РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Търговище, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20213500900030 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Образувано по искова молба вх. № 289/02.04.2021 г., депозирана от Р. К. М., ЕГН
**********, от гр. Разград, чрез процесуалния й представител адв. Г.Х.-САК, срещу „З.....“
АД, ЕИК 12126...., гр. София, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 496 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за
присъждане на сума в размер 100 000 лв., частичен иск от 200 000 лв. (увеличен в съдебно
заседание на 200 000 лв.) - представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди и за сумата 24 015.39 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата
вследствие на ПТП, настъпило на 15.10.2020 г., на път II-49 км 0+422, с управлявания от Б.
Р. Х. микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег.№ РР ....ВА (в който микробус на предна дясна
седалка е пътувала ищцата), предизвикано от Н..Ш... при управление на автобус “Бова Ф12“,
рег.№ Т .... ТН, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ЗД
“Евроинс“ АД-гр.София, ЕИК 12126... по застраховка „Гражданска отговорност“.
По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез юриск. М., със становище по допустимостта и основателността на
предявените искове, ведно с процесуални искания.
В срока по чл. 372 ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцата
със становище по възраженията на ответника и по процесуалните му искания, съответно са
направени допълнителни доказателствени искания.
По реда на чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника,
чрез юриск. С. (приложено пълномощно), с оспорване на допълнителната искова молба,
1
поддържайки твърденията, възраженията и доказателствените искания, направени в
депозирания първоначален отговор. Противопоставил се е на искането на ищцата за
назначаване на ССЕ, с поставените въпроси.
Страните са направили доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства, допускане на свидетелски показания, назначаване на медицинска експертиза,
на съдебна автотехническа експертиза, на ССЕ, както и за издаване на съдебни
удостоверения, уважени от съда.
Претенцията за обезщетение е обоснована с обстоятелствата, че на 15.10.2020 г., на
път II-49 км 0+422, водачът Н.Ш.Н., чиято гражданска отговорност е застрахована в
ответното търговско дружество, при управление на автобус “Бова Ф12“, рег.№ Т .. ТН,
нарушил правилата за движение, като на кръстовище, намиращо в района на км 0+422 м,
при изхода на голямо предприятие, от дясно по посока на движение на управлявания от
Б.Р.Х. микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег.№ РР ... ВА (в който микробус, на предна дясна
седалка, е пътувала ищцата), идвайки от път без предимство, автобусът е предприел маневра
завивайки наляво, навлизайки в главния път, отнемайки по този начин предимството на
правомерно движещия се микробус, вследствие на което настъпил сблъсък между двете
МПС-та. В резултат на инцидента ищцата е получила следните телесни увреждания: открита
фрактура на долната челюст в областта на ментума /брадичката/; наличие на патологичен
ръб в областта на долния орбитален ръб на зигоматичната кост; полифрагментна фрактура
на корпус мадибуле/предната част на долната челюст/; луксация на темпоромандибуларната
става вляво; фрактура на стените на десен максиларен синус и етмоидалните клетки вдясно;
фрактура на максилата вдясно /горна челюст, чифтна кост/; фрактура на зигоматичната кост
вдясно; полифрагмена гранскондиларна фрактура на дистален фемур с ангажиране на
медиален кондил; фрактура на диафизата на тибията /големия пищял/ - средна трета и
патела вдясно; транкондиларна полифрагмена фрактура на раменната кост, фрактура на
долния край на бедрената кост, закрито, наложило няколко операции и допълнително
лечение и рехабилитация, като претърпените от ищцата неимуществени вреди от инцидента,
изразяващи се в силни и продължителни болки и страдания от уврежданията, както и други
негативни изживявания – психически дискомфорт и стрес, както и остатъчни белези от
операциите, ищцата оценява на 200 000 лв., невъзмездени до настоящия момент. Ищцата
твърди още, че вследствие на ПТП и получените увреждания за медицинското лечение и
съпътстващи процедури е заплатила разноски в размер на 24 015,39 лв., също невъзмездени
от ответника, въпреки отправената по реда на чл. 380 КЗ застрахователна претенция от
03.12.2020г, по която е представила всички необходими документи, с които е разполагала, а
и допълнително е изпратила. С уведомително писмо от 02.03.2021 г. ответникът се е
произнесъл с отказ да заплати обезщетение по щетата.
ВЪЗРАЖЕНИЯТА на застрахователя по съществото на исковете са за липса на
предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност – неустановяване на фактите
по приложените писмени доказателства и липсата на причинно-следствена връзка на ПТП с
2
описаните от ищцата вреди, липсата на виновно поведение на водача на автобус „Бова“,
евентуално – за прекомерност на претендираното обезщетение и с възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
непоставяне на предпазен колан.
С определението, постановено по реда на чл. 374 ГПК съдът е обявил за безспорно в
процеса и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на автобус марка
„БОВА“, рег. № Т ... ТН е налице полица № 0712000084223 за сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на покритие от 14.02.2020 г. до 13.02.2021
г.
Не е спорно обстоятелството, че по реда на чл. 380 КЗ ищцата е отправил
извънсъдебна застрахователна претенция, по която при ответното дружество е заведена
Щета с № ********** от 03.12.2020 г. с уведомително писмо peг. № РК-
01403979/2/11.12.2020 г. застрахователят „ЗД Е..“ АД е изискал представянето на
допълнителни документи. С молба с peг. № РК-014-39779/3/21.12.2020 г. ищцата е
представила други документи от образуваната по случая прокурорска преписка, както и
медицински документи, свързани с първоначалната й хоспитализация. С уведомително
писмо peг. № РК-014-39779/5/04.01.2021 г. застрахователят отново е изискал предоставянето
на документите, изготвени по образуваното досъдебно производство. С молба с peг. №
РК014-39779/6/06.01.2021 г., молба peг. № РК-014-39779/7/18.01.2021 г. и молба peг. № РК-
014-39779/8/22.01.2021 г. ищцата е представила допълнителни медицински документи и
допълнителни фактури, свързани с направените разходи за лечението й. С уведомително
писмо № РК-014-39779/9/02.03.2021 г. ответникът е отказал да заплати обезщетение по
щетата. На 30.03.2021 г. ищцата е депозирала допълнителни документи.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приетите съдебни експертизи, съдът приема за установено следното:
От представените писмени доказателства, съставени във връзка с процесното ПТП-
КП за ПТП с пострадали лица № 190/16.10.2020 г., придружен с план-схема, протокол за
оглед на ПТП от 15.10.2020 г. и др. писмени доказателства- заверени копия от образуваната
пр.пр. № 1225/2020г. по описа на ОП-Т-ще, показанията на св. Н. (водач на автобуса), както
и от заключението на приетата САТЕ, се установява, че на 15.10.2020 г., около 08.30 ч., на
път Н-49, км.0+422, между гр. Търговище и гр. Разград, в района на отклонението за фирма
„Шишеджам”, се е движел товарен автомобил (товарен микробус- вж. поясненията на в.л.
инж. М.Х. в о.з. от 21.09.21 г.-л.515) „Фолксваген”, с peг. № РР ... ВА, управляван от Б. Р.
Х., със скорост около 90 км/ч, с посока на движение от гр. Разград към гр. Търговище. В
същото време, в посока от фабрика „Шишеджам”, със завиване наляво към гр. Разград, се е
движил автобус „Бова”, водачът на който, след спиране малко след стоп линията, е навлязъл
в зоната на кръстовището. Скоростта към момента на удара, предвид ускорителното
движение на автобуса, е достигнала около 24 км/ч. В момента на навлизане на автобуса косо
на платното за движение микробус „Фолксваген” е бил на отстояние около 55 м от мястото
на удара. При навлизане на автобуса на 3,6 м след дясната граница на платното за движение
3
по пътя с предимство автомобил „Фолксваген” е бил на около 27 м. от мястото на удара,
като водачът Б. Х. е предприел промяна на направлението на движение при завиване на
волана наляво. При това движение на автобуса и микробуса е последвал челен удар между
челната част на микробус „Фолксваген” и челна лява част на автобус „Бова”. В резултат на
удара микробусът е продължил движението си напред и наляво спрямо неговата
предварителна посока на движение, а автобусът е продължил движението си напред и
надясно спрямо неговата предварителна посока на движение. Вследствие на
произшествието е причинена смъртта на водача микробуса и са причинени телесни повреди
на ищцата, пътуваща в микробуса.
С оглед разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е.
протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и
има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието
на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът
като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими
за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други
доказателства.
Според заключението на експерта действията на водача на автобус „Бова” са станали
причина за настъпване на ПТП-то, предприел действия по навлизане на автобуса в лентата
за движение на микробус „Фолксваген” с цел да я пресече, като не е пропуснал движещия се
по пътя с предимство микробус. При предприетите действия от водача на автобуса, водачът
на микробуса е нямал техническа възможност да предотврати ПТП. Скоростта на микробуса
в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била 90,36 км/ч., а
тази на автобус „Бова“ - 23,96 км/ч., при което опасната зона за спиране на т.а.
’’Фолксваген” за конкретните пътни условия и скорост 90,36 км/ч е 86,0 м., а тази на
автобуса - 11,74 м.
От разясненията, дадени от в.л. инж. М.Х., предвид представената от ответника в с.з.
на 21.09.21 г. метеорологична справка ( макар искането за издаване на удостоверение за
снабдяване със справката да е уважено от съда още с определението от 16.07.21 г.),
въпреки мъглата, водачът на автобуса е можел да възприеме другия участник, освен това
при наличието на знак „Стоп“, при излизане на път с предимство, водачът следва след
линията на знака да потегли бавно, постепенно да навлезе минимално в кръстовището и
отново да се огледа. Според в.лице технически правилно е, преди да навлезе на пътното
платно след знака „Стоп“, водачът на автобуса отново да се огледа, особено като се има
предвид метеорологичната обстановка, която е била в момента, а именно сериозна мъгла.
При наличие на лека мъгла видимостта към момента на настъпване на спрямо осветеността
4
на фаровете, не е била по-малка от 50-60 м и водачът на автобуса е имал възможност да се
убеди в наличието на приближаващия автомобил „Фолксваген“ и да го пропусне.
Технически възможно е да се предположи, че при наличието на гъста мъгла видимостта би
била по-малка – от порядъка на 30-40 м, като и в този случай водачът на автобуса е имал
възможност да се убеди в наличието на приближаващият се микробус и да го пропусне.
Според САТЕ, предвид механизма на ПТП, травматичните увреждания на пострадалата,
деформациите по двата автомобила, описани в отговора на въпрос 8 (в.л. е извършило оглед
на двете МПС-та, находящи се на паркинг в базата на ОД на МВР-Търговище, описание
има налично и в протокола за оглед-л.330-338, снимков материал) пострадалата е била с
правилно поставен предпазен колан.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че причината за ПТП е противоправното
поведение на водачът на автобуса, като застрахованият при ответното дружество водач е
нарушил изискванията на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, предвид наличието на знак В2 -„Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!" (чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП) – като движещ
се по път без предимство, е бил длъжен да пропусне микробуса, движещ се по пътя с
предимство. Предвид констатациите, както в протокола за оглед ( 9.28ч.- облачно време,
наличие на лека мъгла, добра видимост, леко влажна пътна настилка), в удостоверението
от НИМХ, филиал Варна - Метеорологична обсерватория Търговище (л. 489 –„15.10.20
регистрирана силна мокреща мъгла от сутринта до около 9.20 ч., след 9.20 ч.
интензивността на явлението намалява“), както и заключението на в.л., с разясненията,
дадени в о.з., водачът на автобуса е имал техническата възможност да се убеди в наличието
на приближаващия микробус и да го пропусне, като предвид метеорологичната обстановка е
бил длъжен да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на
превозното средство , с конкретните условия на видимост, за да може спре пред всяко
предвидимо препятствие. От показанията на св. Н. (шофьор на автобуса) се установява, че е
била „голяма, гъста мъгла“, свидетелят е спрял на един метър от знака „Стоп“, защото имало
3 табели, които му пречат, огледал се наляво и надясно, пропуснал три коли, движещи се от
Търговище за Разград (микробусът се е движел от гр. Разград за гр. Търговище) потеглил
да завие наляво и секунда преди удара видял микробуса, който идвал от Разград . В о.з.
вещото лице е пояснило, че действията на водача на автобуса не могат да се оправдаят с
ограничена видимост от намиращите се на платното табели, тъй като същият е бил длъжен
след знака „стоп“ да потегли бавно, постепенно, да навлезе минимално в кръстовището и
отново да се огледа за преминаващи по пътя с предимство превозни средства, още повече че
в случая оглеждането при навлизането в кръстовището е било особено наложително именно
поради влошената метеорологична обстановка. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че единствено виновен за ПТП е загиналият водач на
микробуса, който се е движел с несъобразена с метеорологичната обстановка, както и довода
на ответника за неправилност на заключението в САТЕ , че действията на водача Н. са
станали причина за ПТП и че същият е можел да види другия участник и да го пропусне.
Такива доказателства по делото (в подкрепа на посочените възражения) не са събрани, и
тези твърдения на ответника останаха недоказани от събрания доказателствен материал.
5
Именно във връзка с тези обстоятелства е допусната допълнителна експертиза, от която
ответникът се отказа с нарочна молба, заявявайки искане за връщане на внесения депозит.
Отговорността на ответното застрахователно дружество е производна на гражданска
отговорност по чл. 45 от ЗЗД на водача на лекия автомобил, поради което предявеният иск
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание.
От приетите многобройни писмени доказателства по делото, в това число и от
приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от
в.л.- ортопед се установява, че в резултат на инцидента ищцата е получила съчетана травма:
глава, гръден кош и крайници /ляв горен и десен долен/, а именно - черепно-мозъчна травма
с малък субарахноидален кръвоизлив, травма на бял дроб с малки контузионни огнища,
открито счупване на долната челюст и изкълчване на долночелюстната става в ляво,
счупване зигоматичната кост и максилага с нарушаване на долни и външни орбитални
ръбове, избиване на предни горни и долни зъби, открито раздробено вътреставно
дислоцирано счупване тип С 3 по класификация по АО. Открито раздробено, дислоцирано
вътреставно счупване на долната част на дясната бедрена кост - СЗ по АО. Неразместени
счупвания на дясна капачка и дясна голяма пищялна кост, политравматичен шок -
хеморотичен и хиповолемичен. Механизмът на травмите е: първичен удар с травма в
областта на главата в дясната средна колона до седалката, бордна травма в областта на
дясното коляно и подбедрица и контра удар на левия горен крайник с директна травма на
левия лакът в бордното табло. Според експерта, констелацията от вида, тежестта на
травматичните увреждания, клинично-лабораторните изследвания и последващото развитие
на състоянието в първите 72 часа от травмата говорят за тежко състояние на травматичен
шок с благоприятен изход. При неправилно и ненавременно терапевтично поведение
изходът е можело да бъде фатален.
Вещото лице в подробности е разяснило всички претърпени от ищцата множество
интервенции, рехабилитации, преживени болки, последици от травмите, предстоящи
интервенции.
Извършени са седим оперативни интервенции по спешност: 1.Г1ХО (първична
хирургична обработка, лаваж (промивка), превръзки, закрито наместване и гипсова
«мобилизация на счупването на лява раменна кост и дясна бедрена кост; 2. Хирургична
обработка на раните на дясната орбита; 3. Открито и закрито наместване и външна фиксация
на долната част на дясна бедрена кост; 4.Открито наместване с вътрешна фиксация на долна
челюст, долен и външен ръб на дясна орбита и оформяне на покрива на максилата и дъното
на дясната орбита; 5.Открито наместване с вътрешна фиксация на долната част на лява
раменна кост чрез резекция на олекранона на лакътната кост и последващо наместване и
вътрешна фиксация; 6.Отстраняване на външния фиксатор; 7.Открито наместване с
вътрешна фиксация на дясна бедрена кост.
Според експерта д-р М.Р. пълно възстановяване при ищцата няма да настъпи в
обозримо бъдеще, т.е. травматологичните изменения по лицето, левия горен крайник, десния
долен крайник са трайни, като е възможно известно подобрение при последващо лечение и
6
продължителна рехабилитация. Предстоят: Операции по реконструкция на лицето с
окулопластичен хирург; Възстановяване на зъбния статус; Отстраняване от костите на
имплантирани уреди; Корекция на белези; Ендопротезиране на лява лакътна и колянна става
с евентуални реимплантации; 6. Доживотна рехабилитация - психосоматично лечение.
При извършения на 24.09.2021 г. личен преглед на ищцата, вещото лице е
установило, че тя е със силно накуцваща, затруднена походка. Констатации за обективно
състояние: двойно виждане с дясно око; смутена функция на десния горен клепач;
неестетични белези по лицето; липса на зъби: горни и долни; смутена захапка; флексионна и
проносупинационна контрактура в лява лакътна става — тежка степен с белези по кожата в
същата област; скъсяване и деформация на десния долен крайник с 3 см; флексионна
контрактура в дясна колянна става; хроничен оток, болезнени движения, смутена функция в
десния долен крайник. Белези по латералната обиколка на дясно бедро, ляво бедро, дясно
коляно, невъзможно клякане, бягане и скачане. Поради скъсяването на десния долен
крайник с около 3 см, флексионната контрактура в дясна колянна става и варусна
деформация в същата, походката е накуцваща, затруднена, с невъзможност за клякане и
бягане. Ограничени движения в лявата лакътна става и предмишница. Има асиметрия при
мимики, затваряния и отваряния на десните клепачи и усмивка.
Вещото лице е категорично в заключението си,че всички тези травми са вследствие
на претърпяното ПТП. Извършените разходи, съгласно представените от ищцата
медицинска документация и платежни документи, са необходими и целесъобразни за
лечебния и възстановителен период, и изцяло изразходвани във връзка с лечението на
травмите, причинени от процесното ПТП.
От заключението на приетата и неоспорена СМЕ, изготвена от в.л. д-р
Стефанова- лекар, специалист „Очни болести“, въз основа на приложената медицинска
документация и извършен личен преглед на ищцата на 04.10.2021г., се установява, че
вследствие на ПТП-то ищцата е получила политравма, включваща фрактура на пода на
дясна орбита, зигоматична кост, етмоидален и максиларен синус. Направена е
реконструкция на ръба и пода на орбитата. Обективно дясното око е хлътнало навътре, с
нарушена подвижност при поглед нагоре и вдясно, вследствие на което има диплопия
(двойно виждане). Клепачи- запазена подвижност , груб цикатрис (белег) в латералната
половина на горен клепач. Палпаторно плътен проминиращ материал в облестта на долен
орбитен ръб. Функционално двеге очи достигат зрение до 100% с миопична корекция (носи
очила от детска възраст) . Трайните последици, установени към датата на прегледа,
включват двойно виждане при поглед нагоре и вдясно, груб белег на горен клепач- тези
нарушения подлежат на реконструкция на горен клепач на дясно око и ревизия на долен
орбитен ръб. От разясненията на в.л. д-р Стефанова в о.з. от 22.10.21 г. се установява, че
след посочената реконструкция се очаква подобрение, тъй като няма засягане на очни
мускули, по-скоро е механична причината, и след една евентуална реконструкция няма да
остане трайно увреждане. След ПТП-то, в условията на спешност, е извършена процедурата
и резултатите са задоволителни по медицински показания, не е засегнато окото, просто по-
7
грубият белег, в следствие на травмата, води до тези промени, които съвременната
медицина може да отстрани.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно психологична
експертиза (СПЕ), изготвена от в.лице Б.А.- специалист по „Клинична психология“, се
установява, че причинените на ищцата травматичните увреждания от процесното ПТП са
довели до изживяване на интензивен страх и силен стрес, който се е превърнал в дистрес,
като с времето този дистрес се е превърнал в умерено изразен депресивен синдром.
Възстановителният период по време на рехабилитационните програми е бил тежък за
младата жена: наред с болката, която е изпитвала е било необходимо да изтърпява и
допълнително натоварване на рехабилитационните техники, в който период е изпитвала
амбивалентни чувства - веднъж е чувствала надежда и позитивизъм, в следващия момент е
имало отчаяние и тъга. Болковият синдром е бил в пъти по-голям от това, което ищцата би
могла да понесе и поради тази причина са се появявали мисли, свързани с отглеждане на
детето, както и възможността да стане отново независима личност/изпитвала е страх от
неизвестното/. Всичко това е довело до объркване и засилване на тревожната и депресивната
симптоматика. В.л. установило, че „не се регистрират болестни интерпретации и
възприятно-представни нарушения. Ищцата притежава добри възможности за използване на
екзекутивните си функции - добра наблюдателност, съобразителност, умения да използва
своя опит и знания във вземането на решения. До преди катастрофата се е изградила като
човек с личностови черти като мълчалива, трудно осъществяваща контакт, особено в по-
голяма група от хора, тиха, сдържана, премисляща внимателно действията си. При
възникване на критична ситуация е склонна да търси причината в себе си. Оценява
причините на болковия си синдром интрапунитивно (вътре в себе си) и разчита на
собствените си сили за справяне с тежката ситуация. За катастрофата си спомня, че сутринта
към 09,00 часа, заедно с мъжа, с когото е живяла на семейни начала, са тръгнали със
собствен микробус за гр. София, за да вземат свой приятел, но й липсват спомени за самото
събитие, което говори за наличие на конградна амнезия. Събитията след катастрофата са в
норма (последователно разказва за преживяванията и последователността на случилото се).
Според теорията за болковите модели на личността, поддържащото преживяване на болката
не е сепарирана чувствителност, идваща от тялото, а се диференцира като преживяване в
„моделите” на личността. Ищцата е преживяла болка с повече от едно телесни места, което е
довело до преобладаващо преживяване на силни болки, особено след операцията в областта
на горен и долен крайник. Преживяната физическа боката е била хронична и персистираща
за дълъг период от време, около три месеца и продължава като „тъпа” болка и до настоящия
момент. Този сблъсък с неочакваните външни дразнители е разгърнал психична реакция с
преживяване на висока тревожност, опасения, безпокойство. Продължителното във времето
задържане на мислите и емоциите в едно психотравмено събитие, невъзможността да се
изработи печеливш вариант за излизане от последствията на събитието са формирали
симптоми на дистрес.“ На базата на извършения подробен преглед и съответни тестове,
експертът заключава, че ищцата възприема като задоволително сегашното си здравословно
8
състояние, в сравнение с изживяването, което е било по време и след оперативните
интервенции; има притеснения от получените белези и деформация на десен крак, тъй като
той видимо е все още с оток и несъразмерен спрямо левия й крак. По отношение на
белезите, които са на лява лакътна става и под дясно око - няма притеснения, тъй като те са
едва забележими.
В поясненията, дадени в с.з. на 21.09.21 г., в.л. Б.А. посочва, че ищцата има
изключително силен дух, „аз такъв човек много рядко съм виждала“, затова ще пребори
самите болки, стига да няма много увреждания, които да й пречат да работи. Предвид
личностовата й структура,като спомен произшествието и преживяното ще си го има до края
на живота си, защото все пак е починал мъж, с който е живяла; това е тежко преживяване,
много болка и страдание е изпитала ищцата от момента на катастрофата до настоящия
момент.
Констатациите на приетата по делото ССЕ не са оспорени от страните.
Показанията на св. А. М. (майка на ищцата), касаещи търпените от ищцата болки и
страдания, нейното физическо и психично състояние, период на възстановяване ще бъдат
обсъдени от съда по-долу, в мотивите.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1
от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото лице“):
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380.
По силата на договора за застраховка „ГО“ застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на
трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни
превозни средства, за които отговарят съобразно българското законодателство.
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от
законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства
по този вид спорове. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496 и чл. 380 от КЗ). Ищецът е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
9
имуществени и неимуществени вреди, но е получил частичен отказ, обуславящо
допустимостта на предявените искове.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД /деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите/,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ (обстоятелство, прието за безспорно по делото), настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя, отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
застрахователя по чл. 380 от КЗ, изтичане на тримесечния рекламационен срок от
депозиране на претенцията по чл. 380 от КЗ, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на тези предпоставки бе обект
на установяване в процеса, като съдът намира, че те са безспорно установени от събраните
по делото доказателства.
Видно от заключението на САТЕ, от показанията на св. Н., от констатациите в
приложените протокол за ПТП (неоспорени и приобщени към доказателствения материал),
водачът на застрахованото при ответника МПС, е нарушил правилата за движение
(горекоментирани) при предприетата маневра завой на ляво, излизайки на път с предимство,
несъобразявайки метеорологичната обстановка и неговото субективно поведение е станало
причина за състоялото се ПТП, в резултат на което ищцата е претърпяла подробно
описаните от трите съдебни експертизи травми, довели до причинени, претърпени и
търпени все още болки и страдания, респ. имуществени вреди.
Безспорно установена се явява и причинно-следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат (съгласно приетите експертизи).
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно
противоправно поведение на водача на застрахованото МПС, вредоносен резултат и
причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
бъде ангажирана, като предявените искове се явяват доказани по основание.
По отношение размерът на дължимото обезщетение за претендираните
неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
10
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от
него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния
смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и др.
