РЕШЕНИЕ
гр.
София, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мичева
ч.гр. дело № 8953 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „ОЗК-З.“ АД –
длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ В.М., по изпълнително
дело № 20208600400545, изразяващи се в отказ да намали приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение и съответно пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от
ЧСИ М.разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата
и правна сложност на делото, като процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други действия освен подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело. Изтъква във връзка с посоченото, че не били извършвани
никакви действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Съобразно с изложеното моли да се намали
определения по изпълнителното дело адвокатски хонорар до сумата от 100 лв.,
както и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят оспорва частната жалба.
Твърди, че признатото от ЧСИ адвокатско възнаграждение е в размер на
законоустановения минимум и му се дължи. Оспорва претенцията на жалбоподателя
за разноски в тази инстанция.
ЧСИ
В.М. е депозирала писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква
подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително
дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20208600400545
по описа на ЧСИ М., с рег. № 860 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано
по молба на взискателя Р.Ф.К., действаща чрез своята майка и законен представител
М.Б., чрез пълномощника адвокат Н.Д., срещу длъжника „ОЗК-З.“ АД, въз основа на
изпълнителен лист от 07.07.2020г., издаден на основание подлежащо на изпълнение
решение по гр.д.№ 6072/2019 г. по описа на СГС за сумата 180 000лв. ведно
с лихвата за забава от 14.06.2017г. до окончателното изплащане. Видно от
съдържанието на молбата взискателят, чрез пълномощника си е възложил на
съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, посочил е способ за принудително изпълнение – запор на
банковите сметки на длъжника в ОББ АД, като допълнително е възложил на ЧСИ
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. В молбата
е претендирано и адвокатско възнаграждение в полза на адв.Н.Д. на
основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 3 870лв. Към молбата е приложено
пълномощно, в което правната защита и съдействие, дължимо от адв.Д.е уговорено
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
С разпореждане от 8.07.2020г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело и е приел като разноски по делото адвокатско
възнаграждение в полза на адв.Д.в размер на 3870лв. и авансови такси по ТТЗЧСИ
в размер на 84лв. Разпоредил връчване на ПДИ. Върху банковата сметка на
длъжника в ОББ АД е наложен запор. Видно от приложената сметка сумата 84лв.
представлява сбор от следните такси – 20лв. за образуване на изпълнително дело,
15лв. за справка за длъжника и неговото имущество, 20лв. за връчване на ПДИ,
15лв. за налагане на запор, ведно с 20% ДДС върху сбора от таксите.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 8.07.2020г., с
подлежащи на събиране суми в размер на: 180 000 лв. главница по
изпълнителния лист, 56 000лв. лихви, 136,20лв. разноски и такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 9620,88лв., както и 3870лв. адвокатско
възнаграждение. От приложена сметка за
размера на дълга на л.7 от изп.дело става ясно, че освен посочените в
разпореждане от 7.08.2020г. 84лв. ЧСИ е включил като такси и още: 12лв. за
съобщение е за вдигане на запор, 2,10лв. за пощенски разходи за вдигане на
запор, 2,10лв. пощенски разходи за прекратяване, 12лв. такси за прекратяване по
т.4 от ТТРЗЧСИ и 24лв. такси за прекратяване по т.5 от ТТРЗЧСИ.
В същия ден, на 8.07.2020г. на ОББ
АД е връчено запорно съобщение.
Видно от получената от БНБ справка за
банковите сметки на длъжника от 9.07.2020г. „ОЗК-З.“ АД няма банкови сметки в
ОББ АД.
С молба
от същата дата взискателят е поискал налагане на запор върху сметките на
длъжника в „Общинска банка“ АД.
В същия ден „Общинска банка“ АД е уведомена
за наложения запор върху сметките на длъжника.
Уведомен е и длъжника, като задълженията му за такси са нараснали с
таксите по вдигане на запор на сметки в ОББ АД и налагане на запор на сметки в
Общинска банка АД.
По делото липсва отговор от Общинска
банка АД, но на 10.07.2020г. адв.Д.е поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.
На 10.07.2020г. „Уникредит Булбанк“ АД е
уведомена за наложения запор върху сметките на длъжника. Уведомен е и длъжника,
като задълженията му за такси са нараснали с таксите по вдигане на запор на
сметки в Общинска банка АД и налагане на запор на сметки в Уникредит Булбанк
АД.
На 13.07.2020г. взискателят чрез адв.Д.е
поискал от ЧСИ да вдигне запорите върху сметките на ОЗК З. АД , без да посочи
мотиви. На същата дата взискателят е превел по сметката на ЧСИ М.сума в размер
на 112 250лв.
Със съобщения от 13.07.2020г. запорите
върху сметките на длъжника в трите банки са вдигнати.
С възражение от 14.07.2020г. длъжникът
по изпълнението е възразил по размера на приетия хонорар на процесуалния
представител на взискателя, като е поискал да бъде намален до 100лв. Посочил е,
че сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена, тъй като незаконосъобразно
в базата при изчислението й е включено и адв.възнаграждение. Моли ЧСИ да намали
двете пера.
На 20.07.2020г. длъжникът е превел
сумата 118 060лв. по банковата сметка на ЧСИ М., а на 27.07.2020г. още 20 321,64лв. или общо платената сума
от взискателя е 250 631,64лв.
С писмо от 24.07.2020г. ЧСИ е уведоми
длъжника, че възражението му против размера на адвокатския хонорар и таксата по
т.26 от Тарифата е оставено без уважение. Посочено е , че адвокатското
възнаграждение в размер на 3870лв. не е прекомерно предвид размера на
вземането. Липсват мотиви касаещи т.26 от ТТРЗЧСИ. Съобщението за отговора на
ЧСИ е връчено на длъжника на 27.07.2020г.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали
сумите за прието адвокатско възнаграждение и по т.26 от ТТРЗЧСИ е подадена чрез
ЧСИ до СГС на 4.08.2020г.
Видно от издадена ф-ра от 3.08.2020г.
ЧСИ М.е задължил длъжника със сумата 7 898,83лв. без ДДС пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал.
2 ГПК е активно легитимирано да обжалва и е срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие. Жалбата е подадена в срок.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми,
които са приети от ЧСИ за плащане. Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№
1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови
такси / и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия
по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал
и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума
и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за
тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е
образувано преди плащането, то извършените от ЧСИ действия по образуване на
изпълнителното дело , връчване на поканата за доброволно изпълнение, проучване
на имущественото състояние на длъжника и налагане на два запора върху сметките
на длъжника, вкл. и пощенските разходи за уведомяването му са все необходими
действия. Поради това и начислените такси по т.4, т.5 , т.9 и т.31 се дължат от
длъжника. Тези действия са извършени от ЧСИ преди извършеното плащане на
задължението и по техния размер спор между страните по изпълнението не
съществува.
Спори се за размера на разноските на
взискателя по изпълнението и по пропорционалната окончателна такса.
Длъжникът отговаря за разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай на
основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като в
производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е извършил
едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист и пълномощно.
Други действия с цел удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от
адвоката на взискателя. Действително, подадени са две молби от адв.Д.с искане
за налагане на запори на банкови сметки на длъжника в други две банки, както и
молба за вдигане на запор, поради плащане, но тези молби не са били дори и
необходими с оглед възложеното правомощие на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ още с
искането за образуване на делото. Претендираният адвокатски хонорар от 3870лв.
се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения
размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г.,
който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и съответното на
свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се признае на
процесуалния представител на взискателя е 200лв.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ - такса
върху събраната сума, в която не се включват авансовите такси - следва да се
намали на 9 555,60лв. с ДДС. Събраната сума по изпълнителния лист е в размер на
236 950лв. към нея се прибавят 200лв. признато адвокатско възнаграждение за
взискателя или материалния интерес върху който се изчислява пропорционалната
окончателна такса е 237 150лв. /5220лв. + 2% от 137 150лв./.
Обжалваният отказ на ЧСИ да
намали присъдения размер на адвокатско възнаграждение и размера на таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
На основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се следват разноски в размер
на 265лв. за това производство /държавна такса в размер на 25лв. и адвокатски
хонорар в размер на 240лв./ .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
отказа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие СГС, по
изпълнително дело № 20208600400545 да намали приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
размера на приетото адвокатско възнаграждение на адв.Н.Д., дължимо за
изпълнителното производство на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както следва:
адвокатското възнаграждение от 3870лв. на 200лв.
, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 9623,28лв. с ДДС на 9
555,60лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Р.Ф.К., действаща чрез своята майка и законен
представител М.Б. да заплати на „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********** сумата 265лв
разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в
това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на
задължителната тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения.
Дотогава всеки съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46
от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“,
улеснява разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана
от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито
съда биха допуснали.
В конкретния случай таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ следва да се намали на 9550,80лв. с ДДС.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира
приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски
в това производство следва да се остави без уважение.
Съдия: