Р Е
Ш Е Н
И Е № 512
11.04.2016г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на десети март две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Фаня Рабчева
Членове: Велина Дублекова
Кирил Петров
С участието на секретаря П.Г. като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 366/ 2016г. по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на А. Р. Й. /Б./ с посочен постоянен адрес: *** чрез
адв.И.М. с посочен адрес ***, дом”***”, ет.*, офис №* против Решение № 4080/
04.12.2015г. постановено по гр.д.№ 8920/2015г. по описа на Пловдивски районен
съд – ХІХ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен по чл.124 ГПК иск
против „ЕВН България Електроснабдяване” АД – гр.Пловдив за признаване за
установено, че първата не дължи сумата от 114.11 лева, представляваща стойност
с включен ДДС на допълнително начислени 1 398 квт/ч ел.енергия за периода
01.11.2014г- 07.01.2015г. за обект ИТН ********, представляващ апартамент в
жилищна сграда с административен адрес: гр.П., ул.”***”, №*, ап.*, по
фактура № 1135447/ 08.07.2015г. По
мотивирани доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение
като неправилно и постановено в противоречие с доказателствата по делото и
задължителната практика по чл.290 и сл. ГПК. Претендира се присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
От въззиваемото
дружество „ЕВН България Електроснабдяване” АД – гр.Пловдив, представлявано в
процеса от юриск.М. П.Ч., е постъпил
писмен отговор по жалбата, оспорва се същата като неоснователна по съображения
, изложени в отговора, иска се потвърждаване на решението и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от А. Р. Й. /Б./*** против
„ЕВН България Електроснабдяване” АД – гр.Пловдив за признаване за установено,
че ищцата не дължи сумата от 114.11 лева, представляваща стойност с включен ДДС
на допълнително начислени 1 398 квт/ч ел.енергия за периода 01.11.2014г- 07.01.2015г.
за обект ИТН ******, представляващ апартамент в жилищна сграда с
административен адрес: гр.П., ул.”** *”, №*, ап.*, по фактура № 1135447/ 08.07.2015г. Искът се основава на
фактическите обстоятелства: В качеството на абонат и потребител на доставяни от
ответника услуги ищцата получила м.юли 2015г. уведомително писмо от последния
за това, че на 07.05.2015г. е била
извършена проверка на меренето на ел.енергия на обект с ИТН ****** на посочения
на ищцата адрес, при която констатирано,
че електромерът отчита грешно и „измерена грешка на СТИ е по-голяма от
допустимата класа точност”; електромерът бил демонтиран и предаден за експертна
проверка в БИВ; констатирано е също, че електромерът е манипулиран и отчита с
грешка минус 80%, при което също установено, че е бил осъществяван достъп до
вътрешността на електромера – монтирано допълнително съпротивление в
измервателната верига между съпротивления R1H и R2H, водещи до
промяна на метрологичните характеристики на електромера; в резултата на
последното така посочения процент не бил измерен и заплатен, поради което
доставчикът се основал на чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 ПИККЕ за едностранна
корекция на сметката на ищцата и корекция на ел.енергията за времето от 67 дни
за периода 01.11.2014г – 07.01.2015г. с допълнително начисляване на стойност от
114,11 лева, фактурирана с фактура № 1135447/ 08.07.2015г.
От ищцовата страна се
поддържат доводите за това, че между страните
се сключва договор по чл.08а ЗЕ, който по своята правна същност е договор
за продажба на ел.енергия, който договор е сключен при публично известни
условия, които съобразно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите без изрично приемане.
Ответното дружество основава правото си
на вземане въз основа на едностранна корекция
на задълженият за минал период съгласно
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
ответното дружество. В тази връзка се аргументира с оглед т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г.
на ОСГТК на ВКС относно приложението на
задължителната практика , в каквато насока съществуващата такава : Решение №
104/ 05.07.2010г. по гр.д.№ 885/ 2009г. на ВКС – ІІ ТО, Решение № 26/
04.04.2011г. по т.д.№ 427/ 2010г. на ВКС – ІІ ТО, Решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д.№ 39/
2010г. на ВКС – ІІ ТО, постановени по
реда на чл.290 ГПК, с която практика е даден отрицателен отговор на въпроса
съществува ли законно основание за доставчика на ел.енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
ел.енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че
извършената промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
ел.енергия от страна на доставчика на ел.енергия е лишена от законно основание.
Ответникът поддържа оспорването на така предявения отрицателен установителен иск по
съображения, извлечени от разпоредбата на изменената правна уредба по чл.83,
ал.1, т.6 във вр. с ал.2 ЗЕ / обн., ДВ, бр.98/2013г./ , според която се
основава наличието на уредени обществени отношения по повод на техническите
проверки на СТИ, които измерват неточно, с грешка или въобще не измерват
преминаващите през тях количества
ел.енергия; в тази насока се аргументира, че извършената корекция е с правно основание - чл.83, ал.1 т.6 във връзка с чл.45, ал.1
ПИККЕ / обн., ДВ, бр.98/12.11.2013г./ във вр. с чл.51, ал.1 ПИККЕ, вр. с чл.48,
ал.1 ПИККЕ; обосновава се също
съображението, че верността на вписаните в КП обстоятелства; приетата по делото
СТЕ , установяваща по безспорен начин, че въпросният електромер е бил отварян и
манипулиран, довело до неправилното му функциониране и неточно измерване на
преминаващата през него и консумирана в
обекта на ищеца ел.енергия, която експертиза не била оспорена от ищеца; във
връзка с доводите на ищеца относно
законовата делегация се сочи от ответника доводът, че съобразно чл.21, ал.1,
т.3 ЗЕ ДКЕВР приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон,
поради което и в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ записано, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в ПИККЕ, регламентиращи принципите на измерване начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и / или неточно измерена
ел.енергия; формулира се също довод, че нито в ЗЕ, като специален по отношение
на ЗЗД , нито в ПИККЕ , приложим към настоящия спор, нито в договора с клиента
е предвидено установяването на каквато и да е вина на клиента или на трето
лице, като абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на
едностранна корекция; извършено е позоваване на няколко решения на касационната инстанция по чл.290 ГПК: Решение
№ 38/ 15.05.2014г. по т.д.№ 5/ 2013г. на ВКС – І ТО, Решение № 115/
20.05.2015г. по гр.д.№ 4907/ 2014г. на ВКС – ІV ГО, Решение № 111/ 17.07.2015г.
по т.д.№ 1650/ 2014г. на ВКС – І ТО и практика на окръжните съдилища.
Безспорно се явява по делото, че ищецът в качеството на собственик на
описания недвижим имот се явява потребител на доставяна от ответното дружество
ел.енергия, както и клиент на електроснабдителното дружество съобразно чл.98а,
ал.1 ЗЕ, при което продажбата на ел.енергия се осъществява при публично известни
„Общи условия на договори за продажба на ел.енергия на ЕВН България
Електроснабдяване „ ЕАД, съответно одобрени от регулаторния орган ДКЕВР на
10.05.2008г. Страните не спорят и за това, че на извършената от длъжностни лица
при ответното дружество е била установена грешка в измерването на потребената ел.енергия в
резултат на нарушена схема за измерване, за което съставен КП от 13.05.2015г, а
правилната схема за свързване възстановена. Видно от представения по делото
констативен протокол от № 174004/ 07.01.2015г., същият е съставен от двама
служители на ответното дружество в
присъствието на представител на потребителя. Не се спори и по обстоятелството,
че процеснят електромер / СТИ/ е бил демонтиран и предаден за експертиза, в
резултат на което с КП № 674/ 15.06.2015г. на БИМ е констатирано, че
електромерът е манипулиран и отчита с грешка минус 79.49%. Безспорно е по делото също, че поради
констатираната грешка в измерването на ел.енергията, преминаваща през обекта,
собственост на ищцата, ответният оператор е пристъпил към преизчисление по
определените в чл.48, ал.1, т.1 от ПИККЕ предпоставки и ред за преизчисление на
количеството електрическа енергия за
период, в каквато насока е и депозираното по делото заключение на СТЕ,
установяваща приложение на визирания в правилника механизъм за изчисление на
дължимата от потребителя стойност на ел.енергия. В резултат на преизчислената
стойност за период от 67 дни е установена дължимата процесна стойност в размер
на сумата от 114,11 издадена фактура от лева и
издадена фактурата от 08.07.2015г. При тези неспорни фактически
обстоятелства безспорно е между страните също и това, че въпросът относно
авторството, респ. извършителя на описаната манипулация на СТИ, собственост на
ответния оператор, не е бил изследван и установен, при което тежестта на
паричното задължение по заплащане на преизчислената стойност на количеството
грешно измерената ел.енергия е поставена на ищцата, в качеството й на
потребител на доставяната от оператора ел.енергия. В тази насока е възприета от
първоинстанционния съд поддържаната от ответника теза, че последният е извършил
корекцията правомерно на база на общите
условия, тъй като преизчислението е направено въз основа на ПИККЕ, което
съответства на законодателните промени, последните продиктувани и от промяна в
съдебната практика с оглед постановеното Решение № 111/ 17.07.2015г. по т.д.№
1650/ 2014г. на ПКС по чл.290 ГПК, в което е възприето становището, че
„съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правилата за
измерване, начините и местата за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия”.
При тази
обосновка е направен извода от първоинстанционния съд за отклонение от
установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност
, при което като е на налице случай по смисъла на чл.98а, ал.2 , т.6 , то се
явява допустимо извършването на
преизчисление на количествоото ел.енергия за минал период съгласно чл.45, ал.1
ПИККЕ. Мотивираната от районния съд обосновка не се възприема от въззивния съд.
Страните по
делото се намират в облигационни отношения с източник договор, сключен при публично
известни общи условия, цитирани по-горе. С оглед на това не може да се
разглежда като основателен и състоятелен доводът на ответното дружество, че са
касае за случай на безвиновна отговорност, тъй като нито в ЗЕ, нито в ПИККЕ
никъде не може да се намери думата „
вина” в уредбата на този род правоотношения, което по своя характер възражение
съставлява фактически прилагане на презумпция за виновност, предвидено по
отношение на гражданскоправните отношения с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Последната обаче е приложима в случаите
на облигационните правоотношения с източник от извъндоговорен характер, какъвто
настоящият случай не е . Договорният характер на правоотношението между
страните предполага при санкция за неизпълнение или неточно изпълнение на едната
страна по договора, ангажиране на договорната й отговорност при установена
виновност на нарушение на договорно задължение.
Обективната отговорност се прилага само по изключение в изрично уредени
чрез закон условия и предпоставки, което не може да се предполага или да се
прилага чрез установени в подзаконов нормативен акт условия, какъвто в
случая е ПИККЕ. Действително принципно за уреждане
правоотношенията между страните във връзка с доставката на ел.енергия от
ответния оператор е приет специалния Закон за енергетиката, в случая с
приложима редакция , обн. ДВ, бр.98/ 12.11.2013г. Същият съответно се явява общ
по отношение на общият, уреждащ облигационните правоотношения между страните,
Закон за задълженията и договорите, от една страна, но от друга не регламентира
именно принципно законови предпоставки, условия и основания за прилагане на
някакъв характер обективната отговорност .
Следователно уредените правила, основания, предпоставки и условия за
ангажиране имуществената сфера на потребителя на ел.енергия като страна по
договора при неустановена вина от негова страна за нарушение целостта,
годността или точността на измерване на СТИ, собственост на ответника, в приети по силата на законова делегация
Правила за измерване на количеството ел.енергия, не могат да съставляват годно законово основание за неприлагане на принципите на
договорната отговорност, вкл. законовите предпоставки по чл.82 ЗЗД. В този смисъл съществуващата приета също по реда на чл.290 ГПК съдебна практика / Решение №177/12.12.2011г. по т.д.№ 1008/
2010г. на ВКС – ІІ ТО, Решение № 189/ 11.04.2011г. по т.д.№ 39/ 2010г. на ВКС –
ІІ ТО и др./ продължава да бива
принципно актуална, доколкото независимо, че не се касае за преценка
действителността на клаузи в общи условия, приети пряко от доставчика, то се
касае за издаден подзаконов нормативен акт / ПИККЕ/, уреждащ фактически
прилагане на последици , характерни за института на обективната безвиновна отговорност, без последната да се явява уредена
изрично в закона. Тези съображения обосновават
правния извод за неправомерно начисляване на допълнителната стойност на
ел.енергия в тежест на потребителя – ищец, без надлежно правно основание за
това при условията за ангажиране на следващата се евентуално договорна
отговорност за нарушение на договорно задължение. Поради това предявеният иск
се намира за доказан по своето основание и доколкото по размера не се спори, то
същият подлежи на уважаване при признаване за установено между страните, че
ищецът не дължи процесната , претендирана като дължима от ответника, сума,
фактурирана по издадена фактура №1135447/ 08.07.2015г за сумата от 114.11 лева, представляваща
стойност с включен ДДС на допълнително начислени 1 398 квт/ч ел.енергия за
периода 01.11.2014г- 07.01.2015г. за обект ИТН ******, представляващ апартамент
в жилищна сграда с административен адрес: гр.П., ул.”***.
По така
изложените съображения въззивният състав възприема като цяло правните аргументи
на ищеца - жалбоподател като основателни, което обосновава отмяна изцяло
на обжалваното решение и уважаване на отрицателно предявения иск по чл.124 ГПК
в полза на ищеца.
На основание
чл.78 , ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените за двете инстанции разноски съобразно
представения пред настоящата инстанция списък по чл.80 ГПК в размер на 350 лв .
Водим от
горното и на основание чл.271, ал.1,пр.І ГПК , съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4080/ 04.12.2015г.
постановено по гр.д.№ 8920/2015г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от А. Р. Й. /Б./ с
ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат И.М., иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на “ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК ***, със седалище
в гр. П. и адрес на управление – ул. “****, сумата 114.11
лв., представляваща стойност с включен ДДС на допълнително начислени 1398 квт/ч
ел. енергия за периода 01.11.2014 г. – 07.01.2015 г. за обект ИТН ******,
представляващ апартамент в жилищна сграда с административен адрес – гр. П., ул. „****, по
фактура № **********/08.07.2015 г. , както и в частта на разноските, в
която А. Р. Й. /Б. / е осъдена да
заплати на ответното дружество сумата 135 лева
депозитни разноски и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, КАТО
ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ***, със седалище гр. П. , както и в отношенията между
страните, че ищцата А. Р. Й. /Б./ с
ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника “ЕВН България
Електроснабдяване” АД,
ЕИК ***, със седалище
гр. Пловдив, сумата от 114,11
лева по фактура №1135447/ 08.07.2015г, представляваща стойност с включен ДДС на допълнително начислени
1398 квт/ч ел. енергия за периода 01.11.2014 г. – 07.01.2015 г. за обект ИТН ****,
представляващ апартамент в жилищна сграда с административен адрес – гр. П., ул. „*****.
ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК ********* –гр.Пловдив да
заплати на А. Р. Й. /Б./ с ЕГН **********,*** лева / триста и петдесет лева/ - съдебно
–деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: Членове: