О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1378 / 10.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Колева к.а.н. дело
№ 771 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по касационната жалба
на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Антон Ицков
Йорданов, подадена чрез процесуален представител адвокат Е.Т., срещу Решение № 231/15.05.2023
г. по а.н.д № 547/2023 г. на Районен съд-Пазарджик, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл.
179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
С Молба вх.№ 7301/12.09.2023 г., докладвана в
открито съдебно заседание на 13.09.2023 г., процесуалният представител на
касатора е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по следните въпроси:
1. Допускат ли разпоредбите на Директива
1999/62/ЕО и на Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО) вътрешна
правна уредба, приета за тяхното имплементиране, при която потребителят на
ЕУЕСТ (дружеството — водачът) има ли задължение да следи (да отговаря) за
изправността на устройството и неговата връзка със системата, като при неизпълнение
на това „задължение” да се налага санкция на потребителя на ЕУЕСТ?;
2. Допускат ли разпоредбите на Директива
1999/62/ЕО и на Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО) вътрешна
правна уредба, приета за тяхното имплементиране, при която монтирането на
бордовото устройство, неговата изправност и връзката му с електронната система
за заплащане на пътни такси са уредени като задължения на платеца на таксата
(потребителят на ЕУЕСТ), за неизпълнението на които задължения, ако бордовото
оборудване няма (загуби по време на превоза) връзка с електронната система за
заплащане на пътни такси, да подлежи на глоба?
3. Допускат ли разпоредбите на чл. 2, т. 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. и чл. 4, т.
9 от Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО) вътрешна правна
уредба, при която ангажирането от държавата на административнонаказателната отговорност
на потребителите на ЕУЕСТ да непредставлява „принудителна мярка” по смисъла на
същите текстове, така че административнонаказващият орган да има право да
ангажира административнонаказателна отговорност на потребителите на ЕУЕСТ, като
им налага глоба/имуществена санкция, без да се изпълни изискването на чл. 2, т.
7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. и чл. 4,
т. 9 и т. 10 от Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО)?
4. Допускат ли разпоредбите на Директива
1999/62/ЕО, Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.
и Решение на Комисията от 6 октомври 2009 (2009/750/ЕО) вътрешноправна уредба,
при която, когато изцяло или частично не е заплатена дължима такса за изминато
разстояние, на потребителя на ЕУЕСТ (собственик на ППС) да се налага максимална
такса за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от
платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на
платената пътна мрежа, като едновременно с това се налага и твърда глоба/имуществена
санкция?
5. Трябва ли изискването за съразмерност,
установено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури да се
тълкува в смисъл, че не допуска санкционната система като предвидената в чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, съобразно която за нарушенията, които предвижда фиксирана
глоба — независимо от тежестта на нарушението - при неизпълнение на
разпоредбите за заплащане на пътна такса? Съвместима ли е административната
глоба, установена в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, с изискването на член 9а от Директивата,
съгласно която установените в националното право санкции трябва да са
ефективни, съразмерни и възпиращи?
Ответникът по касация е представил писмено
становище, в което е развил съображения за неоснователност на искането
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав намира
искането за неоснователно.
Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е
компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия
договор (б. „а“) и относно валидността и тълкуването на актовете на
институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. „б“). Разпоредбата
на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат
пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по
този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да
поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е
повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито
решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е
длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.
Тези разпоредби са транспонирани в националното ни
законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 ГПК, приложими съгласно
препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Според посочените разпоредби, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното
решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските
общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя
запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и
недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или
значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят
никакво съмнение.
Преюдициалното запитване следва да има за предмет
тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена
националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване
противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата
от същото ще е неприлагане на противоречащата национално правна уредба по
конкретното дело. В случая искането няма за предмет тълкуването на относима към
правилното решаване на спора по настоящото дело разпоредба от правото на
Европейския съюз. Касационният жалбоподател не твърди неяснота относно
конкретни разпоредби на европейското право, а се позовава на неправилното му
приложение от районния съд. Искането не се отнася до тълкуване на пряко
приложима разпоредба от правото на Европейския съюз, а се свежда до искане за
извършване на преценка на твърденията на дружеството в смисъл, различен от
приетия от въззивния съд. Нормите на съюзното право са пряко приложими, поради
което ако националната норма им противоречи, то съдът следва да ги остави
неприложени и да приложи пряко съюзната норма. Поради това, противоречието се
установява от националния съд и не е необходимо сезиране на СЕС. От друга
страна, по отношение на цитираните от касатора актове на ЕС, съдът не
констатира да е налице неяснота при тълкуването им, нито да е налице
преюдициалност, която да е от решаващо значение по настоящото дело, поради
което искането на касатора следва да се остави без уважение.
По искането за спиране на делото до произнасяне на
СЕС по дело С-61/2023 г.
С оглед изложеното от касатора и след извършена
служебна справка в информационната система на Съда на Европейския съюз се
установи, че на производство пред СЕС е дело С-61/23, образувано по отправено
преюдициално запитване от Административен съд-Хасково. Поставеният пред съда
въпрос е „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО1 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на
установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази
директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във
фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за
предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че
е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.
С оглед предмета на делото, настоящият съдебен
състав намира, че са налице основания за спиране на производството до приключване
на воденото такова пред Съда на Европейския съюз. Въпреки преюдициалното
запитване да не е отправено по настоящото дело, то по аналогия следва да бъде
приложена нормата на чл. 631, ал. 1 ГПК. Поставеният за решаване пред СЕС
въпрос е от съществено значение за произнасянето по жалбата срещу Решение № 231/15.05.2023
г. по а.н.д. № 547/2023 г. на Районен съд-Пазарджик.
Водим от горното и на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, с което е насрочено съдебно
заседание за 18.10.2023 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПИМК“ ООД за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
СПИРА производството по к.а.н.д. № 771/2023 г. до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23.
Препис от определението да се изпрати на страните
за сведение.
Делото да се докладва за възобновяване след
произнасянето на Съда на Европейския съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/