Съдът
споделя първият довод на ответника,че констатираните след получаване на стоката
увреди по боята на автомобила,не са установени съвместно от получателя на
стоката „Силвър стар Ритейл“-ЕАД-Варна,посочен в товарителницата като „Силвър
стар“-Варна и превозвача,респ.шофьорът на превозвача.
На
международната товарителница е придаден вид,че вредите по транспортирания
автомобил са установени съвместно от получателя и превозвача,но съдът приема,че
това не е така.В показанията си свидетелят Ж.М.М. заявява,че „подписа и печата
на превозвача на шофьора,не се поставят пред него и като дойде те идват с готови
ЧМР-подписани и напечатани…“,който факт се установява при визуален преглед
на самия документ-международна
товарителница.Както в графа 22,така и в графа 23,срещу подпис на изпращач и
превозвач,е отбелязана дата 11.03.2019 година,докато за поставяне на подписа и
печата на получателя на стоката е посочена дата 12.03.2019 година.
От друга
страна не е спорно,че констативния протокол,за който е отразено,че е съставен
на дата 12.03.2019г., е подписан едностранно от представител на получателя на
стоката,а именно от свидетеля Ж.М./отделно от този факт същият е представен
пред застрахователя на дата 13.05.2019 година/.
Съобразно
изложеното и след като страните по делото не оспорват факта,че се касае за
договор за превоз в посочената хипотеза на чл.1,т.1 от Конвенцията,респ. чл.34
от Конвенцията,то съгласно чл.30,т.1 и т.2 от Конвенцията, когато получателят е получил стоката, без да е
установил състоянието й съвместно с превозвача или е направил възражения пред
превозвача най-късно в момента на доставянето, ако се касае за явни липси и
повреди, или в срок от седем дни, считано от доставянето (празничните и
неделните дни не се броят), ако се касае до скрити липси и повреди, като посочи
общото естество на липсата или повредата, счита се, до доказване на противното,
че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата. Тези възражения
трябва да са направени писмено, когато се касае до скрити липси или повреди. Когато състоянието на
стоката е установено съвместно от получателя и превозвача, резултатът от тази
констатация може да бъде оспорван само, ако се касае за скрити липси или
повреди и ако получателят е направил писмени възражения пред превозвача в срок
от седем дни, без да се броят празничните и неделни дни, считано от деня на констатацията/идентични норми за
установяване вида на товара при получаване и отговорността на провезвача,са
предвидени и чл.66 и следв. от Закона за автомобилните преводзи/.
Изискването
за двустранно установяване на вреди са визирани и в Общите условия на ищеца-чл.3.4.1.4.,в
раздел „Иск за обезщетение“.
Независимо
от изложеното обаче,решаващият състав прави извода,че ищецът е ангажирал
доказателства в производството,оборващи установената в чл.30,т.1 от Конвенцията
презумпция,а именно,че е получил стоката,в състоянието,описано в
товариотелницата,респ. в състоянието при получаването и от „ххххххххххххх“-ЕАД-София.
В закона няма предвидени ограничения при доказването на вредите, поради което установяването им може да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени средства.Приложените товарителница и констативен протокол,въпреки едностранното посочване на вредите, не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК,респ. не е оспорена истинността на съдържанието на документите.В показанията си свидетелят Ж.М. потвърждава констатираните от него повреди при получаването на автомобила на 12.03.2019 година.
Действително констативният протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което констатираните в него обстоятелства следва да се преценяват с оглед всички доказателства по делото. В настоящия случай отразените в протокола/и товарителницата досежно увредите/ факти и констатации относно наличие на щети, техния характер и размер, причините за настъпването им и времето на настъпването им, не са опровергани по делото. Напротив-настъпването на процесните повреди по време и механизъм, описан в посочените документи се подкрепя от показанията на свидетеля Ж.М. и от приетата по делото автотехническа експертиза,както и данните по образуваната пред застрахователя щета.
Следва да се посочи, че в отговора на исковата молба ответникът не е направил възражения за наличие на факти и обстоятелства, предвидени в чл.17, §2-4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като основания за освобождаване от отговорност на превозвача, като по делото не са ангажирани и доказателства относно наличие на такива факти.
На следващо място,от данните по образуваната пред застрахователя-ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“-София щета №1103191919117 е видно,че е било изплатено обезщетение именно във връзка с ликвидиране на щетата,чрез отремонтиране именно на пораженията по автомобила,описани в товарителницата и едностранно съставения констативен протокол.
Изложеният довод в отговора на исковата молба и поддържан в съдебно заседание от превозвача/отвнетникът/,че щетата е настъпила след разтоварване на автомобила и измиването му на автомивката на получателя „Силвър Стар Ритейл“-ЕАД-Варна,е опроверган от приетото заключение на експертизата,в което вещото лице заключава,че повредите по боята на автомобила не са настъпили от автомивката на получателя,намираща се в неговия шоурум. Като възможен механизъм е отразено причиняване на увредите по време на транспортиране на автомобила,както и при разтоварване или натоварване на същия.Данни и възражения на ответника за получаване на увредите при товарене или стоварване на автомобила,не са наведени по делото.
В предвид изложеното съдът намира,че ответникът/превозвач/, отговаря за причинените по време на превоза повреди на товара, на основанието по чл.17,ал.1 от Ковенцията/CMR/. С плащането на застрахователното обезщетение по имуществената карго застраховка, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу превозвача, до размера на платеното обезщетение.
По изложените съображения осъдителният иск следва да бъде изцяло уважен,при който изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството,в размер на 540.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ххх“-ЕООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в село Г,Лов.обл.,ул.“хххх,представлявано от М.М.Р. да заплати,на основание чл.410,ал.1,т.1 от КЗ,на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район „Триадица“ ,пл.“Позитано“ №5,представлявано от изпълнителни директори Н.Д.Ч. и Т.И.И., сумата от 588.95/петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и пет ст./лева,представляващо изплатено застрахователно обезщетение за причинена щета на товар –автомобил хххх Бенц“,с шаси-2617,по време на превоз от град София до град Варна,извършен на 12.03.2019г от ответника,като превозвач,с товарителница от 11.03.2019г,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 28.07.2020г до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА ххх“-ЕООД,с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в село Г,Лов.обл.,ул.“ххххх,представлявано от М.М.Р. да заплати,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район „Триадица“ ,пл.“Позитано“ №5,представлявано от изпълнителни директори Н.Д.Ч. и Т.И.И., сумата от 540.00/петстотин и четиридесет/лева,представляващи сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: