Решение по НАХД №139/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И
**** от гр.Криводол, ул.„Г. Д." №33 с ЕГН: **********, е обжалвал НП
№23-0967-000040 от 23.01.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР
ВРАЦА, сектор „Пътна полиция Враца“, с което за извършено нарушение по чл.5
ал.3 т.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно
наказание, на основание чл.174, ал.1 т.1 от ЗДВП - ГЛОБА в размер на 500 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. В
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.И. М. от ВАК, се
иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения и необоснованост.
Ответникът по делото с придружителното писмо ангажира становище в
подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.58д - 63д от ЗАНН във връзка със
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 13.01.2023 г. около 11:17 часа в гр.Враца по ул.Втори юни до номер 165, екип
на СПП при ОД МВР – Враца в състав св.Д. С. Д. и П. П. А. спрели за проверка лек
автомобил – **** **** с регистрационен номер ВР ****, собственост на **** от град
Враца управляван от жалбоподателя **** от гр.Криводол. Същият е изпробван с
техническо средство с Алкотест Дрегер №7510 с фабричен № ARPL - 0242, за
наличие на алкохол, който след тестването отчел 0,52 промила алкохол в издишания
въздух, които резултат бил показан на водача.
За констатираното нарушение актосъставителя мл.автоконтрольор П. П. А.
съставил АУАН серия GA №872519 от 13.01.2023г. на нарушителя **** от
гр.Криводол в присъствието на свидетеля Д. С. Д. за това, че на 13.01.2023г. около
11:17 часа в гр.Враца по ул.Втори юни до номер 165 управлява лек автомобил марка
„****“ модел „****“ с регистрационен номер ВР ****, собственост на ****, след
употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му. Употребата е
установена на 13.01.2023г. около 11:19 ч. с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер ARPL - 0242, който отчел положителна проба от 0.52
промила в издишания от водача въздух. Пробата е показана и видяна от водача.
Издаден е талон за медицинско изследване с номер 130889 - което квалифицирал като
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДВП. АУАН бил подписан от жалбоподателя, без
възражения.
Бил издаден и Талон за медицинско изследване №130889, който бил връчен на
водача в 11.39 часа на 13.01.2023г. с указание да се яви в ЦСМП Враца до 45 минути
от връчването на талона. След съставянето на АУАН и в указания срок водача се явил в
ЦСМП и дал кръв за изследване. Като на място в ЦСМП Враца бил съставен Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.Също така била изготвена Химична
експертиза, резултатът от която е обективиран в Протокол №6 от 16.01.2023г. за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръв на БНТЛ при
ОДМВР-Враца, която определила концентрация на етилов алкохол в кръвта, на
водача на 0,54 на хиляда.
Въз основа на АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-
1

0967-000040 от 23.01.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР гр.Враца
СПП, с което като е прието, че жалбоподателя **** е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от
ЗДвП, на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН, НП, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, Талон за медицинско изследване №130889,
Стикери, Химична експертиза peг. № 369р-1230/16.01.2023г.,Протокол № 6 от
16.01.2023г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръв,
Справка за нарушител, Заповед №8121з – 1632 от 02.12.21г. на Министъра на МВР,
пълномощно, писма до и от С ПП при ОД МВР, СМЕ по писмени данни №52 от
17.02.2023г., пълномощно, рецепта за изписаните лекарства, както и от показанията на
свидетелите очевидци Д. С. Д., П. П. А., **** и ****.

Изложените до тук фактически положения, свързани с време, място и начин на
извършване на полицейската проверка и констатираното нарушение, в т. ч. откъм
съставени надлежно документи, връчване и подписване, положителен резултат от
пробата с техническото средство "Алкотест дрегер", неговата годност и изправност,
принципно не са спорни между страните и се установяват еднопосочно и
безпротиворечиво от всички налични доказателствени източници по делото. При това
показанията на разпитаните свидетели полицейски служители - актосъставителят П. П.
А. и свидетеля Д. С. Д. съдът намира, че съответстват и се припокриват с изложеното в
останалите материали от приложената административна преписка, като приетите за
достоверни по случая доказателства, кореспондират един спрямо друг, последователни
и логични са, поради което им дава вяра и ги кредитира.
В хода на делото са разпитани и свидетелите **** и ****, - първият брат на
жалбоподателя, който твърди, че вечерта на 12.01.2023г. двамата със своя брат и
настоящ жалбоподател са изпили по около 150 мл. ракия на вечеря, като брат му имал
кашлица, а и му споделил, че го боли гърлото и корема, а след като си премерил
температурата, се оказало че има и 37,5 - 38 градуса температура, след което
жалбоподателя заявил, че се е чувства зле и към 23,00 часа отишъл да си
легне.Сутринта на 13.01.2023г. към 10.00 часа жалбоподателя станал, и без да закусва
отпил няколко глътки, от бутилка шведска горчивка.
Вторият свидетел **** познат на жалбоподателя, твърди в показанията си, че
случайно се срещнали в този ден пред болницата като жалбоподателя му споделил, че
е ходил до аптеката да си вземе лекарства, защото е болен, като сочи че и видимо му
личало, че не е добре, като докато говорили жалбоподателя пред него отвори сироп за
кашлица, който си бил закупил от аптеката и отпил няколко глътки, след което
жалбоподателя се качил в автомобила и си тръгнал. Свидетелят който все още бил пред
болницата, видял патрулен автомобил да излиза от улицата при зъболечението с пуснат
буркан и видял, че спират жалбоподателя на светофара до бензиностанция ОМВ в
гр.Враца.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
2

На първо място съдът счита, че Актът за установяване на административно
нарушение и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по
ЗДвП, видно от приложеното с адм.преписка заверено ксерокопие от Заповед №8121з
– 1632 от 02.12.21г. на Министъра на МВР издадена на основание чл.189, ал.1 и ал.5 от
ЗДвП, ЗАНН и ЗМВР.
При това следва да се отбележи и че както в обжалваното наказателно
постановление, така и в АУАН административно - наказващият орган е отразил всички
задължителни реквизити досежно тези актове по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като необходими предпоставки за законосъобразно развитие на административно-
наказателното производство.
На второ място Безспорно установено е и че жалбоподател е имал качеството
водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил действия
по привеждане на МПС в движение и реално е управлявал такова – л.а. собственост на
съпругата му ****.
Нарушението е описано точно и правилно, посочена е датата и мястото на
извършването му и са установените обстоятелства, при които е извършено.
От показанията на двамата свидетели полицейски служители се установява, че
по отношение на жалбоподателя **** е извършена проверка с техническо средство
установила наличие на алкохол в издишаният въздух, след което е издаден талон за
явяване в лечебно заведение за медицинско изследване. Установено е че с техническо
средство Алкотест Дрегер №7510 с фабричен №ARВА - 0121 на дата 13.01.2023г. в
11.19 часа е отразено замерване на 0,52 промила алкохол в издишания въздух на
замереното лице - водача Г..
В конкретния случай се установява, че с явяването си в ЦСМП да даде кръвна
проба, жалбоподателя **** е оспорил показанията на техническо средство.
Представената като доказателство по делото Химична експертиза peг. № 369р-
1230/16.01.2023г., Протокол № 6 от 16.01.2023г. за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръв изготвена в Базова научно-техническа
лаборатория при ОДМВР гр.Враца /л.11/, е определила концентрация на етилов
алкохол в кръвта, на водача на 0,54 на хиляда в представената проба кръв от
жалбоподателя.
При наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият
случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са
определящи - чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В случая по делото са представени
доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като резултатите от
техническото средство "Алкотест дрегер", са потвърдени от медицинско изследване на
кръвна проба.
Едновременно с това и както се посочи по-горе, в случая жалбоподателя също
не оспорва тези факти, но наред с тях в жалбата си сочи, че при съставянето на акта и
на атакуваното НП, не е взето в предвид, че е употребил лекарства и противогрипни
препарати, малко преди извършената му проверка, тъй като не се чувствал добре
здравословно.
По конкретно твърди, че на 12.01.2023г. вечерта в дома си е употребил алкохол
около 150мл ракия по време на вечеря, след което понеже не се чувствал добре си
легнал. На сутринта и след като се оправил за излизане на гладно изпил няколко глътки
„Шведска горчивка“ след, което се отправил да зареди с гориво до бензиностанция
„ОМВ", като пътьом се отбил в аптека, за да си вземе лекарства, тъй като имал
3

