Р Е Ш Е Н И Е
№ …../….
гр. Пловдив,20.11.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и
пети октомври, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия
Матеева КАНД № 1860 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД
на МВР - Пловдив, представлявана от директора старши комисар В.К.К., чрез юрисконсулт
И.П., против Решение № 1053 от 13.06.2023 г., постановено по АНД № 20235330203041
по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, І н.с., с което е отменен електронен
фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К № 6511314, издаден от ОДМВР Пловдив, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на В.М.В. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Касационния жалбоподател - ОД на МВР
Пловдив моли за отмяна на решението на районния съд, поради неправилност и незаконосъобразност.
Излага съображения за законосъобразност на издадения ЕФ. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът В.М.В., с писмена молба
(л.13), чрез процесуалния си представител адв.Г. изразява становище по
касационната жалба, като счита, че същата следва да се отхвърли и да се
потвърди решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура
град Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Административен съд - Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени
изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районният съд се е развило
по жалба против ЕФ серия К № 6511314, издаден от ОДМВР Пловдив, с който В.М.В. е
санкционирана за това, че на 06.11.2022 г. в 10:21 часа, в град Пловдив, ул.
„Васил Левски“ до № **, посока север - юг, като водач на МПС лек автомобил Пежо
207 с рег. № ***, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M 546,
като при разрешена скорост 50 км/ч е установена стойност на скоростта от 92 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 42 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч.
Посочено е в ЕФ, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния от влизане в сила на ЕФ К/4197369. За извършеното на 06.11.2022г. от В. нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП било наложено
административно наказание на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.
4 от ЗДвП,
„глоба“ в размер от 1200 лева.
За да отмени ЕФ, районният съд е приел,
че при издаването му е допуснато съществено
процесуално нарушение. Мотивирал е, че не е посочена правната квалификация на
нарушението, конкретно коя от хипотезите на чл. 182 ал. 1, 2, 3 от ЗДвП е
осъществил водачът, за да му бъде наложено съответното наказание за повторност
на това именно нарушение по чл. 182 ал. 4 от ЗДвП. Изложено е, че нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и в
тази насока в електронния фиш липсва изобщо привръзка на тази разпоредба със
съответната норма, която запълва бланкета. От тук е прието и, че съдът не би
могъл да извърши преквалификация, с което да изправи пропуска на наказващия
орган, тъй като посочването на пълната правна квалификация за първи път от съда
ще е в противоречие с правото на защита на санкционираното лице. Направено е
позоваване на Тълкувателно решение № 8/2021 г. според което, въззивният съд
може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията
на деянието, но в случая не е налице хипотеза на неправилно посочена
квалификация, а на липса на посочена правна квалификация. Отделно в мотивите на
оспорваното решение е посочено, че представения по преписката оригинал на ЕФ е
със съдържание различно, от това на ЕФ, връчен на неговия адресат, като е
дописан текст, с който е извършена привръзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Така извършеното от наказващия орган дописване в съдържанието на ЕФ е посочено
от районния съд като недопустимо, представлява основание за неговата отмяна и
за реализиране на наказателна спрямо съответното длъжностно лице, допуснало
извършването на коментираната корекция в текста на ЕФ.
Решението е правилно.
Изложените от районния съд мотиви се
споделят изцяло от касационната инстанция, поради което съдът препраща към тях
на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК. Налице е нарушение, за което е
приложена санкция без да е посочена правна квалификация на нарушението. Такава
правна квалификация не е разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, посочена в ЕФ.
Липсата на правна квалификация е абсолютно основание за отмяна на издадения
административнонаказателен акт и не може да се поправи по пътя на правомощието
на съда по чл. 63 от ЗАНН за изменение на акта.
Ето защо решението ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1053 от 13.06.2023 г.,
постановено по АНД № 202353302030401 по описа за 2023 г. на Районен съд
Пловдив, І н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.