Вследствие на ПТП ищцата е получила множество травми по тялото (основно горен и
долен крайник, лице, очи, челюсти), определени от СМЕ, изготвена от ортопед като тежки
увреждания – в следствие на ПТП-то траснспортирана по спешност в болницата в
Търговище „след краткотрайна загуба на съзнание и без спомен за случилото се, със
съчетана травма на глава, лице, гърди и множество крайници“ (стр.11 от СМЕ), в тежко
състояние на травматичен шок с благоприятен изход. При неправилно и ненавременно
терапевтично поведение изходът е можело да бъде фатален. Болките и страданията, които
е претърпяла, както по време на предприетите интервенции по спешност, на
допълнителните такива, по време на възстановяването, което не е приключило към
настоящия момент, според в.лице са изключително тежки и продължителни, приблизително
година след травмата има проблеми с двойно виждане с лявото око, смутена функция на
десния клепач, силно смутена функция на левия лакът и дясното коляно, като
продължително време не по-малко от 6 месеца е била зависима от чужда помощ, а в първите
3 месеца не би оцеляла без нея. Придвижвала се е с помощни средства след вертикализация
приблизително между третия до шестия месец. Поради скъсяването на десния долен крайник
с около 3 см, флексионната контрактура в дясна колянна става и варусна деформация в
същата, походката е накуцваща, затруднена, клякане и бягане са невъзможни. Ограничените
движения в лявата лакътна става и предмишница силно смущават функцията на левия горен
крайник, довело до трайна загуба на трудоспособност. Според експерта – лекар-ортопед
пълно възстановяване няма да настъпи в обозримо бъдеще- траматологичните изменения по
11
лицето, левия горен крайник, десния долен крайник са трайни, като е възможно известно
подобрение при последващо лечение и продължителна рехабилитация. И към момента има
неестетични белези по лицето и асиметрия при мимики, затваряния и отваряния на десните
клепачи усмивка, липса на горни и долни предни зъби, които са видими и обективно
загрозяват външния й вид (стр. 14 СМЕ). От разясненията на в.лице в о.с.з., онагледени и и
демонстрация на ограниченията в крайниците на ищцата, се установява, че уврежданията не
са просто тежки към момента на ПТП и в последствие, а и тепърва за ищцата предстоят
много болезнени движения, евентуални нови операции, но със съмнителен резултат;
констатираното извиване на коляното навътре (варусна деформация) определено затруднява
движението на ищцата и може да доведе до промяна на оста на крайника, което от своя
страна ще доведе до ранно износване на вътрешния отдел на колянната става и в следващите
2-3 години това ще доведе до развиване на артроза и необходимост от смяна на колянна
става; ищцата не може да изправи напълно дясното коляно, то остава в трайно сгънато
положение(флексионна контрактура); движението в предмишницата е ограничено (в
супинация), на ищцата й липсва движение на ръцете в пълен обем – пр. при миене на лице и
мн.други движения, принципно елементарни, но тя не може да ги направи; няма пълно
разгъване на левия лакът, не може да достига далечни предмети, дори части от тялото си не
може да достига с лявата ръка. Скъсяването на десния крайник с 3 см променя механизма на
походката и се получава компенсаторно изкривяване на гръбначния стълб в поясния отдел,
водещо до болезненост и изкривена функция на гръбначния стълб, като в период след 5-10
години, ако не се предприемат съответни мерки, е много вероятно да има артроза и в
гръбначния стълб. За да покаже исканите от експерта движения, при изправяне от пейката в
залата, ищцата бе подпомагана от баща си.
Предвид констатациите, разясненията и заключенията на трите медицински
експертизи, както и от показанията на св. Антония М., се установява по безспорен начин
тежкото състояние, в което е била ищцата, изключително силните физически и психични
болки, неудобства и преживявания, дългия период и многобройни оперативни интервенции,
на различни места по тялото, на основни двигателни функции, допълнителното натоварване
и съпътстваща болка от рехабиталиционните техники, и не на последно място,
загрозяващите белези както по тялото, така и по лицето на пострадалата. Съдът кредитира и
дава вяра на показанията на св. М., отчитайки евентуалната й заинтересованост, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК, ценейки ги с всички други доказателства-
писмени и гласни, с които те изцяло кореспондират, още повече, че свидетелката е
непосредствен свидетел на преживяванията на ищцата, има непосредствени впечатления от
състоянието й преди и след произшествието, показанията й се подкрепят и от заключението
на медицинските експертизи. Пред очите и в ръцете на майка си и баща си, ищцата е
преминала през трудните интервенции, през болката и безсилието от състоянието си, от
невъзможността да се грижи за малкото си детенце, допълнително притеснена и от
изкараната Covid инфекция в болницата в София, усложнило и без това трудното й
положение и рехабиталитационните процедури; изпадаща в депресивни състояния.
12
Претърпяното ПТП и причинените травми пребръщат изцяло живота на една много
млада жена, на 25 години, поела своя самостоятелен път в живота, финансово независима от
родителите си, създала прекрасно семейство с любим мъж, опора в живота й, родила общото
им дете, на което именно в онези първи години, в които то най-много се нуждае от
непрестанен допир и ласка от майката, от гушкане и носене, от обгрижване, тя не успява да
се радва, а в същото време е зависима от обкръжаващите я с любов близки хора, за най-
елементарни нужди, ежедневни движения, придвижване. От самостоятелен, работлив човек,
ищцата се е оказала в състояние, налагащо да бъде зависима от своите близки и при
елементарните си нужди (сега живее с детето си при своите родители, поради
необходимостта от непрекъсната чужда помощ), с тежка степен на двигателен дефицит и
неяснота относно бъдещите възможности за възстановяване и за работа, предвид и
предстоящите хирургични интервенции и пластична операция. Показателни в тази насока са
констатациите и изводите на експертизата, изготвена от клиничния психолог Б.А. – в тази
млада жена (на вид нежна, дребничка и уязвима, предвид личните впечатления на съдия-
докладчика от присъствието на ищцата в залата) се крие човек с „изключително силен дух“,
самото вещо лице заявява: „аз такъв човек много рядко съм виждала“, и това й е помогнало
изключително в тежката ситуация, в която е изпаднала. Болковият синдром е бил в пъти по-
голям от това, което ищцата би могла да понесе, довело и до объркване и засилване на
тревожната и депресивната симптоматика. Наличните белези допълнително притесняват
ищцата, поради тях отказва да излиза от дома на родителите си, а ако й се, се съгласявала
това да става само с баща й и то с колата. Една млада жена не само е претърпяла, търпи и ще
търпи много физическа и душевна болка, но и е лишена от възможността да бъде същият
човек, да води активен социален живот, да бъде самостоятелна и независима и в
ежедневието, и в работата си, да бъде пълноценна майка за своето дете.
Така установените болки и страдания, преживяни от ищцата по време на
оперативните процедури и тежкото първоначално възстановяване, дискомфорта в
обичайните ежедневни дейности, продължителността на възстановяването, неприключило
към настоящия момент, последиците и занапред, затруднения в движението,
необходимостта от допълнителни интервенции, операции и доживотна рехабилитация, дават
основание същите да бъдат определени като изключително тежки, предвид и
комплексността на травмите, с неясен прогнозен резултат относно увредените крайници,
движението на тялото и непълно възстановяване. При тези обстоятелства, стойността на
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и други
негативни изживявания, предвид вида, естеството, характера и степента им, описани от
вещите лица и свидетелката, съдът определя на 200 000 лв., съобразно изискванията на чл.
52 от ЗЗД, като не са налице предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
обезщетението, тъй като остана недоказано релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие непоставен предпазен колан – напротив
и СМЕ, и САТЕ, бяха категорични, че ищцата е била с правилно поставен предпазен колан.
Относно размера на иска за имуществени вреди:
13
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на
ортопедичната СМЕ се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между
претърпяното увреждане и направените разходи за закупуването на въпросните консумативи
и лекарства, описани в представените документи, в размер на претендирания 24 015,39 лв.,
като всички от тях са съответно заплатени, установено и от неоспорената ССЕ, обуславящо
уважаването на иска в пълен размер.
Обезщетенията следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
02.04.2021 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното му изплащане.
По разноските: И двете страни са претендирали разноски. Представили са списъци
по чл. 80 от ГПК.
С оглед изхода на спора- изцяло уважаване на исковите претенции, на осн.чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да репарира на ищцата всички заплатени от нея съдебно-
деловодни разноски, за които са представени надлежни писмени доказателства: 8 960.62 лв.-
д.такса, 8 800 лв., с ДДС – заплатено адв.възнаграждение за процесуално представителство
по двата иска, 1935 лв.-разноски за вещи лица (САТЕ, СПЕ, ССЕ и 2 СМЕ) и 5 лв. за
удостоверение, или общо 19 695.62 лв. Искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.... Е.....“ АД, ЕИК 12126...., със седалище и адрес управление гр.
София, бул. “Х....“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Разград,
ул. „А..“ № ..., съдебен адрес: гр. София, район Слатина, ул. „К...“ № ..,ет. .., чрез Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, представлявано от адв. Г.Х., по посочената от ищцата сметка
IBAN BG77 СЕСВ ......, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Р. К. М., сумата
200 000 лева (двеста хиляди лева) - представляваща застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания и други негативни изживявания, сумата 24 015,39 лв. (двадесет и четири
хиляди петнадесет лева и 39 стотинки) – представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, които вреди са настъпили в резултат на ПТП от 15.10.2020 г., на път II-
49 км 0+422, с управлявания от Б. Р. Х. микробус “Фолксваген ЛТ35“, рег.№ РР .. ВА (в
който микробус на предна дясна седалка е пътувала ищцата), предизвикано от Н. Ш. Н. при
управление на автобус “Бова Ф12“, рег.№ Т .. ТН, чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество ЗД “Е...“ АД-гр.София, ЕИК 12126.... по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица с действие от 14.02.2020 до
13.02.2021 г. - на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху горните
главници, считано от 02.04.2021 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 19
695.62 лв. – представляваща заплатените от ищцата съдебни разноски по делото за
държавна такса, адв.възнаграждение, възнаграждения за съдебни експертизи и за
14
удостоверение - на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на ответника „ЗД Е...“
АД за заплащане на разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
15