№ 38
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело №
20211110146853 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ , вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съотв. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата С. А. Д. твърди, че на 07.11.2019 г., около 12:20 часа в гр.
София, на ул. „Хан Крум“, в района на кръстовището с ул. „Христо Силянов“,
е настъпило ПТП, а именно – паднал пътник в автобус. Ищцата била пътник в
автобус марка „Ман“, модел „Лион С Сити“. ПТП-то било посетено от
служител на СДВР, като бил съставен Констативен протокол № 660-А от
07.11.2019 г. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ на съставения
протокол било посочено, че след извършения оглед и събраните данни се
установило, че на 07.11.2019 г. около 12:20 часа, автобус марка „Ман“, рег.
№СВ1752АС, управляван от Д. Ц. Д. се движел по ул. „Хан Кубрат“ с посока
от бул. „Бели Дунав“ към ул. „Христо Силянов“ и в района на кръстовището с
последната, извършва маневра ляв завой, поради недостатъчно внимание и
предпазливост към пътниците, става причина да падне пътника С. А. Д. в
салона на автобуса. Ищцата поддържа, че вина за процесното ПТП имал
водача на автобуса – Д. Д., чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД по силата на полица
№BG/23/119002860900, валидна за периода 20.10.2019 г. до 19.10.2020 г.
Вследствие на удара ищцата била транспортирана до УМБАЛСМ
1
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД. След извършен преглед на пострадалата била
поставена диагноза „травма в гърдите и корема“. Поддържа, че вследствие
процесното ПТП претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинените физически травми, страх от движение по улиците
и тяхното пресичане, както и шофиране, в неудобство от необходимостта
трети лица да помагат в ежедневните нужди, дискомфорт при
придвижване. Болките и страданията стават причина ищцата да промени
поведението си и социалните си контакти – става затворена, умислена,
ограничава вижданията си с приятели. За първите 7-10 дни след настъпване
на ПТП ищцата не могла да си осигури необходимата почивка, тъй като
силните болки нарушавали съня . Болката в областта на гърдите отшумяла за
2 месеца, но след удара и преживяния стрес спира да кърми детето си, което
към момента на ПТП било бебе. След този инцидент детето било хранено със
сухо мляко. Процесното ПТП и причинените увреждания имали
неблагоприятно въздействие върху цялостния организъм на ищцата. На
основание чл. 380 КЗ ищцата отправила Покана № ЦУ 99-9684/06.01.2021 г.
до ответното друество за доброволно плащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, за което била образувана щета
№0411-195-0003-2020. Ищцата получила съобщение от застрахователя с изх.
№ 99-9684 от 27.01.2021 г., с което ответното дружество й съобщило, че е
определило обезщетение в размер на 500,00 лева. Ищцата не била сългласна с
определеното от застрахователя обезщетение. С оглед на
гореизложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата в размер на 2500,00 лева, представляваща
неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на ПТП от
07.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 151,39
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
06.01.2021 г. - датата на сезиране на ответника с покана за плащане до
11.08.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застроховане“ АД не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”, за процесния автобус марка „Ман“, рег. №СВ1752АС към
датата на процесното ПТП. Ответникът оспорва изключителната вина на
2
водата Д. Д. и механизма на процесното ПТП от 07.11.2019 г. Твърди, че
водачът на автобуса бил предприел „спасителна маневра“ - намаляване на
скоростта, тъй като била налице реална непосредствена опасност за живота и
здравето на пътниците в автобуса. Водачът бил принуден да завие рязко, за да
предотврати удар с друго МПС. Оспорва, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е претърпяла всички описани в исковата молба вреди, както и тяхната
продължителност. Твърди, че нямало доказателства преди датата на
процесното ПТП ищцата да е кърмила бебето си. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата
не се е държала на определените за това дръжки в автобуса, поради което
същата е паднала в салона на автобуса. Оспорва размера на предявените
искове, като счита, че същите са завишени. Оспорва основателността на
акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва поради неоснователност на
главния иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения
от страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелството, че с ответника е бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автобус марка
„Ман“, рег. №СВ1752АС, към датата на процесното ПТП.
От представения Констативен протокол № К-660–А, издаден от
компетентен орган при СДВР- Отдел „Пътна полиция“, се установява, че на
07.11.2019 г., около 12.20 ч., в гр. София е настъпило ПТП, като водачът на
автобус марка „Ман-Лион С Сити“, рег. №СВ1752АС – Д. Ц. Д., се е движил
по ул. „Хан Кубрат“ с посока от бул. „Були Дунав“ към ул. „Христо Силянов“
и в района на кръстовището с последната извършва маневра ляв завой поради
недостатъчно внимание и предпазливост към пътниците, става причина да
падне пътника С. Асенов Д. в салона на автобуса. От този пътен инцидент е
пострадала ищцата – с диагноза „контузия на гърди и корем”.
По делото е приет препис от административно- наказателната преписка,
3
образувана по повод процесното ПТП, от която е видно, че е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 364619/07.11.2019 г. на
водача на гореописания автобус за нарушени разпоредби по чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП и е издадено наказателно постановление, с което му е наложена
административно наказание глоба в размер на 20,00 лв. по чл. 185 ЗДвП,
влязло в законна сила на 11.02.2020 г.
От заключението на изслушаната съдебна автотехническа експертиза се
установява, че е настъпило произшествие на 07.11.2019 г. в гр. София, при
което по ул. „Хан Кубрат“ с посока от бул. „Бели Дунав“ към ул. „Христо
Силянов“, по линия № 83 от масовия градски автотранспорт, се е движил
автобус „Ман Лион С Сити“, с рег. № СВ 1752 АС, управляван от Д. Д.. При
приближаване на кръстовището с ул. „Христо Силянов“, водачът е намалил
скоростта на движение до около 10-15 км/ч и се преустроил в лявата пътна
лента. В автобуса е пътувала С. Д. на двойна седалка отляво, на които
конструктовно не са монтирани дръжки за пътниците /те са само за
правостоящи пътници/, считано за посоката на движение на автобуса.
Водачът е придприел маневра завой наляво за навлизане в пътното платно на
ул. „Хр. Силянов“ и при изпълнението й е задействал рязко спирачната
уредба на автобуса. При това рязко спиране, пътничката Д., под действието на
инерционната сила на собственото й тегло, се е изплъзнала от седалката и се
ударила в предната седалка. При този сбръсък пътничката е получила
травматични увреждания по гърдите и корема. Вещото лице заключава, че от
техническа и професионална гледна точка, като причина за настъпване на
произшествието – ударът на пътничката в предната седалка, следва да се
приеме предприетото рязко спиране /с по- високо спирачно закъснение/ от
страна на водача. Към момента на изпадане на тялото на пътничката от
седалката на автобуса, същият се е движил със скорост от порядъка и не по –
висока от 15 км/ч. Вещото лице сочи също така, че при заето място на
седалка в автобуса и рязко спиране на същия, биха се създали условия за
политане на тялото на пътничката напред към предната седалка и достигането
й с удар. Такова политане създава условия за получаване на травматични
увреждания по гръден кош и корем от пострадалата, от удара на тялото по
предната седалка или встрани. Ето защо и предвид регистринатие
травматични увреждания по гръден кош и корем, вещото лице заключава, че
пътничката Д. към момента на произшествието е била седнала на седалка в
4
автобуса. За седнали пътници не са предвидени специални захвати в автобуси
с подобна техническа характеристика, като такива са предвидени за
правостоящи пътници.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза/СМЕ/, изготвено
въз основа на представената по делото медицинска документация, се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП на 07.11.2019 г., Светалана
А. Д., е получила следните травматични увреждания: КОНТУЗИЯ НА
ГЪРДИТЕ И КОРЕМА. В медицинските документи след извършени прегледи
на ищцата е описана анамнеза за болки в гърдите и корема с клинични данни
от прегледа за отслабено дишане в двете белодробни основи и палпаторна
болка в ляво подребрие. Проведени са образни изследвания- рентгенографии
на гръден кош и корем и ултразвуково изследване на коремни органи, при
което не са установени счупвания на ребра, хемо- пневмоторакс и контузии
на коремни органи. Получените травматични увреждания в областта на
гърдите и корема са причинили на ищцата болка и страдание, като
продължителността на възстановителния период е около две- три седмици,
като болките, които е изпитвала ищцата, са били интензивни в първите дни.
Вещото лице е заключило, че е налице причинно- следствена връзка между
получените травматични увреждания и процесното ПТП на 07.11.2019 г.
Според показанията на свидетелката Нина Николова, която е близка
приятелка с ищцата, които настоящата инстанция кредитира като
последователни и съответни на останалите доказателства и при отчитане на
възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК, на деня на процесния
инцидент ищцата се прибирала с автобус 83 в посока Надежда, автобуса
направил рязък завой наляво, при което ищцата отскочила от седалката,
ударила се и паднала. След инцидента ищцата била доста изплашена,
стресирана и се затворила; избягвала да се движи по оживени места, където
имало булеварди. Ищцата Д. се оплаквала от болки в гръдния кош, от които
не можела да спи нощно време. Св. Николова заявява, че ищцата кърмила
детето си в този период, което било на 5 месеца, след което спряла да го
кърми.
Св. Д. Ц. Д., който бил участник в процесното ПТП, заявява, че
управлява съчленен автобус „МАН“ по лини 83 и 102. Свидетелят не си
спомня за процесния случай, не може да заяви дали пострадалата е била
5
седнала или права и дали автобуса и бил пълен или празен. Сочи, че автобуса
е с напречно разположени седалки от ляво и от дясно с коридор между тях, с
гладки седалки.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка „гражданска отговорност”. С оглед правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД – че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка от което са произлезли вреди /неимуществени/, както и какъв е
дължимия размер на обезщетението и 2/ наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност” между този водач и ответното дружество. Вината
се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай не е спорно по делото съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за застраховка „гражданска
отговорност“, който има за обект автобус „Ман Лион С Сити“, с рег. № СВ
1752 АС, както и че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на този
договор /тези обстоятелства са приети за безспорни между страните/.
Настоящият съдебен състав приема, че представения констативен
протокол, съставен от пол. инспектор ОПП-СДВР /който има характера на
официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК/, събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на св. Николова и заключенията на
съдебната автотехническа и съдебно-медицинската експертиза, обсъдени в
съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите. Съвкупната
преценка на гласните доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза дава основание за извода, че в резултат на процесното
произшествие на ищцата, са били причинени вреди – телесни увреждания.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение №
15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, I т. о., и Решение № 71/16.08.2017
6
по дело № 60343/2016 на ВКС, II т. о., ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът
не притежава. В настоящия случай механизмът на ПТП е установен
несъмнено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и от
заключението на съдебно – автотехническата експертиза и се изразява в
следното: на 07.11.2019 г., в гр. София, при изпълнение на маневра завой
наляво за навлизане в пътното платно на ул. „Хр. Силянов“, при рязко
задействане на спирачната уредба от страна на водача на автобус „Ман Лион
С Сити“ в нарушение на правилата, установени в чл. 24, ал. 2 ЗдвП и чл. 3, т.
2 ППЗДвП, съотв. чл. 132, т. 2 ЗДвП ищцата, която пътувала седнала в
автобуса, под действието на инерционната сила на собственото си тегло, се е
изплъзнала от седалката и се е ударила в предната седалка, в резултат на
което й били причинени следните увреждания –контузия на гърдите и корема,
за срок от около 2- 3 седмици, през който същите й причинили болки и
страдания.
СРС кредитира изцяло заключението на САТЕ, в частта, в която е
описан механизма на извършване на процесното ПТП, което е в логична
връзка със събраните доказателства. От приетата като компетентно изготвена
и неоспорена от страните експертиза, която е ползвала за целите на
изследването всички събрани по делото доказателствени средства, се
установява, че единствената причина за настъпването на процесното ПТП –
ударът на пътничката в предната седалка, представлява поведението на
водача на автобуса, който е предприел рязко спиране /с по- високо спирачно
закъснение/. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице
доказателствени изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените
задачи, предмет на допуснатата експертиза. В този смисъл недоказано остана
възражението на ответника по отношение на механизма на процесното ПТП.
Доказателства за установяване на твърдението в отговора на исковата молба,
че рязкото спиране на водача, е било предприето за избягване на удар с друго
МПС не са събрани в производството. Разпитан в исковото призводство св. Д.
7
Д. – водач на процесния автобус заявява, че не си спомня за процесното
произшествие, като в неговите показания не се установяват подобни
обстоятелства. Данни в подобен смисъл- че автомобил го е „засякал“ - се
съдържат в писмените обяснения на водача, дадени пред органите на КАТ в
административното производство. Те, обаче, имат характер на свидетелски
показания и доколкото не са събрани по реда на ГПК не могат да служат за
установяване по несъмнен начин на правнорелевантните обстоятелства в
исковото производство по ГПК. В този смисъл налице са всички
предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
водача на автобуса за причинените на ищцата неимуществени вреди –
изживени болки и страдания.
Неоснователно се явява своевременно наведеното – в отговора на
исковата молба, възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата в процесния автобус /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/.
Доказателствената тежест за установяването на този правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това възражение, като доказването
трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
случая е установено по делото, че ищцата е пътувала седнала на седалка в
автобуса при настъпване на произшествието, както и че при рязкото спиране
на същия, са се създали несъмнено условия за политане на тялото на
пътничката напред към предната седалка и достигането й с удар. По делото
липсват доказателства, че ищцата е създала предпоставки за осъществяване
на деликта. В този смисъл и поддържаното от ответника възражение, че
ищцата не се е държала на определените за това дръжки в автобуса и така е
неглижирала собственото си здравословно състояние, е опровергано от
заключението на САТЕ, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК,
според което за автобус с подобна техническа характеристика като
процесния, не са предвидени специални захвати за седнали пътници, както
8
предвидените такива за правостоящи такива.
В контекста на изложеното, следва да се посочи, че приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията
на пълно доказване, а е само предполагаем. В настоящия случай ответното
застрахователно дружество не е провело пълно и главно доказване на
релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице –
ищцата С. Д..
По силата на сключената застраховка „Гражданска отговорност“
ответникът покрива риска от реализиране деликтната отговорност на
застрахования за причинени на трети лица вреди, поради което след като
отговорността на последния е несъмнено доказана от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани в настоящото производство, то и обусловената от
нея отговорност на ответника – застраховател следва да бъде ангажирана.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС №
4/1968 г. „справедливостта“, като критерий за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания и създаващи социален дискомфорт,
физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент и общественото възприемане
на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в държавата. В този смисъл са и постановените по новия
съдопроизводствен ред решения на ВКС, имащи характер на задължителна
съдебна практика /Решение № 171 от 18.11.2016 г. по т. д. № 2811/2015 г., II т.
о., Решение № 73 от 13.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., II т. о., Решение
№59 от 29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II т. о.; Решение №33 от
9
04.04.2012 г. по т. дело № 172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010 г.
по т. д. № 708/2009 г., II т. о; Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. №
14/2009 г., II т. о./.
В приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за установено по делото
относно характера и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалата,
която на навършени 30 години е получила телесни увреждания – контузия на
гърди и корем - както и претърпените от нея болки и неудобства от физическо
естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на
лечението /прием на лекарства/, с общ възстановителен период от около 2-3
седмици; затрудненията в битовото обслужване през този период след ПТП;
не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие, израз на
който са и поведенческите прояви на пострадалата, свързани с избягване да
се движи по оживени места, където имало булеварди, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, настоящата инстанция счете, че обезщетение в
размер на 2500,00 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в
чл. 52 ЗЗД и не води до обогатяване на пострадалото лице. За определяне
размера на обезщетението съдът съобрази също така начинът на причиняване
на телесните увреждания, интензитета на претърпените физически и
психически страдания през този период, които са били с висока интензивност
в първите дни след увреждането, както и обстоятелството, че от преживения
стрес и болки в гръдния кош ищцата е спряла да кърми детето си и храненето
на петмесечното й бебе е преминало на адаптирано мляко, което несъмнено
се е отразило негативно на психиката на ищцата, която като майка е желала
да му даде най- доброто за укрепване на имунната система в ранния период
на неговото развитие.
С оглед на гореизложеното и изхождайки от понятието „неимуществени
вреди”, в което според последователната практика на ВКС, се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, както и разбирането, че
критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
10
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава /Решение № 73 от
13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3343/2013 г., II т. о., ТК /, настоящия съдебен
състав намира, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени
вреди за ищцата е в размер на 2500,00 лв. Този паричен еквивалент за
компенсация на неимуществените вреди освен съобразен с конкретните от
значение обстоятелства, е съобразен и с присъжданите от съдилищата
обезщетения в сходни случаи. Ето защо искът следва да се уважи в
претендирания размер.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за претенцията на
увреденото лице на 06.01.2021 г., като ответникът не оспорва, че това е
датата, на която е предявена извънсъдебната претенция на увреденото лице.
Доколкото ищцата се легитимира като кредитор на претендираното главно
вземане за неимуществени вреди и предвид установените по делото
фактически положения, че застрахователят /ответникът/ е бил уведомен от
ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 06.01.2021 г., то същият е
изпаднал в забава, след изтичане на 06.04.2021 г. на тримесечния срок по чл.
497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, а за периода, считано от 06.01.2021 г. до
06.04.2021 г. той дължи законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ /в този смисъл виж Решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о./, поради което
предявената акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателна за
исковия период от 06.01.2021 г. до 11.08.2021 г. в размер на претендираната
сума от 151,39 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо искът с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД /заявен като самостоятелно вземане/ следва
да бъде уважен, като следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода от настоящия спор на процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.2 ЗА в размер на 565,14 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в полза на съда в размер на 106,06 лв.
11
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати на С. А. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, бл.
421, вх. Б, ет. 4, ап. 34, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата 2500,00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от увреждания, причинени на 07.11.2019 г. в гр. София от
виновно противоправно поведение на водач на автобус марка „Ман-Лион С
Сити“, рег. №СВ1752АС, по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 151,39 лв. /сто петдесет
и един лева и тридесет и девет ст./, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 2500,00 лв. за периода от
06.01.2021 г. до 11.08.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати на адв. А. Т. от САК, с адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 39, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 565,14 лв. /петстотин
шестдесет и пет лева и четиринадесет ст./, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата 106,06 лв. /сто и шест лева и шест ст./, представляваща разноски за
държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12