РЕШЕНИЕ № 17

 

гр. Кнежа, 10.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 4 по описа на съда за 2020 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 454471-F499432 от 31.07.2019 год. на Ж. И. А. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в Централно управление на НАП, на основание чл. 53, ал.1 във връзка с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал.2 от ЗАНН на „М.Б.“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „Т. К.“ № **, представляван от М.Г.Б. с ЕГН **********, Ст. М. Б. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС – за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят М.Г.Б., едноличен търговец с фирма „М.Б.“, който моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание не се явява и не се представлява. С депозирано по делото писмено становище (с вх.№ 108/ 17.01.2020 год.) адв. Б. Д. З. от САК, в качеството си на упълномощен представител на жалбоподателя, с представено пълномощно, моли съда да отмени обжалваното НП поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. се представлява от гл. юрк. Цв. А. Г., с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител оспорва жалбата, излага подробни доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на издаденото НП, и моли съда да го потвърди.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна чрез административнонаказващия орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 08.07.2019 год. в 13:15 часа гр. Кнежа свидетелят В.Е.Д., на длъжност инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, заедно със служител от същия отдел – Л. Ж., извършил проверка в търговски обект – семеен хотел „Вилидж Парк Кн.“, находящ се в с. град на ул. „Д. Б.“ № **, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „М.Б.“. Проверката била извършена в присъствието на Цв. Б. Г. – рецепционист и М. В. Андр. – управител. За нуждите на проверката бил разпечатан регистър за настанени гост за м. юли 2019 год.  и контролна лента от фискалното устройство за периода от 01.07.2019 год. до 07.07.2019 год., които били предоставени на проверяващите заедно с други документи.

Преди легитамацията на проверяващия екип и започване на проверката, в 13:03 часа от св. В.Д. била извършена контролна покупка на услуга – нощувка в студио на стойност 44.50 лв., за което била попълнена от него адресна карта и заплатена в брой сумата от 45 лв. (с две банкноти от по 20 лв. и 1 от 5 лв.). Рецепционистката Цв. Г. приела плащането, но не издала касов бон на свидетеля за приетата сума. 

В хода на проверката от ФУ била разчетена касова наличност в размер на 504.20 лв., а фактическата наличност, съгласно изготвен от Цв. Г. опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката била в размер на 1 528.10 лв. Установена била разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност съгласно описа в размер на 1 023.90 лв., в т.ч. и контролната покупка, за която не бил издаден касов бон. Не се установило в касата да са били служебно въвеждани парични суми.

При проверката били установени и други административни нарушения, които не са предмет на настоящото производство.

За направените констатации от св. Д. бил изготвен протокол за извършена проверка с номер 0372311 от 08.07.2019 год., в който присъствалите при проверката лица – М. Андр., управител и Цв. Г., рецепцционист, отразили, че нямат искания, възражения и бележки. Със същия протокол била отправена покана до представител на провереното лице или упълномощено лице да се яви в 10:30 часа на 15.07.2019 год. за съставяне и връчване на АУАН, с указание, че при неявяване актове ще се съставят на осн. чл. 40, ал.2 от ЗАНН. В протокола бил вписан телефон за контакт с представител на ЕТ, а именно „********** (П. Ал.)“.

На указаната дата, в офиса на ЦУ на НАП в гр. Пл., ул. „Д.“ № ***, се явила П. Д. Ал., като пълномощник на ЕТ „М.Б.“***. Същата представила пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което била упълномощена от Ст. М. Б., в качеството й на прокурист на ЕТ „М.Б.“, да извършва от името и за сметка на търговеца всякакви правни и фактически действия, като представлява прокуриста Ст. Б., в качеството й на управител, пред всички лица (физически и юридически), организации и учреждения (държавни, общински, данъчни, съдебни и др.) в страната. В пълномощното били изброени примерни действия, сред които и представителство пред ТД на НАП, като изрично било отразено, че изброяването им не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия.