настинка и кашлица, като си закупил пастили - „Хербитусин бронхи и гърло" и сироп
за кашлица - „Тусавит". След излизане от аптеката веднага изпил от сиропа няколко
глътки и извадил един пастил за смучене.Малко по късно около 10-ина минути след
като заредил в бензиностанцията и връщайки се към дома си в гр.Враца, бил спрян за
проверка от служители на ОДМВР Враца. Все в тази връзка са и показанията на
допуснатите до разпит свидетели **** и ****, първият от които в показанията си
установява количеството изпит от жалбоподателя алкохол предишната преди
проверката вечер, като и факта, че последният не се е чувствал добре, а вторият от
свидетели в показанията си установява, че около 5 минути преди проверката
жалбоподателя е отпил няколко глътки сироп за кашлица „Тусавит. В същото време
свидетелите полицейски служители в показанията си дадени в с.з. заявиха, че при
проверката жалбоподателя е съдействал напълно, като също така не е споделял за
употребата на сироп за кашлица или други медикаменти.
В случая основният спорен въпрос по делото е за правилността на проверката и
оценката на доказателствата, съдържащи данни за инкриминираната концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя ****.
С оглед изясняване на това дали употребата на сироп „Тусавит“, пастили -
„Хербитусин бронхи и гърло“ и медикамента „Шведска горчивка“ би могла да
повлияе на отчетеното количество алкохол в кръвта на жалбоподателя, съдът назначи
СМЕ, чието заключение съдът приема за обективно, пълно и вярно, като вещото лице е
отговорило на поставените задачи.
Видно от заключението на в. л. д-р Р. А. по поставените му въпроси, същият в
изготвената от него СМЕ №52 от 17.02.2023г. по писмени данни е посочил, че от
приетите от жалбоподателя три броя медицински медикаменти: Тусавит, Шведска
горчивка и Хербитусин пастили - последния не съдържа етилов алкохол /етанол/, т.е.
приетите от жалбоподателят „Хербитусин пастили“ не могат да повлият на
направеното изследване на 13.01.2023год.
Що се отнася до останалите два медикамента приети от жалбоподателят преди
проверката, по отношение на тях експертизата сочи, а именно:
1. Сироп „Тусавит“ съдържа 36% алкохол, т.е. съгласно изполваните таблици
в 100мл. сироп се съдържат 28.6 грама алкохол.
2.„Шведската горчивка“ съдържа 45% етанол /алкохол/, обичайната една
доза съдържа до 2 грама етанол.
Съгласно експертното заключение при употреба на посочените лекарствени
средства, съдържащи етанол - „Тусавит“ и „Шведската горчивка“ в обичайни
количества, /както са посочени в рецептата издадена на жалбоподателя/т.е. по една
супена и по една мерителна лъжица и в кратко време преди часа на изследването, и
при тегло – 96 кг. на жалбоподателя Г. биха могли да повишат наличната алкохолна
концентрация от приетият предната вечер алкохол и да повлияят, както върху пробата
с техническо средство „Алкотест дрегер“, така и върху резултата отчетен в СХЕ от
0,54%о, в границите посочени в отговора на трети въпрос, тоест за „Тусавит“ 0,03%о
и около 0,045-0,05%о за „Шведската горчивка“, или общо от приема на двете около
0,07-0,08 %о, тоест ако този резултат е бил отчетен при изготвянето на СХЕ крайният
резултат би бил в границите от 0,46 %о - 0,47 %о, казано по друг начин причината за
наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е съвкупност от остатъчно
количество алкохол от предната вечер и етилов алкохол употребен под формата на
лекарствени средства, непосредствено преди извършената му проверката за
4

алкохол.Така изготвеното заключение не бе оспорено от страните, поради което и
съдът прие заключението на вещото лице, като счита, че то е пълно, обосновано и ясно
и не възниква съмнение относно направените изводи.
Съгласно императивната разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП „на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.“
Изложеното означава, че отчетения в СХЕ резултат, ако беше съобразен с
отчетените по горе стойности на алкохол в приетите медикаменти би довел до това, че
стойността на алкохол в кръвта на жалбоподателя би паднала под изискуемия в
закона минимум от 0,5 на хиляда.
С оглед това обстоятелство и предвид отчетения резултат от ХИМИЧНАТА
ЕКСПЕРТИЗА обективиран в Протокол №6 от 16.01.2023г. за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол в кръв на БНТЛ при ОДМВР-Враца , която
определила концентрация на етилов алкохол в кръвта, на водача на 0,54 на
хиляда, не би могло по един безспорен и категоричен начин да се установи
извършването на нарушението от обективна страна, тъй като съставомерността на
деянието по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, касае само управление на пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда .
При наличие на повишаване на алкохолната концентрация в кръвта на
жалбоподателя с около 0,07-0,08 %о след употреба на процесните лекарствени
средства, то и обективният резултат от изследването би могъл да бъде повлиян,
съгласно експертизата.
С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че нарушението не е доказано по
безспорен и категоричен начин, поради което съдът намира жалба за основателна, тъй
като извършването на административното нарушение от обективна и субективна
страна от страна на санкционираното лице не е безспорно и категорично установено,
поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото ответната страна ОД на МВР - гр.Враца следва да
бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя направените от него по делото
разноски за СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА в размер на 468,00 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0967-
000040 от 23.01.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР ВРАЦА, Сектор
„Пътна полиция“ Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.2
т.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
5

Номер на акта:	142
Дата:	5 април 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420200139
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 февруари 2023 г.

Решение по НАХД №139/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите