№ 638
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора С. Д. Т.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100602550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 27.05.2020 г. по НОХД № 18293/2017 г. Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 16-ти състав е признал подсъдимия П. С. З. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК и му е наложил
наказания лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е
отложил за срок от 3 години и глоба в размер на 1000 лева, както и го осъдил
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото
разноски.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от защитника на подсъдимия,
в която не се излагат съображения и моли въззивния съд да отмени присъдата
или да я измени относно наказанието. С жалбата не са направени
доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на СРП.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на
нови гласни и писмени доказателства.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата. Заявява, че според нея доказателствата са тълкувани
превратно от първоинстанционния съд и авторството на деянието не е
установено. Твърди, че в тази насока са показанията на свидетеля М.,
депозирани в хода на първоинстанционното производство. Отбелязва, че
подсъдимият е с добри характеристични данни и моли съда в случай, че
приеме, че са налице достатъчно доказателства за неговата виновност, да
определи наказанието му прилагайки разпоредбите на чл. 55 НК.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника си, като заявява, че не
е виновен и не е извършил инкриминираното деяние.
Прокурорът счита, че жалбата срещу постановената присъда е
неоснователна, тъй като обвинението се доказва категорично от събраните по
делото доказателства, като намира присъдата за добре мотивирана, правилна
и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият З. моли да бъде признат за
невиновен.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба,
както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд
фактически положения кореспондират изцяло със събраните в хода на
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя
изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият П. С. З. е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, средно образование, живуща в гр. София,
ж.к. „******* сграда ******* ЕГН: **********.
На 04.10.2011 г. бил сключен договор между „С.Х." ООД, ЕИК: *******,
в качеството на наемодател, и „С.Х. Р." ЕООД, ЕИК: *******, с управител
2
Т.С. М., в качеството на наемател, по силата на който наемодателят
предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване считано от
01.11.2011 г. бистро, находящо се в гр. София, бул. „*******. Наетият имот
бил стопанисван от дружеството-наемател като ресторант „Интрига".
През месец май 2016 г. към основната сграда на заведението била
изградена допълнителна постройка и Т. М. възложил на П. З. да изгради
електроинсталацията на допълнителната постройка и да я свърже към
електрическата инсталация на заведението. През същия месец З. изградил
електроинсталацията на допълнително построения обект и осъществил
присъединяването му към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЧЕЗ Р.Б." АД, като преди средството за търговско измерване свързал
проводник тип ПВА 2-10 мм2 (меден многожилен) в единия край към
изходящата клема на входящия предпазител, преминаващ през автоматичен
прекъсвач 63 А и към изходящата клема на този предпазител присъединил
проводник тип СВТ 5x4 мм2 (като две жила се ползват за фаза и две за нула),
създавайки по този начин условия за непълно отчитане на потребяваната
електрическа енергия на заведението.
На 12.07.2016 г. Р.И.В. и Е.Н.И. - служители на „ЧЕЗ Р.Б." АД, в
присъствието на представители на Федерацията на потребителите в България
- свидетелите В.Н. Г. и М. С.Б., извършили проверка на измерването на
електрическата енергия на ресторант „Интрига" и установили направеното
неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа, като за
констатациите от извършената проверка бил съставен Констативен протокол
№ 1015160/12.07.2016 г. Пред проверяващите служители на
електроразпределителното дружество и присъстващите на проверката лица
св. Т. М., който е управител на заведението, повикал подс. З., който обяснил,
че е извършил присъединяването на електрическата инсталация на
допълнителната постройка към електроразпределителната мрежа.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена
въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите св. М.,
В., И., Г. и Б..
3
- писмени – заключение на електротехническа експертиза; сигнал;
констативен протокол; протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за
следствен експеримент; писма, справки и протоколи от проверки от „ЧЕЗ
Р.Б." АД; договор за наем; документи относно „С.Х. Р." ЕООД; справка за
съдимост на подсъдимия.
- веществени – компакт диск.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. Съдът прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си. Липсват основания, които да
мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.
Събраните по делото доказателства кореспондират помежду си и
категорично установяват наличието на описаното в обвинителния акт деяние,
изразяващо се в неправомерно свързване към електрическото табло в
инкриминирания обект по начин, по който консумираната от допълнителната
постройка електрическа енергия не се отчита от уреда за търговско
измерване. В този смисъл са депозираните от свидетелите Р. В. и Е. И.
показания, които подробно разказват за установеното от тях при извършената
проверка на 12.07.2016 г. Техните изложения се подкрепят и от
присъстващите на проверката свидетели В. Г. и М. В., които също са
съхранили спомен от установеното нарушение и го описват детайлно.
Свидетелските показания намират подкрепа и в събраните по делото писмени
доказателства – заключение на назначената в хода на досъдебното
4
производство и приета от първоинстанционния съд електротехническа
експертиза, протокол № 1015160/12.07.2016 г., протокол от 12.07.2016 г. за
следствен експеримент и 12.07.2016 г. за оглед на местопроизшествие.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя преценката на
първоинстанционния такъв да кредитира показанията на посочените
свидетели, като последователни, правдоподобни и кореспондиращи помежду
си и със събрания по делото писмен материал, като в тази връзка намира за
безспорно установено, че при извършената проверка на 12.07.2016 г.
проверяващите са констатирали наличието на неправомерно свързване към
електрическата инсталация на обекта, извършено по начин, по който
консумираната от свързаната към електрическото табло допълнителна
постройка енергия не се е отчитала от средството за търговско измерване.
Основните възражения, изложени от защитата в съдебно заседание пред
въззивния съд, са насочени към авторството на деянието от страна на
подсъдимия, като се твърди, че то не се установява от събраните по делото
доказателства и се излагат твърдения, че съгласно депозираните в хода на
съдебното следствие показания на свидетеля М., подсъдимият не е изградил
процесната мрежа. Настоящият съдебен състав споделя и в този аспект
изводите на първоинстанционният съд, че от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява авторството на
инкриминираното деяние от страна на подсъдимия З.. На първо място, данни
за това се откриват именно в показанията на свидетеля М., който противно на
изложените от защита възражения потвърждава авторството на деянието.
Свидетелят М. е разпитан трикратно в хода на досъдебното производство по
делото, като в последвалия му разпит по време на съдебното следствие пред
СРС тези показания са приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 и т. 1 НПК. При анализ на
депозираните от свидетеля М. показания, съдът констатира еднопосочност в
тях по отношение на коментирания въпрос. В първоначалния разпит,
проведен на датата на извършената проверка – 12.07.2016 г. свидетелят не
изнася данни в тази връзка. Разпитан пред органи на досъдебното
производство на 10.04.2017 г. свидетелят заявява, че е възложил на
подсъдимия З. да изгради електроинсталацията на допълнително построеното
кухненско помещение и да го свърже електрическата инсталация на
ресторанта. Разпитан отново в хода на досъдебното производство на
5
22.06.2017г. потвърждава изложеното, сочейки, че именно З. е лицето,
изградило електрическата инсталация на обекта. Възраженията на защита са
насочени към разказаното от св. М. в хода на съдебното следствие, където
обаче свидетелят М., след прочитане на показанията му от досъдебното
производство, категорично заявява, че подсъдимият му е свързал уредите за
допълнителната постройка. С оглед изложеното, съдът намира показанията на
свидетеля за последователни и праводоподобни, като следва да се отбележи,
че същите намират подкрепа и в депозираните от подсъдимия обяснения, в
които последният потвърждава, че сам е извършил процесното свързване,
като твърди в своя защита, че не е знаел, че го прави по неправомерен начин.
Предвид всичко изложено дотук въззивният съд кредитира показанията
на свидетеля М. и обясненията на подсъдимия, в частта им относно
изграждането на електрическата инсталация на допълнителната постройка и
свързването й с инсталацията на сградата, като намира доводите на защитата
за недоказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимия за
неоснователни и се солидизира с преценката на проверявания съд, че от
събрания по делото доказателствен материал категорично се доказва, че
подсъдимият е извършил описаното в обвинителния акт деяние.
По отношение на изложеното от подсъдимия, че е свързал проводника,
но не е имал понятие, че свързването е неправомерно, съдът счита, че това
твърдение се опровергава от изготвената електротехническа експертиза,
според която за извършване на процесното присъединяване са необходими
специални технически знания и умения и то не може да се извърши от лице,
което не е специалист в областта. Поради това, настоящият състав намира, че
след като подсъдимият е осъществил процесното присъединяване, то той е
бил наясно какво прави и, че начинът по който го извършва създава
предпоставки консумираната от допълнителната постройка електрическа
енергия да не се отчита. Предвид изложеното, съдът приема обясненията на
подсъдимия в тази им част за израз на защита от негова страна и не им се
доверява.
Видно от заключението на приетата електротехническа експертиза е
осъществено неправомерно присъединяване и промяна в схемата на свързване
на електромера. Присъединяването е изпълнено с проводник тип ПВА 2-10
мм2 (меден многожилен), като единия край на присъединението е свързано
6
към изходящата клема на входящия предпазител, след което минава през
автоматичен прекъсвач 63А като към изходящата клема на този автоматичен
прекъсвач е присъединен проводник тип СВТ 5x4 мм2 (като две жила се
ползват за фаза и две за нула) и захранват част от ел. инсталацията на обекта.
Посредством извършеното нерегламентирано присъединяване са били
създадени предпоставки за непълно отчитане на потребявана електрическа
енергия от ресторанта.
Настоящият състав кредитира изготвената по делото експертиза, като
прецени, че същата е обективно и компетентно изготвена.
Въззивният съд счита, че основните фактически констатации на СРС са
правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 НПК съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал
съображенията си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл. 234в, ал. 1 НК.
От обективна страна:
Деянието е извършено чрез неправомерно въздействие върху уред за
търговско измерване на електрическа енергия. То се изразявало в извършено
от подсъдимия присъединяване към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЧЕЗ Р.Б." АД, което било изпълнено чрез проводник тип
2
ПВА 2-10 мм (меден многожичен), свързан от единия край към изходящата
клема на входящия предпазител, след което преминаващ през автоматичен
прекъсвач 63 А, като към изходящата клема на този предпазител бил
2
присъединен проводник тип СВТ 5x4 мм (като две жила се ползват за фаза и
две за нула) и захранвало част от електрическата инсталацията на обекта. По
този начин били създадени условия за непълно отчитане на потребяваната
електрическа енергия на заведението. Присъединяването било извършено
неправомерно, тъй като е станало без знанието и съгласието на собственика на
7
електроразпределителната мрежа и не по установения за това ред.
От субективна страна:
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
предвиждал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е също
така и общественоопасните последици на същото и пряко ги е целял. Тъй като
за подобен тип присъединяване са необходими специални технически умения
и знания и то не може да бъде извършено от лице, което не е специалист в
тази област, за съда няма съмнение, че подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, а именно че извършва
присъединяване на процесната допълнителна постройка към основната
електрическа инсталация по начин, по който консумираната от нея
електрическа енергия да не бъде отчетена от средството за търговско
измерване. Съзнавал е и, че извършеното присъединяване е осъществено без
знанието и съгласието на собственика на мрежата и не по установения за това
ред. Ето защо, следва и, че той съзнателно и целенасочено е извършил
инкриминираното свързване именно по такъв начин, че да се създадат
условия консумираната енергия да не се отчита.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението чл. 234в, ал. 1 НК са предвидени наказания лишаване
от свобода до 5 години и глоба до 15 000 лева.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия З., правилно
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия и трудовата му ангажираност. Може да бъде
добавен и изминалия дълъг период от извършване на деянието до
постановяване на първоинстанционната присъда.
Правилно, отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени.
Наказанието на подсъдимия е определено на основание чл. 54 НК при
наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства, като
първоинстанционният съд е премерил наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева, която санкция е
определена при спазване правилата за определяне на кумулативни санкции и
способства постигане целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 НК.
Така определеното наказание е законосъобразно и справедливо и съответства
8
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което не
следва да бъде заменяно на основание чл. 55 от НК, тъй като липсват
основания за това. В конкретния случай, нито са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително по
естеството си смекчаващо отговорността обстоятелство, заради което и най-
малкото, предвидено в закона наказание, да се явява несъразмерно тежко.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доколкото са налице
предпоставките за прилагане на чл. 66, ла. 1 НК и за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия, не е необходимо
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, то следва
изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски, както и държавна
такса за служебно издаване на изпълнителни листове, са възложени в тежест
на подсъдимия.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което
и с оглед изложените съображения същата следва да потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, XIV-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 16-ти състав от 27.05.2020г., постановена по НОХД №
18293/2017г.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10