В присъствието на пълномощника на прокуриста на едноличния търговец – жалбоподател в настоящото производство, и в присъствието на инспектори – свидетелите Н.П.П. и М.П.Т., св. В.Е. Д. съставил на ЕТ „М.Б.“*** от 15.07.2019 год. за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ – при извършена проверка на 08.07.2019 год. в търговски обект – семеен хотел „Вилидж Парк Кнежа“, находящ се в гр. Кн., ул. „Д. Б.“ № **, експлоатиран от ЕТ „М.Б.“ с ЕИК ********* е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. От наличното ФУ е разчетена наличност в размер на 504.20 лв., а фактическата наличност, преброена по банкноти и монети, съгл. изготвен от Цв. Г. опис, е в размер на 1 528.10 лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 1 023.90 лв., в т.ч. сумата на контролната покупка, за която не е издаден ФКБ, или сумата от 978.90 лв. не е отразена чрез ФУ като „служебно въведени“ в касата суми.

Проверката е документирана с ПИП № 0372311/ 08.07.2019 год., подписан без възражения, съставен на основание чл. 110, ал.4 във вр. с чл. 50, ал.1 от ДОПК.

АУАН бил предявен на пълномощника П. Ал., представляваща едноличния търговец, и същата го подписала, като писмено отразила „Нямам възражения“. Получила е препис от акта.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. 

Въз основа на така съставения АУАН от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в Централно управление на НАП било издадено атакуваното НП, с което на ЕТ „М.Б.“*** е наложена Имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, предмет на проверка в настоящото производство.

НП било изпратено по пощата и връчено на жалбоподателя чрез Й. Н. на 12.12.2019 год., видно от приложеното известие за доставяне (обратна разписка).

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-172 от 17.05.2018 год. на Изп. директор на Национална агенция за приходите, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено със същата заповед лице.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите В.Д., Н.П. и М.Т., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение № F499432 от 15.07.2019 год.; пълномощно на П. Д. Ал., упълномощена от Ст. М. Б., в качеството й на прокурист на ЕТ „М.Б.“***, с нотариална заверка на подписа (рег.№ 104/ 09.01.2015 год. на Александър Димов, нотариус в р-на на СРС, с рег.№ 404 на НК); протокол за извършена проверка № 03723112/ 08.07.2019 год. заедно с адресна карта за записване в хотел от 08.07.2019 год., 2 бр. декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение и 2 бр. декларации от Цв. Б. Г. и М. В. Андр. – от дата 08.07.2019 год., дневен финансов отчет от 08.07.2019 год. на търговския обект, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и др.; заповед № ЗЦУ-ОПР-17/ 17.05.2018 год. на Изп. директор на НАП.

По същество жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, но счита, че в хода на административнонаказателното производства са били допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН.

При извършената служебна проверка на процесното НП съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя фискално устройство е разчетена касова наличност в размер на 504.20 лв., докато фактическата наличност е била 1 528.10 лв. Същевременно във ФУ не са направени записи за „служебно въведени“ суми. При това положение безспорно търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал.1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. Както вече се посочи, от извършения опис на парични средства се установява, че сумата от 1 528.10 лв. (независимо от произхода й) е участвала в оборота на търговеца и е била част от оборотните му средства. Налага се извод, че търговецът е въвел пари в касата, без да извърши съответната регистрация на тези пари във ФУ. Това поведение безспорно представлява нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Според тази норма, на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал.1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал.4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал.4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения (в това число и на чл. 33, ал. 1) се наказват точно по реда на чл. 185, ал.2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС.

Нарушението, за което е съставен АУАН е по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ. Описаните в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената като нарушена разпоредба на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 2006 год. Нарушението е квалифицирано от АНО именно по чл. 33, ал.1 от същата Наредба, която предвижда необходимост да се регистрира „всяка промяна“ на касовата наличност, без да се правят каквито и да е изключения от общото правило. Разпоредбата на чл. 33 от Наредбата е неизменна част от установения ред за регистрация и отчетност, и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

Наказващият орган е наложил на търговеца – жалбоподател санкция в минимален размер – 500 лв., като е счел, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на  чл. 185, ал.2, изр. последно от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС. Очевидно в рамките на своите правомощия наказващият орган е приел, че в случая не става въпрос за неотразяване на приходи (арг. от  чл. 185, ал. 2, изр. последно ЗДДС). Съдът намира, че на тази преценка не може да се осъществи контрол в настоящото производство, доколкото е приложена по-благоприятна за жалбоподателя санкционна норма и положението му не може да бъде влошавано от съда. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и в рамките на приложения от наказващия орган  чл. 185, ал.2, изр. последно ЗДДС вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС, съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция“ в минималния предвиден в санкционната норма размер, а именно 500 лева. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. Очевидно наказващият орган е приел, че с поведението си търговецът не е укрил приходи. Ето защо при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е именно „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Изложените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения при  издаване на обжалваното НП не се споделят от настоящия съдебен състав по следните съображения:

На първо място, действително нито жалбоподателят, като собственик на едноличния търговец – нарушител, нито прокуристът на търговеца, като негов управител, са присъствали в момента на проверката в обекта. Независимо от това, проверката е била извършена в присъствието на лицата Цв. Г. и М. Андр., които към онзи момент са били в трудови правоотношения с едноличния търговец. Именно чрез тях, със съставения протокол за извършена проверка с № 0372311 от 08.07.2019 год. контролните органи са отправили покана до представителя на провереното лице – ЕТ, или упълномощено лице да се яви за съставяне и връчване на АУАН на конкретно посочена в протокола дата. Препис от протокола е бил надлежно връчен на служителите на провереното лице (ЕТ) – управителя М. Андр. и рецепциониста Цв. Г.. Ето защо не може да се приеме, че търговецът, който бил известен към момента на проверката, не е бил надлежно поканен от контролните органи за съставяне на АУАН. Още повече, че на указаната дата се е явило упълномощено от представляващия търговеца лице, а именно П. Д. Ал., с нотариално заверено пълномощно, в чието присъствие е започнало административнонаказателното производство със съставяне на АУАН. Упълномощеното лице не е направило възражения по акта и е получило препис от него.

На следващо място, действително актът е бил съставен в отсъствието на собственика на едноличния търговец и прокуриста, но в присъствието на надлежно упълномощеното от управителя на търговеца лице, на което АУАН е бил предявен и е бил връчен препис от същия. Очевидно, в конкретния случай е неприложим реда за връчване съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН. Видно от представеното и прието по делото пълномощно от прокуриста на ЕТ, с нотариална заверка на подписа му, на упълномощеното лице са били делегирани правомощия да представлява управителя на търговеца, като извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и за сметка на ЕТ „М.Б.“ пред всички лица (физически и юридически), организации и учреждения (държавни, общински, данъчни, съдебни и др.) в страната, вкл. НАП, като в пълномощното изрично е посочено, че примерно изброените действия не ограничават упълномощеното лице в извършване на всички останали възможни правни действия. Следователно, упълномощеното от прокуриста на ЕТ лице е разполагало с представителна власт в пълен обем и е упражнило добросъвестно делегираните му права пред органите на НАП от момента на започването на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя.

Що са касае до цитираната в становището на упълномощения представител на жалбоподателя съдебна практика, настоящият съдебен състав намира същата за неотносима и неприложима в конкретния казус.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

В производството пред настоящата въззивна инстанция страните са претендирали деловодни разноски.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП.   

 

 

Мотивиран от горното  и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 454471-F499432/ 31.07.2019 год. на Ж. И. А. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1 във връзка с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал.2 от ЗАНН на „М.Б.“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „Т. К.“ № **, представляван от М.Г.Б. с ЕГН **********, Ст. М. Б. с ЕГН **********, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС – за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ, извършено на 08.07.2019 год. в гр. Кнежа.

 

ОСЪЖДА ЕТ „М.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „Т. К.“ № **, представляван от М.Г.Б., Ст. М. Б. – прокурист, да заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: