Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,18.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5118 по
описа за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В.против М.С.У. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че срещу ответника
е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Твърди, че ответникът не е открит на адреса и след
извършена справка за регистрирани трудови договори, било установено, че няма
такива. На заявителя е указано, че може в едномесечен срок да заведе исково
производство. Ищецът твърди, че като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен
срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден
от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31
ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума.
Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “Т.С.“ ЕООД ***.
Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по
изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата “Т.С.“ ЕООД *** на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. В заключение моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от
742,94 лева главница за ползвана но непазплатена топлоенергия за периода
01.10.2016г – 31.01.2018г. и сумата от 59,90 лева лихва за забава за периода
02.12.2016г. до 13.03.2018г., за които суми и издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 1978/2018г. по описа на РС Плевен. Представя писмени доказателства.
Моли съда да привлече като трето лице помагач “Т.С.“ ЕООД ***. Прави искане за
допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Видно от
представеното ч.гр.дело, ответникът не е подавал възражение. След залепване на
уведомление, същият не се е явил за получаване на заповедта за изпълнение.
Направена е справка за месторабота, от която се установява, че ответникът няма
актуални трудови договори, поради което съдът е разпоредил на заявителя, че
може да предяви искова молба в едномесечен срок. След предявяване на исковата
молба, ответникът отново не е намерен на постоянен адрес и след залепване на
уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК, на ответника е назначен особен
представител при депозит, внесен от ищеца.
Назначеният особен представител не е представил писмен
отговор и не е взел становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Представил е писмени бележки по същество на спора. За ответникът се явява
назначения особен представител, който оспорва предявените искове.
По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 1978/2018г., ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 742,94 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г. до 31.01.2018г.,
лихва върху главницата в размер на 59,90 лв. за периода от 02.12.2016г. до 13.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 21.03.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Длъжникът не е
намерен на постоянния си адрес, поради което, с Разпореждане № 6876/21.06.2018г.,
съдът е указал на заявителя, че има възможност да предяви исковете си в
едномесечен срок. Разпореждането е получено от ищцовото дружество на 27.06.2018г.
и в срок, на 13.07.2018г. е предявена исковата молба срещу ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1978/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В
настоящото исково производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение. В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – ***, находящ се в гр.***, в сграда в
режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в
тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна
енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е собественик на
процесния недвижим имот. В изпълнение на указанията, ищецът е представил Разпределителен
протокол на ***, от който се установява, че е взето решение ***, находящ се на
адреса да бъде предоставен на ответника М.С.У.. Този протокол кореспондира и с
представеното съобщение от Община Плевен, от което ес установява, че ответникът
е декларирал имота като негона собственост и му заплаща годишен данък.
По делото, по
искане на ищцовото дружество е допусната до изслушване съдебно-счетоводна
експертиза, в заключението на която е отразено, че в имота има 1 водомер и 3
броя уреди за отчитане на консумирана топлоенергия. Претендираната сума за
топлоенергия е формирана от отчетена консумирана топлоенергия, отдадена
топлоенергия отдадена от щранг лира в банята, сградна инсталация и дължима сума
за дялово разпределение, а за периода 01.10.2016г. – 31.01.2018г. от ползвана
топла вода в имота. От експертизата се установява, че сградната инсталация е
изчислена за действителен обем 148,88 куб.м. В експертизата е отразено, че за
периода 01.02.2018г. – 02.12.2018г. няма отразено плащане по партидата.
При така
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът
приема за установено, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот с абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна
собственост на адрес гр.***. От заключението се установи, че за периода 01.10.2016г.
до 31.01.2018г. ответникът е ползвал топлоенергия в имота си на обща стойност 742,94
лева.
Ответникът дължи сумата ведно със законната лихва от подаване на заявлението 21.03.2018г.
до окончателното изплащане на сумата. При
така изложеното, съдът счита, че предявените положителни установителни искове
по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
По делото ответникът дължи разноски на
ищцовото дружество в размер на 75 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, 120 лева за депозит за вещо лице и 300 лева възнаграждение за
особен представител. Общо разноските в настоящето производство са в размер на 595
лева.
За заповедното производство ответникът
дължи разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М.С.У., ЕГН **********,***, че дължи на кредитора
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В., 742,94лв. –
главница от задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 31.01.2018г.; 59,90лв.
– лихва върху главницата за периода от 02.12.2016г. до 13.03.2018г., законната лихва върху посочената главница
от датата на подаване на заявлението - 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане на същата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1230/22.03.2018г.
по ч.гр.дело № 1978/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА М.С.У., ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 595 лв., представляваща
направени деловодни разноски по делото, както и 75 лева разноски по ч.гр.дело № 1978/2018г. по описа на РС
Плевен.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: